РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Пловдив, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело №
20245001000603 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за започването му е изходяща от М. Г. А., ЕГН **********, , ** и
В. Г. В., ЕГН **********, *** въззивна жалба против постановеното по т. дело
№ 476/2023 г. по описа на Старозагорския окръжен съд решение № 246 от
18.07.2024 г. , поправено с влязло в сила решение, рег. № 25 от 30. 01.2025 г.
С него след поправката му З.а.д. „ДБ**“ АД, ЕИК **, *** е осъдено да
заплати М. Г. А., ЕГН **********, ** и В. Г. В., ЕГН **********, *** по 26
000 лв., явяващи се част от дължимите им се според тях по 220 000 лв. за
обезщетяване на причинените им неимуществени вреди- претърпени болки и
страдания от смъртта на майка им К. С. В.А, ЕГН **********, починала
вследствие получените травматични увреждания от ПТП, настъпило на 11.11.
2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.01.2023 г.
/датата на уведомяването на ответника за настъпилото застрахователно
събитие/ до окончателното изплащане на обезщетението.
Претенцията на всеки от двамата ищци за присъждане на законна лихва
1
върху присъдените им обезщетения от по 26 000 лв. за периода от 23.12.2022 г.
до 11.01.2023 г. вкл. е била отхвърлена.
В жалбата е посочено, че всеки от жалбоподателите обжалва решението
в частите отхвърлящи претенциите им за присъждане на законна лихва за
времето от 23.12.2022 г. до 11.01.2023 г. вкл., както и в частите, с които е
прието, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от тях
неимуществени вреди е от по 150 000 лв. и че той следва да се намали на
основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД поради наличието съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на майка им в размер на 30 %.
В жалбата се излагат подробни съображения за допустимост на същата,
респ. за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваните
части. Отправено е искане отмяна на частта отхвърляща претенцията за
законна лихвата и осъждане на застрахователя да плати такава за обжалвания
период. Поискано е и съдът да определи, че справедливия размер на
дължимото обезщетение за всеки от ищците е по 220 000 лв. и че не е налице
основание за намаляване на същото поради наличие на съпричиняване.
Насрещната страна намира жалбата за неоснователна.
Съдът след като се запозна с актовете предмет на обжалване и събраните
по делото доказателства намери за установено следното:
На 18.12.2023 г. в Старозагорския окръжен съд е постъпила изходяща от
М. Г. А., ЕГН **********, грС.З. и В. Г. В., ЕГН **********, гр.К. искова
молба против За.д. „ДБ**“ АД, ЕИК **, гр. С..
В обстоятелствената част на същата се говори за това, че на 11.11. 2022 г.
около 17,45 ч. в гр.К. по бул. „М.” в посока изток-запад се движел лек
автомобил „М.“, рег.№ ***, който бил управляван от Г.Н.М., ЕГН **********.
По същото време майката на двамата ищци- К. В.а в качеството си на
пешеходец се движела по тротоара на ул. „ Г.И.” в посока север-юг.
Достигнала кръстовището образувано от пресичането на двете улици. На
место, където има скосяване на тротоара до нивото на пътното плътно, както
от северната, така и от южната страна на булеварда „М.“ тя предприела
правомерно пресичане на същия. Изминала по-голямата част от пътното
платно, когато била блъсната от лекия автомобил М..
За инцидента бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица. В него било посочено, че водачът на лекия автомобил не съобразил
2
скоростта на движение на автомобила с атмосферните условия /дъжд/,
състоянието на пътната настилка /мокра/, конкретните условия на видимост
/тъмно/ и интензивността на движение, вследствие на което не е предприел
спиране и блъснал пресичащата пешеходка. По повод на тази констатация в
протокола от страна на ищците е пояснено, че водачът се движел със скорост
от около 80 км/ч при условие, че в този пътен участък максимално
разрешената скорост е 30 км/ч.
По- надолу се сочи, че в резултат на ПТП К. В.а получила многобройни
и тежки травматични увреждания, изразяващи се в множествени счупвания на
подбедрицата, открита рана по окосмената част на главата, счупване на
сакрума, счупване на пубиса/срамната кост/. За лечение на същите
пострадалата била настанена още на 11.11.2022 г. в болница „С.и м.“, гр. Б..
Там пролежала 40 дни до 20.12.2022 г. като в зависимост от необходимото в
отделни периоди лечение била местена в различни отделения на болницата.
След изписването й била настанена в дома на ищцата М. А. в гр.С.З.,
където на *** г . починала. Причината за смъртта й била - травматичен
мозъчен кръвоизлив, вследствие получената черепно мозъчна травма при
описаното ПТП.
Така описаното причинило на двамата ищци значителни по обем
неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес и силни душевни
болки и страдания от преждевременната и шокираща смърт на тяхната майка,
с която двамата се намирали в изключително близки отношения на взаимна
обич, доверие и привързаност. Неочакваната й смърт ги лишила от обич,
внимание, възможността да разчитат за в бъдеще на нейната
духовна,емоционална морална и материална подкрепа.
В подкрепа на тези твърдения е посочено, че покойната родила двамата
ищци като студентка в гр. Б.. По време на следваното ги отглеждала там почти
сама, а след завършването се установила да живее в гр.К. с тях и съпруга си.
Двамата ищци с оглед педагогическото образование на майка им се
формирали като личности под нейното силно въздействие Тя ги подкрепяла
морално, обграждала ги с грижи, обич и внимание. Възпитала в тях духовни
ценности и добродетели. По тези причини те от малки се привързали силно
към майка си и никога не прекъснали връзката си с нея още повече, че баща
им през 1999 г. започнал работа в гр. Б. и всички грижи за тях основно се
3
изпълнявала от покойната. Тя била тази, която им помагала в училище, ходила
на родителски срещи, активно присъствала в училищния им живот, споделяла
техните ученически и младежки вълнения, трепети и преживявания.
Връзката между двете деца и майката продължила и след настъпване на
пълнолетието им независимо от това, че дъщерята и в определени периоди
сина живеели в други населени места.
В подкрепа на твърдението за силната връзка между тях се сочи, че по
време на болничния престой на починалата те ходили ежедневно в болницата,
за да е видят, подпомагат и да получат сведения от лекарите за здравословното
й състояние.
След изписването тя била настанена в дома на дъщеря си, в който било
поставено специално оборудване съобразено със състоянието й. За съжаление
то не помогнало и тя починала.
Според ищците негативните изживявания и изпитани душевни болки и
страдания следва да бъдат обезщетени от лицето, което с виновното си
поведение предизвикало инцидента – Г.Н.М..
В тази връзка е посочено, че към момента на ПТП - то за управляваното
от него МПС имало сключен под формата на полица с ответника
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, което съобразено с чл. 432 от КЗ давало основание
обезщетението да се търси пряко от застрахователя.
По тази причина двамата ищци отправили на 09.01.2023 г. изходяща от
тях застрахователна претенция . По повод на същата те били уведомени от
ответника за образувана щета , като на няколко пъти им били изпращани
искания за представяне на доказателства. В срока по КЗ обезщетение не им
било определено и изплатено.
Тук за пълнота е посочено, че уведомление за настъпване на инцидента
ведно с лична претенция до застрахователя била направено и от самата
пострадала на 23.12.2022 г.
На база изложеното е направен извод, че за двамата ищци е налице
правен интерес да претендират дължимото им се обезщетение за
неимуществени вреди от претърпените болки и страдания от смъртта на майка
им по съдебен ред.
4
По тази причина е поискано осъждането на ответното застрахователно
дружество да заплати на всеки от тях по 26 000 лв. като част от дължимите им
се по 220 000 лв. за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди-
претърпени болки и страдания от смъртта на майка им К. С. В.А, ЕГН
**********, починала вследствие получените травматични увреждания от
ПТП, настъпило на 11.11. 2022 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 23.12. 2022 г. датата на уведомяването на ответника за настъпилото
застрахователно събитие до окончателното изплащане на обезщетението,
както и направените по делото разноски.
В отговора на така описаната искова молба ответното дружество не е
оспорило, че към момента на ПТП - то е имало валидно сключен с него
договор по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек
автомобил „М.“, рег.№ *** и че водачът му към онзи момент е от кръга на
застрахованите по този договор лица. Независимо от това е изразил становище
за неоснователност на исковете на двамата ищци.
Същата се свързва с това, че по отношение на водача на застрахования
автомобил не били налице предпоставките за ангажиране на отговорността му
по чл. 45 от ЗЗД - вина, противоправно поведение и причинна връзка между
ПТП - то и смъртта на майката на ищците вследствие на мозъчен кръвоизлив.
Изложени са и доводи, че описаните в исковата молба увреждания на К.
С. В.а са настъпили единствено с оглед поведението й като пешеходец и не са
в причинна връзка с това на водача на застрахования автомобил.
По тази причина се сочи, че тя е нарушила разпоредбите на чл. 113, ал.1
от ЗДП относно задълженията на пешеходците при пресичане да преминават
по пешеходните пътеки и преди да навлязат на платното за движение, да се
съобразят с приближаващите се пътни превозни средства и да неудължават
ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост
на платното за движение. Споменава се и за неизпълнение на следващото се от
чл. 114, т.1 от ЗДП задължение да не се навлиза внезапно на платното за
движение.
На база изложеното застрахователят прави извод за наличие на
значително съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата и
в тази връзка заявява, че ако на ищците се дължи обезщетение то следва да
бъде значително намалено.
5
Наред с това е оспорено наличието на близки отношения, обич и
разбирателство между ищците и пострадалия. В подкрепа на това е споменато,
че двамата ищци били завършени личности със самостоятелен живот,
собствени семейства и не са имали ежедневен контакт с майка си.
На тази база наред с доводите за съпричиняване са изложени и
съображения за прекомерност на претендираното обезщетение и
несъобразяване на същото с принципа на справедливост залегнал в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
По отношение на претенциите за присъждане на законна лихва е казано,
че същата би била неоснователна ако се приеме, че ответника не дължи
обезщетения на ищците. Посочено и че при присъждане на такива лихвата
следва да се присъди след изтичане срока по чл. 496, ал.1 от КЗ.
ДИМ и отговор на същата не са подавани.
Така след събиране на поисканите от страните и относими по спора
доказателства е постановено и решението предмет на обжалване.
В същото след анализ на събрания по делото доказателствен материал е
прието, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
застрахователя за обезщетяване на претърпените от двамата ищци болки и
страдания от смъртта на майка им вследствие на процесното ПТП.
При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди
съдът е приел, че между ищците и майка им имало силна връзка и много
близки отношения. Те се характеризирали с обич, разбирателство, духовна
близост и уважение. Внезапната смърт на майката прекратила същите и
променила живота на децата й завинаги. Донесла мъка и празнота, която те ще
изпитват до края на живота си. На тази база е достигнал до извод, че всеки от
ищците би следвало да получи по 150 000 лв.
То обаче не е присъдено в този размер по причина, че е достигнато до
извод за принос от страна на починалата за настъпване на вредоносния
резултат. Той се изразявал в това, че пресякла на място, което не е обозначено
за преминаване от пешеходци, навлязла внезапно на платното за движение
като не се съобразила с приближаващите се пътни превозни. Размерът на този
принос е определен на 30 %.
По тази причина е прието, че на всеки от ищците се дължат по 105 000
6
лв. Това съобразено с факта, че частичните претенции са в по- малък размер
станало причина исковете да се уважат изцяло.
По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва върху
частично търсените суми е прието, че такава се дължи от датата на
предявяване на застрахователната претенция от двамата ищци на 12.01.2023 г.,
което е станало причина претенциите им за начисляване на законна лихва за
периода от 23.12.2022 г. до 11.01.2023 г. да бъдат отхвърлени.
Недоволен от решението е останал единствено ищеца и е подал жалбата
станала повод за образуване на настоящето дело.
С нея решението на Сз ОС се обжалва в частите, с които са отхвърлени
претенциите им за присъждане на законна лихва върху частично присъдените
обезщетения от по 26 000 лв. за времето от 23.12.2022 г. до 11.01.2023 г.
Посочено е и че то се обжалва в частите, с които от страна на съда
справедливия размер на дължимото обезщетение при условията на чл. 52 от
ЗЗД е определен на по 150 000 лв. за всеки от двамата ищци и в частта, с която
е прието, че той следва да бъде намален с 30 % на основание чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД поради наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата.
Изложените съображения за неправилност се свързват с това, че
законната лихва се дължи от по - ранната дата измежду тази на уведомяване
на застрахователя и предявяване на застрахователната претенция, т.е. в случая
от 23.12.2022 г.
За определеният справедлив размер на обезщетението се сочи, че съдът
не се е съобразил с установената по делото близост между ищците и
починалата, внезапността на смъртта и т.н.
По отношение на съпричиняването е посочено, че направеното
възражение за наличието му не е конкретизирано и следва да се приеме за
ненадлежно въведено. Изложени са и подробни съображения за липса на
принос от страна на пострадалата с оглед на това, че е предприела пресичане
на пешеходна пътека, без да навлиза внезапно на пътя и да удължава
движенето си по същия.
По повод на тази жалба първо се дължи преценка за нейната
допустимост, т.е. за наличието на породеното в патримониума на
жалбоподателите право на обжалване.
7
Според чл. 258 от ГПК на обжалване подлежат решенията на
съдилищата.
Те от своя страна се постановяват по повод упражнено от даден правен
субект право на иск, с което е инициирано започване на съдебно производство
за разрешаване на даден правен спор със сила на присъдено нещо.
Решението според чл. 236, ал.1, т. 5 от ГПК е актът, с който съдът
разрешава повдигнатия пред него спор. Към него според чл. 236, ал. 2 от ГПК
съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на
страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и
правните изводи на съда, т.е. причините поради, по който съдът е разрешил
със СПН повдигнатия по него спор по начина посочен в решението.
Съотнасянето на разпоредбата на чл. 258, ал.1 от ГПК със чл. 236, ал.1,
т. 5 и чл. 236, ал.2 от ГПК води до логичен извод, че на обжалване подлежи
актът на съда, в който е посочен начинът, по който съдът е разрешил спорът и
явяващ се с оглед характера на иска източник на присъщите за него правни
последици - СПН, изпълнителна сила, преобразуващо действие. Мотивите с
оглед на изложеното не са част от този акт, което сочи, че те не подлежат на
самостоятелно обжалване
В този смисъл е и приетото в ТР № 1 от 04.01.2001 г. постановено по т.
дело № 1/2000 на ОСГК на ВКС, което в тази част е запазило действието си и
по отношение на новия ГПК.
Казаното до тук съобразено с факта, че с постановеното по делото
решение са уважени изляло предявените от ищците частични искове за
присъждане на част от дължимо им се от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност обезщетение за причинените от застрахованото при
него лице вреди на двамата ищци би следвало да доведе до извод за
недопустимост на жалбата с изключение на частта от същата оспорваща
отхвърляне на претенциите за законна лихва за периода от 23.12.2022 г. до
11.01.2023 г.
В случая съдът се изразява условно по причина, че СПН като правна
последица на решението се разпростира по отношение на всички
юридическите факти, от които спорното право произтича, съдържанието му и
неговото правно естество.
8
В хода на тези разсъждения следва и извод, че тя се разпростира и върху
всички признати за основателни правоизключващи и правоунищожаващи
възражения на ответника по отношение съществуването на спорното право.
По тази причина следва да се има предвид, че предмет на повдигнатите
пред съда спорове, между всеки от двамата ищци и ответното застрахователно
дружество е дали в патримониума им се е породило правото да получат от
същото обезщетение за причинените им от застраховано при ответника лице
по риска Гражданска отговорност на автомобилистите неимуществени вреди
от смъртта на майка им настъпила вследствие на виновно причинено от
застрахования ПТП.
Отговорността на застрахователното дружество с оглед разпоредбите на
КЗ и ЗЗД е обусловена от наличието на сключен договор за застраховка
гражданска отговорност на МПС-то участвало в ПТП-то, от това водачът на
същото да е от кръга застраховани според КЗ лица и от наличието на
предпоставки за ангажиране на отговорността му по чл. 45 от ЗЗД за
обезщетяване на вредите от причинено от него увреждане.
Фактите и обстоятелствата обуславящи правото на обезщетяване на
причинените на пострадалите имуществени и неимуществени вреди се
извеждат от чл. 45 и сл. от ЗЗД и са конкретизирани с ППВС № 4 от 1968 г.
Сред тях според чл. 51, ал. 2 от ЗЗД са и тези свързани с това дали
увреденият не е допринесъл за настъпването на вредите. Преценката за
наличие на принос се извършва единствено при възражение от ответната стана
по спора, което има характеристиките на правоизключващо такова.
Това съобразено с казаното по- горе и приетото в ТР № 3/2019 г.
постановено по т. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС води до извод, че по
всички обуславящи правото за получаване на обезщетение въпроси, вкл. и
този за наличието или не на съпричиняване и размерът на същото се обхващат
от обективните предели на СПН на съответното решение. В този смисъл са и
постановените от ВКС решение № 50156 по т. дело № 1243/2021 г. по описа на
ВКС, II т. о.,решение №20 по т.дело№ 376/2018 г. по описа на ВКС, І т.о.,
решение № 92 по т. дело № 185/2014 г. по описа на ВКС, II т. о. и решение №
89 по т. дело № 2741/2015 г. по описа на ВКС, І т. о.
Разпростиране на последиците на СПН по отношение на констатациите
в решението за наличието на съпричиняване и процентът му води до извод, че
9
те се явяват част от решението по смисъла на чл. 235, ал.1 от ГПК независимо,
че формално този въпрос е коментиран само в мотивите на същото. По тази
причина и засегнатите от същите страни имат право да обжалват същото по
смисъла на чл. 258, ал.1 от ГПК. Това е в случая е така и с оглед на факта, че
решението по частични иск няма как да им се присъди целият размер на
дължимото им се според тях обезщетение, а при бъдещите искове
определянето му винаги ще е обусловено от разрешения със СПН въпрос за
наличието на съпричиняване.
По интересно стоят нещата относно справедливият размер на
обезщетението за претърпените от ищците неимуществени вреди. С оглед
приетото в ТР № 3/2019 г. постановено по т. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на
ВКС обективните предели на СПН на положителното съдебно решение по
частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част от
вземането може да се формира нова различна СПН с оглед на факта, че то
може да съществува или да не същества към постановяване на последяващия
съдебен акт. По тази причина в производството във връзка със същата
ответната страна може да прави правопогасяващи или правоотлагащи
възражения по отношение на същото. Не подлежат обаче на преразглеждане
основните правопораждащи вземането юридически факти.
В тази връзка следва да се посочи, че по исковете за заплащане на
обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане, респ. по
искове с основание чл. 432 от КЗ справедливият размер на обезщетение се
определя от съда постановяващ решението на база фактите и обстоятелствата,
които са приети за правопораждащи същото и то с оглед икономическата
обстановка в страна към момента на настъпването им. Съответно при
предявени частични искове за заплащане на такова обезщетение съдът
определяйки правопораждащите спорното право факти извършва и преценка
за основателност на частичния иск с оглед на това дали размерът му не
превишава общо дължимия такъв определен по начина посочен в чл. 52 ЗЗД и
ППВС № 4/68 г. Това според ПАС изключва възможността в последствие по
бъдещите искове разглеждащия ги съд да извършва на база същите
правопоржадащи факти нова субективна преценка и да определя един или на
няколко пъти различни размери на обезщетението.
По тази причина според ПАС обективните предели на СПН на решенето
10
по частични иск се разпростират и върху определения с него справедлив
размер на обезщетението частта, от който се претендира с частичната
претенция, т.е. констатациите на съда са част от подлежащия на обжалване акт
на основание чл. 258, ал. 1 от ГПК.
Така изложеното води до логичния извод за допустимост на въззивната
жалба и в тази й част.
Това и разпоредбата на чл. 269 от ГПК налага съдът да извърши
преценка за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно,
а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод същата ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е
невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е
постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия
или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е
подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма.
Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда
извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на
правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът
е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен
съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по
същество.
В случая за липса на право на иск не може да се говори.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ.
В него е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно
11
обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил
застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в
срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не
е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на искова
претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да е
упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да
няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият
обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от представените с ИМ доказателства е видно, че на 09.01.2023
г. от името на двамата ищци е изготвена застрахователна претенция до
ответното дружество за обезщетяване на претърпените от тях вреди от
смъртта на майка им. На приложеното към нея известие за доставяне от Б.п.
не е видна датата на приемането на същата от пощенския оператор. Има обаче
дати на връчване на претенцията на застрахователя на 12.01.2023 г. и две
пощенски клейма от същата дата, което води ПАС до извод, че това е датата на
предявяването й. По повод на същата в споменатия по- горе 3 м. срок до
определяне или изплащане на обезщетение не се е стигнало.
На база изложеното следва извод, че ищците имат интерес да
претендират заплащане на обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди във връзка с ПТП-то причинило смъртта на майка им
по исков път, т.е. исковете им са допустими.
Това съобразено с факта, че искът е разгледан от компетентния съд,
който се е съобразил с изложените в него факти и обстоятелства прави и
постановеното от него решение допустимо.
Казаното сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК
следва да реши спора по същество, като потвърди или измени изцяло или
12
отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще е
обвързан от посочените в жалбите съображения за неправилност.
С оглед изложеното в същата, за което стана рече по- горе следва извод,
че пред ПАС не е пренесен спорът за наличие на предпоставките за
ангажиране отговорността на застрахователя по чл. 432 от КЗ за обезщетяване
на претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на майка им К.
С. В.А, ЕГН **********, настъпила вследствие получените травматични
увреждания от ПТП, станало на 11.11. 2022 г. и за дължимостта на
присъденото с решението частично обезщетение за същите от по 26 000 лв.
ведно със законната лихва от 12.01.2023 г.
Реално предмет на спор в случая е това дали справедливия размер на
дължимото на всеки от тях обезщетение не следва да е по- висок от
определенито от Сз ОС по 150 000 лв., дали по отношение на същия е
приложима разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД с оглед принос на пострадалата
за настъпване на вредоносния резултат , респ. за размера на същия и за това
дали върху присъденото с решението частично обезщетение се дължи законна
лихва за периода от 23.12.2022 г. до 11.12.2023 г. вкл.
Във връзка с определяне на справедливия размер на дължимото
обезщетение на двамата ищци от смъртта на майка им следва да се има
предвид, че връзката между дете и родител започва да се гради от момента на
раждането и с всяка изминала година до пълнолетието същата се заздравява и
задълбочава по простата причина, че имено родителите са тези които
осигуряват физически и материални грижи за децата си, участват при
формиране на техните морални ценности и виждания за живота. Така към 18-
та година в съзнанието на всяко едно дете неговият баща или неговата майка
са най-близките му хора и първите към които то се обръща за преодоляване на
житейски трудности, получаване на съвет и т.н. В последяващия житейски път
на детето независимо от създаването на семейство, раждането на негови деца
и воденето на самостоятелен и отделен живот при нормално развивали се до
тогава отношения дете-родител според ПАС така създадената връзка не само
не отслабва, но е логично да се задълбочава по простата причина, че
родителите като лица с по- голям житейски опит са хората, които винаги
помагат на своите дори и пораснали деца във всеки момент на техния живот
дори и от разстояние било то със съвет, било то с морална или финансова
13
подкрепа. Последното реално не може да бъде и основание за отслабването й
с оглед съществуващите в момента средства за комуникация.
Внезапното прекъсване на така изградените отношения на любов, обич,
уважение, близост, подкрепа и взаимопомощ /морална и икономическа/ е
логично да създаде рязък дискомфорт във всяко едно семейство, при който
семейните отношения са били от типа посочен по- горе. Още по силно е
стресовото състояние от преустановяване на тази близост в случаите, при
които прекъсването е следствие на тежък инцидент довел до внезапна смърт
или физически увреждания на родителя, които в последствие са причинили и
смъртта му. Нарушаване на нормалната психика в тези случаи от една страна
идва от загубата на близък човек, състоянието на празнота и безпомощност,
както и от факта, че в бъдеще той няма да е до теб, няма да го виждаш,
докосваш, да споделяш с него и да получаваш обич, подкрепа и помощ в
трудни житейски моменти. От друга страна нарушаването на психиката при
по- късното настъпване на смъртта настъпва и от това, че си свидетел на
тежкото и безпомощно състояние на твоя близък и мъките, които той
ежедневно изпитва, както и от чувството на безпомощност от това, че с нищо
не можеш да допринесеш за настъпване на подобрение и оздравяване.
Изложеното води до извод, че състоянията на скръб, болка, меланхолия,
затваряне в себе си, стрес преустановяване на контакти с приятели и роднини,
чувството на празнота и безпомощност са пряко свързани със загубата на
баща, майка или съпруг, т.е. с произшествието довело до същата.
В чл. 52 от ЗЗД е казано, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г.
сочи, че размерът му зависи от вътрешното убеждение на решаващия съдебен
орган, което следва да е изградено на база събрания по делото доказателствен
материал установяващ характера на увреждането начина, по който то се е
отразило на духовното и психично състояние на увреденото лице и разбира се
икономическата обстановка в страната. При преценка начина на отразяване
върху духовното и психично състояние на увредения в случаите на смърт на
негов близък същата следва да се извърши и като се вземе предвид възрастта
на починалия. При преценка на близостта пък следва да се има предвид не
само наличието й от правна гледна точка, но и действителните отношения
между починалия и родственика претендиращ увреждане. Те от своя страна за
14
ПАС подлежат на преценка на база данните за начина, по който същите са
контактували помежду си и респективно реакциите, които децата или
родителите са имали при моменти на трудност в живота на някой от тях.
По конкретното дело за установяване на отношенията между ищците и
починалата са разпитани св. В. Ч./приятелка на починалата от 1979 г. до
смъртта й/ и П. В./ бивша зълва на починалата и леля на ищците, която
познава ищцата и семейството й от 1982 г./, т.е. лица имащи преки и
непосредствени впечатления от живота им като семейство. В показанията си
те излагат факти свързани с починалата, раждането на децата й, отглеждането
им, силната привързаност между майката от една страна и двете й деца и т.н.
От същите се установява, че покойната е била една трудолюбива, отговорна и
грижовна жена. Тя е полагала всички основни грижи по отглеждането и
възпитанието на двете си децата до навършването на пълнолетие на всяко от
тях. Двете свидетелки споменават, че починалата до такава степен се
посветила на двамата ищци, че решила да жертва собственото си
професионално развитие до завършване на средното им образование. Горните
обстоятелства спомогнали между майката и двете й деца да се изградят
отношения на любов и близост. Те довели до поява на силна привързаност
между между нея и децата. Тя не била прекъсната с навършване на
пълнолетие на всяко едно от тях и приемането им във висши учебни заведения
в други градове. Дори в този период те постоянно пътували , за да се виждат и
контактуват. Този тип отношения реално продължили и след създаване на
собствени семейства от ищците и раждането на двете й внучета. Покойната
постоянно помагала в отглеждането на децата и ходила да помага на дъщеря
си или взимала децата при себе си.
Катастрофата и получените от същата травми се отразили негативно на
двамата ищци, те били притеснени като през целия период на провеждането
лечение в гр. Б. те посещавали майка си в болницата, грижили се за нея и е
обслужвали, а и правили всичко необходимо, за да могат да й осигурят
адекватно медицинско лечение .
Смъртта на майката и според двете свидетелки се отразила негативно на
двамата ищци, които въпреки продължителното лечение се надявали, че ще се
оправи и оздравее и ще продължат да чувстват нейната обич и подкрепа. Те
били съсипани и невярвали, че най- лошото се е случило.
15
На база изложеното за ПАС следва извод, че негативните изживявания
на двамата ищци са обичайни за събития от този тип и не са довели до рязка
промяна в психологичното им състояние. Те са изживели обичайните шок,
болка, скръб, тъга. Изпитват и самота с оглед на факта, че в бъдеще няма да
могат да контактуват, да се съветват с починалата и да чувстват нейната обич
и отдаденост към тях. Наред с това обаче според ПАС при определяне на
обезщетенията следва да се вземе предвид и това, че двамата ищци са били
свидетели на лечението и влошеното състояние на майка им от получените от
инцидента травми.
Всичко това съотнесено с икономическата обстановка в страната
навежда ПАС до извод, че размерът на дължимото им се обезщетение с оглед
чл. 52 от ЗЗД следва да е по 180 000 лв. за всеки от тях.
Дали те ще могат да получат суми в този размер обаче зависи и от това е
или не е налице основание за приложимост на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, т.е.
твърдяното от ответника съпричиняване.
В чл. 51, ал. 2 на ЗЗД е казано, че ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Изводите за
наличие на такова следва да се направят на база съпоставка действията на
деликвента и пострадалия към момента на произшествието и преценка с оглед
на същата дали то би настъпило независимо от поведението на пострадалия
или е налице причинна връзка между тях. Във връзка с извършването й следва
да се има предвид, че за допринасянето е без значение психическото
състояние на пострадалия. Това е така по причина, че законодателят не
обуславя приложимостта на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД от същото, а само от това дали
действията са допринесли за настъпване на инцидента, т.е. възможността да
ръководи и разбира постъпките си е без значение за извода е или не е налице
съпричиняване. Без значение за извода за настъпване на съпричиняването с
оглед изложеното по- горе са и действията на трети лица допринесли за
настъпване на увреждането с изключение на случаите, при които самото
пострадало лице е знаело, че те са настъпили или, че ще бъдат извършени, но
не е предприело нищо за предотвратяването им. В тези хипотези обаче
изводите за съпричиняване и необходимост от намаляване на обезщетението
пак се правят на база поведението на пострадалото лице- знанието за тези
действия и непротивопоставяне на същите.
16
Ответникът свързва наличието на такова с нарушаване разпоредбите на
чл. 113, ал.1 от ЗДП относно задълженията на пешеходците при пресичане да
преминават по пешеходните пътеки и преди да навлязат на платното за
движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства и да
не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без
необходимост на платното за движение. Споменава се и за неизпълнение на
следващото се от чл. 114, т.1 от ЗДП задължение да не навлиза внезапно на
платното за движение.
Възраженията за съпричиняване са направени в срок с отговора на
исковата молба, което изключва възможността да се говори за приложимост на
чл. 370 от ГПК. Наред с това същите са достатъчно ясни, за да може да се
индивидуализират действията, с които според застрахователя ищцата е
допринесла за настъпване на ПТП-то. Това прави неоснователно изложеното в
жалбата за липса на надлежно наведено възражение за съпричиняване.
С оглед на това се налага да се даде отговор на въпроса са или не са
налице извършени от покойната действия, с които та е спомогнала за
настъпване на инцидента.
По повод на тази преценка е нужно да се посочи, че според чл. 113, ал. 1
ЗДП при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да
преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила:
1. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства;
2. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не
спират без необходимост на платното за движение;
3. да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика;
4. да не преминават през ограждения от парапети или вериги.
С чл. 114 на ЗДП законодателят е забранил на пешеходците да навлизат
внезапно на платното за движение, да пресичат платното за движение при
ограничена видимост, да извършват търговия и услуги на платното за
движение.
Преценката дали от страна на ищцата са извършени действия
нарушаващи горните законови текстове налага да се посочи, че в § 6, т. 54 от
ДР на ЗДП е дадено определение за пешеходна пътека. Това според
17
законодателя е част от платното за движение, очертана или не с пътна
маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на
пешеходци. В изр. 2 на този параграф съответно е конкретизирано, че на
кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите
върху платното за движение. Последното води до извод, че в този последен
случай независимо от наличието или липсата на знаци и очертания пресичане
на кръстовище по продължението на тротоарите се явява пресичане на
пешеходна пътека.
От данните по делото и приетите основно и допълнително заключение
се установява, че инцидента е настъпил в гр. К. на кръстовището образувано
от бул. „М.“ и ул. „Г.И.“. Това води до логичен извод, че по отношение на
преценката дали пресичането е или не е на пешеходна пътека следва да се
изхожда от споменатото по- горе съдържание на § 6, т. 54, изр. 2 от ДР на ЗДП,
а не от това дали стопанина пътя е поставил маркировка указваща такава. В
хода на тези разсъждения отговорът на въпроса за пресичане на пешеходна
пътека безспорно е положителен, при условие и че тротоарите на местото на
пресичане са скосени и изравнени с нивото на пътното платно с цел да се
улесни извършване на същото. Това сочи, че починалата майка на ищците не
е нарушила задължението си като пешеходец да пресича пътното платно на
пешеходна пътека.
По отношение на нарушение на останалите задължение вменени й с
разпоредбите на чл. 113, ал.1 ЗДП и чл. 114, т.1 ЗДП следва да се посочи, че по
делото е разпитан като св. водачът блъснал пресичащата жена. От показанията
на същия е видно, че тя вече е била преминала лентата, по която се е движел и
причина за блъскането й е обстоятелството, че той се е опитал да избегне
сблъсъка с пресичаща след нея друга пешеходка предприемайки завиване
наляво. Това от изключва възможността да се говори за несъобразяване от
страна на починалата с идващите коли, а и за внезапно навлизане на пътното
платно.
Наред с това следва да се има предвид, че към момента на удара видно
от заключението на първоначалната експертиза водачът се е движил с 61 км/ч
при разрешени 30 км/ч. Той съответно според експертите е реагирал на
възникналата ситуация на пътя на 60 м. от инцидента, когато се е движел със
скорост от 79 км/ч при разрешени в онзи участък 50 км/ч. Всичко това
18
съобразено със заключението, че при движение с 30 км/ч, и дори при
движение с 50 км/ч инцидентът е щял да бъде избегнат води до извод, че
единствената причина за настъпването му е противоправното и виновно
поведение на водача на лекия автомобил. Тук следва да се посочи и че няма
как да се иска от пешеходците да могат да преценят скоростта на движение на
автомобила, когато той се намира на разстояние 60 м. от тях.
Всичко това води до извод, че не е налице съпричиняване и всеки от
ищците би следвало да получи определения по - горе размер на обезщетение.
Върху тези суми се дължи и законна лихва. Във връзка със същата е
нужно да се посочи, че според чл. 492, ал. 2, т.2 от КЗ в застрахователното
обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице. Посочено е че същите се дължат при
условията посочени в ал. 3 на чл. 429 от КЗ. В тази алинея пък е предвидено,
че те се плащат от застрахователя в рамките на лимита на отговорност и
считано от по - ранната дата измежду датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал.1, т.2 от КЗ или тази на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице.
При отговорността по чл. 45 от ЗЗД деликвента дължи законна лихва от
момента на увреждането. Това сочи, че тази законна лихва се дължи и от
застрахователя съответно считано от посочения в чл. 429, ал.3 от КЗ начален
момент.
В случая видно от казаното по- горе двамата ищци са предявили
застрахователна претенция на 12.01.2023 г. Тяхната покойна майка и пряко
пострадало лице обаче приживе е предявил собствена такава на 23.12.2022 г.
Това води до логичен извод, че тази последна дата е датата на уведомяване на
застрахователя и това е момента, от който се дължи законна лихва.
В случая върху частично присъдените обезщетения от по 26 000 лв. с
решението лихвата е начислена от 12.01.2023 г., а претенциите на ищците за
периода от 23.12.2022 до 11.01.2023 г. са отхвърлени.
Това прави решението в тази отхвърлителна част неправилно и налага
отмяната му и постановяване на друго присъждащо лихва и за този период.
То с оглед изложеното по- горе следва да се измени в частта определяща
справедлив общ размер на дължимото на всеки от ищците обезщетение от по
19
150 000 лв. и в частта приемаща наличието на предпоставки за намаляването
му с 30 % поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалата като вместо следва да се приеме, че на ищците се дължи
обезщетение от по 180 000 лв., което не подлежи на намаляване на основание
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Така описания изходна делото налага осъждането на застрахователното
дружество да заплати платената от двамата жалбоподатели ДТ за въззивното
производство в размер на 1040 лв. , а на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА
адвокатско възнаграждение на адвокат С. К. Т. за предоставената от него
безплатна правна помощ на двамата в производството пред ПАС.
При определянето му ПАС се съобрази с това, че според направеното с
решение от 25.01.2024 г. на СЕС постановено по дело № С-438/2022 г.
тълкуване на чл. 101, §2 на ДФЕС, вр. с чл. 4, § 3 на ДЕС определените с
наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА размери на възнагражденията не са
задължителни и не обвързват съда. По тази причина съдът трябва да изхожда
единствено от фактическата и правна сложност на делото, вида и
количеството извършена работа от адвоката и да ползва Наредбата единствено
като базов ориентир относно метода за определянето на цената на адвокатския
труд.
В случая с оглед не голямата фактическа и правна сложност на делото и
факта, че пред ПАС са преповторени защитните тези правни пред Сз ОС и не
са събирани нови доказателства възнаграждението следва да е в общ размер за
двамата жалбоподатели от 6000 лв.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 476/2023 г. по описа на
Старозагорския окръжен съд решение № 246 от 18.07.2024 г., което е
поправено с влязло в сила решение, рег. № 25 от 30. 01.2025 г. в частта, с която
е отхвърлена претенцията на М. Г. А., ЕГН **********, ** и В. Г. В., ЕГН
**********, *** за осъждането на З.а.д. „ДБ**“ АД, ЕИК **, *** да им
заплати законна лихва за периода 23.12.2022 г. до 11.01.2023 г. върху
присъдените им с решението по 26 000 лв. като част от дължимо им се
обезщетение за причинените им неимуществени вреди- претърпени болки и
20
страдания от смъртта на майка им К. С. В., ЕГН **********, починала
вследствие получените травматични увреждания от ПТП, настъпило на 11.11.
2022 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА За.д. „ДБ**“ АД, ЕИК **, *** да заплати на М. Г. А., ЕГН
**********, ** и В. Г. В., ЕГН **********, *** законна лихва за периода
23.12.2022 г. до 11.01.2023 г. върху присъдените им с решението по 26 000 лв.
като част от дължимо им се обезщетение за причинените им неимуществени
вреди- претърпени болки и страдания от смъртта на майка им К. С. В., ЕГН
**********, починала вследствие получените травматични увреждания от
ПТП, настъпило на 11.11. 2022 г.
ИЗМЕНЯ постановеното по т. дело № 476/2023 г. по описа на
Старозагорския окръжен съд решение № 246 от 18.07.2024 г. в частта, с което с
него е определен справедлив размер от по 150 000 лв. на дължимото се на М.
Г. А., ЕГН **********, ** и В. Г. В., ЕГН **********, *** обезщетение за
причинените им неимуществени вреди- претърпени болки и страдания от
смъртта на майка им К. С. В.А, ЕГН **********, починала вследствие
получените травматични увреждания от ПТП, настъпило на 11.11. 2022 г. и е
приетото, същият следва да се намали на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД с 30 %
поради наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на К.
С. В.А в СЛЕДНИЯ СМИСЪЛ:
ОПРЕДЕЛЯ, че дължимото се на М. Г. А., ЕГН **********, ** и В. Г.
В., ЕГН **********, *** обезщетение за причинените им неимуществени
вреди- претърпени болки и страдания от смъртта на майка им К. С. В.А, ЕГН
**********, починала вследствие получените травматични увреждания от
ПТП настъпило на 11.11. 2022 г. е в размер на по 180 000 лв. за всеки от
двамата като приема, че по отношение на него не са налице предпоставките за
намаляването му на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД поради наличието на
съпричиняване.
ОСЪЖДА За.д. „ДБ**“ АД, ЕИК **, *** да заплати на М. Г. А., ЕГН
**********, ** и В. Г. В., ЕГН **********, *** сумата от 1040 лв. платена ДТ
за производството пред Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА За.д. „ДБ**“ АД, ЕИК **, *** да заплати на адвокат С. К. Т.
ОТ акС.З., л.н. **********, грС.З., бул. *** сумата от 6 000 лв.
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената от него на
21
жалбоподателите М. Г. А., ЕГН ********** и В. Г. В., ЕГН **********
безплатна правна помощ за производството пред Пловдивския апелативен съд.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22