РЕШЕНИЕ
№ 52
гр.
Пловдив, 09 януари, 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание на дванадесети декември,
две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН
РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Т.К.и с участието на
прокурора Ваня Христева, като разгледа докладваното от съдия Св.Методиева касационно
административно - наказателно дело № 3370 по описа на съда за 2019 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател ИА „Медицински надзор“ гр. София обжалва Решение № 1600 от 30.08.2019
г., постановено по АНД № 3679/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, 21
наказателен състав. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление
№ НП – 27-133-43 от 11.12.2018 г. на Изпълнителния директор на ИА „Медицински
одит“ /към датата на постановяване на обжалваното решение преобразувана в ИА „Медицински
надзор“/, с което на К.В.К. са били наложени четиринадесет наказания глоба от
по 100 лева на основание чл.229, ал.1 от Закона за здравето за четиринадесет
нарушения по чл.29, т.1 от Наредба за осъществяване правото на достъп до
медицинска помощ, във връзка с чл.81, ал.3 от Закона за здравето.
В
касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради
постановяването му в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила и необоснованост.
Сочи се неправилност на фактическите констатации на съда и неправилно
подвеждане на фактите към юридическите норми. Прави се искане за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което да се потвърди
наказателното постановление. В съдебно
заседание касационният жалбоподател, представляван от юрисконсулт С., поддържа
жалбата, като моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
по касационна жалба К.В.К. е депозирал отговор по жалбата чрез пълномощника си адв.С., с който излага подробно становище за неоснователност
на жалбата и моли за оставяне в сила на обжалваното решение на РС Пловдив. В
съдебно заседание, редовно призован, ответникът не се е явил и не е изпратил
представител, но е депозирана молба, с която се поддържа отговора по жалбата и
се прилагат писмени бележки с изложени доводи за оставяне в сила на обжалваното
решение, включително и с посочване на допълнителни основания за
незаконосъобразност на наказателното постановление.
Окръжна
прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Христева, изразява становище за неоснователност
на жалбата и правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира
следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен
съд Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е
възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка,
която се възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно да се
повтаря. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за наличие на
грешки във фактическите констатации на първоинстанционния
съд, като в тази връзка следва да се има предвид, че същите са изведени на
базата на задълбочен и коректен анализ на всички събрани в хода на
производството доказателства, както писмени, така и гласни.
Неоснователни
са и твърденията на ответника по касационната жалба относно съставяне на акта
за установяване на административни нарушения извън предвидените за това срокове
и без актосъставителят да е бил компетентен, като в
тази връзка районният съд, като се е позовал на събраните писмени
доказателства, е изложил подробни мотиви, обосновали правилния краен извод за
издаването и на акта, и на наказателното постановление, както в предвидените в
чл.34 от ЗАНН срокове, така и от компетентни органи и в кръга на предоставените
им правомощия.
На базата на установените факти, първоинстанционният съд е стигнал и до законосъобразния
извод за наличието на извършени нарушения, но същевременно и за наличие на
основания за отмяна на наказателното постановление. Касационната съдебна
инстанция споделя така направените последни изводи, като в тази насока препраща
на основание чл.221, ал.2 от АПК към мотивите на първоинстанционния
съд конкретно по отношение на съжденията, свързани с преценката на съда относно
субекта на административнонаказателна отговорност. В
допълнение към същите, следва да се посочи, че в наказателното постановление
всяко от нарушенията е описано така:
„Фактът, че д-р К. е допуснал да бъде
избран в екип, а същевременно е Лекуващия лекар, е нарушение на
изискванията на чл.29, т.1 от Наредбата
за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.“ Изборът на екип, във
всеки от описаните конкретни случаи за извършване на оперативна интервенция,
като допълнително поискана услуга от пациента, съгласно посочената Наредба, се
е осъществило, видно от събраните доказателства, чрез подаване на заявление по
образец /Приложение към чл. 25, ал. 1 от
Наредбата/, което заявление е било адресирано до управителя на МБАЛ „Тримонциум“, съгласно указаното в Образец
на заявление за избор на лекар/екип от медицински специалисти, съставляващ
именно съдържанието на Приложение № 1 към чл.25, ал.1 ат Наредбата. Следователно,
санкционираният д-р К. не е бил сезиран с въпросните заявления от пациенти,
нито са налице доказателства същият да е разгледал заявленията и/или да е взел
решения по тях, като освен това е видно от приложените заявления и че в нито
едно от тях не фигурира подпис на д-р К.,
за да се приеме от тук, че именно той е взел решенията, с които са допуснати
въпросните избори на лекар/екип и е видно също така, че заявленията са подписан
в графата „имена и подпис на уведомяващия“ от лицето м.с. Д.И.. С други думи
казано, недоказан е фактът, че именно ответникът по касация К. в конкретния
случай е извършил всяко от нарушенията по чл.29, т.1 от цитираната Наредба.
Като се има предвид факта и че санкционната разпоредба на чл.229 от Закона за
здравето, която е приложена по отношение на всяко от четиринадесетте нарушения,
предвижда наказание за всеки, който наруши нормативен акт по прилагането на
закона, то очевидно се касае до случаи, в които се санкционира прякото извършителство на административно нарушение, а не
допускането да бъде осъществено такова, като следва да се има предвид, че
съгласно чл.10 от ЗАНН, допустителите на нарушения се
наказват само в предвидените в закона случаи. В тази насока и отразеното в
наказателното постановление обстоятелство, че д-р К. е знаел за осъществения
избор от пациентите и е допуснал да бъде избран в екип, като същевременно е
лекуващ лекар, не обосновава извод за извършено от същия лично нарушение по
чл.29, т.1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.
Съобразени със смисъла на посочените от районния съд разпоредби и на чл.24а,
чл.30-31 от Наредбата са, в крайна сметка, изводите му относно това, че
субектът на административната отговорност би следвало да е лечебното заведение,
или неговият управител, но не и конкретно избрания лекар. Правилен е и анализа
на районния съд касателно разпоредбата на чл.26 от
Наредбата.
При липсата на доказателства д-р К. да е
извършил сочените административни нарушения наказателното постановление е
следвало да бъде отменено и като е сторил това първоинстанционният
съд е постановил законосъобразен съдебен акт.
При извършената проверка от страна на
настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК, не се установяват основания за
отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон. Затова и тъй като не са налице и
касационните основания, визирани в касационната жалба, следва решението на районния
съд да бъде оставено в сила. При този изход на производството на жалбоподателя
не се дължат разноски.
Воден от горното, на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1600 от 30.08.2019 г., постановено по АНД № 3679/2019 г. на Районен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.