П Р
О Т О
К О Л
Град София, 21 октомври 2020 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, 4 – ти състав в
публично съдебно заседание на двадесет и
първи октомври две хиляди и двадесета година, в следния състав:
|
СЪДИЯ: |
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА |
|
|
Секретар: |
ВАНЯ
ГАДЖЕВА |
|
|
Прокурор: |
МИХАЕЛА
РАЙДОВСКА |
|
Сложи за разглеждане докладваното от
съдия КРЪНЧЕВА ЧНД № 3674 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14.35 ч., се явиха:
/Във
връзка с обявената към настоящият момент в Р България извънредна епидемична
обстановка, свързана с разпространението на коронавирусна инфекция Covid–19, и на основание Заповед №
РД-08-1774/23.03.2020 г. на Председателя на СГС, откритото с.з. по настоящото
производство се разглежда посредством двупосочна онлайн аудио и видео връзка
чрез програма „Skype“
в 5–а заседателна зала на СГС/.
ОСЪДЕНИЯТ
Д.П.Б. – присъства в помещение в
СЦЗ, пригодено за осъществяване на
дистанционно с.з. – чрез двупосочна аудио и видеоконферентна връзка.
ОСЪДЕНИЯТ
Д.П.Б.: Чувам и виждам добре всичко. Не желая защитник по делото.
НАЧАЛНИКЪТ
на ЗАТВОРА – гр.София
– редовно призован, се представлява от М.М.– Инспектор IV степен „Режимна дейност“ в Затвора
– гр.София, с представено по делото пълномощно,
присъстващ
в помещение в СЦЗ, пригодено за
осъществяване на дистанционно с.з. – чрез двупосочна аудио и видеоконферентна
връзка.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ,
като съобрази становището на страните, както и наличието на законоустановени
предпоставки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, с оглед и на
осъществената онлайн аудио и видео връзка с осъдения Б. и с процесуалния
представител на СЦЗ, НАМИРА, че няма пречка за разглеждане на делото в това
с.з., воден от което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД
НА ДЕЛОТО
СНЕ самоличността на ОСЪДЕНИЯ, съгласно приложено по делото
досие.
Д.П.Б.
– роден на ***
***, ЕГН – **********, българин, българско гражданство, неженен /по негови
данни – живущ във фактическо съжителство/, осъждан, със средно образование, месторабота
преди задържането – в строителна фирма „И.“ – като техник, с настоящ адрес по
местоживеене ***.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на осъдения Б. в процеса.
ОСЪДЕНИЯТ Д.П.Б.: Наясно съм с правата си като
осъдено лице, няма да правя отводи на съдебния състав, секретаря и прокурора.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО с прочитане на подадена молба от осъдения Д.П.Б., с правно основание чл.70, ал.1 от НК, за постановяване на условно предсрочно освобождаване /УПО/, от изтърпяване
на остатъка от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“.
ОСЪДЕНИЯТ Д.П.Б.: Поддържам молбата. Няма да соча други
доказателства, освен приложеното към молбата експертно решение за брат ми С. Б..
Моля да го приемете. Нямам доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ:
Няма да соча доказателства, нямам
доказателствени искания. Да се приеме експертното решение.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ
ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София М.М.: Изпратил съм актуална справка,
относно изтърпяната и неизтърпяна част от наказанието на осъденото лице, която
моля да приемете. Да се приеме експертното решение.
СЪДЪТ ПРЕДЯВИ постъпилата актуална
справка относно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното спрямо осъденото
лице наказание „Лишаване от свобода“, на прокурора – за запознаване и становище,
а съдържанието на същата – РАЗЯСНИ на останалите страни.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Да
се приеме писменото доказателство.
СЪДЪТ, с оглед относимостта на изисканата
и постъпила от Затвора – гр. София актуална справка относно изтърпяната и
неизтърпяна част от наложеното по отношение на осъденото лице наказание
„Лишаване от свобода“, а така също и на приложеното към депозираната молба от
осъдения експертно решение за С. Б. – към предмета на делото, СЧИТА, че тези
доказателства следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по
воденото производство, в насока на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА като писмени доказателства – постъпилата актуална справка от Затвора–гр.София, рег. № 312 от 21.10.2020 г., относно
изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното по отношение на осъдения Д.П.Б.
наказание „Лишаване от свобода“,
както и приложеното към депозираната молба от осъдения Д. Б. експертно решение на ТЕЛК за неговия брат
С. Б. – № 0245 от 31.01.1995 г.
СТРАНИТЕ
/поотделно/:
Няма да сочим доказателствени искания.
СЪДЪТ
По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА
и ПРИЕМА
приложените в съвкупност по делото писмени доказателства.
След като съобрази становището на
страните, че няма да сочат нови доказателства, нямат доказателствени искания,
както и че делото е изяснено от фактическа страна, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: От доказателствата по делото се
установява, че лишеният от свобода търпи наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 6 месеца, за извършено от него престъпление по чл.343б, ал.2 НК.
Установява се от представената днес справка, че той е изтърпял повече от половината
от наложеното му наказание.
Независимо, че остава малък период от време за доизтърпяване
на наказанието, считам и се солидализирам със становището на затворническата администрация,
че не са налице достатъчно доказателства за поправяне на осъдения. Необходимо е
корекционната дейност със същия да продължи. Престъплението, за което той е
осъден, е за управление на МПС в нетрезво състояние – очевидно е, че същият не
си е взел поука, тъй като в рамките на затвора е наказван за злоупотреба с
алкохол. Считам, че наложеното наказание следва да бъде изтърпяно изцяло и да
се надяваме, че ще бъде достатъчно за поправянето му. Моля да оставите молбата
без уважение.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ
ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София М.М.:
Становището на Началника на СЦЗ също
е отрицателно. Налице е само първата предпоставка за УПО, но не е налице
втората предпоставка – достатъчно данни за поправяне на осъдения в рамките на
затвора, като мотивите за това са посочени в приложените документи по делото,
както и в кориците на досието. Моля да оставите молбата на осъдения за УПО, без
уважение.
ОСЪДЕНИЯТ Д.П.Б. /в своя защита/: Искам да кажа, че наказанието ми
беше сложено след като се разбра, че съм пуснал молба за предсрочно
освобождаване. Деянието е извършено 1 месец и 15 дни преди да ме накажат, а
освен мен имаше и още двама колеги, които не бяха наказани.
СЪДЪТ
ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения
Д.П.Б.: Моля да бъда освободен предсрочно.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание, за да
постанови определението си.
СЪДЪТ след съвещание, след като съобрази доводите на страните, изложени в
днешното съдебно заседание, както и доказателствените материали по делото,
намира за установено следното:
Производството е по реда на чл.437,
ал.2 и следващите от НПК, вр. чл.70, ал.1, т.1 от НК.
Образувано е по повод депозирана молба от осъдения Д.П.Б., с правно основание чл.70, ал.1,
т.1 от НК, за постановяване на условно предсрочно освобождаване по отношение на
конкретното осъдено лице, от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него общо
наказание „Лишаване от свобода“.
В днешното с.з., представителите на
СГП и СЦЗ изтъкват идентични съображения,
че независимо от наличието на първата формална предпоставка за постановяване на
УПО, с оглед изтърпяната част от наложеното по отношение на Б. наказание
„лишаване от свобода“, не са налице доказателства за неговото трайно поправяне.
В конкретика, прокурорът акцентира, че Б. към настоящият момент
търпи наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца за извършено
престъпление по чл.343б НК, а именно – за управление на МПС след употреба на
алкохол, като независимо от факта, че същият е осъден за такова деяние, Б. е
дисциплинарно наказан в затвора отново за злоупотреба с алкохол, с оглед на
което, според прокурора, очевидно не е налице положително повлияване по
отношение нагласите на конкретното осъдено лице. Счита, че независимо от малкия
период от време, който остава да търпи, Б. следва да изтърпи наказанието си в
цялост, за да може да продължи корекционната работа по отношение на същия, в
който смисъл пледира молбата за УПО да бъде оставена без уважение.
Представителят на СЦЗ изразява сходни съображения с тези,
изложени от прокурора, като посочва, че от приложените по делото документи е
видно, че не са налице достатъчно доказателства за трайно поправяне на Б., изразявайки,
че подкрепя изцяло отрицателните становища на пенитенциарната администрация за УПО
на Б..
В депозираната молба осъденият Б.
излага съображения, че е глава на голямо семейство, за което единствено той се
грижи, като изтъква, че родителите му са на пределна възраст, а брат му е І-ва
група инвалид. Счита, че са налице изискуемите от закона предпоставки за УПО,
като твърди, че е осмислил допусната от него грешка.
В своя защита и в последната си
дума, осъденото лице заявява, че действително е наказан в затвора за
злоупотреба с алкохол, но заявява, че същият не е бил сам, а с още двама лишени
от свобода, като единствено той е наказан – непосредствено след като е отправил
молбата за УПО. Моли да бъде условно предсрочно освободен.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че
осъденият Б. *** на 02.10.2019 г., когато по отношение на същия е приведено в
изпълнение наложеното му по НОХД № 20797/18 г. по описа на СРС, НО, 108 състав
наказание, в размер на 1 година „лишаване от свобода“, за извършено от него престъпление
по чл.343б, ал.1 НК, което наказание реално е изтърпял и считано от 09.09.2020
г., спрямо Б. се изпълнява наложеното му по НОХД № 15231/19 г. по описа на СРС,
НО, 133 състав наказание „лишаване от свобода“, в размер на 6 месеца, за извършеното
от него престъпление по чл.343б, ал.2 НК.
Съгласно приложените по делото
материали, в конкретност – въз основа на представената и приета като писмено
доказателство в днешното с.з. актуална справка от СЦЗ, се установява, че
осъденият Б. е изтърпял към момента фактически 4 месеца и 13 дни; от работа 10
дни, или всичко – в размер на 4 месеца и 23 дни, който срок фактически
изтърпяно наказание, съотнесен към разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК,
приложима в конкретния случай, предвид данните за съдимостта на осъденото лице,
следва
да се счете като относим към обосноваване наличието на първата формална предпоставка
за приложение института на УПО, доколкото Б. е изтърпял много повече от половината от
наложеното му общо наказание в размер на 6 месеца „Лишаване от свобода“, като
остатъкът, който следва да търпи, се равнява към днешна дата в размер на 1
месец и 7 дни.
От доказателствените материали по
делото, с оглед преценката за наличието на останалата материално–правна
предпоставка за постановяване на УПО по отношение на Б., а именно – дали
изтърпяната част от наказанието е оказала необходимото за изпълнение целите на това
наказание поправително въздействие по отношение на конкретния осъден, настоящият
съдебен състав черпи изводи за наличие на известна положителна промяна в
личностната и поведенческа характеристика на осъденото лице, въз основа на
приложения доклад от ИСДВР от 28.09.2020 г. В цитирания доклад се отчита, че по
характер Б. е неконфликтен, добронамерен, сдържан и адаптивен; с адекватна
самооценка е; приема присъдата си за справедлива, приема и вината за
извършеното престъпление; декларира готовност за търпение и спокойствие за
периода на изтърпяване на наложеното му наказание. Сочи се, че Б. е устойчив на
монотонния и фрустрация. Изтъква се, че в пенитенциарните заведения същият е
устройван неколкократно като общ работник, като последно е назначен да работи в
Дирекция „Миграция“, съгласно Заповед № 156 от 15.09.2020 г. Излага се, че по
време на престоя си в местата за лишаване от свобода, Б. не е нарушавал ЗИНЗС и
режимните изисквания. Изтъква се и житейската история на осъдения, която следва
да се приеме като благоприятна, като се отчита, че и към настоящият момент
същият поддържа добри взаимоотношения с роднините си, които го подкрепят
морално и финансово.
Същевременно обаче, независимо от
добрите личностни и поведенчески характеристики, цитираният доклад изобилства
от негативни данни за поведенческото проявление на Б. в местата за лишаване от
свобода, като такъв доклада е и по отношение оценката на риск от вреди към
обществото. В този връзка се изтъква, че Б. формално се включва в изпълнение
плана на присъдата, като чрез своето поведение е показал, че не може да
изпълнява поставените цели и задачи. Твърди се, че мотивацията за промяна при
осъдения е формална, като до момента извършената корекционна работа не е дала
нужния резултат, доколкото Б. не е демонстрирал поведение, с което да се наложи
убеждението, че е налице личностна готовност за живот на свобода. Действително,
оценката за риск от рецидив е в ниски стойност – 36 точки, но същата е останала
непроменена от първоначално зададените такива. С оглед дефицитите в зона
„умения за мислене“, доколкото се отчита, че е налице частична способност Б. да
разпознава проблемите си, налице са и трудности за адекватното им разрешаване, и
за осъзнаването на последствията от безразсъдно поведение, се приема, че рискът
от сериозни вреди към обществото е среден, въпреки обстоятелството, отчетено от
съда, че Б. за първи път постъпва в пенитенциарно заведение. Съществено
обстоятелство, с оглед данните за негативната поведенческа нагласа на Б., СЪДЪТ ОТЧИТА това, че независимо от факта,
че на същия са били предоставени неколкократни възможности да работи като общ
работник в “Строй груп 5“, в извън охраняема зона на р.о. „Дига езеро“, както и
като общ работник по поддръжка площи на външен работен обект – Военни клубове „Почивно
дело“ МО и в Дирекция „Миграция“, осъществяваната от Б. трудова дейност не е
спомогнала същия да осъзнае необходимостта от адекватна преценка на
възникналите проблеми и от търсенето на законосъобразен начин на тяхното
разрешаване, респ. от бъдещо непротивоправно
поведение и правоприемлив начин на живот. Съществен фактор за този извод на
съда, се явяват данните за съдимостта на Б., от които се установява, че същият
е осъждан четирикратно, като последните две присъди спрямо осъдения, са все за
престъпления по чл.343б, ал.1 НК, свързани с управление на МПС след употреба на
алкохол, които присъди очевидно не са изиграли нужното поправително и правовъздействащо
влияние върху личността и поведението на Б., доколкото се отчита, че независимо
от постановената присъда по НОХД № 20797/18 г., именно в изпитателния срок на
тази присъда, същият е извършил повторно такова престъпление, за което търпи
към настоящият момент наказание в размер на 6 месеца „лишаване от свобода“. В
тази връзка, СЪДЪТ ОТЧИТА и заключението
на психолога при СЦЗ, от което се установява, че независимо, че Б. твърди, че
употребата му на алкохол не е системна, очевидно е налице склонност същият да
омаловажава деянието, за което е бил осъден и да не отчита негативните
последствия, които биха могли да настъпят от подобен род деяния. Психологът
отчита, че повтаряемостта на правонарушението по чл.343б НК, е индикатор за
проблеми с алкохола – нещо, което СЪДЪТ
безусловно обосновава въз основа и на издадената от Н-к ЗО „Казичане“ Заповед №
136 от 15.09.2020 г., с която на Б. му е наложено дисциплинарно наказание
„Извънредно дежурство по чистотата и хигиената“ за срок от 7 дни, което
наказание е именно отново за злоупотреба с алкохол, и то по време на извършвана
от Б. трудова дейност на обект „Дига езерото“, където същият е бил проверен с
помощно средство – дрегер, с което е бил установен положителен резултат за употреба
на алкохол. Очевидно зависимостта на Б. към алкохола е налична и към момента
продължава да бъде проблемна, независимо от двукратното му осъждане за
престъпление, свързано със злоупотреба с алкохол, с оглед на който факт Б.
очевидно не е отчел негативните характеристики от това си правонарушение и в
затвора отново е злоупотребил с алкохол.
Независимо от заявеното от Б., че
той е бил с други лишени от свобода, спрямо които не е наложено наказание, това
обстоятелство по никакъв начин не е относимо към предмета на настоящото
производство, доколкото в това производство се отчитат само данните, свързани с
индивидуалното поведенческо проявление на Б. в местата за лишаване от свобода –
поради какви причини другите две лица не са наказани е факт, който е ирелевантен
на настоящото производство, но безспорно този, че е установена злоупотреба с
алкохол от Б. и в местата за лишаване от свобода, е индикатор за това, че е
налице сериозна алкохолна зависимост, която Б. до момента не е преодолял и заради
която се намира в затвора.
В този смисъл, СЪДЪТ НАМИРА, че изложените доводи в доклада на ИСДВР и в отрицателното
становище на ВПД НС ЗО ОТ „Казичене“ за УПО на Б., следва да бъдат приети от
СЪДА като обективни, с оглед на това, че въпреки включването на Б. в трудова
дейност, същият продължава да не изпълнява заложените в първоначалния план цели
и задачи, една от които е мотивиране за лечение и намаляване на рисковете и
вредите от употребата на алкохол, който план действа и към настоящият момент. В
цитираното становище се акцентира също, че Б. не е оправдал оказаното му доверие
и е извършил дисциплинарно нарушение на работния обект, на който е бил
назначен. Сочи се, че е налице частична отговорност Б. да възприеме отговорността
за извършеното правонарушение смислено и да разбере мотивите за криминалното си
поведение, които да поправи в бъдеще и да осъзнае по начин, че същият да бъде
готов да води обществено приемлив и законосъобразен начин на живот в свободни
условия.
Изложените от Б. съображения по
отношение факта, че има възрастни родители и брат – инвалид I група, а така също и син, за които
следва да се грижи, са неотносими към настоящото производство, с оглед факта,
че СЪДЪТ ОТЧИТА по–скоро липса на утвърдително
повлияване в положителен поведенчески аспект, въз основа на провежданата спрямо
него корекционна работа, която да обоснове извод на съда, че същият би могъл да
бъде УПО, за да може да помага на своето семейство.
Същевременно, СЪДЪТ ОТЧИТА, че не са налице безусловни и категорични ефекти от
положително въздействие от наложеното спрямо Б. наказание, като с оглед на
всички съображения, изложени по–горе, този състав ПРИЕ, че с цялостното си
поведение и най–вече въз основа на извършеното дисциплинарно нарушение в
контекста на данните за съдимостта на Б., същият не е доказал своето реално
поправяне.
СЪДЪТ НАМИРА, че с оглед изпълнение
целите на наказанието, наложено по отношение на осъдения Б., генералната и специална
превенция на това наказание, следва и занапред спрямо него да бъде продължена
корекционната дейност, независимо, че остава период от 1 месец и 7 дни до
изтърпяване на наказанието, в който период би могло да бъде оказана
необходимата възпитателна и позитивно въздействаща линия по отношение
поведението на осъденото лице, с оглед съобразяване на това поведение с бъдещо
непротивоправно такова в обществения живот.
В този смисъл и като съобрази, че с
оглед нуждите за изпълнение целите на наказанието е необходимо спрямо осъдения
да бъде проявено едно по–сериозно възпитателно въздействие и същевременно
осъществен контрол за положително стабилизиране на неговата личност, СЪДЪТ ПРИЕ, че подадената молба от Б.
следва да бъде оставена без уважение, доколкото към настоящият момент НЕ ОТЧИТА
изискващите се безспорно убедителни и категорични доказателства за трайно
поправяне на осъденото лице, воден от което
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на осъдения Д.П.Б.
– роден на ***
***, ЕГН – **********, българин, българско гражданство, неженен /по негови
данни живущ във фактическо съжителство/, осъждан, със средно образование,
месторабота преди задържането – в строителна фирма „И.“ – като техник, с
настоящ адрес по местоживеене *** – за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“ – в размер на 6 месеца,
който остатък се равнява на 1 месец и 7
дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и на протест в
7 – дневен срок от днес пред САС, по реда на Глава 22 НПК.
Протоколът е изготвен в открито
съдебно заседание, което приключи в 15.10
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: