МОТИВИ към Присъда № 536/06.11.2019г. постановена по НОХД № 912/2018г.
по описа на РРС.
Обвинението
против подсъдимия П.П.Д. *** е за това, че: На
04.05.2018г. в гр.Разград, се е заканил с убийство на М.И.Г. ***, с думите: „Остават
ми 6 месеца живот. Ще си купя пистолет и ще ви избия и тримата“ и това заканване
би могло да възбуди основателен страх у М.И.Г. от осъществяването му - престъпление
по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК.
Подсъдимият П.П.Д. *** не се
признава за виновен, като в дадените обяснения заявява, че такъв разговор не е
провеждал, тези думи не ги е изричал той. Действително на посочената дата ходил
в Община Разград и на излизане видял пострадалия М.Г., на когото казал, че ако
го накарат да събори сградите по-добър вариант е да ги събори с взрив, при
което Г. го попитал дали е добре. Впоследствие именно М.Г. го догонил към
изгорялата къща, но не се е срещал с него в района на кръстовището до ДЗИ. Защитникът
му адв.Ст.Д. счита обвинението за недоказано по един безспорен и несъмнен
начин. Счита, че няма закана за убийство в цитирания от обвинението смисъл, тъй
като двамата не са се срещали на това място предвид показанията на св.Ц. Ето
защо счита, подзащитният му следва да бъде признат за невинен и оправдан по
повдигнатото обвинение. Алтернативно пледира при постановяване на осъдителна
присъда спрямо подзащитния му, наказанието да бъде определено при условията на
чл.55 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства- това е една инцидентна и спонтанна проява, след тази проява няма
нищо и няма други обществено опасни последици.
Пострадалият М.И.Г. *** е конституиран като частен
обвинител в процеса и заявява, че поддържа обвинението и го счита за доказано с
оглед на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, които са
непротиворечиви. Моли на подсъдимия да бъде наложено поисканото от прокурора,
но моли изпитателния срок да бъде не 3, а 5 години.
Представитeлят на Районна прокуратура гр.Разград поддържа
обвинението и го счита за доказано, с оглед на събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Намира, че всички други доказателства установяват по
несъмнен начин извършеното престъпление, участието на подсъдимия и виновността
му. Същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението, в което е обвинен. Предлага на съда да го признае за виновен по
така повдигнатото му обвинение, като му се наложи наказание лишаване от свобода
не повече от 6 /шест/ месеца, като бъде приложен и чл.66 от НК- изпитателен
срок от три години.
Разградският районен съд, като прецени събраните и
проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Свидетелят М.Г. ***. Баща му св.И.К. е съсобственик с подсъдимия
П.Д. на поземлен имот № 013027 с ЕКАТТЕ 54105, местност Борисовски
ниви, землище с.Осенец, със следните права: ЕТ П.Д.-*** на 6532/8620 ид.ч. и ЕТ
И.Г. *** на 2088/8620 ид.ч.
Двамата синове на св.К.- пострадалия М.Г. и св.Г.Г., често помагали на баща си и посещавали имота, поради което
се познавали добре с подсъдимия.
За въпросният имот имало схема за разделяне и ползването му.
В процес на съвместната им дейност между подс.Д. и св.К.
възникнали противоречия по повод ползването на имота, което влошило взаимоотношенията
между двамата.
Причината била извършвано в имота строителство от страна
на подс.Д., което затруднявало ползването на имота и
по-точно преминаването от страна на св.К.. Последният няколкократно правил забележки
на подсъдимия, като му казвал, че със строителството, което извършва в неговата
част, навлиза в неговия имот. Раздразнен от тях Д. реагирал агресивно, като му казал,
че парите са си негови и каквото иска това ще прави.
Това било повод св.И.К. ***, за извършено незаконно строителство
от страна на подс.Д.. Въз основа на нея общинските служители
започнали проверка по случая, което раздразнило подсъдимия и той станал агресивен
в отношенията си както с И.К., така и към неговите синове.
След извършена проверка от общинските служители в началото
на м.май 2018г. подс.Д. се свързал по телефона със св.М.Г.
и му казал: „Ние с Вас как ще се разбираме в бъдеще време. Баща ти е стар, пиши
го умрял, аз имам боен пистолет и никой от Вас няма да пусна да мине през имота
ми“.
Притеснен от поведението му и думите, които изрекъл, св.Г.
го попитал заплашва ли го, на което подсъдимия отговорил: „не бе само казвам“.
Този разговор много притеснил св.М. Г., тъй като бил чувал,
че подсъдимият притежавал пистолет и с него стрелял по кравар. Познавал го като
емоционален и агресивен човек, и поведението и отношението, което той демонстрирал
към него и близките му го притеснило. Именно, поради това проведеният разговор с
подс.Д. го обезпокоил. Свидетел на проведения разговор
между двамата станал св.М. Х., на когото св.М. Г. споделил какво му казал подсъдимия
и изразил притеснение от случващото се.
На 04.05.2018г. на св.М. Г. му се е наложило да посети сградата
на община Разград. В фоайето той видял св.В.Н., която познавал и двамата се заговорил.
В този момент по стъпалата слизал подс.П.Д., който
тъкмо бил ходил в отдел ТСУ по повод извършваната проверка и бил запознат с
Констативния протокол от 03.05.2018г. Когато забелязал св.М.Г., подсъдимият се приближил
и му казал, че в общината са го викали във връзка с проверка по жалба от баща му.
Св. М.Г. забелязал, че подс.Д. бил видимо ядосан. Когато
се приближил към него, подс.П.Д. му казал, че с динамит
ще взриви целият имот в с.Осенец. Намекнал му, че в момента, когато смята да взриви
имота, св.Г. може да се окаже заедно с брат си там.
Св.М.Г. се притеснил от думите му. Изпитал страх за своя собствен
живот и този на баща си и брат си, защото познавал подс.П.Д.
като агресивен човек. Обърнал се към него с думите: „каквото сам си направиш това
ще е“.
Св.В.Н. дочула разговора и останала учудена и възмутена от
съдържанието и агресивния тон, с които били изречени тези думи от подс.Д.. Когато последният се отдалечил, тя споделила възмущението
си от тона и изречените думи със св.М.Г..
Малко по-късно същият ден преминавайки, през кръстовището
до ДЗИ в гр.Разград, св.М.Г. видял, че подс.Д. се движи
на отсрещния тротоар. Виждайки го същият пресякъл пътното платно, приближил го и
му казал: „Остават ми 6 месеца живот. Ще си купя пистолет и ще ви избия и тримата“.
Св.М.Г. забелязал, че подсъдимият е зачервен и бесен, думите
му възприел като заплаха към своя живот, живота на баща си и този на брат си. Агресивното
поведение и тонът с който били изречени породили в него основателен страх, че тази
закана може да бъде изпълнена от подс.Д.. Този страх се
отразил на психическото му състояние, като дълго време след този случай, той не
можел да спи, изпитвал силни притеснения за живота си и този на близките си, и страх,
че заканите изречени от подс.Д. ще бъдат осъществени.
Обезпокоен от последователността и агресивния тон, с който
подс.Д. се отнасял към него и отношението, което той демонстрирал
към него и неговите близки, го мотивирало да сезира още същия ден с жалба органите
на полицията. В последствие било образувано настоящото наказателно производство.
В хода на проведеното разследване била назначена комплексна
съдебно психиатрична и психологическа експертиза, която е дала следното, заключение:
Освидетелстваният М.И.Г. не страда от умствена недоразвитост
или душевно заболяване.
При него се установяват белези на Протрахирана
адаптационна тревожна реакция - страдание от областта на граничната психиатрия,
възникнало като протрахиран отговор към стресогенното събитие - деянието, явяващо се в този смисъл за
него значима психотравма.
Към момента на деянието при освидетелстваният М.И.Г. не се
установяват интелектуални, нито мисловни или волеви базисни отклонения, които да
предполагат отсъствие на възможност за разбиране и ръководене на постъпките.
Думите и заканите отправени към осв.
Г. по време на деянието с голяма вероятност са могли да възбудят основателен страх
за осъществяването им у него, като механизмът на това е подробно изложен в обсъждането.
Установената при изследването Протрахирана адаптационна
тревожна реакция, като неадаптивен отговор на преживения стрес е също в подкрепа
на този извод.
Предвид данните от проведеното изследване, беседа и наличната
информация от делото, не се идентифицира склонност у изследваното лице към лъжа
или преиначаване на истината, манипулиране, преиначаване или собствено интерпретиране
на действителността. В съображение с утежнения преморбиден
терен вследствие на предхождащо стресово събитие със сходен характер /през 2014г./,
бидейки близко във времето до настоящото е налице повишена сенсибилизация,
с нисък фрустрационен праг променящ изначално стабилната
реактивност на освидетелставния към момента на инцидента.
Предвид това и интровертните характерови
особености е малко вероятно освидетелстваният да преувеличава заплахите отправени
спрямо него. Нееднократното провокативно поведение на ответната страна отключва
защитен механизъм целящ излизане от конфликтната ситуация по механизма на съдебното
дирене.
Хармоничен тип личност. Общителен, активен и уравновесен.
Организиран. Умее да поставя пред себе си задачи и да достига до решения. Не е склонен
към съперничество. Избягва конфликти. С правилна самооценка и позитивни възгледи
за света и хората. Деен, цени хумора, с естетичен характер. С много добро социално
функциониране и възможност за емпатия. Активността и оптимизмът повишават устойчивостта
му на различни стрес-фактори в ежедневието. Идентифицира се наличие на стрес и фрустрация свързана с междуличностните отношения, желание да
се избави от неприятна ситуация.
В хода на съдебното следствие е назначена и изслушана и
комплексна съдебно- психиатрична и психологическа експертиза по отношение и на подс. П.П.Д., която дава следното
заключение:
Анализът на данните от анамнезата, проведеното психологическо
изследване сочи, че осв. П.П.Д.
не е имал досега контакт с психиатрични служби, не се установиха данни за нарушения
в когнитивните процеси, личностовата структура и психо- емоционалното равновесие. Същият не страда от психично
заболяване.
Осв. П.Д. е общителен, енергичен, активен, целеустремен в действията
и постъпките си. Бързо се адаптира. С изразен стремеж към самостоятелност . Настойчив
и целеустремен в удовлетворяване на лични доминанти. Много последователен, усърден.
В отношенията към обкръжаващите е твърд и взискателен. Консервативен. Не е предразположен
към дълбоки емоционални преживявания. Недоверчив. В отношенията обича да доминира.
С нагласа на недоверие към света и околните, което затруднява общуването и пречи
да се изяви цялостния потенциал. С проявява на защитна нагласа. Личността демонстрира
отстъпчивост, проява на търпение при различни обстоятелсва,
но са присъщи прикрита импулсивност, сдържана агресия, стремеж за приспособяване
и нагаждане към печеливша стратегия. Налице е умерено понижен самоконтрол, с нисък
праг на раздраза. Описаните личностови
черти му позволяват да бъде относително добре адаптиран в обичайни житейски ситуации,
в ситуации на затруднение, особено при провокация, е склонен да реагира опозиционно
и с недоверие, да разгръща интензитета на негативните емоции на фона на скъсен импулсивен
самоконтрол и да отреагира на кумулирано
напрежение при базисно добри възможности да прогнозира и съразмерно да оценява неблагоприятните
последици от собствено поведение, вкл. и неговото ощетяване;
Анализите на механизма на възникване на деянието могат да
се обобщят като наличие на конфликтна ситуация, водеща до дезадаптивни
решения. При създалата се ситуация е налице безспорно афективно
отреагирване, но няма субективно споделени от осв. и свидетелите описания на свръхинтензивни
емоционални преживявания и свръхмерни на повода реакции,
стеснение на съзнанието, не е загубена възможността за възприемане и осмисляне на
ситуацията, поведението е последователно и свързано с обстоятелствата от реалната
среда, при запазено прогностично мислене, не е загубена възможността за възприемане
и осмисляне на спомена, липсват вегетативни синдроми, както и симптоми на изчерпване.
Емоционалните му реакции не достигат дълбочината на физиологичен афект.
Наличието на данни за прекаран инфаркт месец преди събитието
може да се коментира като астенизиращ фактор и да бъде
предпоставка за затруднения самоконтрол и критична оценка на постъпките, особено
в ситуация на емоционално натоварване, каквато е визираната в делото ситуация.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства-
показанията на свидетелите М.Г., И.К., Г.Г., В.Н., М.Х.,
комплексни съдебно-психиатрични и психологически експертизи, справка за
съдимост, характеристика, анд № 518/2018г. на
РС-Разград, епикриза, и др. писмени доказателства. Всички те са единни и
непротиворечиви и установяват по един безспорен и несъмнен начин описаната и
възприета от съда фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира
изцяло.
Всички те преценени поотделно и в тяхната съвкупност
установяват по несъмнен начин, че на инкриминираната дата- 04.05.2018г. в
гр.Разград подс.Д. се е заканил с убийство на пострадалия
М.И.Г.- употребявайки думите „остават ми 6 месеца живот, ще си купя пистолет и
ще ви избия и тримата“ , като това заканване е могло да възбуди основателен страх
за осъществяването му. По този начин същият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, за което
му е и повдигнато обвинение. Разпитаните свидетели установяват по несъмнен
начин, че поведението на подсъдимия известно време преди 04.05., както и след
тази дата, е било силно агресивно, насочено както срещу пострадалия Г., така и
срещу неговия баща- св.И.К. и брат му- св.Г.Г..
Агресията е била предимно вербална, свързана с отправяне на заплахи, обаждане
по телефона, като е било предизвикано от подадената от И.К. жалба и извършената
в тази връзка проверка от Община- Разград. Агресивното поведение е ексалирало на 04.05.2018г. когато пострадалия Г. и подс.Д. ***, първоначално в присъствието на св.Н., а
впоследствие и в района на ДЗИ – Разград,
като подс.Д. каза „ще ви взривя…и две братчета
ще има там“ /в присъствието на св.Н./, както и „остават ми 6 месеца живот, ще си
купя пистолет и ще ви избия и тримата“ /при срещата им малко по-късно пред ДЗИ/.
Цялостното поведение на подсъдимия, което започнало малко
преди 04.05.2018г. и продължило до края на м.май 2018г. /свидетелите К., М.Г. и
Г.Г. сочат за агресивно поведение и на 24.05.3018г./
притеснило св.М.Г., който се притеснил не само за собствения си живот и изпитал
страх, но и за живота и здравето на своите близки- баща и брат. Показанията на
свидетелите се подкрепят и от назначените в тази връзка комплексни съдебно-
психиатрични и психологически експертизи и приложеното дело. Експертизите
кореспондират както с преживяванията на подсъдимия и пострадалия, така и с
техните личностови характеристики и особености.
Поведението на подсъдимия не може да бъде определено като такова на
„физиологичен афект“ по смисъла на закона, което да изключи и вменяемостта му.
Безспорно същият е бил раздразнен и афектиран от подадената срещу него жалба и
извършената в тази връзка проверка от органите на Община Разград, довели
впоследствие и до налагане на солидна санкция и събаряне на незаконното
строителство, но това не може да „оправдае“ действията му и отправените заплахи
за живота и здравето на пострадалия М.Г. и неговите близки.
В противоречие с тези доказателства е твърдението на подс.Д., че не е провеждал този разговор и не е отправял
заплахи, както и показанията на св.Цонев. Първото не може да бъда възприето по
друг начин, освен защитна теза на подсъдимия, с цел оневиняване и оправдаване
на извършеното. Неговите обяснения са в противоречие с другите събрани по
делото писмени и гласни доказателства относно подлежащите на доказване факти. Агресивното
поведение и отправените няколкократно заплахи са продължили известно време и са
били отправени както в присъствието на св.Н., така и са станали достояние и на
другите свидетели. Всички посочени по-горе свидетели са категорични, че именно подс.Д. е мъжът, който е говорил със св.М.Г. и именно той е
изрекъл инкриминираните изрази. Действията му, а и създалата се ситуация с
предходното му и последващо поведение, са били
насочени да предизвикат и са предизвикали основателен страх у пострадалия М.Г.,
че подсъдимият може да изпълни заканата си.
Относно показанията на св.Ц. съдът намира същите за
абсолютно неотносими към случая, тъй като се
опровергават от писмените доказателства в тази връзка. Твърдението на този
свидетел, който категорично зави, че става дума за 04.05.2018г. когато му е
връчено разпореждане за присъединяване от НАП, се опровергава от справката от
НАП, сочеща че това е станала едва на 12.05.2018г., както и от справката от
Кметство Гецово. Тези писмени доказателства, които са официални документи по
смисъла на закона, разколебават съда относно достоверността на показанията на
св.Цонев. Ето защо съдът не кредитира показанията му и ги изключва от доказателствения материал.
По отношение показанията на св.Д. съдът намира, че същите
не установяват относими към предмета на доказване факти, нито сочат на оказана
принуда по отношение на св.Х., която да го е мотивирала да даде показания.
Последният е разпитан пред съда и заявява, че не е искал да става свидетел за
да не си развали отношенията с двете страни, но не и че не е бил свидетел на
дадени събития.
Заканата с престъпление по чл.144 от НК и по конкретно по
ал.3- с убийство, от обективна страна се характеризира с няколко момента- преди
всичко изпълнителното деяние се осъществява само чрез действие, което се изразява
в обективиране на намерение от дееца към пострадалия, че ще извърши престъпление
срещу него. Като при заканата с убийство не е необходимо деецът, когато отправя
заканата, да има предварително оформено решение да извърши убийството и да действа
в осъществяване на взетото решение. В случая подс.Д. с
действията си- отправените заплахи, че ще си купи пистолет и ще убие и тримата-
пострадалия Г. и неговите баща и брат /вербалните действия/ са подкрепени и от предходните
и последвалите такива- че ще взриви всичко и две братчета ще има там, обективират в себе намерението на подс.Д.
към пострадалия Г., че ще извърши престъпление спрямо него и то именно убийство.
Поведението на подс.Д. от обективна
страна е създало възможност за възбуждане у жертвата на основателен страх както
за собствения му живот, така и за живота на близките му. Действията му показват
реална възможност, че може да осъществи намерението си.
От субективна страна подс.Д. е действал
при пряк умисъл, като е съзнавал, че отправя към пострадалия заплаха с престъпление
срещу личността му, както и че тя се възприема от пострадалия и че у последния може
да възникне основателен страх за осъществяване на престъплението.
При определяне и индивидуализиране на наказанието на подсъдимия
за това престъпление /закана с убийство/, съдът отчете наличието на множество смекчаващи
отговорността обстоятелства- чистото съдебно минало, влошеното здравословно
състояние на подсъдимия непосредствено преди извършване на деянието, мотивите
за извършване на последното- подадената жалба и извършената в тази връзка
проверка довели до налагането на санкции, ниската степен на обществена опасност
на подсъдимия и на деянието /отправянето само на вербални заплахи/, поради
което му наложи наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.б от НК, а
именно пробация, включваща следните пробационни мерки: 1. Задължителна
регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от 1
година и 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1
година. По този начин съдът намира, че целите на наказанието ще бъдат
реализирани в най-пълна степен и по-специално подсъдимият ще бъде превъзпитан и
ще му се окаже нужното въздействие за спазване законите на страната и зачитане
правата и интересите на другите членове на обществото.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: