Р Е
Ш Е Н
И Е
№261906
31.12.2020
г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви
гр. състав в открито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА
ТРАЙКОВА
при
участието на секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 7667 по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от Кодекса
на труда и чл. 86 от ЗЗД.
И.С.С.,
ЕГН ********** е предявил срещу ТРАНС ЕКСПО МАРКЕТ ЕООД, ЕИК ****** обективно
съединени искове да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено
със заповед № ***** връчена на *****., с която ТПО между страните е прекратено
на осн. чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ във връзка с извънредното положение в
страната, и като такова да се отмени, да бъде възстановен ищецът на заеманата
преди уволнението длъжност „*******“ и да бъде осъден ответника да му заплати
обезщетение за времето, за което е останал без работа вследствие на незаконното
му уволнение за периода 04.05.2020г. – 04.11.2020г. в размер на 3660 лева,
ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на ИМ до окончателното
плащане. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е работил
по ТПО с ответника на длъжност ***************. Със Заповед № ******., връчена
на ****., ТПО между страните било прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ *******., връчена на ищеца на 04.03.2013г. Твърди се уволнението да е
незаконно, поради следното:
Заповедта била издадена без правно
основание, като посоченото в заповедта като причина - във връзка с извънредното
положение в страната не представлява самостоятелно основание за прекратяване на
ТПО, като освен това предриятието не било спирало работа през време на
извънредното положение.
Ето защо се твърди уволнението
да е незаконно извършено, без да е налице основанието за прекратяване на ТПО.
Твърди се вследствие на същото ищецът да е останал без работа за период от 6
месеца, като последното му БТВ за пълен раб. месец преди уволнението възлизало
на 610 лева.
От ответника не е постъпил
писмен отговор, но с молба-становище изразява, че прекратяваенто на трудовия
договор с ищеца е част от процедура по масово уволнение, проведено от ответното
дружество, като наред с прекратяването на ТПО с ищеца, били прекратени и
трудовите договори с други работници и служители от това дружество. Счита, че с
въвеждането на противоепидемичните мерки в страната е налице нова обстановка,
която е довела до обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, тъй
кат работодателят не може да осигури на служителя работата, която е била
определена при възникване на ТПО, а от друга страна служителят не може да
изпълнява работата, за която се е уговорил.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За да бъде уважен искът по чл.
344, ал. 1, т. 12 от КТ да се признае уволнението за незаконно, и като такова
да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово
правоотношение с ответника и че същото е прекратено с посочената заповед, като
оттам насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на
уволнението – че заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение е
издадена от компетентен орган, че са налице изискуемите от закона реквизити на
заповедта за уволнение, че е било налице посоченото в заповедта основание за
уволнение, че изложените в заповедта мотиви съответстват на посоченото
основание, и че уволнението е извършване при спазване законоустановената
процедура за това.
Установява
се, че с оспорената заповед на управителя на ответниковото дружество от
30.04.2020 г. ТПО с ищеца е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ
поради причините – във връзка с извънредното положение в страната.
Разпоредбата
на член 328, ал. 1, т. 12 от КТ предвижда прекратяването на ТПО едностранно от
работодателя в случай на обективна невъзможност за изпълнение на трудовия
договор, като въвеждането на извънредно положение в страната поради Ковид-19
априори не води автоматично до създаването на невъзможност от обективна страна
за работодателя да осигури на работника работата, която е определена при
възникване на ТПО, а следва да бъде установено по несъмнен и безспорен начин.
Това обаче не е било установено от
ответника, с оглед на което съдът намира иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за
основателен, а уволнението за незаконосъобразно извършено.
По така
изложените съображения уволнението се явява незаконно и следва да бъде
отменено.
По иска по чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност съдът
намира следното:
Същият е
основателен, предвид уважаването на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
В случая не е налице пречка за възстановяване ищеца на работа, тъй като същият
е работил по безсрочно трудово правоотношение, а не по срочно такова, срокът на
който да е изтекъл. Ето защо следва да бъде уважен. Ищецът следва да се
възстанови на заеманата преди първото уволнение длъжност, на която е бил
възстановен: „отметник, измервателни
уреди”.
По
основателността на иска по чл. 225, ал. 1 от КТ вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение съдът намира следното:
За
присъждане на обезщетение поради оставане без работа следва да бъде уважен
искът за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, ищецът да
докаже, че е останал без работа за периода, за който претендира обезщетение, но
не повече от 6 месеца, и ищецът да докаже размера на този иск, като установи
размера на брутното трудово възнаграждение, получено за пълен работен месец
преди уволнението. В настоящия случай е уважен главният иск за признаване
уволнението на ищеца за незаконно и неговата отмяна, като видно от ангажираните
от ищеца доказателства – у.ние от ТД на НАП ****** същият в периода от
04.05.2020г. до 04.11.2020 г. е бил без работа по ТПО вследствие на незаконното
уволнение. Касателно последното БТВ, база за изчисляване на обезщетението съдът
намира, че същото е в раземр на 610 лева, като за целия период ищецът има право
да получи обезщетение в р-р на 3660 лева.
Вземането
за обезщетение е лихвоносно, ИМ има х-р на покана и зак. лихва се претендира,
поради което зак. лихва върху обезщетението за оставане без работа следва да се
присъди от завеждане на иска до окончателното плащане.
С оглед
изхода на спора ищецът има право на разноските, които са в размер на 1000 лева
разноски за адв. възнаграждение. Същите следва да се възложат на ответната
страна.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС
държавна такса върху уважените искове в общ размер на 246,40 лева, от които 50 лева ДТ за иска по
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, 50 лева ДТ за иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от ГПК,
146,40 лева –ДТ в размер на 4% върху уважения размер на
иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението на И.С.С., ЕГН **********, извършено
със Заповед № 49/30.04.2020г. на управителя на ТРАНС ЕКСПО МАРКЕТ ЕООД, ЕИК ******, с
която ТПО между страните е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА
И.С.С., ЕГН ********** на
заеманата преди уволнението длъжност „******”
в ТРАНС ЕКСПО МАРКЕТ ЕООД, ЕИК ******.
ОСЪЖДА ТРАНС ЕКСПО МАРКЕТ ЕООД, ЕИК ****** да
заплати на И.С.С., ЕГН ********** следните суми: сумата от 3660 лева, представляваща
обезщетение на осн. чл. 225, ал. 1 от КТ за периода 04.05.2020г. –
04.11.2020г., за който ищецът е останал без работа вследствие на незаконното
уволнение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 02.07.2020г., до окончателното плащане на дължимата сума,
както и да й заплати сумата от 1000 лева - разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ТРАНС ЕКСПО МАРКЕТ ЕООД, ЕИК ******* да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС
сумата от 246,40 лева – държавна такса
върху уважените искове.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала.
Секретар: Н.Н.