Р Е Ш Е Н И Е
№ 260059
гр. Хасково 20.05.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателен състав, в
публичното съдебно заседание, проведено на двадесети април, през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател:
Миглена Тянкова
Членове: Филип Филипов
Капка Вражилова
При секретаря: Петя Делчева и в
присъствието на прокурора: като разгледа докладваното от чл.съдията Филипов
ВНЧХД № 580 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от глава XXI НПК .
С Присъда № 260001 / 31.08.2020г.
постановена по НЧХД № 1421 / 2019 г., Районен съд – Хасково е признал
подсъдимата С.Г.Н. *** за невинна в това, че на 23.09.2019г. в гр.Х.,
причинила на малолетното лице О.Б.Е. ***, лека телесна повреда / контузия на
дясна ушна мида с оток болка и зачервяване/ изразяваща се в причиняване на
болка и страдание без разстройство на здравето и по повдигнатото й частно
обвинение за престъпление по чл.131 ал.1 т.4 предл.2 вр. чл.130 ал.2 от НК, я
оправдал. С присъдата е отхвърлен като неоснователен предявеният против подсъдимата, от Б.Е.Х. и Г.М.Х. в качеството им на родители и
законни представители на малолетния О.Е., граждански иск за сумата от 2000 лв.
претендирана като обезщетение за претърпените от деянието неимуществени вреди,
ведно със законната лихва.
Присъдата е обжалвана в срок
от повереникът на частния тъжител и на законните му
представители с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност,
иска се отмяната й и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде
призната за виновна и осъдена по повдигнатото й частно обвинение , а
гражданският иск да бъде уважен изцяло.
Възражение против жалбата не
е подавано .
Пред настоящата инстанция
законните представители на малолетния пострадал и тъжител, подържат подадена от
повереникът им жалба против присъдата. Повереникът им в пледоарията си излага
съображения за основателност на жалбата като посочва, че от събраните
доказателства се установило авторството на деянието в лицето на подсъдимата.
Защитникът на подсъдимата оспорва жалбата. В
пледоарията си излага съображения за недоказаност на повдигнатото с частната
тъжба обвинение, включително недоказаност на авторството и описания механизъм
на причиняване на телесното увреждане, като иска присъдата да бъде потвърдена.
Подсъдимата в личната си защита отрича да е удряла детето, а единствено взела
велосипедът му и поискала да извика баща си, защото я псувало и й показвало
среден пръст. В последната си дума завява, че е невинна.
Пред настоящата инстанция не събирани нови
доказателства. По искане на защитата бяха допуснати до разпит като свидетелите
малолетните деца М.С.С. и Д.С.С. и предвид императивната разпоредба на чл.144
ал.2 т.5 от НПК им бе назначена съдебно психологическа експертиза, възложена на
вещото лице д-р С.Д., за изследване възможността им да възприемат и възпроизвеждат
правилно релевантните факти. В последното съдебно заседание, допускането им до
разпит като свидетели както и назначената им експертиза бяха отменени а
депозитът освободен, предвид постъпилото заявление от самото вещо лице за обективната
невъзможност за извършване на експертизата, поради категоричен отказ от страна на
св.С.С. - баща на децата, те да бъдат изследвани от вещото лице. Искането на
защитата за допускане до разпит като свидетел на Б.Е. който е законен
представител на частния тъжител и участва в наказателното производство като
такъв, също бе оставено без уважение като недопустимо, предвид разпоредбата на
чл.118 ал.1 от НПК.
Хасковският окръжен съд,
като провери изцяло, правилността на обжалваната присъда, по посочените
оплаквания, изтъкнатите доводи, служебно и предвид събраните доказателства,
приема за установено следното: НЧХД № 1421/2019г. по описа на РС-Хасково, е
образувано по частна тъжба предявена в 6 месечният срок по чл.81 ал.3 от НПК от
повереника на малолетния О.Б.Е., действащ чрез родителите си и законни представители Б.Е.Х. и Г.М.Х., против
подсъдимата С.Н.Н.. В тъжбата са изложени фактически твърдения, че на 23.09.2019г.
около 18 часа малолетния О.Е., с децата Д. и М. управлявали велосипеди в
междублоковото пространство на жилищни блокове № **
и № ** в кв. „О.“ в гр.Х.
и при поредното им преминаване покрай подсъдимата, последната се ядосала и ударила
малолетния О. с юмрук по дясното ухо от което той паднал с велосипеда на земята и се ударил в областта
на същото ухо, а след като се изправил го ударила два пъти с плестници, хванала
дясното му ухо, дърпала го и му крещяла, взела велосипедът му и го прибрала в
гаражът си като поискала да дойдел баща му и си го вземел. След инцидента
детето страдало от нарушения в съня, станало напрегнато, тревожно и емоционално
лабилно, било диагностицирано с логоневроза и дислалия чиито симтоми се
засилили. В тъжбата е посочено, че в резултат на описаното деяние, подсъдимата
причинила на малолетния пострадал лека телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК,
изразяваща се в контузия на дясната ушна мида с оток, болка и зачервяване, за
което е поискано осъждането й, и за това престъпление с разпореждане на съдията
докладчик от 31.12.2019г. е предадена на съд и с обжалваната присъда, оправдана.
С тъжбата е предявен и граждански иск против подсъдимата, за сумата от 2000 лв.
претендирана като обезщетение за причинените в резултат на леката телесна
повреда неимуществени вреди, който е приет за съвместно разглеждане и с
присъдата е отхвърлен.
От събраните доказателства е
установено че на 23.09.2019г. около 18 часа, подсъдимата Н. със съседката си -
свидетелката Р. Я.,
седели на столчета пред гаража на първата който бил последен в редицата гаражи
пред блок № ** в кв. „ О.“
в гр. Х. и си говорели. Св. Н.
също техен съсед, стоял пред гаража на друг съсед, на около 10 метра от гаража
на подсъдимата но поради паркиран автомобил, нямал пряка видимост към
последната и св.Я. По същото време малолетния О.Е., роден на ***г. и тогава на *
години, заедно с децата М. и Д., карали велосипеди по улицата като натискали
спирачки и завъртали велосипедите пред гаража на подсъдимата. Последната на
няколко пъти им направила забележка да не правят така за да не ударят някое
дете, паркиран автомобил или те да не бъдат ударени от автомобил. Подобна забележка
им направил и св.Н., но децата продължавали да
управляват велосипедите по посочения начин. При поредната забележка от
подсъдимата, малолетния О.Е. я напсувал и й показал среден пръст при което
подсъдимата му взела велосипеда и го прибрала в гаражът си, като му казала да
дойдел баща му и си го вземе и тя да му кажела за поведението което имало
детето. След случилото се О.Е. се разплакал и тръгнал към домът си, а останалите
две деца - М. и Д. отишли до баща си - св. С.С., който в този момент пиел бира
до хранителен магазин пред блок № ** в същия квартал и му казали,
че станал инцидент и една баба ударила два три шамара на О., взела му колелото
и го прибрала в гаражът си. Св. С. с дъщеря си тръгнал към гаража на
подсъдимата като по пътя се разминал с О.Е., видял го че се държи с две ръце за
главата и плаче, но не разговарял с
него. След като отишъл до гаража на подсъдимата, св. С. я заварил там със св.Я.
и я попитал защо ударила О. и му взела велосипеда, който видял в гаражът й. Подсъдимата
отрекла да е удряла детето, а за велосипеда обяснила, че го прибрала за да го
даде на родителите му при което свидетеля извадил велосипеда от гаража. Малко
след това пристигнали и родителите на О. заедно с последния и баща му Б.Х.
подал сигнал за случилото се на тел.112. На место пристигнали полицейските
служители - свидетелите Д. и Д. които установили случилото, като според показанията на
последния, подсъдимата им заявила също и че детето хвърляло камъни по нея.
Бащата на О.Е. им казал, че подсъдимата ударила детето му, което подсъдимата отричала. Полицейските служители не забелязали
следи от телесни увреждания по детето, но то било
разстроено като снели обяснения от подсъдимата и Б.Х., съставили им и предупредителни
протоколи по ЗМВР. След това на същата дата в 19.30 ч. О.Е. *** за което бил издаден
ЛПП в СО № 3974 / 23.09.2019г. На
следващия ден – 24.09.2019 г. в 14. 04 ч. и в присъствието на баща си, детето било
прегледано и от съдебния лекар д-р Е. за което е издадено съдебно
медицинско удостоверение № 404/2019г. Пред първата инстанция е назначена и
изслушана съдебно медицинска експертиза по писмени данни № 130/2020 г.,
изготвена от същото вещо лице д-р Е. При изготвяне на заключението си
вещото лице използвало констатациите, диагнозата и анамнезата на детето,
отразени в посоченият ЛПП в СО МБАЛ Хасково, както и констатациите от прегледът
му който същия съдебен лекар извършил на 24.09.2019г. Според заключението по
посочената експертиза, след прегледа на О.Е. се установили контузия на
дясната ушна мида с оток, болка и зачервяване, които увреждания били причинени
от твърд тъп предмет и могли да се получат при инцидент по начина, времето и
обстоятелствата описани в предварителните сведения. С уврежданията му било
причинено страдание без разстройство на здравето - т.е лека телесна повреда по
смисъла на чл.130 ал.2 от НК, срокът за възстановяване бил 7-10 дни. В
описателната част на заключението, за въпросните телесни увреждания на детето и
механизма на причиняването им е посочено, че са според предварителните сведения
- СМУ № 404/2019г., съобщеното от пострадалия и отразеното в ЛПП № 3974/23.09.2019г. на СО МБАЛ Хасково от които се установявало : „Травма
на дясното ухо. Ударен с юмрук по дясното ухо докато кара велосипед, паднал
и се ударил в областта на същото ухо, болка и оток, дясното
външно ухо е зачервено и отекло“. Относно установеното при прегледа на детето извършен
от същия съдебен лекар и за който е издадено съдебно медицинското удостоверение
, в същото е отразено, че детето имало болка при опипване на дясната ушна мида,
без видими изменения. В съдебно заседание при изслушването си пред първата
инстанция вещото лице посочило, че снело анамнезата за механизма на травмата от
листа за прегледа в СО на МБАЛ – Хасково и отразените в него увреждания, както и
че при прегледът който самото вещо лице извършило на следващия ден след твърденият
инцидент, не установило наранявания по детето, включително оток или зачервяване
на ухото. Относно самите телесни увреждания, вещото лице заявило че могли да се
причинят от лек удар с ръка или дърпане на ухото и да отшумят за 24 часа, което
обяснявало липсата им при прегледа след деня на инцидента. Вещото лице категорично
изключило възможността, нараняването да е причинено от падане на ухото от
велосипед защото това щяло да доведе до охлузвания по главата на детето. С
тъжбата е приложена също и медицинска бележка издадена от д-р Д. АПИМП „САНУС ПЕДИАТРИК“ ООД на 27.09.2019г. Според бележката,
детето боледувало от логоневроза и дислалия и се нуждаело от избягване на
стресови ситуации и спокойна среда на живот. От изисканата информация от посочената
медицинска практика е установено, че детето било пациент на д-р Д.
и цитираната медицинска бележка удостоверявала негов траен здравословен проблем,
регистриран и на последният му профилактичен преглед на 17.07.2019г. В тази
насока е и заключението по съдебно-психологичната експертиза на
вещото лице д-р Д. според което, детето страда от невротична логоневроза причинена
от силен стрес при инцидент с куче на 3-4 годишна възраст, както и от функционална дислалия, но посочените заболявания не били
причинени от удар с юмрук в дясното ухо или дърпане на ухото –т.е не са в пряка
причинна връзка с твърдения в тъжбата инцидент. В заключението вещото лице
посочило и че в резултат на инцидента, настъпили промени в психоемоцоналното
състояние на детето което преживяло силен стрес след оказаното му насилие от
страна на ответника. Отразено е също, че при когнитивният им разговор за
инцидента, детето станало неспокойно и логоневрозата се проявила в по- голяма
степен, а невротичния характер на това заболяване бил предпоставка за емоцинална
лабилност на детето и появата на нов стресор при инцидента на инкриминираната
дата, го натоварвал емоционално. Било му необходимо лечение с логопед и преглед
от детски невролог за лечение на логоневрозата и преодоляването й през пубертета.
При изслушването си в съдебно заседание вещото лице заявило, че децата на тази
възраст губели времевата характеристика, детето не могло да каже датата на
инцидента но споделило, че го заболяло и плакало. Чувствало се обидено, а майка
му която присъствала при изследването споделила, че в момента от стреса то не
могло да регулира тазовите си резервоари, но нямало друг вид невроза- нощно
напикаване. Според вещото лице емоционалното състояние на детето сочело на
преживян силен стрес, а психосоматичната му реакция доказвала че било честно и
не могло да преекспонира случая за да спечели внимание.
При така установената
фактическа обстановка, първоинстанционният съд като обсъдил и анализирал
събраните доказателства приел, че от тях не се установява по несъмнен и
категоричен начин авторството на деянието, а именно подсъдимата да е причинила
на малолетния О.Е. твърдяното телесно увреждане по сочения в тъжбата механизъм и
по повдигнатото й частно обвинение, за престъплението по чл.131 ал.1 т.4 предл.2
вр. 130 ал.2 от НК, я оправдал. Настоящата инстанция споделя този извод. По
делото няма спор за вида на телесното увреждане на малолетния О.Е., установен
от заключението на вещото лице според което е лека телесна повреда по смисъла
на чл.130 ал.2 от НК, изразяваща се в контузия на дясна ушна мида с оток, болка
и зачервяване. Посоченото телесно увреждане е и обективния признак на
престъплението за което е поискано с тъжбата осъждането на подсъдимата. Спорът
е относно авторството на деянието в лицето на подсъдимата. В случая данни за
обективни находки касаещи телесното увреждане се съдържат единствено в
приложения ЛПП издаден на инкриминираната дата от прегледа на детето в СО на
МБАЛ – Хасково, в който е отразена травма на дясното ухо и описан механизъм на
причиняване твърдян и в тъжбата - удар с юмрук от възрастна жена по ухото по
време на каране на велосипед, падане на това ухо, оплакване от болка и оток,
както и че дясното му външно ухо е зачервено и отекло. Същевременно при
прегледът на детето от съдебния лекар, проведен на следващия ден и преди
изтичане на 24 часа след които, както вещото лице заявило в съдебно заседание
въпросното нараняване могло да не се вижда, телесни увреждания по детето не са
констатирани, а единствено оплакване от болка при опипване на дясното ухо /
ушната мида/. Според изложеното пак от вещото лице – съдебния медик пред
първата инстанция, единствен възможен механизъм на причиняване на увреждането е
нанасяне на лек удар по ухото или дърпането му. Такъв механизъм се твърди в
едната част на изложеното в тъжбата при описване на деянието, но пак от посоченото
от вещото лице и от доказателствата не се установява изцяло твърдения в тъжбата
механизъм на деянието, който е описан в ЛПП явно от снетата анамнеза - чрез
удар с юмрук по ухото докато детето кара велосипед и падането му от велосипеда
на същото ухо . За такъв твърдян механизъм на травмата както е приела и първата
инстанция липсват въобще обективни находки а те при падане от велосипед биха
съществували и установени при прегледа на детето от съдебния лекар. В случая единствено
в показанията на св.С. се излагат обстоятелства за авторството на деянието в
лицето на подсъдимата. Показанията на този свидетел в часта им в която
пресъздава личните си възприятия са преки доказателства и те касаят това, че
след инцидента детето се държало за главата и плачело, както и че подсъдимата
отрекла пред него да е удряла детето, а за последното свидетелят не посочва да е
видял дали имало наранявания, включително зачервяване на дясното ухо. Същевременно
в частта им относно посочването на авторството в лицето на подсъдимата,
показанията на св. С. са производни и в тази част на показанията си той възпроизвежда
казаното му от децата си, че подсъдимата ударила два три шамара на малолетния О.Е.
и му взела велосипеда. В насока, че пострадалото дете не преекспонира е и
заключението на вещото лице по съдебно психологическата експертиза. Посочените
доказателства обаче за авторството на деянието са косвени и на тях противостоят
показанията на очевидецът - св.Я. чието свидетелстване
е пряко доказателство и свидетелката е категорична, че подсъдимата с оглед
поведението на детето му взела велосипеда и поискала да дойде родителят му, но
не го удряла и то не падало на земята, което за последното кореспондира с
устното изложение на вещото лице по съдебно медицинската експертиза. По делото
не се установява св.Я. целенасочено да
свидетелства в полза на подсъдимата, да е заинтресована от изхода на делото или
показанията й да са изолирани от останалите доказателства. Напротив в същата
насока са и показания на св.Н., който също не
се установи да е заинтересован. Този свидетел не е пряк очевидец поради
ограничена видимост от паркиран автомобил към подсъдимата и св. Я., но чувал случващото се и не чул развитие на
ситуация при която подсъдимата да е ударила детето, като възприел и действията
на децата при управлението на велосипедите, включително последващото идване на
св.С.. Показанията на св. Н. кореспондират с
тези на св.Я. и никой от тях не твърди по детето да имало някакво
телесно увреждане. В тази насока са и показанията на полицейските служители Д. и Д., които
пристигнали след инцидента и преди прегледа на детето в СО на МБАЛ – Хасково и
също не видели външни следи от нараняване по него, освен че било разтроено. От изложеното
от вещото лице по съдебно медицинската експертиза, както бе посочено не може да
се направи категоричен и безспорен извод, посоченият в тъжбата механизъм на
деянието да е изцяло достоверен. Извод за авторството в лицето на подсъдимата не
може да се направи и от обаждането на тел.112. Осъдителната присъда не може да
почива на предположения, обвинението следва да бъде доказано по несъмнен и
безспорен начин в случая от частния тъжител, върху когото съгласно чл. 103 ал.1
от НПК е тежестта на доказване по дела образувани по тъжба на пострадалия. При
това положение, след като не е налице верига от косвени доказателства водещи до
единствения възможен и несъмнен извод, че подсъдимата ударила детето и му
причинила леката телсна повреда за която е предадена на съд и същевременно са
налице преки доказателства отричащи нейното авторство, правилно същата е оправдана, а предявеният граждански иск отхвърлен
като неоснователен поради липса на деликт по чл.45 от ЗЗД за който да е виновна.
Ето защо настоящата инстанция намира жалбата против присъдата за неоснователна.
При разглеждане на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения на
правата на страните и предвид изложеното присъда като правилна, обоснована и законосъобразна,
следва да бъде потвърдена. По отношение на искането за разноски, първата
инстанция се е произнесла с определение по реда на чл.306 ал.2 вр. ал.1 т. 4 от НПК. Водим от горното и на осн. чл. 334 т. 6 вр. чл. 338 от НПК, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260001 / 31.08.2020г. постановена по
НЧХД № 1421 / 2019 г. по описа на
Районен съд - Хасково .
Решението не подлежи на
обжалване .
Председател : Членове
: 1. 2.