№ 50
гр. Сливница, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело №
20211890100517 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 410 във вр. чл. 411, ал.1 от КЗ, вр. чл. 45, ал.1
вр. чл. 49 от ЗЗД от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК ........, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша” № 89Б, представлявано от К.Ч. – главен
изпълнителен директор и Б.А.В. – изпълнителен директор, чрез пълномощника им адв. Я. от
АК – гр. Благоевград, срещу Община Божурище, представлявана от кмета Г.Д., с който се
иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 197,18 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“ по щета №
44012132026967, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищцовото дружество твърди, че е изплатило на водача на увредено МПС
застрахователно обезщетение в размер на 197,18 лева по щета № 44012132026967, въз
основа на застрахователен договор за застраховка „КАСКО +“ с № 440120211008487,
сключен за л.а. марка „Мерцедес“ модел „Боди 203 С клас“ с рег. № ........, валиден от
14.04.2020 г. до 13.04.2021 г., във връзка с настъпило ПТП на 29.09.2020 г., около 12.00 часа
в гр. Божурище, на бул. „Европа“, срещу кв. „Пролет“ № 34А. Ищецът посочва, че
произшествието се дължи на преминаване на автомобила през препятствие на пътното
платно – необезопасена дупка на пътя. В резултат на ПТП са били увредени предна и задна
десни гуми и джанти. Отразено, че е пътят е общинска собственост, като ответникът
Община Божурище бил задължен да поддържа същия. За така причинените вреди
дружеството било изплатило обезщетение на собственика на автомобила в размер на 182,18
лв., изчислени по експертна оценка, с което твърди, че е встъпило в правата на
застрахования против причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение.
1
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника, който бил канен доброволно
да изпълни задължението си, да му заплати на основание чл. 410 вр. чл. 411 КЗ сумата от
197,18 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение в размер на 182,18
лева и ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата. Претендират се и разноските по производството.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК от получаване на исковата молба, ответната
община е депозирала писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Излага
съображения, че към исковата молба не е представен протоколът за ПТП, а от представения
опис-заключение по щета, изготвен от служител на застрахователя, който не е очевидец, не
може да се установи категорично причинно-следствена връзка между неизпълнението на
задължение за поддръжка на пътя и настъпилите увреждания по автомобила. Посочва, че в
случая не се установява наличието на валидно сключен договор по имуществена
застраховка и настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск, тъй като
представената застрахователна полица не съдържа изискуемите от закона реквизити. При
тези съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 29.09.2020 г., около 08.00 ч. в гр. Божурище св. А. управлявала лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Боди 203 С клас“ с ДК № ........, като се движела по бул. „Европа“
срещу кв. „Пролет“ 34А. Времето било дъждовно. Автомобилът преминал през
необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно – дупка, която била пълна с
вода, в резултат на което се спукали предна и задна десни гуми.
От представената по делото комбинирана застрахователна полица №
440120211008487/10.04.2020 г., валидна от 14.04.2020 г. до 13.04.2021 г., се установява, че
на 10.04.2020 г. ищцовото дружество е сключило договор за застраховка „КАСКО +“ за лек
автомобил марка „Мерцедес Бенц“, модел „С 320 4 MATIC“ с рег. № .........
От представената по делото преписка по щета № 44012132026967, включваща
застрахователната полица за застраховка „КАСКО +“, опис-заключение по щета №
44012132026967/29.09.2020 г.; ликвидационен акт по преписка №
44012132026967/05.10.2020 г. от 15.10.2020 г.; регресна покана от ищцовото дружество до
Община Божурище изх. № 0-92-14684/16.11.2020 г.; отговор от Община Божурище рег. № П-
В-1257/24.11.2020 г., се установява, че „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД във връзка с
възникнало ПТП, при което е увреден лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Боди 203 С
клас“ с ДК № ........, собственост на К.Н.А., е изплатило застрахователно обезщетение в
размер на 182,18 лева и 15,00 лева ликвидационни разходи.
От показанията на разпитания по делото свидетел – Л. А. А., управлявала процесния
автомобил при реализирането на процесното пътно-транспортно произшествие, се
2
установява, че на 29.09.2020 г., малко преди 08.00 часа, същата е оставила децата си на
училище, и по-малко от 100 метра след като тръгнала от там, попаднала в дупка на пътя и
спукала двете десни гуми на автомобила. Свидетелката А. твърди, че поради дъждовното
време дупките били покрити с вода и не се виждали, а и на място нямало пътни знаци, които
да указват, че има такова препятствие.
На 18.11.2020 г., видно от представената разписка от куриерска фирма „Европът“, на
Община Божурище е била връчена регресна покана от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД по
щета № 44012132026967 за заплащане на сумата от 197,18 лева, включваща изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 182,18 лева, както и 15,00 лева – ликвидационни
разходи.
От заключението на изготвената САТЕ се установява, че при движение по бул.
„Европа“ в гр. Божурище, срещу кв. „Пролет“ № 34А, при дъждовно време, процесният
автомобил преминава през несигнализирано и необезопасено препятствие на пътя /дупка/ с
предното и задно десни колела, при което, при удара на колелата в насрещния остър ръб на
препятствието гумите на същите са непоправимо повредени, а джантите са с нарушено
лаково покритие. Нанесените на лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № ........ щети са
пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП и напълно съответстват на
констатираната от застрахователя щета. Стойността на нанесените при процесното ПТП
щети на лекия автомобил е 198,00 лева с включен ДДС и отговаря на действащите към
момента пазарни цени.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена от приетите по
делото писмени доказателства: комбинирана застрахователна полица за застраховка „Каско
+“ № 440120211008487/10.04.2020 г., валидна от 14.04.2020 г. до 13.04.2021 г.; уведомление
за щета № 44012132026967 от 05.10.2020 г.; опис-заключение по щета №
44012132026967/29.09.2020 г. от 05.10.2020 г.; ликвидационен акт от 15.10.2020 г. по щета
№ 20701373037 по преписка 44012132026967/05.10.2020 г.; регресна покана изх. № 0-92-
14684/16.11.2020 г. от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД до Община Божурище; становище с
отказ за плащане от Община Божурище до „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД вх. № 0-92-
15251/27.11.2020 г.; показанията на свидетелката Л. А. А., заключението на съдебната
автотехническа експертиза, които съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно
дадени.
Съдът приема за достоверни показанията на разпитаната по делото свидетелка, тъй
като същите са логични и последователни, подкрепят се от събраните по делото писмени
доказателства и за съда не е налице основание за подлагането им под съмнение.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от КЗ, с изплащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу: 1.
причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на
3
договорно задължение, или 2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при
или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, или 3. собственика на вещта и
лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на
застрахования по чл. 50 ЗЗД. Елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба,
които подлежат на доказване, са: наличие на застрахователен договор, възникване на
застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния договор, изплащане на
застрахователно обезщетение и встъпване, съобразно закона, както и установяване на
причинителя на вредата и размера на същата.
В случая от представените по делото доказателства се установи, че е съществувал
застрахователен договор между увреденото лице и ищеца, като на 29.09.2020 г. е възникнало
застрахователно събитие.
Установява се и че застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в размер
на 197,18 лева (от които 182,18 лева – стойност на щетата и 15,00 лева – ликвидационни
разходи), т.е. налице са основанията за встъпване в правата за застрахования.
От показанията на свидетелката А. и изслушаната съдебна автотехническа експертиза
се установява, че застрахователното събитие /процесното ПТП/ е настъпило при следния
механизъм: при движение по бул. „Европа“ срещу кв. „Пролет“ № 34А в гр. Божурище, в
дъждовно време, автомобилът преминава през несигнализирано и необезопасено
препятствие на пътя /дупка/ с предното и задно десни колела, при което при удара на
колелата в насрещния ръб на препятствието гумите са разкъсани, а джантите са с нарушено
лаково покритие.
Следва да се има предвид, че съгласно § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП, „препятствие на
пътя“ е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други
подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Във всички случаи
наличието на дупка на пътното платно представлява нарушаване на целостта на пътното
покритие и създава непосредствена опасност за движението.
Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата съответните общини осъществяват дейностите
по изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища. Това означава, че
възложител на работата по смисъла на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, свързана с ремонта и
поддържането на пътя, където е настъпило застрахователното събитие, е именно Община
Божурище. Налице е бездействие на ответника, тъй като пътят нито е ремонтиран и
поддържан, нито е сигнализиран за препятствията по него, от които са причинени вредите
по автомобила. Затова и според настоящия състав това противоправно бездействие е
основание за ангажиране отговорността на евентуалния ответник в качеството му на
възложител на работата при условията на чл. 49 ЗЗД.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че единствено
констативен протокол, изготвен от компетентните органи на „Пътна полиция“ е
официалният документ, който би имал доказателствената сила да удостовери фактическото
положение и обстоятелствата относно пътно-транспортното произшествие.
4
В доказателствена тежест на ответника е да установи възраженията си по делото,
като в хода на процеса не са ангажирани доказателства, че водачът на застрахования при
ответника автомобил е допринесъл с поведението си за настъпването на вредоносния
резултат - нито, че се е движила с несъобразена скорост, нито, че е употребила алкохол,
нито, че не е направила опит да заобиколи препятствията, нито каквото и да е друго
обстоятелство, което може да обуслови извода, че е налице съпричиняване на вредите. От
показанията на свидетелката А. се установява, че същата е управлявала процесното МПС с
минимална скорост, предвид обстоятелството, че е изминала едва 100 метра, преди да
настъпи пътно-транспортното произшествие, като показанията й не са оборени от други
доказателства по делото. С оглед установените пътни условия – движение по главен
булевард в гр. Божурище, при наличие на локви по пътното платно, същата не е имала
задължение и основание да съобразява, че е възможно на пътното платно да се намира
необезопасена и необозначена дупка, преминаването през която няма да може да бъде
предотвратено и ще настъпи пътно-транспортно произшествие с управлявания от нея
автомобил. Не може да се очаква от водачите да предвидят препятствие, което не е
обезопасено и не е обозначено по надлежния ред.
Неоснователно е и възражението на ответника, че застрахователят не е следвало да
заплаща обезщетение, тъй като няма доказателства дали не е налице изключен
застрахователен риск. Застрахованият е изпълнил задължението си своевременно да уведоми
застрахователя за настъпилото събитие и не е създал пречки на застрахователя да установи
обстоятелствата, при които същото е настъпило – чл. 403, ал. 1 и ал. 4 от КЗ. Също така, не
са ангажирани доказателства от ответника за осъществяване на някоя от регламентираните в
чл. 408, ал. 1 от КЗ предпоставки, при наличието на които застрахователят може да откаже
изплащането на застрахователно обезщетение. Следва да се посочи, че в доказателствена
тежест на ответника е да установи наличието на изключен застрахователен риск, каквито
доказателства не са ангажирани по делото.
Размерът на дължимото регресно обезщетение е обусловен от стойността на вредите
по средната им пазарна стойност, която, съобразно приетото заключението на съдебната
автотехническа експертиза към момента на настъпването им, съвпада с реално изплатеното
застрахователно обезщетение.
Ето защо, съдът приема, че така предявеният иск, като доказан по основание и
размер, следва да бъде уважен изцяло.
С оглед на този изход от делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски в общ размер на 558 (петстотин
петдесет и осем) лева, от които 168 лева - адвокатско възнаграждение, 50 лева – държавна
такса, 40 лева – депозит за призоваване на свидетел, 300 лева – възнаграждение за вещо лице
за изготвена САТЕ.
При тези съображения, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА БОЖУРИЩЕ, представлявана от кмета Г.Д., по иска с правно
основание чл. 410, вр. чл.411, ал.1 от КЗ, във вр. чл. 45, ал.1, във вр. чл. 49 от ЗЗД, да
заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша” № 89Б, представлявано от К.Ч. – главен изпълнителен
директор и Б.А.В. – изпълнителен директор, чрез пълномощника им адв. Я. от АК – гр.
Благоевград, сумата от 197,18 лева (сто дeветдесет и седем лева и осемнадесет стотинки),
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка
„Каско +“, във връзка с щета № 44012132026967, ведно със законната лихва върху
главницата от 23.04.2021 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ОБЩИНА БОЖУРИЩЕ,
представлявана от кмета Г.Д., да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК
........, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша” № 89Б, представлявано
от К.Ч. – главен изпълнителен директор и Б.А.В. – изпълнителен директор, чрез
пълномощника им адв. Я. от АК – гр. Благоевград, сумата от 558 лева, представляващи
направените от ищеца разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от получаването на
съобщението от страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6