Решение по дело №4845/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 645
Дата: 28 февруари 2023 г.
Съдия: Димитър Димитров
Дело: 20223110104845
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 645
гр. Варна, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря М. Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20223110104845 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от
Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, гр. ****,
бул. „****“ № 7 против „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „****“ № 14, вх. Г, партер, офис 1, иск с правно
основание чл. 422 ГПК, за постановяване на решение, с което бъде признато
за установено по отношение на „****“ ЕООД, че дължи сума в размер на 8
271,15 лв. (осем хиляди двеста седемдесет и един лева и петнадесет
стотинки), представляваща пропуснати ползи за периода от 05.01.2020 г. до
05.03.2021 г., изразяващи се в месечен наем на жилищни помещения във ВО
„****", гр. ****, намиращи се на 8, 9 и 10 етаж, с оглед забавата в
изпълнението на длъжника по Договор № **** г., с предмет: ремонтни
дейности на имоти от жилищния фонд на МО за ВО „****“, гр. ****, бул.
„****" № 111, по „обособени позиции", както следва: ІІІ – та обособена
позиция „Ремонт на жилищни помещения и коридори, разположени на
самостоятелно обособени етажи с № 8, 9 и 10, във ВО „****", ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 19.01.2022 г. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена заповед № 258 от 21.01.2022г. за изпълнение на парично
задължение по ЧГД № 536/2022г. по описа на ВРС.
1
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения:
Твърди се, че между страните е сключен Договор № **** г., съгласно
който ответника, в качеството си на изпълнител, е приел да извърши
ремонтни дейности на имоти от жилищния фонд на МО за ВО „****“, гр.
****, бул. „****“ № 111, по „обособени позиции“, както следва: III-та
обособена позиция „Ремонт на жилищни помещения и коридори,
разположени на самостоятелно обособени етажи с № 8, 9 и 10, във ВО „****“,
съгласно „Техническа спецификация“, както и „Техническо предложение за
изпълнение на поръчката“ при уговорена обща стойност на договора до 269
380,73 лв. без ДДС, съответно до 323 256,88 лв. с ДДС. Посочено е, че в чл. 9
от договора е предвиден срок за изпълнение от 60 календарни дни, считано от
датата на подписване на Протокол обр. 2 за откриване на строителна
площадка. Същият бил подписан на 21.10.2019 г., като срокът за изпълнение
на СМР изтекъл на 05.01.2020 г. Твърди се, че на 09.12.2019 г. е съставен Акт
обр. 19, установяващ частично извършени СМР на стойност 69 471 лв. с ДДС,
във връзка с което била издадена Фактура № **** г. от ответника, която сума
била заплатена от ищеца. Сочи, че на 07.01.2021 г. е съставен Протокол №
235, удостоверяващ извършен цялостен оглед на обекта, вкл. измерване и
отчитане степента на завършеност и приемане изпълнението по договора,
като с оглед забавянето на изпълнителя, на същия е даден допълнителен срок
от 45 календарни дни за довършване на СМР, считано от 18.01.2021 г. до
04.03.2021 г., ведно с предупреждение за прекратяване на договора при
неизпълнение. Ищецът твърди договорът да е прекратен на 05.03.2021 г., като
ответното дружество на тази дата била отправила искане за продължаване на
срока за изпълнение. Сочи се, че искането е оставено без уважение, доколкото
към тази дата облигационна обвързаност между страните не е налице, поради
което същото е неоснователно. В тази връзка ищецът счита, че изпълнителя е
бил в забава на 05.01.2020 г. до 05.03.2021 г., като в този период са получени
120 бр. заявления за настаняване във ВО „****“, гр. ****, бул. „****“ № 111.
Изложено е, че 85 бр. от тях са останали неудовлетворени, с оглед
несвоевременно завършения от ответника ремонт на жилищните помещения.
Ищецът твърди, че пропуснатите ползи от неизпълнението на договора се
изразяват в невъзможността да бъде реализиран месечен маем за намиращите
се на етаж 8, 9 и 10 жилищни помещения, в размер на 8 271,15 лв. за периода
2
на забавата. В исковата молба подробно е описан начина на сформиране на
процесните вземания, като същия варира в зависимост от помещението.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за допустимост, но
неоснователност на претенцията. Не се оспорва сключването на Договор №
**** г. за СМР. Не се оспорва цената на договора от 269 380,73 лв. без ДДС,
съответно до 323 256,88 лв. с ДДС, както изложената в исковата молба
фактическа обстановка. Не е оспорен предвидения в договора срок за
изпълнение от 60 календарни дни, постъпилото от страна на ищеца плащане
за извършените към този момент СМР, както и предоставения на ответника
допълнителен срок от 45 календарни дни за довършване на оставащите СМР.
Признава се, че продълженият срок е изтекъл на 04.03.2021 г. В отговора си
ответникът излага, че ищцовата страна не може да претендира обезщетение за
пропуснати ползи, доколкото договорът не е прекратен. Изложено е, че
срокът за изпълнение е продължаван няколко пъти, поради което ищецът сам
се е лишил от възможността да получава твърдените наемни цени. Ответника
намира, че при претенция за пропусната полза, възможността за сигурното
увеличаване на имуществото следва да бъде доказана, доколкото
представлява реална, а не хипотетична вреда. В тази връзка навежда
твърдения, че следва да бъде установено наличието на реални договори за
наем, както и размера на уговорената в тях наемна цена.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по повод предявен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 51, ал.1 ЗЗД.
По ч.гр.д. № 536/2022 г. в полза на Изпълнителна агенция „Военни
клубове и военно-почивно дело“, гр. **** срещу „****“ ЕООД е издадена
Заповед № 258 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
21.01.2022 г. за сумата от 8 271,15 лв., представляваща пропуснати ползи за
периода от 05.01.2020 г. до 05.03.2021 г., изразяващи се в месечен наем на
жилищни помещения във ВО „****", гр. ****, намиращи се на 8, 9 и 10 етаж,
с оглед забавата в изпълнението на длъжника по Договор № **** г., с
предмет: ремонтни дейности на имоти от жилищния фонд на МО за ВО
3
„****“, гр. ****, бул. „****" № 111, по „обособени позиции", както следва: ІІІ
– та обособена позиция „Ремонт на жилищни помещения и коридори,
разположени на самостоятелно обособени етажи с № 8, 9 и 10, във ВО „****",
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението в съда – 19.01.2022 г. до окончателното й изплащане, както и
сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, от които:
165,42 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Препис от Заповедта е връчен на длъжника, който в предвидения
едномесечен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирал възражение. В резултат на
това, на заявителя са дадени указания по чл. 415 ГПК за възможността в
едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за сумите, за
които е издадена процесната заповед.
По делото са приети и приобщени като доказателства искова молба
следните писмени доказателства: Договор № ОП - 97/ 15.10.2019 г., ведно
съгласно „Техническа спецификация", „Техническо предложение за
изпълнение на поръчката", „Ценово предложение" - копие; Протокол обр. 2 за
откриване на строителна площадка - копие; Протокол № 1 от 09.12.2019 г., за
междинен оглед и приети за извършени строително-монтажни работи - копие;
Акт обр. 19 от 09.12.2019 г.-копие; Фактура № **** г. - копие; Платежно
нареждане от 18.12.2019 г. - копие; Протокол, с изх. № 235 удостоверяващ
извършен цялостен оглед на обекта - копие; Заповед № 27/16.10.2019 г. -
копие; Протокол, с изх. № 999/20.01.2021 г. - копие; Предизвестие за
прекратяване на възникналото между страните съглашение, с изх. №
576/13.01.2021 г,-копие; Разпечатка от изпратеното мейл съобщение от
13.01.2021 г.-копие; Учредителен акт от 29.01.2021 г.-копие; Уведомително
писмо, с вх. № 2231/05.03.2021 г. - копие; Отговор до ответното дружество, с
изх. № 3782/22.03.2021 г. - копие; Товарителница № ****, с приложение обр.
250 - копие; Товарителница № ****, с приложение обр.250 - копие;
Електронно съобщение от 25.03.2021 г.-копие; Справка за подадени 120 броя
заявления на лица с изявено желание да бъдат настанени във ВО „****" -
копие; Справка за лицата останали неудовлетворени поради несвоевременно
завършилият ремонт на жилищни помещения - копие; Справка за размера на
пропуснатите ползи-копие; Заповед № 772/19.07.2017 г. - копие; Заповед №
601/10.06.2020 г. - копие; Архитектурно разпределение на жилищните
4
помещения предмет на възникналата между страните облигационна връзка –
копие.
Прието по делото и неоспорено от страните е заключението на вещото
лице М. П.. С така поставените на експерта въпроси се установява размерът
на месечните наемни вноски за периода от 05.01.2020 г. до 05.03.2021 г. за
всяко отделно жилищно помещение, предмет на ремонтни дейности по
процесния Договор № **** г., като в табличен вид са представени наемните
цени на помещенията, определени на база съответните заповеди. Посочено е,
че за находящите се на етаж 8 помещения общият сбор на наема за процесния
период е в размер на 2 757,05 лв., за етаж 9 – общо 2 757,05 лв. и за етаж 10 –
2 757,05 лв. В отговор на втория му зададен въпрос, а именно какъв е общият
размер на месечните наемни вноски за процесния период, вещото лице е
посочило, че това се явява сумата от 8 271,15 лв.
В хода на производството по искане на ищцовата страна е разпитан
свидетеля Любомир Стойчев Алексиев, главен експерт по управление на
държавната собственост при ищеца. От свидетелските показания се
установява, че на дружеството-ответник е предоставена възможност за
приключване на строително-монтажните работи в рамките на 45 дни след
изтичане на срока по договора, за който е следвало да бъдат изпълнени.
Посочва, че било невъзможно срокът да бъде продължен с 60 дни, доколкото
това бил първоначално определеният такъв и не е било в интерес на ищеца
при наличието на вече извършени част от строителните дейности, да се
предоставя време за довършване, равняващо се на предоставеното за
изпълнението на цялата дейност. Доколкото свидетелят е осъществявал
контрол на обекта, преките му впечатления са за липса на работници, както и
на финансови пречки на ответното дружество, като причина за
невъзможността за изпълнение в срок.
Съобразно разпределената от съда с изготвения и приет за окончателен
доклад по делото, в тежест на ищцовата страна е било да установи и докаже
наличието на валидно облигационна обвързаност между страните; че е
изправна страна по договора, както и че ответникът не е изпълнил
задължението си; претърпените имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи; вредите да са настъпили в резултат на поведението на
ответника и причинно-следствената връзка между поведението му и
5
настъпилите вреди. Ответникът от своя страна, при установяване на
твърденията на ищеца, е следвало да установи и докаже възраженията си,
изложени в отговора на исковата молба.
Не се оспорва от ответното дружество, а и се установява от
представения от ищеца договор, че страните по спора се намират валидно
обвързани от Договор № **** г., с предмет извършването на СМР на имоти
от жилищен фонд МО за ВО „****“, гр. ****, бул. „****“ № 111 по
„обособени позиции“, съгласно чл. 1 от процесния договор.
Не се спори от ответника, че общата стойност на строително-
монтажните работи, които е следвало да бъдат извършени, са в размер на
269 380,73 лв. /без ДДС/, респ. 323 256,88 лв. /с ДДС/, така като е вписано в
договора.
Не се и оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка.
Ответникът не оспорва, а и е прието за ненуждаещо се от доказване, че
процесният договор е подписан на 21.10.2019 г., от която дата, съгласно чл. 9,
ал. 1 от същия, е започнал да тече предвидения 60-дневен срок за изпълнение
на договорените ремонтни дейности, и който е следвало да изтече на
05.01.2020 г. Потвърждава се от дружеството, че на 09.12.2019 г. е извършен
междинен оглед и приемане на извършени СМР, за което е съставен
Протокол № 1 и че в полза на изпълнителя е преведена сумата от 69 471 лв. /с
ДДС/.
Не се оспорва от изпълнителя, че на 07.01.2021 г. е съставен Протокол
№ 235 за извършен цялостен оглед на процесния обект, включително
измерване и отчитане степента на завършеност на строително-монтажните
работи.
Потвърждава се от ответното дружество постигнатата между страните
договорка, обективирана в протокол, на изпълнителя да бъде предоставена
допълнителен срок от 45 календарни дни за довършване на останалите
неизпълнение СМР по процесния договор, считано от 18.01.2021г. Освен това
не се оспорва, че е взето и решение след изтичане на посочения допълнителен
срок, в случай че отново работата не е изпълнена по начина, по който
страните са постигнали съгласие, договорът от 15.10.2019 г. да се счита за
прекратен, считано от края на срока, а именно 04.03.2021г.
6
Предвид изложеното, съдът намира, че доказани се явяват твърденията
на ищеца, че страните са валидно обвързани от Договор № **** г., с предмет
извършването на строително-монтажни работи. Ответникът посочва, че
ищцовата страна е изправна страна по договора, доколкото не е налице спор
по отношение на стойността на договора. Изпълнителят от своя страна, както
впрочем не оспорва, а и се установява от представените писмени
доказателства за осъществяваната между страните кореспонденция, съдът
намира, че е неизправна страна по договора, предвид неизпълнението му в
срок на поетото задължение за извършване на договорените СМР, предвид
многократно отправените искания за продължаване на срока за довършване
на същите.
Съобразно посоченото, на следващо място на разглеждане подлежат
въпросите, които всъщност се явяват спорни по делото, а именно наличието
на претърпени имуществени вреди от ищеца, изразяващи се в пропуснати
ползи, настъпването на вредите в резултат на поведението на ответника и
причинно-следствената връзка между поведението му и настъпилите вреди.
Съгласно чл. 258 ЗЗД, с договора за изработка, изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата
страна, а последната – да заплати възнаграждение. Случаите, които попадат в
хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а именно при наличие на неточно изпълнение
на договорните задължения, възникнали по силата на облигационната връзка,
в която страните се намират, за кредитора е налице възможност да иска от
длъжника изпълнение заедно с обезщетение за забавата или да иска
обезщетение за неизпълнение. Обезщетението обхваща претърпяната загуба и
пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението, като в случай че длъжникът е бил недобросъвестен, той
отговаря за всички преки и непосредствени вреди.
При съобразяване с дадените разяснения в ТР № 3 от 12.12.2012 г. на
ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГТК следва да бъде посочено, че
пропуснатата полза се изразява в неосъществено увеличаване на имуществото
на кредитора. Доколкото пропусната полза представлява реална, а не
хипотетична вреда, тя винаги трябва да се изгражда на доказана възможност
за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо
7
допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Поради това и при
липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й,
пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса по
вид и размер от страната, която твърди, че търпи посочените вреди.
За да се стигне до разглеждане на въпроса за дължимостта на
обезщетение при неизпълнение на договорно задължение, изразяващо се в
пропуснати ползи, следва на първо място да бъде изследван въпроса дали е
налице неизпълнение. Съобразно чл. 9, ал. 1 от Договора същия влиза в сила
от датата на подписването му и е със срок на изпълнение 60 календарни дни
от датата на подписване на Протокол обр. 2 за откриване на строителна
площадка, а именно считано от 21.10.2019 г. Основанията за прекратяване на
процесния договор са изчерпателно изброени в чл. 18. При анализиране на
така посочените основания съдът намира, че не е налице хипотезата на нито
едно от тях. В т. 3 от същия член е предвидена възможността при виновно
неизпълнение на задълженията на една от страните по договора,
съглашението да бъде прекратено с 10-дневно писмено предизвестие от
изправната до неизправната страна. Независимо, че не е спорно между
страните, че изпълнителят не е изпълнил в цялост и в срок възложената му
работа, по делото не са представени доказателства за отправянето на подобно
предизвестие към датата, от която се претендира заплащането на процесното
обезщетение. В договора е посочена възможност възложителят да прекрати
договора без предизвестие, когато изпълнителят забави изпълнението на
някое от задълженията си по договора с повече от 10 работни дни.
Действително е налице забавяне в изпълнението, доколкото се признава и от
ответната страна, но по делото не са наведени твърдения ищцовата страна да
се възползвала от предвидената възможност за едностранното прекратяване
на облигационните отношения между страните. В исковата молба са наведени
твърдения в обратната посока. Ищецът сочи до дружеството-изпълнител да е
отправено предизвестие по електронна поща, получено от ответника, с
предупреждение, че при неизпълнение на дължимите строително-монтажни
работи в допълнително предоставения 45-дневен срок, изтичащ на
04.03.2021г., ще счита договора за прекратен. Това налага извода, че
съглашението се счита за прекратено от 05.03.2021 г., едва от който момент за
ищеца възниква възможността да претендира обезщетение за пропуснати
ползи в резултат на неизпълнение на сключения между страните договор за
8
изработка, изразяващи се в нереализирането на доходи от наем.
Предвид изложеното, неоснователна се явява претенцията на ищеца и
като такава, същата следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Предвид изхода от спора, разноски се следват в полза на ответника, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, предвид направеното искане в тази посока.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, в който като единствен разход е посочен
адвокатското възнаграждение. Ведно със списъка е представен и договор за
правна защита и съдействие, в който е отразено, че уговореното адвокатско
възнаграждение в размер на 1 600 лв. е заплатено в брой. В тази част
договорът представлява разписка за действителното заплащане на сумата,
поради което на страната се следват разноски в този размер.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Изпълнителна агенция „Военни клубове и
военно-почивно дело“, гр. ****, бул. „****“ № 7 иска за приемане за
установено в отношенията между страните, че „****“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „****“ № 14, вх. Г, партер,
офис 1 дължи на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно
дело“, гр. ****, бул. „****“ № 7 сума в размер на 8271,15 лв. (осем хиляди
двеста седемдесет и един лева и петнадесет стотинки), представляваща
пропуснати ползи за периода от 05.01.2020 г. до 05.03.2021 г., изразяващи се
в месечен наем на жилищни помещения във ВО „****", гр. ****, намиращи
се на 8, 9 и 10 етаж, с оглед забавата в изпълнението на длъжника по Договор
№ **** г., с предмет: ремонтни дейности на имоти от жилищния фонд на МО
за ВО „****“, гр. ****, бул. „****" № 111, по „обособени позиции", както
следва: ІІІ – та обособена позиция „Ремонт на жилищни помещения и
коридори, разположени на самостоятелно обособени етажи с № 8, 9 и 10, във
ВО „****", ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда – 19.01.2022 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед № 258 от 21.01.2022г. за
изпълнение на парично задължение по ЧГД № 536/2022г. по описа на ВРС, чл.
9
422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 51, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно
дело“, гр. ****, бул. „****“ № 7 ДА ЗАПЛАТИ на „****“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „****“ № 14, вх. Г, партер,
офис 1 сумата от 1600 лв. (хиляда и шестстотин лева), представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10