Р Е Ш Е Н И Е
Номер 583 26.04.2017 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд Х
граждански състав
На трети
април 2017
година
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар: С.А.
като разгледа докладваното гр.д. № 6884 по
описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
предявената от Д.В.Д. против Д.П.П. и И.Г.Г. искова молба, с която се моли да
бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 5
000 лв., представляваща обезщетение за причинените му от тях неимуществени
вреди- психологическа травма за цял живот, физически и душевни болки и
страдания, притеснения, семейни неудобства и силен стрес, безсъние, постоянен
страх и проблеми в общуването с близки и роднини, настъпили в резултат на
нанесената му от ответниците лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на
главата с разкъсно-контузна рана, кръвонасядане в лява гръдна половина и
охлузване на дясна подбедрица, причинени чрез нанасяне на удари с ръце и крака
в областта на главата и тялото, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането- 25.07.2014 г. до окончателното й изплащане,
както и да му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски. В исковата
молба се твърди, че с Решение № 1144/18.08.2015 г., постановено по НАХД №
2569/2015 г. на БРС, ответниците са били признати за виновни и осъдени за това,
че на 25.07.2014 г., в съучастие като съизвършители, са причинили на ищеца
гореописаната лека телесна повреда. Твърди се също така, че в резултат на това
деяние на ищеца са били причинени неимуществените увреждания, за които същият
претендира процесното обезщетение. Ищецът се явява лично и с процесуален
представител в съдебно заседание, поддържа иска, ангажирани са доказателства.
Така
предявеният главен иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД, а акцесорният иск за
обезщетение за забавено плащане е с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като същите
са допустими.
Ответникът Д.П. оспорва иска по
основание и по размер както в отговора си, така и в съдебно заседание чрез
процесуален представител, като моли същият да бъде отхвърлен и да му бъдат
присъдени направени разноски по делото. Твърди се, че твърденията на ищеца за
претърпяни от него болки и страдания са недоказани, както и че недопустимо се
претендира ангажиране отговорността на двамата ответници при условията на
солидарност, тъй като отговорността може да бъде само лична.
Ответникът И.Г. не е подал отговор на
исковата молба.
В съдебно заседание двамата ответници
се представляват от процесуален представител, който оспорва иска, от страна на
ответниците не са ангажирани относими и допустими доказателства.
В писмената защита на процесуалния
представител на ответниците е направено искане за отмяна на определението за
приключване събирането на доказателства и допускане събирането на допълнителни
доказателства, като съдът намира, че това искане е неоснователно, тъй като тези
доказателствени искания е следвало да бъдат направени в срока за отговор или
най-късно в провелото се открито съдебно заседание и към момента същите са
преклудирани.
След съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на
закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно
от приложеното към настоящото дело НАХД № 2569/2015 г. по описа на БРС, с
постановеното по това дело Решение № 1144/ 18.08.2015 г., потвърдено с Решение
№ 228/04.12.2015 г. по ВНАХД № 962/2015 г. на БОС, съдът е признал Д. П. П. и И.Г.Г.
за виновни в това, че на 25.07.2014 г., около 17.00 ч., в гр. Бургас на паркинг
на ул. „Индустриална“ в съучастие като съизвършители са причинили лека телесна
повреда на Д.В.Д., изразяваща се в контузия на главата с разкъсно-контузна
рана, кръвонасядане в лява гръдна половина и охлузване на дясна подбедрица,
причинили на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за живота,
чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на главата и тялото, като
деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т.
12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, и на осн. чл. 78а
от НК дейците са освободени от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание- глоба. С оглед на това и
тъй като на осн. чл. 413, ал. 3, вр. ал. 2 от НПК и чл. 300 от ГПК това решение
на наказателния съд е задължително за гражданския съд по въпросите относно
извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, включително
относно съучастието на двамата извършители, съдът намира, че в случая следва да
се приемат за безспорно доказани твърденията на ищеца, че на 25.07.2014 г.
ответниците, като съизвършители, виновно са му причинили горепосочената лека
телесна повреда.
Към приложеното НАХД №
2569/2015 г. по описа на БРС е приобщено ДП № 01-1525/2014 г. по описа на 01
РУМВР – Бургас, в което се съдържат лист за преглед на пациент в спешно
отделение № 12750 и допълнителен лист към него, от които се установява, че
ищецът е бил приет в спешното отделение на 25.07.2014 г. в 18,15 ч. и го е
напуснал на същата дата в 21,35 ч., като е бил прегледан от хирург и
неврохирург. Приложено е и съдебномедицинско удостоверение № 307/ 2014 г.,
съгласно което при извършения от съдебен лекар на 28.07.2014 г. преглед на лицето
Д.В.Д. са били установени контузия на главата с разкъсно-контузна рана (коса
цепковидна рана 3 см.- обработена и зашита хирурически), която е в резултат на
съприкосновение с твърд предмет, кръвонасядане с диаметър 2 см. в лява гръдна
половина, причинено от твърд тъп предмет и охлузване на дясна подбедрица с
червеникава корица, причинено от падане на терена. Посочено е, че прегледаното
лице се е оплакало от главоболие и болки в лява гръдна половина, като
заключението на лекаря е, че му е било
причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
По делото са разпитани свидетелите М. С. и Г. Д..
Св. С. заявява, че познава ищеца от 9 години, тъй като той е
наемател на негово жилище. Твърди, че през м. юли 2014 г., между 17.00 ч. и
19.30 ч. се случило следното: Свидетелят се прибирал с колата си и шофирал по
ул. „Индустриална“, като намалявал скоростта, за да паркира, при което видял
ищеца да върви по улицата, клатейки се. Като го приближил, видял, че по главата
и по челото му има кръв, тениската му също била изцапана с кръв, като си
личало, че той не е добре, тъй като залитал. Свидетелят спрял колата и отишъл
при ищеца, който говорил заваляно, не можал да му обясни какво точно се е
случило, но му казал, че са го удряли. Свидетелят придружил ищеца до квартирата
му и му помогнал да се измие, след което го завел в болницата и ищецът бил
приет в шокова зала. Според свидетеля, ищецът имал рана на главата и охлузвания
по крака. Лекарите обработили раните и казали, че вероятно ищецът има комоцио,
поради което го оставили 1-2 часа под наблюдение. Малко преди 22,00 ч.
свидетелят и ищецът си тръгнали от болницата, като свидетелят придружил ищеца
до дома му, като го придържал по стълбите и останал да нощува при него. На
следващия ден отишли в 01 РУМВР - Бургас, за да подадат жалба и ищецът обяснил,
че е бил нападнал от двама човека, които той не познавал. Според свидетеля
ищецът през цялото време изпитвал болки, като доста време след случая куцал,
оплаквал се, че го боли, станал по-затворен и спрял да споделя със свидетеля,
видимо се променил, спрял да се усмихва и поне 20-тина дни след това бил като
пребит човек. Свидетелят също така твърди, че ищецът му е казвал, че се
притеснява случката да не се повтори, като той повече от 1 година се
притеснявал от това и бил наплашен. Заявява, че не знае какво е семейното
положение на ищеца, но знае, че е от гр. София и е командирован да работи на
границата, като при него понякога идвала жена, която може би е съпругата му,
като след процесния инцидент тя редовно го посещавала за по 1-2 дни или за
седмица.
Свидетелят Д. заявява, че има зоомагазин и познава ищеца от 2002
г., тъй като той му е съсед и клиент, като често се събират със съседи пред
магазина му на бира и да си приказват. Твърди, че един след обед през м. юни или
м. юли 2014 г., той и негов съсед седяли пред магазина му, като в това време
ищецът дошъл с колата си и паркирал. Веднага след него в паркинга влязла и
друга кола, от нея излезли две момчета, пресрещнали ищеца и започнали да го
удрят, като още с първия удар едното момче го съборило на земята, след което
двамата се нахвърлили отгоре му. Свидетелят и съседът му били на 10-тина метра
от случващото се и веднага отишли там, като застанали пред момчетата, а ищецът
бил на земята целия в кръв и според свидетеля изпитвал голяма болка. След това
двете момчета влезли в колата и тръгнали без да кажат нищо. Свидетелят завел
ищеца до магазинчето си, за да се измие, след което дошла полицията. Според
свидетеля, след горния случай ищецът се отдръпнал от компанията и спрял да се
събира с тях, известно време не ходил до магазинчето му и не излизал на
улицата, но свидетелят не знае дали е ходил на работа. 3-4 дни след инцидента
двамата се видели, като ищецът не се чувствал добре, не бил адекватен, не
вървял като здрав човек, имал шевове по главата. Свидетелят твърди, че и към
момента ищецът не е какъвто е бил преди това, а у него има промяна, като той му
е казвал, че има опасения от непознати, както и да не дойдат отново същите
момчета. Заявява, че ищецът има съпруга, две деца и внучета, които живеят в
София и през лятото идват при него на почивка, а след инцидента синът му
веднага дошъл в Бургас. Твърди, че не знае каква е причината за случилото се,
както и че не е виждал тези момчета след това, нито е виждал автомобил на същата
охранителна фирма.
При така събраните доказателства съдът намира за безспорно
установен и факта, че в резултат на причинената му от ответниците лека телесна
повреда ищецът е претърпял физически болки и
страдания, продължили през период от над 20 дни, бил е притеснен и наплашен от
случилото се за повече от една година, като същият и до момента не се е
възстановил напълно психически и има притеснения да не се случи подобно нещо с
него. В тази връзка съдът изцяло кредитира събраните свидетелски показания,
като намира, че липсват основания същите да не бъдат ценени, съответно
неоснователно е искането на ответниците, направено в писмените им защити, тези
показания да не бъдат кредитирани, предвид наличието на „парична“ зависимост
между свидетелите и ищеца. Съдът счита, че такава зависимост не се установи по
делото, а между ищеца и свидетелите са установени обичайни съседски и
приятелски отношения, които не предполагат изначална заинтересованост на
свидетелите, а налагат извода, че в това си качество свидетелите са
непосредствено запознати както с физическото състояние, в което е бил ищецът по
време и след инцидента, така и с психическото му състояние.
Съдът
счита, че така установените болки, страдания, притеснения и неудобства, които е
претърпял ищецът, безспорно представляват неимуществени вреди по смисъла на чл.
45 от ЗЗД, причинени му от двамата ответници, предвид установеното в хода на
наказателното производство тяхно съучастие в престъпното деяние като
съизвършители, поради което те следва да му заплатят обезщетение за тези вреди,
а на осн. чл. 53 от ЗЗД отговорността на двамата извършители е солидарна.
Що
се отнася до сумата, необходима за репариране на причинените неимуществени
вреди, която на осн. чл. 52 от ЗЗД следва да се определи по справедливост, съдът
намира, че с оглед характера и интензитета на причинените на ищеца физически уврежданията
и свързаните с тях болки и страдания, както и предвид дългия период, през който
ищецът е изпитвал притеснения след инцидента, и имайки предвид факта, че
деянието на ответниците е извършено по хулигански подбуди и без да се установи
какъвто и да било мотив за агресивното им поведение спрямо ищеца, справедливо и
адекватно в случая е обезщетение в размер от 3 000
лв., до който размер искът следва да бъде уважен. В останалата му част искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид частичната основателност на главния иск следва да бъде
уважена частично и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху присъдената главница от
3 000 лв., считано от датата на увреждането- 25.07.2014 г. (на осн. чл.
84, ал. 3 от ЗЗД) до окончателното й изплащане.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да заплатят
солидарно на ищеца и сумата от 348 лв., представляваща част от направените от
него съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, съответна на
уважената част от иска.
На осн. чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК ответниците
следва да заплатят солидарно по сметка на БРС сумата от 120 лв., представляваща
дължима държавна такса върху уважената част от исковата претенция.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.П.П.,
ЕГН **********,***, и И.Г.Г., ЕГН **********,***, да заплатят солидарно на Д.В.Д.,
ЕГН **********,***, сумата от 3 000,00 лв. (три хиляди лв.), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на нанесената му от
ответниците на 25.07.2014 г. в съучастие като съизвършители лека телесна
повреда, изразяваща се в контузия на главата с разкъсно-контузна рана,
кръвонасядане в лява гръдна половина и охлузване на дясна подбедрица, причинени
чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на главата и тялото, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2014 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 348,00 лв. (триста
четиридесет и осем лв.), представляваща част от направените от ищеца
съдебно-деловодни разноски, като в останалата му част над уважения до
предявения размер от 5 000 лв. (пет хиляди лв.) ОТХВЪРЛЯ предявения иск.
ОСЪЖДА Д.П.П.,
ЕГН **********,***, и И.Г.Г., ЕГН **********,***, да заплатят солидарно в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна
такса в размер на 120,00 лв. (сто и двадесет
лв.).
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала:
СА