Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Делото е образувано по подадената от ЗД „Б. И.” , с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С.,Б..”Л.”, №19, представлявано от С.П., чрез адв.М. Г., срещу В. И. В., с ЕГН *, с адрес гр.Б. Ч.”,ул."В." № ..., искова молба с правно основание чл.213 от Кодекса за застраховането и цена на иска 26283,51 лв.В нея се твърди, че съгласно Застрахователна полица № ...*....., съгласно Рамков договор за застраховане на автомобили отдавани по договор за лизинг от 20.12.2007 г., сключен с „"П. л.БГ" ЕООД, гр.С., ищецът ЗД „Б. И.” гр.С. е застраховал финансовите загуби на „"П.Л. БГ" ЕООД от неизпълнение на плащане на лизинговите вноски по договор за лизинг от 03.08.2007 г. с лизингополучател ответника по делото В. И. В..Предмет на договора за лизинг е МПС „ФОЛКСВАГЕН ТУРАН” с рег.№....Съгласно този договор лизингополучателят се е задължил за период от 60 месеца да заплаща ежемесечна вноска.Лизингополучателят не бил заплатил 22 поредни месечни вноски за периода от м.август,2009 г. до м. май,2011 г. включително на обща стойност 26283,51 лв.”"П.Л. БГ" ЕООД е предявило щета по застрахователната полица „Финансов риск” към ЗД „Б. И.” с № *5....Претендираната сума в размер на 26283,51 лв е изплатена от ЗД „Б. И.” напълно.С писмо дружеството-ищец уведомило ответника да заплати претендираната сума, но до момента на предявяването на иска тя не е заплатена.Ищецът предявява иск на основание чл.213 от КЗ срещу ответника за заплащането на сумата 26283,51 лв,представляваща заплатено от него на „П. Л. БГ „ ЕООД застрахователно обезщетение заедно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното й заплащане.Претендира присъждането на направените по делото разноски. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, подаден чрез пълномощника му адвокат Ж. Д., в който се оспорва предявеният иск по основание и размер.Твърди се, че МПС-предмет на договора за лизинг, е било предадено от лизингополучателя на лизингодателя и последният го е приел, като не е уведомил за това обстоятелство застрахователя.След като автомобилът бил върнат, за което бил съставен приемо-предавателен протокол с дата 02.06.2009 г., договорът за лизинг бил прекратен и исковата сума не се дължала.В този случай неправилно била активирана застраховката, поради това, че лизингодателят не е уведомил застрахователя за прекратяването на договора чрез предаването на вещта-обект на лизинга.Ответникът заявява, че е изправна страна по договора за лизинг и след като е предал вещта и прекратил ползването й не дължи повече вноски.От своя страна”"П.Л. БГ" ЕООД не е изпълнило задълженията си добросъвестно да уведоми застрахователя за това, че автомобилът е предаен и договорът-прекратен. В случая, според ответника, няма причинена щета на лизингодателя и застрахователят не е имал задължение за заплащане в полза на застрахования.Иска се отхвърляне на иска и присъждане на направените по делото разноски. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Не е спорно между страните, че между „"П.Л. БГ" ЕООД гр.С., от една страна, в качеството му на лизингодател, и ответника В. И. В., от друга, в качеството му на лизингополучател, е сключен договор за лизинг №..../3.08.2007 г. с лизингов обект на договора МПС „ФОЛКСВАГЕН ТУРАН” с рег.№ ....., съгласно който лизингополучателят се е задължил за период от 60 месеца да заплаща за ползването на автомобила ежемесечни вноски.Това се установява и от представеното заверено копие от договора с план на плащанията към него/л.21 от делото/.Не се спори също, че съгласно сключен Рамков договор за застраховане на автомобили, отдавани по договор за лизинг от 20.12.2007 г.между ЗД „Б. И.” и „"П.Л. БГ" ЕООД ищецът е застраховал финансовите загуби на ответника от неизпълнението на плащане на лизинговите вноски по договора за лизинг от 03.08.2007 г. с лизингополучател В. И. В., съгласно издадена Застрахователна полица № А*....Срокът на застраховката е 60 месеца и е в сила от 24.08.2007 г. до 23.08.2012 г.Това обстоятелство се установява и от представеното заверено копие от Рамков договор №.... за застраховане на автомобили отдавани по договор за лизинг с дата 20.12.2007 г.,подписан от застрахователя и застрахования и Анекс към същия с дати 24.11.2009 г. и заверено копие от цитираната застрахователна полица.Тези документи не са оспорени от страните.Не се спори от ответника, че той е спрял плащането на месечните вноски по лизинговия договор.Налице са 22 неизплатени лизингови вноски от август 2009 г. до м.май 2011 г. включително на обща стойност 26283,51 лв.Това се установява от представения Ликвидационен акт за застраховка „Финансови загуби” /лизинг на МПС/ № *..., така и от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза.Експертизата, след направена проверка на счетоводни записвания по сметки и банкови платежни документи, установява, че на 01.07.2011 г. с платежно нареждане от разплащателната сметка на ЗД „Б. И.” в „ОББ” гр.С. е наредена сума в размер на 101594,80 лв по сметка на „"П.Л. БГ" ЕООД гр.С..Платената сума представлява 4 броя щети по опис- финансов риск, в т.ч. и щета № *.... в размер на 26283,51 лв.Сумата е преведена по разплащателната сметка на „"П.Л. БГ" ЕООД в „Р.... „ гр.С..Към платежното нареждане е приложен опис с номер на щета,автомобил, регистрационен номер, основание и размер на платените щети, включващ и платената сума.При проверка в счетоводството на „"П.Л. БГ" ЕООД експертизата установява, че по данните от разплащателната сметка на 04.07.2011 г. по сметката на лизингодателя в „Р.” гр.С. е постъпила сума от 101 594,80 лв,в т.ч. и платената щета с номер *57 в размер на 26283,51 лв. В подкрепа на възражението си за прекратен договор за лизинг в резултат на връщането на лизинговия обект- процесното МРС,ответната страна е представила Приемо-предавателен протокол с дата 02.06.2009 г., с който се установява предаването на автомобила от лизингополучателя В. В. в сервиза на „Фолксваген” гр.В.Т. на служителя на „Авточойс” В. Т. В. Д..Видно е, че става дума за предаването на процесното МПС, описано с ДКН и номер на рамата.Разпитан като свидетел, В. Д. установява, че работи като служител във фирмата „Авточойс”ООД-официално представителство на „Фолксваген” за Централна и Северна България.Установява, че процесният автомобил е лизингован през фирмата „Порше Лизинг” за 5 години.Клиентът е следвало да бъде одобряван от съответния застраховател, в случая „Б. И.”,защото когато клиентът спре да плаща „Порше Лизинг” уведомява застрахователя, че този клиент има задължение и застрахователят трябва да прибере по някакъв начин този автомобил и да изплати задълженията на „Порше Лизинг”.Свидетелят установява, че процесният автомобил му бил предаден от ответника, който не можел да се справи с вноските и той го приел, като се подписал на приемо-предавателния протокол.Застрахователят по някакъв начин трябвало да продаде автомобила за да плати задълженията към „Порше Лизинг”.Свидетелят заявява, че не бил служител на „Порше Лизинг” и колата си оставала собственост на „Порше Лизинг”, но на базата на предвидена точка „Финансов риск”, „Порше лизинг” давало съгласието си „Б. И.” да продаде колата. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Предявен е иск с правна квалификация чл.213 от Кодекса за застраховането.Съгласно тази разпоредба, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.Съгласно подписаният договор между „Б. И.” и „"П.Л. БГ" ЕООД застрахователят приема да обезщети застраховани във всеки конкретен случай, съгласно условията и сроковете на този договор,при сключена застрахователна полица и при платена застграхователна премия за покритията по него във връзка с всички договори за отдаване на МПС при условия на лизинг, собственост на застрахования, на трети физически и юридически лица.Съгласно Раздел четвърти,чл.5.1 от рамковия договор покрит риск са преките загуби на приходи поради неиздължаване от страна на лизингополучател на дължими периодични вноски съгласно валиден договор за лизинг.В случая такъв е налице между „Порше Лизинг” ООД и ответника по делото.Установени са 22 неиздължени вноски на стойност 26283,51 лв.Щетата е покрита от застрахователя напълно съгласно сключения застрахователен договор.В конкретния случай от съвкупната преценка на събраните доказателства се доказва напълно и категорично хипотезата на цитираната правна норма.Налице е валидно застрахователно правоотношение, възникнало между ищеца по делото ЗД„Б. И.” гр.С., от една страна, в качеството на застраховател, и „"П.Л. БГ" ЕООД гр.С., от друга, в качеството на застрахован.Налице е щета-финансова загуба на „"П. л.БГ" ЕООД, причинена от неизпълнението на плащане на лизинговите вноски по договор за лизинг от 03.08.2007 г., сключен между застрахования като лизингодател и ответника В. И. В. като лизингополучател.Щетата възлиза на 26283,51 лв и представлява 22 незаплатени поредни месечни вноски за периода м.август 2009 г.-м. май,2011 г.Сумата е заявена от застрахования за изплащане и заплатена от „Б. И.” по сметката на „"П.Л. БГ" ЕООД на 01.07.2011 г. в „Райфайзенбанк” гр.С.. Неоснователно и недоказано се явява възражението на ответника за прекратяване на договора за лизинг с предаването на процесния автомобил.На първо място такъв начин за прекратяване не е предвиден в Общите условия за лизинг от от 11.08.2006 г.Ответникът се домогва да докаже такова прекратяване чрез конклудентни действия, изразяващи съгласие на лизингодателя за прекратяването на договора, а именно приемането на предадения лек автомобил, предмет на договора за лизинг.По делото обаче се установи, че автомобилът е предаден не на лизингодателя „"П.Л. БГ" ЕООД, а на друг правен субект, а именно „Авточойс” ООД,който не е страна по лизинговия договор и не е собственик на автомобила.Това се потвърждава както от съставения приемо-предавателен протокол, така и от показанията на свидетеля Д..Отношенията,които той описва между застраховатÕля „Б. И.” , „Порше Лизинг” и неговата фирма ,процедурата на предаване и продаване на автомобили-предмет на лизинг, вноските по които договори не са покрити, не са писмено регламентирани никъде в съответни споразумения.Следователно липсва източник на облигационно правоотношение, който да обвързва страните по описания от свидетеля начин.Изводът е, че липсват данни за предаване на автомобила от лизингополучателя на лизингодателя и в този смисъл за приемането му от последния и за евентуално прекратяване на лизинговия договор. Това означава, че за лизингодателя не възниква задължение за уведомяване на застрахователя за прекратен договор и в този смисъл за липса на задължение за изплащане на застрахователно обезщетение.Напротив, с дата 05.05.2011 г. лизингодателят „"П.Л. БГ" ЕООД е отправил молба до ЗД „Б. И.” за превеждане на застрахователното покритие,прилагайки необходимите документи за настъпилата щета и нейния размер.Това искане е отправено след датата на приемо-предавателния протокол, с който лизингополучателят предава вещта на „Авточойс” ООД и показва липса на съгласие за прекратяване на договора за лизинг от страна на лизингодателя. Предвид изложеното, съдът намира исковата претенция за доказана по основание и размер.Същата следва да бъде уважена и ответникът- осъден да заплати исковата сума заедно със законната лихва върху нея ,считано от датата на завеждането на иска до пълното изплащане на сумата на основание чл.86 о ЗЗД, както и направените по делото разноски. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ОСЪЖДА В. И. В., с ЕГН * , с адрес гр.Б. Ч.,ул.”В.”, №... да заплати на ЗД „Б. И.” , ЕИК ..., с адрес гр.С.,Б.. „Л.”, №...., представлявано от С.П., сумата от 26 283,51 лв / двадесет и шест хиляди, двеста осемдесет и три лева и петдесет и една стотинки/,представляващи изплатено от ЗД „Б. И.” застрахователно обезщетение по щета № *..., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на иска-20.07.2012 г. до пълното й изплащане, както и сумата 4151,34 лв / четири хиляди сто петдесет и един лева и тридесет и четири стотинки/ направени по делото разноски. Решението подлежи на обжалване пред В. апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. СЪДИЯ: |