Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2021г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, трети тричленен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при участието на секретаря Галина Г.
и прокурора Стоян Загоров,
като разгледа докладваното от съдия Ганчева КНАХД
№ 1998/2021г.
по описа на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63
ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
Областна дирекция по безопасност на
храните, представлявана от д-р М. – директор, чрез юрисконсулт Г.,
против решение № 380 от 20.07.2021 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20213110201324/2021 г., по описа на ВРС, с което е отменено наказателно постановление № ЗЖ 8 от 10.03.2021 г. на Директора на
Областна дирекция по безопасност на храните, с което на Х.Й.Ж. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., на осн. чл. 469 ал.1 от
Закона за ветиринарномедицинската дейност.
В касационната жалба се поддържа, че
постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, като
се излагат конкретни доводи за това. Счита, че правилно ВРС е преценил, че Ж. е
осъществил от обективна страна действия,
с които формално е осъществил състав на нарушение по чл. 109 ал.1 от Наредба №
41/10.12.2008 г., но неправилно е приложил нормата на чл. 28 от ЗАНН. Касаторът
поддържа, че неправилно съдът е преценил, че деянието не се отличава с висока
степен на обществена опасност, при наличие на агресивни кучета, управителя е
следвало да осигури тяхното прибиране в друг регистриран приют, което не е
сторено. Не са налице смекчаващи
обстоятелства, които да водят на извод за по-ниска степен на обществена
опасност на конкретното нарушение.
Извършеното нарушение е формално и не води до настъпване на определен
противоправен резултат. По изложените
доводи моли да се отмени решението на ВРС и да се постанови друго, с което да
се потвърди НП. В с.з. процесуалния
представител на касатора поддържа жалбата. Счита, че неправилно ВРС е приложил
нормата на чл. 28 от ЗАНН, на територията на общината има и други приюти, в
които е следвало да се настанят животните. Моли да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Ответната страна, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. В депозирано писмено становище
поддържа, че жалбата е неоснователна, а въззивното решение правилно и
законосъобразно. Сочи, че на 23.11.2020 г. в деловодството на община Варна е
депозиран сигнал за агресивно бездомно
куче. Към тази дата на територията на приюта няма назначен ветеринарен лекар. С
разпореждане № 1 от 16.10.2020 г. е преустановена дейността на Общински приют
за бездомни кучета – с. Каменар. След извършена проверка от служители на приюта
по хуманен начин са намерили и заловили кученца. Животните са транспортирани до
общинския приют, като са настанени във външния двор. При проверка служители на ОДБХ са установили
настанени кучета за 24 ч., за които не е осигурено ветеринарномедицинско
обслужване. Ответника сочи, че на кучетата е осигурено ветеринарномедицинско
обслужване. Управителя на ОПБК Каменар не може и не влиза в задълженията му да
контролира изпълнението на задължения от лице, което не му е подчинено. Отделно
от това разпореждане № 1/2020 г., с което е спряна дейността на приюта е
обжалвано пред АС – Варна. На животните са осигурени необходимите условия, като
същевременно е изпълнено задължението за предприемане на регламентираните в ЗЗЖ
мерки за овладяване на популацията на бездомни животни. Счита, че са налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. По изложените доводи моли да се отхвърли
жалбата и да се присъдят сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Представителят на ВОП счита
жалбата за неоснователна, поддържа, че въззивното решение е правилно и
законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради
което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните
съображения:
Производството пред Районен
съд Варна е образувано по жалба на Х.Й.Ж., против НП № ЗЖ 8 от 10.03.2021 г. на Директора на
Областна дирекция по безопасност на храните, с което на Ж. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.
Въззивния съд е приел следната
фактическа обстановка: с разпореждане № 1/16.10.2020
г. инспектор в ОДБХ – Варна преустановил експлоатацията за срок от 6 м. - 16.04.2021
г. на обект рег. № 9102-0082 – Общински приют за безстопанствени кучета,
находящ се в с. Каменар, собственост на
Община Варна, предназначен за отглеждане на безстопанствени кучета с капацитет
197 кучета, като в момента на издаване на разпореждането се отглеждали 0 бр.
животни с технология на отглеждане: индивидуални и групови клетки.
На 27.11.2020 г. била
извършена проверка по сигнал за настанени кучета. При проверката се установило,
че в обекта има настанени кучета за период от 24 часа – майка със 7 бр. малки
кучета. Проверяващите издали предписание
№ 17 от 27.11.2020 г. на Ж., в качеството му на управител на приюта, да не се
настаняват кучета в ОПБК –с. Каменар за срока на действие на Разпореждане №
1/16.10.2020 г. След извършване на
проверката постъпил нов сигнал за настанени кучета, като на 17.12.2020 г.
отново била извършена проверка, при която било установено, че в двора на приюта
са настанени отново същите осем броя кучета. Проверяващите преценили, че Ж. не
е изпълнил предписание № 17 от 27.11.2020 г. – да не се настаняват кучата в
ОПБК – с. Каменар за срока на действие на Разпореждане № 1/2020 г. за
преустановяване на работата на приют с рег. № 9102-0082, срок до 16.04.2021 г., поради което на
21.12.2020 г. на управителя е съставен АУАН за извършено нарушение по чл. 109,
ал. 1 от Наредба № 41/10.12.2008 г. На 10.03.2021 г. директорът на ОДБХ – гр.
Варна издал НП. За да отмени оспореното постановление, съдът приел, че АУАН и
НП са издадени при спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдът е преценил, че случая е маловажен, тъй
като нарушението не се отличава с висока степен на обществена опасност, отделно
от това е преценил, че деянието се
изразява в прибиране на безопасно място на агресивно куче и новоредените му, тежестта
на нарушението не е висока, а е осигурена безопасността на хората, обитаващи
кв. „Вл. Варненчик“. По изложените доводи НП е отменено.
При извършена служебна проверка в деловодната
система на АС – Варна се установи, че е образувано адм.д. № 2405/2020 г. по
жалба на Кмета на Община Варна срещу Разпореждане № 1/16.10.2020 г., с което е
наложена ПАМ – преустановяване експлоатацията на обект с рег. № 9102-0082 –
Общински приют за безстопанствени кучета, находящ се в с. Каменар, за срок от 6
м. С решение № 852/21.06.2021 г. съдът е
обявил нищожността на Разпореждане №1/2020 г.
Разгледана по същество,
жалбата против решението е неоснователна, тъй като не са налице посочените от
касатора основания за отмяна.
При постановяване на
решението районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението
по чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН.
Районният съд не е нарушил и процесуалните правила относно събирането на
допустимите и относими към спора доказателства, подробно е обсъдил доводите на
страните и събраните по делото доказателства.
По приложението на материалния закон, съдът
прецени следното: отговорността на Ж. е ангажира за това, че при извършена
проверка на 17.12.2020 г. в общински приют в с. Каменар са настанени 8 бр.
кучета, като управителя на приюта не е изпълнил предписание № 17/2020 г. да не
настанява кучата за срока на действие на разпореждане № 1/16.10.2020 г. за
преустановяване работата на приют с рег. № 9102-0082 за срок до 16.04.2021 г.
От събраните по делото доказателства е
установено, че предписанието с което е преустановена работата на приюта до
16.04.2021 г. е обявено за нищожно. Според правната теория нищожността е
състояние или качество на административния акт, при което актът е лишен от
правно действие и не поражда правни последици. Нищожността е най-интензивната
проява на незаконосъобразност на административните актове. Нищожният акт няма
правна сила и е невалиден. Такъв акт не подлежи на отмяна, не се изменя и не се
връща за ново преразглеждане. При отмяната се прекратява действието или се
обезсилва вече действащ незаконосъобразен административен акт при една
последваща процедура пред по-горестоящ административен орган или пред съд. За
разлика от другите незаконосъобразни административни актове нищожният акт
никога не е произвел очакваното правно действие, та да има нужда това действие
да се преустановява. От момента на издаването си такъв акт е бил лишен от
правна сила и качество. Съдът само обявява неговата нищожност, т.е. само
констатира пълната незаконосъобразност на нищожния административен акт. Предвид
събраните по делото доказателства, съдът приема, че не е налице посоченото в
АУАН и НП нарушение, доколкото предписанието с което е преустановена експлоатацията
на приюта е обявено за нищожно.
По изложените доводи решението на ВРС е
правилно като краен резултат, поради което следва да се остави в сила.
При този изход на спора искането на
представителя на ответника за присъждане на разноски е своевременно и следва да
бъде уважено. На осн. чл. 143 ал.4 от АПК, вр. чл. 63 ал.3 и ал.4 от ЗАНН, при
отчитане на направеното от представителя на касатора възражение за прекомерност
на заплатеното възнаграждение за адвокат в размер на 500 лв., както и фактическата
и правна сложност на спора и провеждането по него само на едно открито съдебно
заседание пред касационната инстанция, ответника следва да заплати на Ж. сумата
от 300 лв. Това е минималния размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл.
18 ал.2 вр. чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните възнаграждения
за една инстанция за този вид дела, при наложена с НП глоба до 1000 лв., която
юридическото лице, в структурата на която е касатора следва да бъде осъден да
възстанови на ответника.
Водим от горните
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 380 от 20.07.2021 г. на ВРС,
постановено по НАХД № № 20213110201324/2021 г., по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Българска агенция
по безопасност на храните – София да заплати на Х.Й.Ж.,***,
с ЕГН ********** сумата в размер на 300 /триста/ лв.,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: