№ 567
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Т. Т.ов
Милен Василев
при участието на секретаря Ваня Ил. И.а
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20241001000540 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 21.05.2024 г. на ответника „Арт Етърнал Синема“
ЕООД срещу решението от 29.04.2024 г. по т. д. № 1250/2023 г. на Софийския градски съд,
VІ-4 състав, с което същият е осъден да заплати на ищеца „Европапир България“ ЕООД:
на осн. чл. 327 ТЗ сумата 37 885,54 лв., представляваща дължима цена по фактури №
**********/15.11.2022 г., № **********/28.11.2022 г., № **********/05.12.2022 г., №
**********/13.12.2022 г., № **********/15.12.2022 г., № **********/15.12.2022 г., №
**********/04.01.2022 г., № **********/10.01.2023 г., № **********/10.01.2023 г., №
**********/11.01.2023 г., № **********/17.01.2023 г., № **********/20.01.2023 г., №
**********/24.01.2023 г. и № **********/25.01.2023 г., ведно със законната лихва от
06.07.2023 г. до окончателното плащане; а на основание чл. 86 ЗЗД сумата 1553,74 лв. –
законната лихва за забава за периода 16.12.2022 г. – 08.06.2023 г.
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 9 321,57 лв. – съдебни разноски.
В жалбата се твърди, че съдът е допуснал процесуални нарушения с това, че в последното
заседание на 18.04.2024 г. е приел представени от ищеца писмени доказателства, но без да
даде възможност на ответника да се запознае с тях /предвид техния обем/ и да изрази
становище по същество, извън становището за настъпила преклузия. Твърди се, че в срока за
писмени защити ответникът установил, че сред приетите документи имало и платежни
нареждания за извършени от него чрез третото лице помагач Т. П. плащания в полза на
1
ищеца, като се касаело за авансови плащания по съответната заявка и по процесните
фактури. Поради това с молба от 30.04.2024 г. ответникът поискал да бъде отменен дадения
ход по същество на делото и за възобновяване на съдебното дирене, като направил искане за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза, но вече било постановено съдебното решение
от 29.04.2024 г. – преди изтичане на срока за писмени защити и преди подаване на тази
молба. Поддържа се, че с оглед тези нови доказателства съдът е следвало да измени доклада
и на осн. чл. 146, ал. 3 ГПК да предостави възможност на страните да предприемат
съответните процесуални действия, което не е било сторено. Липсвало обсъждане на тези
приети доказателства в мотивите на постановеното решение, с което фактическата
обстановка останала неизяснена, което довело и до погрешни правни изводи. Твърди се, че
от представените разпечатки от електронна кореспонденция било видно, че третото лице
помагач Т. П. от името на ответника е правил заявки за доставки на стоки и е заплащал
авансово същите с приложените платежни нареждания, в които било посочено основанието
за плащане, а датите на заявките съответствали на датите на плащанията.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да
отхвърли предявения иск, както и да му присъди направените разноски.
Въззиваемият „Европапир България“ ЕООД – ищец по исковете – чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемият Т. Ц. П. – помагач на ответника – в писмения отговор оспорва жалбата.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Европапир България“ ЕООД с искова молба
от 6.07.2023 г., с която срещу „Арт Етърнал Синема“ ЕООД са били предявени: 1) искове по
чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 37 885,54 лв., представляваща дължима цена за
продадени стоки по 14 бр. фактури /подробно описани/, заедно със законната лихва от
подаване на исковата молба до изплащането; и 2) искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата 1 553,74 лв. – законната лихва за забава за периода от един месец след издаване на
съответната фактура до 8.06.2023 г.
В исковата молба се твърди, че между страните са съществували трайни търговски
отношения, в рамките на които ответникът е поръчал, а ищецът му е доставил стоки, за
които са издадени процесните фактури. Сумите по фактурите е следвало да се платят в 30-
дневен срок след издаването на всяка фактура, но това не било сторено и до днес, с
изключение на частично плащане на малка сума по фактурата от 15.11.2022 г.
По делото са представени 14 бр. фактури, издадени в периода 15.11.2022 г. – 25.01.2023 г.,
за продадени от ищеца „Европапир България“ ЕООД на ответника „Арт Етърнал Синема“
ЕООД стоки /хартия, различен формат/. Към всяка фактури са приложени товарителници и
стокови разписки, носещи подпис за получател от името на ответното дружество.
С пълномощно с нотариална заверка на подписа от 12.05.2017 г., с което ответникът „Арт
2
Етърнал Синема“ ЕООД е упълномощил Т. Ц. П. с правата да води преговори, да сключва
договори, да получава плащания и да извършва други необходими действия.
Според справка-удостоверение от 11.03.2024 г. на нотариус Ц. Г. на 19.01.2023 г. е
удостоверила подпис на декларация на управителя на ответника за оттегляне на
пълномощното на Т. Ц. П..
Представени са фотоснимки, на които са изобразени складови помещения с находящи се в
тях стоки.
В първоинстанционното производство са разпитани свидетелите Х. Х. и И. И..
Свидетелят И. заявява, че е съдружник в три други дружества с управителя на ответника –
А. Х.. На свидетеля било известно, че ищецът доставя на ответника хартия, която е
необходима за издателската му дейност, в производствената база в гр.София, ж.к. “Младост
1“, ул.“Димитър Молов“ № 16. Свидетелят заявява, че е изготвил приложените по делото
фотоснимки през м.03.2023 г., а Т. П. било лицето, което е поръчвало стоки и ги е получавал
от името на ответника до 31.01.2023 г., като водил кореспонденцията с доставчици, клиенти,
и извършвал оперативната търговска дейност от името на ответника. Т. П. бил съдружник
при ответника, а през 2022 г. продал дяловете си на А. Х..
Свидетелят Х. Х. заявява, че е първи братовчед на управителя на ответното дружество,
като работел във фирма „Медицинска техника Инженеринг“, която е отдала под наем
складовото помещение на ответника, в което са доставяни стоки /хартия/, а Т. П. е действал
като управител на ответника до м.11-12 на 2022 г. След това за около 3-4 месеца П. е
продължил да посещава склада на ответника и да приема стоки. На 06.03.2023 г. складовете
са били заключени и са подменени патроните на вратите. Според свидетеля на кадри от
видеонаблюдение е разбрал, че Т. П. е изнасял повече стоки, отколкото е обявявал по
документи на свидетеля. Свидетелят е проследил камион, който няколко пъти е изнасял
стоки от склада, до логистичен склад в кв. “Казичене“ и до летище София, които са идвали с
позволение на Т. П..
В производството пред СГС е прието заключение на съдебносчетоводна експертиза,
извършена от вещото лице А. Б.. Експертизата е установило, че процесните фактури на
стойност общо 38 094,78 лв. са отразени в счетоводството на ищеца, като от тях по
фактурата от 15.11.2022 г. е извършено частично плащане на сумата 209,24 лв. Установено е,
че фактура № **********/24.01.2023 г. не е осчетоводена при ответника и не е включена в
дневниците за покупки и справки-декларации по ЗДДС, а останалите процесни фактури са
включени и е ползван данъчен кредит по тях в общ размер на 6 071,69 лв. Според
експертизата дължимите суми по фактурите и законната лихва върху тях за процесните
периоди са следните:
Стойност сПлатенаЗаконна
Фактура – номер, датаДДСсумаОстатъкПериодлихва
1.**********/15.11.20222 504.88209.242295.6415.12.20226.07.2023147.67
3
2.**********/28.11.20223 544.8003544.8028.12.20226.07.2023215.22
3.**********/05.12.20221 664.6401664.6404.01.20236.07.202397.63
4.**********/13.12.20224 014.9604014.9612.01.20236.07.2023225.30
5.**********/15.12.20221 664.8801664.8814.01.20236.07.202392.37
6.**********/15.12.20222 329.9202329.9214.01.20236.07.2023129.26
7.**********/04.01.20232 033.2802033.2803.02.20236.07.202399.91
8.**********/10.01.20232 033.2802033.2809.02.20236.07.202396.04
9.**********/10.01.2023832.320832.3209.02.20236.07.202339.31
10.**********/11.01.20231 833.3601833.3610.02.20236.07.202386.01
11.**********/17.01.20235 381.6405381.6416.02.20236.07.2023242.24
12.**********/20.01.20233 551.0403551.0419.02.20236.07.2023156.45
13.**********/24.01.20231 664.6401664.6423.02.20236.07.202371.23
14.**********/25.01.20235 041.1405041.1424.02.20236.07.2023214.11
ОБЩО38 094.78209.2437 885.54 1 912.75
В заседанието на 18.04.2024 г. пред СГС са приети представени от ищеца писмени
доказателства – разпечатки от електронна кореспонденция в периода 15.11.2022 г. –
25.01.2023 г., както и приложени към тях платежни нареждания за преведени суми от
банкова сметка на ответника към банкова сметка на ищеца.
Във връзка с тези доказателства във въззивното производство е прието допълнително
заключение на съдебносчетоводна експертиза, извършено от същото вещо лице.
Експертизата след проверка в счетоводството на ищеца е установила, че сумите по приетите
в заседанието на 18.04.2024 г. пред СГС платежни нареждания на обща стойност 26 800 лв.
са постъпили в банковата сметка на ищеца в „Уникредит Булбанк“ АД, като са преведени от
банковата сметка на ответника в „ПИБ“ АД. Същите са осчетоводени при ищеца, като са
отнесени за погасяване задълженията на ответника по други по-стари фактури, които са
извън процесните – № **********/26.09.2022 г., № **********/26.09.2022 r., №
**********/28.09.2022 г., № **********/07.10.2022 r. и № **********/14.10.2022 r. Вещото
лице е извършило съпоставка между сумите и основанието за плащане по платежните
нареждания със задълженията по процесните фактури. Установено е, че няма точно
съвпадение по размер между сумите по платежните нареждания и сумите по фактурите, но
има сходство в описанието на основанието по нарежданията и по 13 фактури /конкретните
количества и вид хартия/, с изключение на нареждането и фактурата от 20.01.2023 г., както и
идентичност между датите на фактурите и датите на нарежданията, с изключение на датата
на нареждането от 4.01.2023 г. и фактурата от 12.12.2022 г.
4
Други доказателства не са ангажирани.
Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата,
погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество
е неоснователна.
І. По исковете по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
Предмет на разглеждане са договорни искове за заплащане на сумата 37 885,54 лв.,
представляваща дължима цена за продадени стоки по 14 бр. фактури /подробно описани/, и
искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 1 553,74 лв. – законната лихва за забава за
периода от един месец след издаване на съответната фактура до 8.06.2023 г.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. Според разясненията в т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на
ВКС – ОСГТК ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до
установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране
на установените факти под приложимата материалноправна норма, както и когато следва да
следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от
брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на
родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище.
Съобразно тези правомощия и при служебно извършената проверка въззивният съд
установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
В жалбата се съдържа едно единствено оплакване относно фактическите констатации на
първоинстанционния съд, а именно – относно приетата липса на доказателства за плащане
на сумите по процесните фактури. Липсват оплаквания относно установеното в решението
по основния спорен въпрос в първата инстанция – дали между страните са възникнали
договорни отношения по покупко-продажбата на стоките по фактурите с оглед оспорването
на представителната власт спрямо ответника на лицето, което е направило заявките пред
ищеца от името на ответника – третото лице помагач Т. П.. Ето защо тези фактически
констатации са извън обхвата на въззивна проверка съгласно чл. 269 ГПК, а допълнително
наведени възражения в тази насока в писмената защита пред въззивната инстанция не
подлежат на разглеждане, тъй като излизат извън обхвата на оплакванията по жалбата.
Само за констатация следва да се отбележи, че събраните по делото доказателства
/писмени и експертиза/ установяват с категоричност възникването на такива договорни
правоотношения със съдържание според процесните фактури. Достатъчно убедителни
доказателства в тази насока са осчетоводяването и декларирането от ответника пред НАП на
5
болшинството фактури по реда на ЗДДС и ползване на данъчен кредит по тях, както и
представените товарителници и стокови разписки за реалното получаване на стоките,
носещи подпис от името на ответника.
Всъщност, единственият спорен въпрос във въззивното производство е дали тези фактури
са заплатени от ответника, предвид приложените платежни нареждания към заявките,
направени по електронна поща, от които разпечатки са представени от ищеца и са приети от
първоинстанционния съд в заседанието на 18.04.2024 г. По този въпрос въззивният съд
намира следното:
Самият ответник нито в отговора по чл. 131 ГПК, нито впоследствие е поддържал в
първата инстанция, че процесните фактури са били заплатени от него – подобно възражение
би било алогично, при положение, че основната му защитна линия е била срещу самото
възникване на задължения за плащане по фактурите. Същевременно, обсъждането на тези
доказателства следва да се извърши, доколкото самият ищец ги е представил, което
обсъждане неправилно не е било сторено от първоинстанционния съд.
Не е спорно между страните, че между тях са съществували трайни и дългогодишни
търговски отношения, по които ответникът регулярно е поръчвал, а ищецът е доставял
хартия за печатарска дейност – от 2020 г. до м. 01.2023 г. Не е спорно, а това се установява и
от приетото пред въззивната инстанция заключение на ССЕ, че преди издаване на
процесните фактури ответникът е дължал суми на ищеца и по редица други предходни
фактури за предишни доставки на хартия.
Както бе посочено по-горе, към приетите в заседанието на 18.04.2024 г. пред СГС
разпечатки от електронна кореспонденция в периода 15.11.2022 г. – 25.01.2023 г., са
приложени и платежни нареждания за преведени суми от банкова сметка на ответника към
банкова сметка на ищеца. Погасителният ефект на тези плащания зависи от: 1) уговореното
между страните, а при липса на такова 2) от правилата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД. Тези правила
предвиждат, че при наличие на няколко еднородни задължения към един кредитор и
недостатъчност на изпълнението за всички тях, длъжникът може да избере кое от тях
погасява. При липса на такъв избор се погасява най-обременителното за него задължение, а
при няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.
В случая не се твърди и установява наличие на уговорка между страните относно
поредността на погасяване на задълженията при недостатъчно по размер плащане, поради
което следва да се приложат правилата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД. Противно на доводите на
жалбоподателя обаче не се установява и наличие на избор по смисъла на чл. 76, ал. 1, изр. 1
ЗЗД. Такъв не е направен изрично в самата електронна кореспонденция, а според настоящия
съдебен състав не може да се направи извод и за конклудентен избор. Вярно е, че е налице
сходство в описанието на основанието по нарежданията и по 13 фактури /конкретните
количества и вид хартия/, с изключение на нареждането и фактурата от 20.01.2023 г., както и
идентичност между датите на фактурите и датите на нарежданията, с изключение на датата
6
на нареждането от 4.01.2023 г. и фактурата от 12.12.2022 г., както е установено и от
заключението на ССЕ, прието във въззивното производство. Няма обаче никакво съвпадение
по размер между сумите по платежните нареждания и сумите по фактурите, макар
разликите да не са големи. Обичайно в търговските отношения плащания се извършват при
яснота относно размера на задълженията, а не преди това. При положение, че тази яснота е
постигната едва с издаването на процесните фактури, в които са посочени точните суми, то
няма стопанска логика купувачът да заплаща авансово суми, които не знае дали са
достатъчни за покриване на бъдещите задължения и по този начин да се наложи да дължи и
още суми или пък – да търси обратно надплатени такива. И в двата случая това поражда
неудобства за двете страни. Ето защо въззивният съд намира за недоказано, че сумите по
платежните нареждания се отнасят до задълженията по процесните фактури, т.е. липсва
направен избор от длъжника по чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Доколкото задълженията на процесните фактури са еднакво обременителни за ответника
спрямо задълженията по предходни извънпроцесни фактури /всички задължения са
лихвоносни с оглед чл. 86 ЗЗД/, а задълженията не са възникнали едновременно, то
приложение намира правилото на чл. 76, ал. 1, изр. 3, пр. 1 ЗЗД – за погасяване най-напред
на най-старите задължения. Не е спорно, че по-стари от задълженията по процесните
фактури са тези по предходно издадените фактури, описани в заключението на ССЕ. Ето
защо сумите по платежните нареждания са погасили тях, а не процесните фактури, които са
останали непогА.и. Впрочем, дори и да се приеме /неправилно/, че с тези преведени суми са
погА.и задължения по процесните фактури, то това ще означава, че в същия размер
ответникът ще продължи да дължи суми по предходни фактури, т.е. общата му
задлъжнялост спрямо ищеца няма да намалее, а даже ще се увеличи с лихви за забава за по-
голям период, което пък ще стане повод за още един съдебен процес с генериране на нови
съдебни разноски, а това не е стопански интерес на нито една от страните, още по-малко на
ответника.
Следователно, и понастоящем ответникът продължава да дължи на ищеца непогА.ите по
процесните фактури суми, заедно със законната лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ето защо исковете за главница и мораторни лихви са основателни до пълните предявени
размери.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд по отношение на предявените искове въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение – потвърдено, макар и по
частично различаващи се съображения.
ІІ. Относно разноските по производството
При този изход на спора право на присъждане на разноски има само ищеца. Същият е
доказал разноски за въззивното производство в размер на 4 620 лв. – за уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение по представената фактура № 15495/20.06.2024 г. и
7
преводно нареждане от 12.09.2024 г. Ответникът не е заявил възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 29.04.2024 г. по т. д. № 1250/2023 г. на Софийския
градски съд, VІ-4 състав.
ОСЪЖДА „Арт Етърнал Синема“ ЕООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ж.к. „Младост“, ул. „Димитър Моллов“ № 28Б, да заплати на
„Европапир България“ ЕООД с ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление –
гр. София, бул. „Климент Охридски“ № 167, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК от сумата 4 620 лв. –
разноски за производството пред САС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на Т. Ц. П. с ЕГН – **********,
като трето лице помагач на ответника „Арт Етърнал Синема“ ЕООД с ЕИК – *********.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Съобщенията да се изпратят чрез обявените по делото профили в ССЕВ и ЕПЕП на
адвокатите на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8