Р Е Ш Е Н И Е

№

 

16.12.2020г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №834 по описа за 2020 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №20-0938-001163/02.03.2020 г. на *** на СЕКТОР ***при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на Л.Д.З. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.5 т.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл. 119 ал.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Оспорва приетата в хода на административнонаказателното производство фактическа обстановка като изтъква, че по времето на твърдяното нарушение, патрулният полицейски автомобил се е намирал на около 60 метра назад, в завой, като не е имал същата гледна точка към пътното платно в района на пешеходната пътека, каквато е имал водачът З.; в тази връзка, отрича да е извършил нарушение по чл.119 ал.1 ЗДвП и счита, че се касае за недоразумение, резултат от различния зрителен ъгъл на дежурните полицейски служители. Изтъква, че не му е даден достъп до видеозаписа на патрулния полицейски автомобил и изразява съмнение в съдържанието на същия видеозапис; отбелязва, че е старателен водач и инициатор в родния си град *** за подобряване условията на пътната обстановка.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Счита показанията на полицейските служители за недостатъчно убедителни и пледира за отмяна на НП, като неправилно.

За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 194571/18.02.2020г. от страна на К.Ч.П. – мл.*** при СЕКТОР „ПП“, при ОДМВР - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Н.З.И., както и на нарушителя – Л.Д.З.. Съставен е за това, че на 18.02.2020 г. около 09:40 часа в гр. ПЛЕВЕН, ул. „***“, срещу № 15, с посока на движение към ул. „***“, управлява лек автомобил „***“ с рег. № ***, като отнема предимството на пешеходец, който пресича отляво - надясно спрямо посоката на движение на автомобила (не спира, за да го пропусне), пресичащ пътното платно по пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М8.1 и пътен знак Д17; отбелязано е, че водачът пътува сам в автомобила. Описаното е квалифицирано като нарушение по чл.119 ал.1 ЗДвП. При съставяне на АУАН, нарушителят не се е ползвал от правото на възражения; такива е депизирал по реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, като е изтъкнал, че се касае за недоразумение, резултат от различния зрителен ъгъл на дежурните полицейски служители, които са се намирали на около 40 – 50 метра по-назад от управлявания от страна на З. л.а., при това – в кривата на завой; отправил е искане да бъдат прегледани видеозаписите от патрулния полицейски автомобил, както и да бъде прекратено административнонаказателното производство.

Административнонаказващият орган изцяло е възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, респ. – не е отдал вяра на възраженията на жалбоподателя. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Л.Д.З. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.5 т.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл. 119 ал.1 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.18 – 19 от делото/. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от настоящата инстанция не установява допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила. Ето защо Съдът приема, че обжалваното НП се явява формално законосъобразно.

По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите К.Ч.П., Н.З.И., обяснения на нарушителя Л.Д.З., експертно заключение по съдебна видеотехническа експертиза, изследван компакт-диск, съдържащ видеофайлове от патрулен полицейски автомобил и писмени доказателства /л.15 – 17, л.30, л.38, л.46 – 54, л.66 – 67 от делото/. От заключението по приетата видеотехническа експертиза се установява, че на изследвания компакт-диск, съдържащ видеофайлове от патрулен полицейски автомобил са налице общо шест такива, които са цифров презапис на оригиналните файлове, записани въпху твърдия диск на компютърна система за видеонаблюдение; записите са извършени от три заснемащи устройства – камери, разположени съответно: навън през предно обзорно стъкло на патрулен полицейски автомобил, към вътрешността на купето на същия автомобил, навън през задно обзорно стъкло на автомобила. Експертът посочва, че видеозаписите са с начални часове, съответно – 09:54 часа, 09:29 часа, 09:46 часа, системно време, като таймкодът, вкопиран в изображението не се прекъсва и не се установяват следи от манипулация върху записаната информация. Вещото лице посочва, че при прегледа на съдържанието на изследваните видеозаписи, не е налице момент, при който е заснет л.а. „***“ с рег. № ***, който отнема предимството на пешеходец, като в съдебно заседание вещото лице уточнява, че записът от камерата, заснемаща навън, през предно обзорно стъкло, започва в момент /09:54 часа системно време/, значително следващ предполагаемия момент на твърдяното нарушение /около 09:40 часа/. Съдът намира, че заключението по изготвената експертиза е обективно, обосновано и не поражда съмнение в неговата правилност, но предвид последното направено уточнение преценява, че същото експертно заключение, на практика не се ползва с доказателствената стойност, тъй като не способства за изясняване спорните обстоятелства на случая – а именно, налице ли е момент около 09:40 часа, при който управляваният от страна на жалбоподателя л.а., при приближаване на пешеходна пътека, е отнел предимството на пресичащ пешеходец. В тази връзка, от страна на СЕКТОР ***при ОДМВР – ПЛЕВЕН бяха изискани видеозаписи от процесния патрулен автомобил, обхващащи часа на предполагаемото нарушение /09:40 часа/, но в крайна сметка беше получен отговор, потвърден и от вещото лице, че на разположение на ОДМВР – ПЛЕВЕН не са налични други видеозаписи, освен вече представените и експертно изследвани, а късния начален час на видеозаписите, по всяка вероятност се дължи на техническа грешка, като понастоящем, други видеозаписи – не се съхраняват, тъй като биват унищожавани след изтичане на 30-дневен срок /л.66 – 67 от делото/.

Предвид този развой, свързан с доказателствената съвкупност по делото, както и предвид естеството на твърдяното нарушение, Съдът намира, че от особено значение за разкриване на обективната истина, са гласните доказателствени средства. В тази връзка Съдът взе предвид, че са налице две групи такива – от една страна, обясненията на жалбоподателя З., а от друга – показанията на свидетелите К.П. и Н.И..

В своите обяснения, Л.Д.З. на практика възпроизвежда съображенията си в подадената жалба, а именно – че патрулният полицейски автомобил се е намирал на около 60 метра назад, в завой и не е имал същата гледна точка към пътното платно в района на пешеходната пътека, каквато е имал водачът З.. Жалбоподателят е категоричен, че пешеходец на процесната пешеходна пътека, не е имало и отбелязва, че е недоволен от отношението на полицейските служители, единият от които, по негово мнение, се държал „грубо“, опитвайки се да му вмени нарушение, каквото З. не е извършил.

От друга страна, показанията на свидетелите К.П. и Н.И. са подробни и взаимно потвърждаващи се, както и в подкрепа на изложената в АУАН/НП фактическа обстановка. И двамата свидетели са категорични, че са се намирали на разстояние, близко до л.а. „***“ /“една идея“, около „един габарит“, по техни думи/, в дясната пътна лента, докато проверявания автомобил се е движел в лявата; и двамата свидетели са последователни и твърди в позицията си, че са възприели лице от женски пол, на което водачите от насрещното движение дали предимство, за да пресече по спомнатата, надлежно обозначена пешеходната пътека, но не и л.а. „***“ - който просто преминал преди пресичащата пешеходка и се наложило полицейските служители да го последват, за да изпълнят правомощията си по ЗДвП.

При съпоставката на двете групи гласни доказателствени средства Съдът намира, че обясненията на жалбоподателя не се потвърждават от друг доказателствен източник, изхождат от заинтересована от изхода на делото страна и не на последно място – бележат известни емоционални нотки и разсъждения за полицейско пристрастие, които сами по себе си, навеждат на пристрастно изложение обстоятелствата на случая. От друга страна, показанията на свидетелите П. и И. са убедителни, последователни и не оставят каквото и да било съмнение за предубеденост или тенденциозност при изложение на относимите факти и обстоятелства. Ето защо, Съдът отдава предпочитание на показанията на двамата свидетели, които кредитира, а обясненията на жалбоподателя З. – преценява като проявление на правото му на защита, но не и като достоверен доказателствен източник, поради което – не им отдава вяра.

На следващо място, именно от показанията на свидетелите П. и И., фактическата обстановка, изложена в АУАН/НП, се доказва по убедителен начин, Съдът я приема и няма да я преповтаря, още овече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява надлежно опровергана.

В съответствие с така изяснените факти и обстоятелства на случая Съдът намира, че актосъставителят и административнонаказващият орган правилно са установили извършеното нарушение по чл. 119 ал.1 ЗДвП. Следва да бъде напомнено, че съобразно тази правна разпоредба, „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“. Налице е задължение за действие, което при описаните по-горе време, място и обстановка, нарушителят не е изпълнил, а е отнел предимството на законосъобразно пресичащ пешеходец – поради което, нарушението се явява доказано по несъмнен начин. Ето защо правилно, административнонаказващия орган е пристъпил към налагане на административно наказание на основание чл.183 ал.5 т.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 100 /сто/ лева. Тъй като посочената административнонаказателна разпоредба предвижда абсолютно определена санкция, която е коректно съобразена от страна на административнонаказващия орган, размерът на глобата, няма да бъде повече обсъждан. Случаят не се явява „маловажен“, тъй като обществената му опасност е типична за нарушения по чл. 119 ал.1 ЗДвП.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е както законосъобразно, така и правилно – поради което, следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на административнонаказателното производство, на основание чл.84 ЗАНН вр.чл.189 ал.3 НПК, Л.Д.З. ЕГН: ********** следва да бъде осъден да заплати паричната сума в размер на 91,92 лв. /деветдесет и един лева и деветдесет и две стотинки/ - по сметка на РАЙОНЕН СЪД –ПЛЕВЕН, във връзка с приета по делото съдебна видео-техническа експертиза.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-0938-001163/02.03.2020 г. на *** на СЕКТОР ***при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на Л.Д.З. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.5 т.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл. 119 ал.1 ЗДвП.

На основание чл.84 ЗАНН вр.чл.189 ал.3 НПК, ОСЪЖДА Л.Д.З. ЕГН: ********** да заплати паричната сума в размер на 91,92 лв. /деветдесет и един лева и деветдесет и две стотинки/ - по сметка на РАЙОНЕН СЪД –ПЛЕВЕН, във връзка с приета по делото съдебна видео-техническа експертиза.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: