Решение по дело №10323/2019 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№4

гр. Велико Търново, 21.1.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на седемнадесети януари    две хиляди и двадесета  година в състав:

 

                                                            

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА КОСТОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  ПАВЛИНА ТОНЕВА                                                                                                          ЕВТИМ БАНЕВ                  

                                              

При секретаря Д.С.и  в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Костова  касационно НАХД № 10 323/ 2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

           

            Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закон  за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

           

Делото е образувано по касационна жалба на Р.В. ВПД Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР В. Търново против Решение №506/11.11.2019г. постановено по НАХД 1409/2019г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление/ НП/ 19-1275-001012 /21.2.2019г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР В.Търново, в частта, с която на Д.Д.О. за извършено от него нарушение на чл. 174, ал.1 пр.1 от ЗДвП е наложено наказание Глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В жалбата се  прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяване му в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В АУАН и НП по категоричен и недвусмислен начин е описано нарушението, поради което не е налице твърдяното от ВТРС нарушение на чл. 57, ал.12 т. 6 от ЗАНН. Съгласно чл. 6, ал.6 от Наредба№1 от 19.7.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техните аналози, контролният орган връчва на лицето срещу подпис талон за кръвно изследване, като вписва мястото за явяване, срок за явяване до 45 минути. По делото са представени доказателства, че полицейските органи са извършили проверката в 18,10 часа, краен срок за явяване е посочен в 18,35ч. на 9.2.2019г., а О. се е явил в 19,45ч т.е. извън указания от органа срок. С оглед на което правилно административно- наказващият орган не е взел предвид извършеното медицинско изследване, тъй като то не е извършено по правилата , разписани в горепосочената наредба. След като е предвиден краен срок за явяване, този срок се явява от значение за законосъобразността на процедурата. С оглед на изложеното намира, че ВТРС неправилно е преценил доказателствата и поради което неправилно е приложил материалния закон. При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно е приложен материалния закон, поради което обжалваното решение на ВТРС се явява явно противоречащо на закона. С оглед на горното от съда се иска да отмени Решението на ВТРС и постанови друго по съществото на спора ,с което се потвърди оспорваното пред въззивната инстанция НП.

В съдебно заседание редовно призован не изпраща представител.

 

Ответник жалба- Д.О., редовно призован се представлява от *** Г., който оспорва така подадената жалба. Намира, че решението на ВТРС за правилно и законосъобразно. Съдът е видял наличието на съществени процесуални нарушения , изразяващи се в несъответствие във фактическата обстановка в АУАН и НП и вътрешни противоречия в обстановката в обстоятелствената част на НП и неговия диспозитив. Ако АНО беше установил, че кръвната проба не е редовна и че не следва да се вземе предвид, следваше да състави нов АУАН и чак тогава да издаде НП. В НП е посочено, че тази проба не е взета предвид. Жалбоподателят не е уведомяван за причините за това, не му е дадена възможност да вземе отношение, както и да посочи адекватни доказателства, което от стоя страна нарушава правото му на защита.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за основателност на касационната жалба. Намира, че в случая действително е извършено посоченото в НП нарушение, като липсва соченото от съда процесуално нарушение при неговото издаване. Счита, че нарушителят би могъл да разбере в какво точно е обвинен и не е налице нарушено право на защита. Поради това предлага да се отмени решението на ВТРС и се постанови друго с което се потвърди НП.

 

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

 

Предмет на настоящото производство е  Решение №506/11.11.2019г. постановено по НАХД 1409/2019г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление/ НП/ 19-1275-001012 /21.2.2019г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР В.Търново, в частта, с която на Д.Д.О. за извършено от него нарушение на чл. 174, ал.1 пр.1 от ЗДвП е наложено наказание Глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд:  На 9.2.2019г. в 18,10 часа в гр.В.Търново, на ул.“Бачо Киро“ ответник касационна жалба като водач на :ПС Фолксваген Бора с рег. № ВТ 4448КМ до номер 7, в посока ул.В. Левски“, е отказал  проверка с техническо средство „Дрегер“ Алкотест 7410“ ARRH-0136,установяващ концентрация на алкохол в кръвта чрез издишания от водача въздух в уреда. На нарушителя е издаден талон за изследване на кръвта с № 0008243, в който е указано мястото за явяване и срокът за явяване до 19,05 часа- 30 минути от връчването на талона в 18,35 часа. За извършеното нарушение, отказ да бъде тестван с уред ,установяващ концентрация на алкохол е съставен АУАН.  По делото е установено , че водачът се е явил в МОБЛ „Ст. Черкезов“  в 19, 45 минути – протокол за медицинско изследване стр. 15 и 16 от въззивното дело, при което се установява концентрация на алкохол 0,25% от протокол за химическо изследване № три римско -35/15.2.2019г. на служител в „Базова научно техническа лаборатория „ при ОД на МВР В. Търново стр.14 от въззивното дело. По повод на това неизпълнение на задължението, произтичащо от закона да даде кръвна проба в указания от полицейския орган част е съставена докладна записка стр. 17 от въззивното дело, в която изрично е посочено, че резултатите от хичимеското изследване не следва да бъдат взети предвид. Липсват данни, същата да е връчена на нарушителя. С оглед на съставения АУАН и докладната записка е издадено от АНО обжалваното пред въззивната инстанция НП, с което е ангажиран административно- наказателната отговорност на нарушителя. В преписката се съдържа и Заповед рег. № 8121-з -515/14.5.2018г. на Министър на МВР, с която т.2.6. началник сектор ПП при ОД на мВР е оправомощен да издава НП.

В срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН срещу НП е подадена жалба до ВТРС. При така установената фактическа обстановка , съдът е направил извод за незаконосъобразност на НП в тази част, тъй като е намерил, че липса точен и конкретен правен извод и правнотехническа квалификация на нарушението , което процесуално нарушение, е съществено и ограничава правото на защита на нарушителя. Счел е ,че нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда три състава на нарушение, 1/ отказ да се извърши проверка с техническо средство за алкохол, 2/ отказ от такава проверка за наркотично или друго упойващо вещество, и 3/ не изпълни предписания за медицинско изследване. Приел е, че не винаги отказът да се даде проба с техническо средство е съставомерен, такъв е само когато липсват пречки свързани с физическото състояние на водача, които да препятстват възможността да се извърши проба по този способ. В този случай законът предвижда съгласно чл. 3а от горепосочената Наредба задължението за даване на проба за лабораторно изследване възниква в хипотезата на отказ от извършване на проверка с техническо средство, оспорване на показанията на техническото средство или физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство. ВТРС  е намерил, че АНО не е посочил ясно коя от хипотезите на чл 174, ал.3 от ЗДвП е осъществена с деянието. Ако е приел, че освен отказ  за изпробване с техническо средство водачът не е изпълнил и предписанието за медицинско изследване, такива констатации липсват както в АУАН, така и в НП. Посочено е , че е налице кръвно изследване, което не е взето под внимание. Не е аргументиран правния извод, че е налице неизпълнение на предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му и в какво се изразява неизпълнението. Цитирана е разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредбата, досежно концентрацията на алкохол, поради което изводът който се налага е , че релевантен факт за нарушението е отказът да се получи талон или ако е получен да се яви в срок или да даде кръв за изследване. При всички случаи е необходимо да се установи, че е налице един от елементите на процедурата по провеждане на медицинско изследване, за да се приеме ,че е реализиран състава на нарушение на чл. 173, ал.3 пр. последно от ЗДвП.

Постановеното от Районен съд –Велико Търново решение е неправилно и законосъобразно, а така подадената касационна жалба  е основателна.

 При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. ВТРС е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил мотиви по  всички наведени от жалбоподателя доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. Не се констатират  съществени процесуални нарушения в хода на въззивното производство.

 

 Съдът правилно е установил, че от процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него НП са  издадени от компетентни лица, в законоустановените срокове и притежаващи задължителните реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

С разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, даваща основанието за налагането на процесната санкция, са установени две отделни хипотези на наказуемо по административен ред противоправно поведение, с различаващи се фактически състави - отказ на водач на ППС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества и отказ от страна на такъв водач да изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

За съставомерността на процесното нарушение е без значение доказването на употребата на алкохол, тъй като законодателят е въздигнал в самостоятелно наказуемо нарушение отказът да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол или отказът да се изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, т.е. съставът е осъществен и само при отказ за извършване на проверка за алкохол с техническо средство.

Настоящата инстанция не споделя изводите на ВТРС , че е налице съществено процесуално нарушение, с което е накърнено правото на защита на ответник касационна жалба, Съгласно нормата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН Наказателното постановление следва да съдържа точно описание на извършеното нарушение, като тази норма инплицитно в себе си съдържа и правилото, описанието на нарушението точно да съответства на дадената в наказателното постановление правна квалификация, за да може извършителят да разбере за какво му е повдигнато административно обвинение. Видно от нормата на чл. 174, ал 3, както се посочи по- горе установяваща две отделни хипотези на изпълнително деяние, осъществяването на всяко едно от които води до осъществяване на състав на отделно административно нарушение. С начина на описание на изпълнителното деяние на вмененото с АУАН и НП нарушение актосъставителят и административно-наказващият орган са посочили само отказ да се извърши проверка с дрегер, което осъществява състава на  чл.174, ал. 3 пр.1 от ЗДвП. Самият ВТРС изрично в мотивите си е посочил, че в АУАН и НП няма твърдения и фактически констатации, че водачът е отказал да изпълни предписанието за медицинско изследване. Такъв извод не е правен, поради което за АНО  не е  бил длъжен да  описва неизпълнението на това задължение т.е. не е налице твърдяната от ВТРС липса на аргументация , която води до необоснованост на правните изводи.

Съдът е отменил НП, като е приел, че в административно-наказателното производство е нарушена разпоредбата на чл. 3а, т. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, а именно да състави талон за медицинско изследване с указания за възможността за медицинско и химическо лабораторно изследване. Съдът е приел, че едва ако лицето не се яви в указаното лечебно заведение или се яви, но откаже да даде кръв, то ще е осъществило състава на вмененото му нарушение. Съдът неправилно е счел, че в АУАН и НП са посочени две те алтернативи по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, без да е посочено правно – технически предложението, за което се отнася правния извод.

В приложимата и посочена за нарушена правна норма на чл. 174, ал. 3,   от Закона за движение по пътищата се съдържат няколко отделни хипотези, като при наличието на всяка една от тях се налага предвидената в нормата санкция. В конкретния случай безспорно е установена една от тези хипотези, а именно - отказ от страна на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, която правилно е квалифицирано по чл. 174, ал.3 пр.1 от ЗДвП.

Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на районния съд, че е опорочен процесът на установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Съгласно разпоредбата на чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста и 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. За извършването на такова изследване се издава талон за медицинско изследване по чл. 6 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г..От страна на нарушителя липсват каквито и да било възражения относно факта, че му е връчен такъв талон, че последният отговаря на нормативното съдържание,че не е разбрал в какъв срок следва да се яви в определеното лечебно заведение и че същият не е изпълнил това задължение в срок, което се приравнява на неизпълнение.

Както се посочи по- горе неприложима е нормата на чл. 6, ал. 9 от Наредбата, посочена от ВТРС, доколкото същата касае правила за установяване съдържанието на алкохол в кръвта, какъвто не е настоящия казус. Както се посочи по- горе правната квалификация е чл. 174, ал.3,пр.1, а не последно, както е приел ВТРС.

Събраните писмени и гласни доказателства, са достатъчни за доказаност на нарушение по първото предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Двете предложения на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са разделени със съюза "или", тоест достатъчно е да се докажат фактите, изпълващи състава на която и да е от хипотезите, за да се ангажира отговорността по посочената разпоредба. След като е установено, че водачът е отказал да бъде тестван с техническо средство и правилно е игнорирана дадената от него проба извън срока, то неговото поведение осъществява състава на нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

На следващо място при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят е могъл още от самото начало на образуваното срещу него административнонаказателно производство да разбере точно какво обвинение му е повдигнато със съставения срещу него АУАН, а впоследствие и за какво деяние е ангажирана административно наказателната му отговорност с издаденото НП. Нарушението е описано пълно, точно и коректно с посочване на всички съставомерни елементи. В НП коректно е посочен и номерът на издадения талон за медицинско изследване, противно на твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя. Налице е пълно единство между описаната фактическа обстановка в АУАН и НП. Неправилно е твърдението на процесуалния представител на ответник жалба, че в този случай, че след като не е приел АНО показанията от кръвното изследване е следвало да издаде нов АУАН. Това би било мислимо, при отказ да се тества с дрегер ,но с дадена кръвна проба в определения от полицейския орган срок, доколкото тогава би била приложима разпоредбата на чл. 174, ал.1 от ЗДвП. Не е накърнено правото му на защита чрез невръчването на докладна записка или изрично непосочване в НП защо не се приемат показанията от кръвния тест, доколкото същият е бил наясно с факта, че не се е явил в указания час в лечебното заведение. Изрично в ПМИ е посочен часа на връчване 18,35 часа и 30 минутен период за явяване на нарушителя.

Не са налице и основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, доколкото се касае за типично нарушение с висока степен на обществена опасност.

 

При така изложеното съдът намира, че следва да бъде отменено обжалваното решение на ВТРС и потвърдено обжалваното пред него наказателно постановление в тази част.

Следва и да бъде отменено решението в частта, в която с решението е отменено постановеното отнемане на контролни точки.

      Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, втори  касационен състав, 

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ  Решение №506/11.11.2019г. постановено по НАХД 1409/2019г. по описа на Районен съд Велико Търново,ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

 

ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление/ НП/ 19-1275-001012 /21.2.2019г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР В.Търново, в частта, с която на Д.Д.О. за извършено от него нарушение на чл. 174, ал.1 пр.1 от ЗДвП е наложено наказание Глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ :  1.

                                                                                    

 

                                                                                         2.