№ 10021
гр. София, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110148862 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно и
субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответниците Е. К. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ***** и Д. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
****, за заплащане на следните суми от ответниците при условията на разделна
отговорност (по 1/2):
Е. К. П. при квота 1/2 – 190,74 лв. - представляваща стойност на потребена
топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, ***, аб.№ ***, за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
– 01.09.2023 г. до окончателното заплащане на вземането; 29,11 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 16.08.2023 г.; 19,02 лв., представляваща цена за
услуга дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. до 30.4.2022 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 01.09.2023 г. до окончателното
заплащане на вземането; 4,33 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. до
16.08.2023 г.
Д. К. Г. при квота 1/2 – 190,74 лв. - представляваща стойност на потребена
топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. София, ***, аб.№ ***, за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
– 01.09.2023 г. до окончателното заплащане на вземането; 29,11 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 16.08.2023 г.; 19,02 лв., представляваща цена за
услуга дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. до 30.4.2022 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 01.09.2023 г. до окончателното
заплащане на вземането; 4,33 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
1
законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. до
16.08.2023 г.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата
на публикуване на месечните сметки. Сочи, че за процесния имот е доставена, но
незаплатена топлинна енергия в размер на 381,48 лв. за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. и е предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. до
30.4.2022 г. за сумата от 38,05 лв. Поддържа, че ответниците отговарят при условията
на разделна отговорност, поради което от всеки от ответниците претендира по 1/2 от
сумите, съобразно квотата им в съсобствеността. Претендира и заплащането на
обезщетение за забава от всеки от ответниците в размер на по 58,21 лв. върху
главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 16.08.2023 г.,
и обезщетение за забава в размер на по 4,33 лв. върху дължимата главница за дялово
разпределение за периода 15.09.2020 г. до 16.08.2023 г. Претендира и законната лихва
върху главниците от подаване на исковата молба – 01.09.2023 г. до окончателното й
погасяване.
Ответникът Д. К. Г. в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба,
чрез назначения му особен представител, с който оспорват предявените искове с
твърдения, че не е собственик или вещен ползвател на процесния имот. Релевира
възражение за изтекла в негова ползва кратка погасителна давност.
Ответникът Е. К. П. в срока по чл. 131 ГПК е подал молба за прекратяване на
делото, поради извършено погасяване на задължението си към ищеца. В съдебно
заседание е направено изявление, че задължението е погасено, който факт е се
признава от ищеца.
Третото лице-помагач „Директ“ ЕООД в предоставения му от съда срок не
изразява становище.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представена Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък
върху недвижими имоти, подадена от лицето К. Г. П., с която същият е декларирал
собствеността върху недвижим имот, представляващ Апартамент № 155, находящ се в
гр. София, **, с посочена дата на придобиване 16.05.1986 г., като е че същият е
съсобствен с лицето Л*** П.а (л.97-98 от делото).
Видно от представеното удостоверение за наследници с изх. № СОА23-ВУ51-
668/08.09.2023 г., издадено от Столична община – район Слатина, К. Г. П. е поминал
на 09.01.2007 г. и е оставил за негови наследници съпруга Л*** П.а, която е починала
на 13.10.2021 г. и синовете си – ответниците Е. К. П. и Д. К. П. (л. 38 от делото).
Представен е списък на живущите по апартаменти в жилищната сграда на бл.
24, вх. Д в гр. София, *****, като за апартамент 155 е посочено лицо К. Г. П..
На 24.12.2001 г. е проведено общо събрание на етажните собственици на бл. 24,
находяща се в гр. София, *****, вх. Д, видно от приложения на л. 13-14 от делото
протокол, на което е взето решение за сключване на договор за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
2
разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и
индивидуална сметки с „Техем Сървисис“ ЕООД.
Представен и Договор № **** г., сключен между ищеца и третото лице –
помагач „Директ“ ЕООД за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна
енергия между клиентите в сграда етажна собственост.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
По делото са представени обща фактура № **** г., обща фактура №
**********/31.07.2022 г., извлечение от счетоводната сметка на ищеца, както и
изравнителни сметки, изготвени от третото лице – помагач и документи за главен
отчет, сертификати за уредите за дялово разпределение.
От представеното на л. 70 от делото заявление от ответникът Е. К. П. и фискален
бон, се установява, че същият на дата 18.10.2023 г. е заплатил на ищеца сумата от
296,33 лв., представляваща дължимите суми по настоящото дело, включващо главница
в размер на 209,77 лв., мораторна лихва в размер на 33,43 лв., съдебни разноски в
размер на 50 лв. и законна лихва в размер на 3,13 лв.
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, начислените суми за процесния период по прогнозни данни са
376,73 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР, и след съобразяване на
издадените кредитни известия от промяна в цената – 381,48 лв. Вещото лице е
изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на потребителя в
забава до 16.08.2023 г. – 57,26 лв. Размерът на главницата за предоставена услуга
дялово разпределение от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. е 38,05 лв., а законната лихва
върху тази сума за периода 15.09.2020 г. – 16.08.2023 г. е в размер на 8,47 лв. Вещото
лице е изчислило и дължимата сума за топлинна енергия само за периода 01.07.2020 г.
– 30.04.2022 г., която е в размер на 378,01 лв., а дължимата лихва за периода 15.09.2021
г. – 16.08.2023 г. е в размер на 56,54 лв. Вещото лице е установило, че на 18.10.2023 г. е
извършено плащане на каса в общ размер на 296,33 лв., с което ищецът е погасил
задълженията, предмет на настоящата претенция, както следва: 209,76 лв. главница,
33,44 лв. мораторна лихва, 350 лв. съдебни разноски и 3,12 лв. законна лихва.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
3
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на
друго облигационно основание.
Предвид изложеното и с оглед липсата на спор по отношение на съществувалата
облигационна връзка с ищеца в претендирания обем (1/2) от страна на ответника Е. К.
П. и извършеното плащане от негова страна в хода на делото, следва извод, че между
ищецът и този ответник е съществувала облигационна връзка по повод доставката на
топлинна енергия и последният е имал задължение в претендираните размери,
съобразно твърдения от ищеца обем на разделната отговорност от 1/2 .
Не така стои въпросът по отношение на ответникът Д. К. Г., за който съдът
намира, че по делото не е доказано пълно и главно притежавано от негова страна право
на собственост върху процесния имот при твърдяната квота от 1/2 ид.ч. Ответникът Д.
К. Г. изрично е оспорил наличието на облигационно правоотношение с ищеца, поради
което от представените удостоверение за наследници, данъчна декларация на неговия
наследодател и списъка на живущи в процесната сграда не може да се направи
еднозначен и несъмнен извод, че през процесния период този ответник е бил
собственик на процесния имот, респ. – че е било налице облигационно отношение
между него и ищеца. Данъчната декларация не е предвиден в закона способ нито за
придобиване, нито за доказване правото на собственост върху недвижим имот – в този
смисъл: Решение № 972 от 6.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г., IV г. о., ГК.
Декларирането на един имот като собствен или съсобствен пред данъчните власти има
само административноправно значение, но няма гражданскоправни последици и не
оказва влияние върху правото на собственост върху същия. Правото на собственост
възниква по силата на предвидените в закона способи и се доказва със съответните
документи, удостоверяващи тези способи. В конкретния случай приложената по
делото декларация не би могла да бъде ценена и като извънсъдебно признание,
направено от ответника, доколкото същата изхожда от наследодателя на ответника К.
Г. П., а не от него самият и от друга страна в същата наследодателят на ответника е
декларирал, че е придобил имота в съсобственост с Л*** П.а, последната починала
през 2021 г., и същевременно липсват доказателства този ответник да е наследник на
същата. Следователно по делото не е доказано пълно и главно съществувалата между
ищеца и ответника Д. К. Г. облигационна връзка за доставка на топлинна енергия, а от
там и възникването и съществуването на претендираните вземания във връзка с този
договор.
Ето защо, само на това основание предявените срещу ответника Д. К. Г. искове
следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
По отношение на предявените искове срещу ответникът Е. К. П., съдът намира
следното:
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за
ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден
обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната
цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение
№ 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е
посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
4
битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът се намира в сграда – етажна собственост, а
съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. В случая от представения договор, сключен между ищеца и
дружеството, осъществяващо дялово разпределение, и от приетите изравнителни
сметки и документи за отчет, се доказа, че дяловото разпределение е възложено и
осъществявано от третото лице – помагач „Директ“ ЕООД.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая предвид липсата на спор между страните, а и от представените по
делото писмени доказателства (фактури и справки за индивидуални отчети), се
установи, че за отоплявания имот за процесния период е доставена топлинна енергия
на стойност 381,48 лв. В този смисъл по делото не са ангажирани доказателства
ищецът да е доставял топлинна енергия в нарушение на задълженията за качество и
оттук подаването на топлинна енергия с по-висока температура да е повлияло върху
размера на начислените суми. В случая претенцията на ищеца срещу този ответник е
до размера на 1/2 от цената на доставената топлинна енергия, или до размера на сумата
от 190,74 лв., поради което предявеният иск се явява доказан изцяло по основание и
размер.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Според неоспореното заключение на
5
ССчЕ обезщетението за забава върху цялото задължение за доставена топлинна
енергия през процесния период за периода от 15.09.2021 г. до 16.08.2023 г. е в размер
на 57,26 лв. Предвид заявената от ищеца претенция срещу този ответник при условията
на разделна отговорност в размер на 1/2, то ответникът отговаря за половината от
дължимото обезщетение за забава, а именно до размера на 28,63 лв., до който размер се
явява доказана претенцията, а за горницата до пълния предявен размер от 29,11 лв.
искът се явява неоснователен и недоказан.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представения по делото
договор, сключен между ищецът и третото лице - помагач „Директ“ ЕООД, както и от
представените изравнителни сметки и главни отчети, именно това лице е извършвало
услугата дялово разпределение в сградата. От неоспореното заключение на ССчЕ се
доказа, че за извършвана услуга дялово разпределение по отношение на процесния
имот за периода от 01.07.2020 – 30.04.2022 г. се дължи възнаграждение в размер на
38,05 лв. Ответникът Е. К. П. отговоря за това задължение до размера, заявен от ищеца
(1/2), или до размера на сумата от 19,02 лв., поради което предявеният иск се явява
доказан по основание и размер.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба,
въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което акцесорната
претенция и в тази част се явява неоснователна.
По арг. от чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право, следователно съдът
следва да вземе предвид извършеното в хода на делото плащане от страна на ответника
Е. К. П.. От представените по делото писмени доказателства и неоспореното
заключение на ССчЕ, а предвид изричното признание на ищеца, съдът намира за
доказано, че ответникът Е. К. П. на дата 18.10.2023 г. е платил на каса при ищеца
сумата от 296,33 лв., а с отправено заявление до ищеца е заявил, че погасява 209,77 лв.
главница, 33,43 лв. мораторна лихва, 50 лв. разноски и 3,13 лв. законна лихва. Предвид
направеното от този ответник изявление за това какво погасяване, ищецът е длъжен да
се съобрази със соченото основание, поради което съдът не следва да възприема
установеното със заключението по ССчЕ осчетоводяване на платената сума от страна
на ищеца. В случая доказаното по настоящият иск задължение на ответника Е. К. П. е в
6
размер на 190,74 лв., неплатена цена за доставена топлинна енергия, 28,63 лв. дължимо
обезщетение за забава върху цената за доставена топлинна енергия и сумата от 19,02
лв. дължимо възнаграждение за дялово разпределение, или общо сумата от 238,39 лв.
Следователно може да се обоснове извод, че с платената сума от 296,33 лв. е погасено
изцяло претендираното срещу този ответник задължение, поради което предявените
искове следва да се отхвърлят. В този смисъл съдът съобрази, че вземането за разноски
не е съществувало към момента на погасяването, тъй като съдебните разноските се
определят от съда с крайния съдебен акт. Ето защо не би могъл да се възприеме
приложеният от ищеца подход за отнасяне за погасяване на разноските по делото,
вземането за които към онзи момент не е било възникнало.
По разноските:
При този изход на спора отговорността за разноските се разпределя по следния
начин:
По предявените срещу ответника Е. К. П. искове право на разноски има ищецът,
доколкото отхвърлянето на исковете е обосновано с извършено от този ответник в хода
на делото плащане, като последният е дал повод за завеждане на претенциите. Ищецът
е сторил разноски за водене на исковете срещу този ответник в размер на заплатената
държавна такса – 100 лв., 350 лв. депозит за ССчЕ, като на същия следва да бъде
присъдено и юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК
възнаграждението за юрисконсулт се определя от съда и не може да надвишава
размера, съобразно чл. 37 от Закона за правна помощ, въз основа на което и предвид
фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че същото следва да е в
размер на 100 лв. Тъй като исковете са предявени срещу двамата ответници при
условията на разделна отговорност (по ½), то ответникът Е. К. П. отговаря за
половината от разноските, или до размера на 275 лв. Този ответник не отговаря за
разноските на ищеца за особен представител, тъй като същите са сторени във връзка с
предявените искове срещу ответника Д. К. Г..
По предявените срещу ответника Д. К. Г., поради отхвърляне на исковете, право
на разноски има този ответник. Същият не е направил искане за присъждане на
разноски, а и липсват доказателства за сторени такива, порази което съдът не дължи
произнасяне в този смисъл.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответника
Е. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****, за заплащане на сумите: 190,74
лв. - представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на
адрес: гр. София, ***, аб.№ ***, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 01.09.2023 г. до окончателното
заплащане на вземането; 28,63 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
16.08.2023 г. и 19,02 лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за
периода 01.07.2020 г. до 30.4.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 01.09.2023 г. до окончателното заплащане на вземането, поради
постъпило в хода на делото ПЛАЩАНЕ.
7
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 86 ЗЗД за осъждане ответника Е. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, *****, за заплащане на сумата над 28,63 лв. до 29,11 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на законната
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 16.08.2023
г. и на сумата 4,33 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 15.09.2020 г. до 16.08.2023 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответника
Д. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ****, за заплащане на сумите: 190,74 лв.
- представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на
адрес: гр. София, ***, аб.№ ***, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 01.09.2023 г. до окончателното
заплащане на вземането; 29,11 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
16.08.2023 г.; 19,02 лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за
периода 01.07.2020 г. до 30.4.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 01.09.2023 г. до окончателното заплащане на вземането; 4,33 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. до 16.08.2023 г., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Е. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***** ДА ЗАПЛАТИ
НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 275 лв. – разноски в производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Директ“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8