Решение по дело №1467/2019 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 1115                          10.12.2019 година                       Град Бургас

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД      Трети въззивен граждански състав

На десети декември  две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание, в следния състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСЕН ПАРАШКЕВОВ

                                                  ЧЛЕНОВЕ:   КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА

                                                                      ЙОРДАНКА МАЙСКА    

 Като разгледа докладваното от съдия Майска

въззивно гражданско дело номер  1467  по описа за  2019  година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството се движи по реда на чл.247, ал.1 от ГПК.

С решение № III -135/05.11.2019г. по гр.д. № 1467/2019г. по описа на ОС-Бургас е потвърдил решение № Решение № 93/21.05.2019г. по гр.д.№ 1019/18г. по описа на НРС, в частта, с която  уволнението на М.П.Д. с ЕГН ********** е признато за незаконно и е отменена Заповед № 042 от 02.01.2018г., изменена и допълнена със Заповед № 042-1 от 02.01.2018г., двете на управителя на „Пауърбилд” ЕООД, с която на основание чл.325, ал.1, т.4 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение на М.П.Д. с ответното дружество, считано от 02.01.2018г. и въззивникът е осъден да заплати на М.П.Д. следните суми:

- сумата от общо 974,92 лева, представляваща незаплатено нетно трудово възнаграждение на М.П.Д. за месеците октомври, ноември и 13 дни от декември 2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането; 

- сумата от 190,48 лева, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 13 дни; 

- сумата в размер на 1500 лева, представляваща обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие; сумата от 74,90 лева, представляваща лихва за забава, изчислена върху нетното възнаграждение за месеците октомври, ноември и декември 2017г.;

- сумата от 390,72 лева, представляващи заплатени по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете,

- както и сумата от 381,61лв. - по сметка на РС-Несебър, представляваща държавната такса върху уважения размер на исковете и възнаграждения на вещи лица.

С молба вх.№ 17609/09.11.2019г. по описа на БОС процесуалният представител на въззиваемия М.Д. – адв.Таня Панайотова Маркова от БАК моли да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение. По-конкретно посочва, че съдът е допуснал очевидна фактическа грешка използвайки в мотивите на ст.3 израза „дисциплинарно уволнение“, вместо „уволнение“, както и че в диспозитива на решението погрешно е посочено, че същото подлежи на касационно обжалване, като е следвало да посочи, че подлежи на касационно обжалване само претенцията за признаване на уволнението за незаконно, но не и цялото решение.

Препис от молбата е изпратен на насрещната страна, от която в дадения едноседмичен срок по чл.274, ал.2 ГПК отговор не е постъпил.

Процедурата се движи по реда на чл. 247 от ГПК и съдът преценява, че не се налага приложение на чл. 247, ал. 3 от ГПК и  насрочване делото в открито съдебно заседание, поради обстоятелството, че няма да се събират нови доказателства за поправка на фактическа грешка.

Молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

 Съгласно чл. 247 от ГПК искането за допускане на явна фактическа грешка може да бъде направено от всяка от страните по делото или по почин на съда, като това искане не е ограничено във времето и е без значение дали същото се прави преди или след влизане в сила на решението, чиято поправка се иска. По съществото си очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.

  Налице е очевидна фактическа грешка, допусната от съда в решението, като  е налице несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на решението.

В мотивите на решението съдът е формирал воля, че обжалваното решение  е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Така формираната воля е изразена в диспозитива на постановеното решение, поради което не е налице очевидна фактическа грешка.

По отношение обжалването на въззивното решение: съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.3 ГПК исковите претенции по чл.344, ал.1, т.1 ГПК подлежат на касационен контрол, а в конкретния случай, претенцията по главния иск подлежи на касационно обжалване. В този смисъл и с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.3 ГПК не е необходимо допълнително пояснение, респ. не са налице основания за поправка по реда на чл.274 ГПК на указанието досежно обжалваемостта на въззивното решение.

Мотивиран от горното и на основание чл.247, ал.1 от ГПК, съдът

 

                                     Р       Е       Ш       И:  

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 17609/09.11.2019г. по описа на БОС процесуалният представител на въззиваемия М.Д. – адв.Т.П.М. от БАК моли да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № III -135/05.11.2019г. по гр.д. № 1467/2019г. по описа на ОС-Бургас.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок считано от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

                                                                                           2.