№ 331
гр. Русе, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
Членове:Галина Магардичиян
Васил Петков
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Васил Петков Въззивно гражданско дело №
20244500500460 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.
Русенският районен съд с решение № 512/18.04.2024г. постановено по
гр.д.№ 6195/22г. осъжда И. Г. З. да заплати на Д. Д. А. сумата 1478 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 1/2 ид. част от
недвижим имот- дворно място находящо се в ***** с площ от 1010 кв.м заедно
с построената в него жилищна сграда. Със същото решение районният съд е
отхвърлил предявеният от И. Г. З. иск срещу Д. Д. А. за сумата от 1432,47
лева, представляваща половината от стойността на направените от И. Г. З.
подобрения в същия имот.
За да постанови обжалваното решение Районен съд- Русе е приел за
установено, че през 2012г. страните са придобили при равни права процесния
недвижим имот в ***** През месец януари 2019г. Д. Д. А. напуснала общото
жилище, а И. Г. З. останал да живее в него и ползвал лично целия имот.
Процесният имот е бил предмет на производство за съдебна делба по гр.д.
№1589/2020г. по описа на Русенски районен съд, в което А. предявила
претенция с правно основание чл.346 от ГПК, като поискала ответника да
бъде осъден да й заплати обезщетение за това, че ползва имота лично,
включително и нейната 1/2 идеална част, за периода от 08.12.2019г. до
18.01.2021г. Във връзка с установяване размера на обезщетението за ползване
по делото за делба било прието заключение на вещо лице, според което
пазарния наем на собствената на ищцата ½ идеална част от имота е в размер
1
на 72,50 лева месечно, като с решението по делото И. З. бил осъден да заплати
на Д. А. обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения им имот в
размер на 942,50 лева за периода от 08.12.2019г. до 18.01.2021г. включително,
ведно със законната лихва от предявяване на иска- 19.01.2021г. до
окончателното плащане на сумата. И. З. продължил да ползва целия имот и
след 19.01.2021г. С Решение от 14.01.2022г., постановено по гр.д №1589/2020г.
по описа на Районен съд - Русе, съдът изнесъл на публична продан
съсобствения на страните недвижим имот. При проведената публична продан
И. Г. З. бил обявен за купувач. В периода от 19.01.2021г. до 30.09.2022г.-
датата на обявяването на И. Г. З. за купувач на имота по публична продан,
същият продължил да ползва целия имот лично. При тази фактическа
обстановка първоинстанционният съд е стигнал до извода, че Д. Д. А. е била
лишена от ползването на имота и са налице всички предпоставки по чл.31 ал.
2 от ЗС и е присъдил претендираното обезщетение за лишаване от ползване,
като е приел, че размерът на обезщетението е установен с влязло в сила
Решение от 14.01.2022г., постановено по гр.д №1589/2020 г. по описа на
Районен съд - Русе.
В производството пред първата инстанция е приет за разглеждане
насрещен иск на И. Г. З. за направени от ищеца подобрения в общия на
страните имот състоящи се в: изграждане на навес, разходи по свързането на
имота с уличната канализация, подмяна на входна врата и ремонт на
прозорци, подмазване на капаците на покрива, освежаващ ремонт-
боядисване, подмяна на тапети, подмяна на смесители в банята и на
нагревател за бойлер, като за целта е изразходвал сумата 2864,94 лева от която
претендира половината да му бъде заплатена от Д. Д. А..
Първоинстанционният съд е приел, че съсобственик има право на
действителните разходи направени за подобрения, само ако подобренията са
извършени със съгласието на другия съсобственик, а в случая липсвали
каквито и да било доказателства в тази насока. На следващо място е прието, че
описаните ремонтни дейности не са били необходими или наложителни и не са
довели до увеличение пазарната цена на имота. Посочено е, че И. З. е имал
възможност да оспори оценката в изпълнителното производство и да поиска в
да бъде направена нова такава, която да оцени и съобрази нови ремонти и
подобрения, ако действително са правени такива. Посочено е, че
претендираните подобрения не са обсъждани в експертизата по
изпълнителното дело и съответно не са се отразили на пазарната стойност на
имота. По делото не са събрани доказателства подобренията да са увеличили
стойността на имота или да са се отразили на пазарната оценка. Стойността на
имота е останала неизменна, поради което според първата инстанция И. З.
като съсобственик няма право да търси съответна част от разходите от другия
съсобственик, нито като необходими разноски, нито като подобрения. В
необходимите разноски не се включват обикновените разноски, свързани с
текущото поддържане на имота. Посочено е също така в
първоинстанционното решение, че в съдебната практика се приема, че
отговорността за разноските за подобрения се носи от последващия
приобретател, ако последният е знаел преди или по време на придобИ.ето за
2
подобренията и е бил наясно кой ги е извършил, като се сочи съдебна
практика в този смисъл.
И. Г. З. е недоволен от постановеното решение № 512/18.04.2024г. по
гр.д.№ 6195/22г. по описа на РС-Русе и го обжалва само в частта, с която е
отхвърлен като неоснователен предявеният от него насрещен иск срещу Д. Д.
А. за заплащане на сумата 1432,47 лева представляваща половината от
стойността на направените от жалбоподателя подобрения в съсобствения
недвижим имот. Навежда доводи, че от доказателствата по делото се
установявало, че подобренията са направени преди имотът да бъде изнесен на
публична продан на 30.09.2022г. Сочи, че до провеждане на публичната
продан страните са съсобственици на имота и подобренията ползват и двете
страни, за това Д. Д. А. трябва да понесе съответните разходи, тъй като
именно като съсобственик А. получава присъдената й сума по първоначалният
иск. З. счита, че след като А. има право да получи половината от стойността
на имота, то тя следва да участва с необходимите средства за поддръжка на
същия имот. Сочи, че постановлението за възлагане на спорния имот е влязло
в сила на 15.02.2023г, вписано е в Агенцията по вписванията на 17.02.2023, а
той е придобил имота на 24.01.2023г. – четири месеца след публичната
продан.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Правният спор е свързан със заплащане на разходи за поддръжка на
съсобствен имот. Основният законов текст уреждащ правоотношенията между
съсобствениците свързани с разходи за общата вещ е този на чл. 30, ал.3 от ЗС:
Всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ
съразмерно с частта си.
Тук е необходимо да се изведе, какво представляват „тежестите на
общата вещ“ по смисъла на цитираната норма. В частта за владението Закона
за собствеността дефинира два вида разходи за вещта- „подобрения“ (чл.72,
ал.1)- това са разходи в резултат на които се е повишила стойността на вещта и
„необходими разноски“- разходи за запазване на вещта. „Тежестите на общата
вещ“ по чл. 30, ал.3 от ЗС не са дефинирани в закона, като в Тълкувателно
решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г., ОСГК се приема следното:
Ако обаче съсобственикът е извършил подобренията като
съсобственик, т. е. без да е изменил намерението си да владее като такъв,
отношенията между него и останалите съсобственици ще се уредят
съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие, ако липсва
съгласието на останалите съсобственици; и съобразно чл. 30, ал. 3 ЗС - ако
подобрението е извършено със съгласието на останалите съсобственици, и
съобразно правилата за неоснователното обогатяване - ако останалите
съсобственици са се противопоставили на извършването на подобренията.
Няма съмнение, че И. Г. З. е извършил подобренията като съсобственик-
по делото няма нито твърдения, нито доказателства З. да е бил владелец на
целия имот. В случая не се доказва Д. Д. А. да е давала съгласие за
3
извършваните ремонтни дейности поради което отношенията й с И. Г. З.
относно процесните разходи следва да се уредят по правилата на водене на
чужда работа без пълномощие, а ако се докаже, че тя се е противопоставила на
извършваните подобрения, то тогава се уреждат по правилата за
неоснователното обогатяване. Всъщност в случая е ирелевантно дали А. се е
противопоставяла на извършваните подобрения. Ако тя се е
противопоставяла, то отношенията й със З. се уреждат по правилата за
неоснователно обогатяване съгласно цитираното тълкуватлено решение. Ако
не се е противопоставяла на подобренията, то отношенията между страните се
уреждат по правилата на воденето на чужда работа без пълномощие, но
доколкото подобренията са в общ имот то следва, че З. ги е извършил и в свой
интерес и тогава съгласно чл. 61, ал.2 от ЗЗД воденето на чужда работа без
пълномощие отново се урежда по правилата на неоснователното обогатяване.
Т.е. и в двата случая отношенията между страните за онази част от разходите,
за които се твърди, че представляват подобрения, следва да се уредят от
правилата на неоснователното обогатяване. За това следва да се отговори на
въпроса- повишила ли се е стойността на имота в резултат на извършените
ремонтни дейности? По делото не са събрани доказателства за това.
Назначената по първоинстанционното дело съдебнотехническа експертиза
дава отговор на шест въпроса, но не дава отговор дали в резултат на
посочените разходи стойността на имота се е увеличила. При липса на
доказателства за увеличаване на стойността на имота в резултат на
подобренията извършени от И. Г. З., правилно е отхвърлен иска на последния
за заплащането на половината от тези разходи по реда на неоснователното
обогатяване. Извън неоснователното обогатяване, свързано с повишаване на
стойността на имота, могат да се претендират между съсобственици част от
направените разходи за съсобствена вещ, само когато тези разходи са били
необходими за запазване на вещта, т.е. такива разходи, без които вещта би
погинала или би се увредила. По делото не се доказа вещта да е била под
угроза от увреждане във връзка с което да се направени разходите предмет на
иска на И. Г. З.. Характерът на направените разходи е такъв, че повечето от
тях обективно не са свързани със запазването на имота. Единственият разход,
който е възможно да се свърже със запазването на имота е този за
„подмазване“ на капаците на покрива на къщата, но и за него не се установи,
че наистина е бил наложителен и че капаците са имали нужда от
„подмазване“.
Доколкото не се установи нито увеличаване на стойността на имота,
нито наложителност на извършените разходи за да се предпази имота от
увреждане, то правилно предявеният от И. Г. З. иск е отхвърлен.
По доводите във въззивната жалба:
И. Г. З. сочи като аргумент в подкрепа на жалбата си, това, че
подобренията ползват и двете страни. Това обаче е невярно. Предвид
извършената делба на имота подобренията биха ползвали Д. Д. А. само ако са
повишили стойността на имота (което не се доказа) и така тя е получила
повече пари за дела си или ако са спасили имота от увреждане (което също не
се доказа). Доколкото иска на И. Г. З. се отхвърля по причина, че направените
4
от него разходи не се доказа да са нито необходими (за запазване на вещта),
нито полезни (увеличаващи стойността на вещта), то е ирелевантно кога точно
са направени тези разходи, съответно не е необходимо да се анализират
доводите в тази насока и съответните доказателства.
Правото на съсобственика да получи стойността на дела си при делба не
обосновава задължение за заплащане на разходи за разноски, които не се
доказва нито да са необходими, нито да са полезни. Направените от И. Г. З.
разходи са били за повишаване на собствения му комфорт при ползването на
имота и следва да останат за негова сметка.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да се потвърди, а на
Д. Д. А. да се присъдят разноски за въззивното произовдство в размер на 400
лева. Мотивиран така Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 512/18.04.2024г. постановено по гр.д.№
6195 по описа на Районен съд- Русе за 2022 година.
ОСЪЖДА И. Г. З., ЕГН ********** с адрес ***** да заплати на Д. Д. А.,
ЕГН ********** с адрес ***** разноски пред въззивната инстанция размер на
400 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5