№ 33821
гр. София, 26.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20201110115136 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 27.05.2020 г., подадена от П.
П. С. срещу С. А. Д..
В хода на производството, с oпределение № 155816/21.07.2020 г. е приет за
съвместно разглеждане насрещен иск, предявен с насрещна искова молба срещу
ответника П. П. С..
При извършена служебна проверка за редовност и допустимост на предявените
искове, съдът намира, че предявената искова претенция с правно основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД от С. А. Д. е нередовна, поради което следва да бъде оставена без движение, като
на ищеца по насрещния иск бъдат дадени указания да отстрани констатираните
нередовности в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Насрещната исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и
т. 5 ГПК, тъй като не е ясно суми в какъв размер се включват в общо претендираната
сума в размер на 1 500 лв.
С молба-уточнение от 28.08.2020 г. С. Д. е уточнила, че претендира обезщетения
за вреди от два деликта, посочила е какъв е размера на дължимото според нея
обезщетение за всеки един от тях, но не е посочила какъв е размера на всяка една от
двате предявени като частични искови претенции, т.е. не е ясно вземания в какви
размери и с какво основание се включват в общо претендираната сума в размер на 1500
лв. Не са изпълнени и указанията на съда за посочване на банкова сметка или друг
начин за плащане на претендираното вземане, каквото императивно изискване е
установено в разпоредбите на ГПК.
В обобщение, насрещната искова молба следва да бъде оставена без движение,
като на ищеца бъде дадена възможност за отстраняване на констатираните
нередовности в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
С оглед постигането на процесуална икономия и предвид датата на образуване
на производството по делото – 22.04.2020 г., съдът намира за необходимо да насрочи
същото за разглеждане в открито съдебно заседание, на основание чл. 140 ГПК.
По направените доказателствени искания:
Представените от страните документи следва да бъдат приети като писмени
1
доказателства по делото, тъй като са относими и необходими за правилното решаване
на правния спор.
Искането на ищеца за събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетели,
които да установят претърпените от него неимуществени вреди, следва да бъде
уважено, като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК, следва да бъде допуснат разпит на
двама свидетели на ищеца при режим на довеждане. Настоящият съдебен състав
приема, че не са налице основания за лично явяване на ответницата за даване на
обяснения по поставените от ищеца въпроси, тъй като същата не оспорва посочените
обстоятелства.
За неоснователни съдът намира доказателствените исканияна ответника по т. 1 и т.
2 от част „Доказателствени искания” на писмения отговор, тъй като е същият е страна
по посоченото в тях дело, поради което няма пречка да се снабди със заверен препис от
исковата молба, въз основа на която е образувано същото и да я представи като
доказателство по делото.
Във връзка с искането по т. 3 от част „Доказателствени искания” на писмения
отговор, съдът намира за необходимо да издаде на ответника съдебно удостоверение,
въз основа на което да се снабди с информация от нотариус А.Ч., с рег. № .... на НК,
извършена ли е нотариална заверка на подписи на 21.10.2015 г. на договор от
10.09.2015 г. със страни С. А. Д., А.Н.Д.., И.Н.Д., М.С.Д.. и П. П. С., включително с
наличната в регистъра на нотариуса информация във връзка с извършената нотариална
заверка на подписи.
Без уважение следва да бъдат оставени исканията на ответника по т. 6.3, т. 6.4, т.
6.5, т. 7, т. 8 и т. 9, тъй като в доказателствена тежест на ищеца е да установи
твърдените в исковата молба неимуществени вреди.
Следва да бъде уважено искането на ответника по чл. 176 ГПК единствено за
обстоятелствата по т.6.1 и т. 6.2, а в останалата част, същото следва да бъде оставено
без уважение.
По доказателственото искане на ответника по т. 4 съдът ще се произнесе след
изслушване на обясненията на ищеца, в случай че ответника заяви, че поддържа
същото.
В обобщение, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ насрещна искова молба с вх. № 5096195/17.07.2020
г.
УКАЗВА на С. А. Д. в едноседмичен срок от получаване на съобщението с
писмена молба, с препис за ответника:
- да уточни сума в какъв размер претендира във връзка с всеки един от
описаните в насрещната искова молба деликти, които твърди да са осъществени от
ответника, т.е. да посочи как се формира претендираното вземане в общ размер на 1500
лв.;
- да уточни вида на претърпените вреди във връзка с всеки един от деликтите,
както и дали твърди, че сумата, която твърди да е прихваната от ответника е задържана
от него без основание, тъй като към момента на получаването й пълномощното в
2
негова полза е оттеглено, или е получена без основание, тъй като договора за поръчка е
нищожен;
- да посочи банкова сметки или друг начин на плащане на претендираните суми.
УКАЗВА С. А. Д., че при неизпълнение на дадените указания в срок, насрещната
искова молба ще бъде върната, а производството по делото във връзка с нея –
прекратено.
ДОПУСКА представените от страните с исковата молба и писмения отговор
документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели
на ищеца П. П. С. при режим на довеждане за установяване на претърпените от него
неимуществени вреди.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 176 ГПК.
ДА СЕ ИЗИСКА справка за страните, предмета и етапа, на който е
производството по гр.д. № 3327/2019 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско
отделение, I-23 състав. В писмото да се направи искане в случай че производството е
приключило с влязъл в сила съдебен акт, да бъде изпратен заверен препис от него.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника по т. 1, т. 2, т. 7, т. 8 и т. 9
от част „Доказателствени искания” на писмения отговор.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника съдебно удостоверение, въз основа на което да се
снабди с информация от нотариус А.Ч., с рег. № .... на НК, извършена ли е нотариална
заверка на подписи на 21.10.2015 г. на договор от 10.09.2015 г. със страни С. А. Д.,
А.Н.Д.., И.Н.Д., М.С.Д.. и П. П. С., включително с наличната в регистъра на нотариуса
информация във връзка с извършената нотариална заверка на подписи.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца П.Д.С.., на основание чл. 176, ал. 1 ГПК, да се яви лично в
насроченото по делото публично съдебно заседание и да отговори на въпросите,
посочени в т. 6.1. и т. 6.2. от част „Доказателствени искания в депозирания писмен
отговор.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 21.12.2023 г. г. от 13:30 часа , за
което да се призоват страните, с връчване на препис от настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 146 ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад по делото:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че в
качеството му на адвокат, вписан в регистъра към Софийска адвокатска колегия, на
10.09.2015 г. е сключил с ответницата, в нейно лично качество, както и в качеството й
на законен представител на малолетните й деца, договор за поръчка, по силата на
който му е било възложено да извърши необходимите правни и фактически действия
по оказване на правна помощ във връзка с претърпени от доверителите му вреди,
вследствие на настъпил пътен инцидент. За оказаната правна помощ ответницата е
приела от свое име и като законен представител на децата да заплати адвокатско
възнаграждение в размер на 25 % от размера на присъденото или доброволно
платено от застрахователя общо обезщетение по всички претенции, ведно с 25 % от
дължимите лихви, както и пълния размер на сторените разноски по воденето на делата,
които суми следвало да бъдат осигурени авансово от довереника по договора. Ищецът
твърди, че в изпълнение на възложената поръчка незабавно е сезирал застрахователя,
осигуряващ застрахователно покритие по отношение на виновните водачи, за
настъпилия пътен инцидент с молби за доброволно изплащане на дължимите
обезщетения в полза на доверителите му. В тази връзка, твърди, че е подписал от
3
името на доверителите му споразумение за изплащане на определеното от
застрахователя обезщетение, което е следвало да бъде изплатено под отлагателно
условие по негова банкова сметка, разкрита по реда чл. 39 ЗАдв. Сочи, че с
подписаните споразумения не е било погасено правото на доверителите му да
претендират обезщетение и от страна на застрахователя на другия виновен водач за
реализираното пътнотранспортно произшествие. В тази връзка и предвид липсата на
изпълнение на уговореното споразумение с единия от застрахователите, ищецът е
предявил по съдебен ред претенциите на доверителите му за обезщетяване на
претърпените вреди. Твърди се, че в хода на образуваното съдебно производство
ищецът е установил, че доверителите му са оттеглили предявените искове, както и
упълномощаването в негова полза. Сочи, че до настоящия момент не е получил
уведомление от страна на доверителите по договора с оглед оттегляне на
пълномощията им, като поддържа че е действал добросъвестно в изпълнение на
договорните му задължения. Твърди, че неоснователното оттегляне на пълномощията
от страна на доверителите му не е основание за лишаване от правото му да получи
уговореното възнаграждение за осъществената правна защита и съдействие. В тази
връзка, отбелязва че след извършения превод на определените застрахователни
обезщетение, предмет на сключеното споразумение, постъпили по неговата банкова
сметка, е извършил прихващане на полагащото му се възнаграждение, на основание чл.
26, ал. 2 ЗАдв, след което остатъка от сумата е превел по сметка на доверителите му.
Твърди, че въпреки надлежното изпълнение на задълженията му, произтичащи от
договора, на 18.09.2017 г. е получил от Софийски адвокатски съвет постъпила молба от
доверителите му във връзка със сключения договор за поръчка, в която били изложени
клеветнически твърдения по негов адрес. Сочи, че въз основа на депозираната молба
срещу него било образувано дисциплинарно производство по преписка № 593/2017 г.,
приключило с решение, обективирано в протокол № 38/21.11.2017 г., с което било
установено, че не е увредил интересите на доверителите му, както и че направените
удръжки за дължимото адвокатско възнаграждение са в съответствие с договора.
Навежда доводи, че клеветнически твърдения по негов адрес, отправени от страна на
ответницата, са изложени и пред СДВР – Икономическа полиция и Прокуратурата на
Република България, които не са установили наличието на допуснати нарушения от
негова страна. Сочи, че с молбата до Софийска адвокатска колегия ответницата го е
наклеветила, като е изложила твърдения, че същият е извършил престъпление и
съзнателно е престъпил дадените му правомощия, с които е уронила честта,
достойнството и доброто му име в обществото. Поддържа, че посочените от
ответницата клеветнически твърдения по негов адрес са му причинили негативни
емоционални преживявания, изразяващи се в дълбоко огорчение, гняв, възмущение и
безсилие, вследствие на несправедливо насочените спрямо него обвинения. Твърди, че
с цел да се защити доброто си име му се е наложило непрекъснато да дава обяснения
пред колеги, роднини и приятели. Поддържа, че нанесените от ответницата обиди и
разпространените клеветнически твърдения са получили широк отзвук в
професионалния му кръг, което му причинило стрес и притеснения, които оказали
неблагоприятно въздействие в ежедневието му и които търпи до настоящия момент.
Съобразно изложеното, претендира заплащането на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, вследствие на изложените от ответницата
клеветнически твърдения по негов адрес, както следва:
1/ частичен иск в размер на 5000 лева от общо дължимите 50 000 за
претърпените неимуществени вреди с оглед изнесените от ответницата клевети,
невярна информация и обиди в подаден от нея сигнал, въз основа на който е
образувана пр. пр. № 43930/2017 г. по описа на РП – гр. София, СДВР Икономическа
полиция, ведно със законната лихва от 17.12.2017 г. до окончателното изплащане на
4
вземането;
2/ частичен иск в размер на 2500 от 25 000 лева с оглед претърпените
неимуществени вреди, вследствие на изнесените от ответницата клевети, невярна
информация и обиди в молба с вх. № 6214/03.09.2017 г. до Софийска адвокатска
колегия, считано от 03.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането;
3/ частичен иск в размер на 2500 лева от 25 000 за претърпените неимуществени
вреди, вследствие на изнесените от ответницата клевети, невярна информация и обиди
в жалба с вх. № 1563/12.07.2018 г., депозирана пред Висшия адвокатски съвет, ведно
със законната лихва за забава, считано от 12.07.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането. Претендира и разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК ответницата е подала
отговор на исковата молба, допълнен с молба от 17.07.2020 г. с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на твърдените от
ищеца неимуществени вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка между
тях и осъществено от нея противоправно деяние. Потвърждава, че на 10.09.2015 г. е
сключила с ищеца договор за поръчка. Оспорва изложените от него твърдения във
връзка с добросъвестното изпълнение на възложената работа, като навежда доводи за
извършени неправомерни действия от негова страна при изпълнението на договора.
Оспорва договора за поръчка като нищожен. Счита, че с подаването на посочените
жалби и сигнали е упражнила правото си да брани накърнените й интереси от
противоправното поведение на ищеца. Оспорва размера на претендираните
обезщетения, като счита същите за прекомерно завишени. Счита, че не дължи на
ищеца заявените акцесорни вземания, като оспорва и началния момент, считано от
който същите се претендират. Съобразно изложеното е направено искане предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
На 11.04.2022 г. ищецът е депозирал писмено становище по отговора на исковата
молба, с което оспорва изложените от ответницата твърдения относно
неоснователността на предявените искове.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за изплащане на обезщетение за претърпените от ищеца
П. П. С. неимуществени вреди, представляващи негативни емоционални
преживявания, вследствие на разпространени от ответницата обидни, неверни и
клеветнически твърдения по негов адрес, както и осъдителни искове с правно
основание по чл. 86 ЗЗД.
Ответницата е предявила насрещна осъдителна искова претенция с правно
основание по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, която към датата на постановяване на настоящото
определение не отговаря на изискванията за редовност на ГПК, поради което не е
включена в проекта за доклад по делото.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът приема за безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
- между страните на 10.09.2015 г. е сключен договор за поръчка, по силата на
който ищецът П. С. е следвало да окаже правна помощ и защита, в качеството му на
адвокат, в полза на доверителите му – ответницата и малолетните й деца, със
съдържанието, посочено в исковата молба;
- от С. А. Д. срещу ответника е подаден сигнал, въз основа на който е образувана
пр. пр. № 43930/2017 г. по описа на РП – гр. София, СДВР Икономическа полиция;
5
- от С. А. Д. срещу ответника е подадена молба с вх. № 6214/03.09.2017 г. до
Софийска адвокатска колегия;
- от С. А. Д. срещу ответника е подадена жалба с вх. № 1563/12.07.2018 г.,
депозирана пред Висшия адвокатски съвет.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи пълно и
главно кумулативното наличие на следните предпоставки: 1). описаните в исковата
молба деяния на ответника; 2). противоправност на същите; 3). настъпване на
описаните в исковата молба неимуществени вреди; 4). пряка причинно-следствена
връзка между деянията и вредите; 5). вина на ответника.
По аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се предполага до доказване на
противното.
УКАЗВА на ответника, че носи доказателствената тежест да установи
релевираните възражения в писмения отговор.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК;
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от 3
Този файл е копие на електронно подписан документ. адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени;
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
6
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7