Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................................... 2022г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен състав,
в публично заседание на седемнадесети ноември 2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева
ЧЛЕНОВЕ: Марияна Ширванян
Наталия
Дичева
при секретаря Деница Кръстева,
с участието на прокурора Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,
к.адм. дело № 1839 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН.
Подадена е
касационна жалба от С.С.С. срещу Решение № 748/06.06.2022г. постановено по НАХД
№ 20213110202856/2021г. по описа на ВРС, 37 състав, с което е потвърдено НП № 439а.-66/17.02.2021г. издадено от директора на ОД МВР
Варна.
В касационната жалба и в открито съдебно заседание, касаторът, чрез процесуален представител, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде отменено НП. В касационната жалба се оспорва материалната законосъобразност на въззивното решение с довод, че в НП липсва ясно и пълно описание на фактите относно деянието за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на г-н С.. Сочи се, че не е посочено в НП, съответно във въззивното решение, че обекта е с предназначение, както бензиностанция, така и за хранене и, че не е изяснено качеството в което наказаното лице е било в обекта – като посетител или като служител. Намира, че по отношение на деянието е приложим чл.28 от ЗАНН и, че неприлагането му от въззивния съд влече материална незаконосъобразност на съдебния акт. Намира, че предвид отмяната на заповедта въвеждаща мярката за носене на маски на закрито в обществените обекти е отпаднала и наказуемостта на деянието.
Ответникът, чрез процесуален представител, в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима.
Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал.
1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Предмет на
проверка в настоящото производство е Решение № 748/06.06.2022г. постановено по
НАХД № 20213110202856/2021г. по описа на ВРС, 37 състав, с което е потвърдено НП № 439а.-66/17.02.2021г. издадено от директора на ОД МВР
Варна. С НП на С.С.С. на основание чл.209а., ал.1 от Закона за здравето е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300лв.
За да
постанови оспореният съдебен акт въззивният съд е възприел следната фактическа
обстановка: на 22.01.2021г. около 17.35ч. двама служители на Трето РУ към ОД
МВР Варна се намирали в близост до бул. “Света Елена“ в бензиностанция
„Газтрейд“ и констатирали, че г-н С. се намира в бензиностанцията, като не е
поставил защитно средство покриващо устата и носа (маска за еднократна или
многократна употреба, шал или друго). Въз основа на констатираното на г-н С.
бил съставен АУАН. АНО възприел констатациите в АУАН и издал НП.
Въззивният
съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове. АУАН е съставен и НП е
издадено от компетентни органи при спазване на предвидените от чл.42 и чл.57 от ЗАНН изисквания за форма. Съдът е приел, че релевантните относно
съставомерността на деянието факти се установят от доказателствата, събрани в
хода на административнонаказателното производство. При горните констатации и
изводи съдът, след излагане на съображения за неприложимост на чл.28 от ЗАНН
към деянието, потвърдил НП.
При
проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението
на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките
на дадените му от закона правомощия.
Касационната
инстанция преценява възраженията в касационната жалба като неоснователни.
Доводите
относно процесуалните нарушения допуснати при издаването на НП от АНО и
впоследствие при въззивното оспорване на НП от съда, състоящи се в не
изследването на вида на търговския обект и на причината по която г-н С. е бил в
обекта са релевирани за първи път в касационната жалба и съда ги приема като
защитна теза. В касационното производство на проверка подлежи решението на въззивния
съд, като касационната инстанция проверява приложението на материалния закон по
отношение на фактите установени от въззивния съд. В касационната фаза на
съдебното оспорване е недопустимо установяване на нови факти, особено такива за
които не са били релевирани твърдения в хода на административното производство
или във въззивната жалба и установяването на които не е изискано от наказаното
лице включително и на соченето на доказателства и доказателствени искания в
този аспект. Твърдения за вида на търговския обект и за качеството, в което
наказаното лице е било в обекта не са изложени нито в хода на административно
наказателното производство, нито във
въззивната жалба, поради което липсата на изследване на тези обстоятелства не
представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Предвид горното
настоящата инстанция приема, че въззивният съд е установил фактите при правилно
приложение на процесуалните правила на базата на събраните доказателства и
възраженията на наказаното лице във въззивната жалба.
Неоснователен
се явява и доводът на касатора за наличието на по-благоприятен закон за дееца. Посочената
в НП Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г., която е издадена
от Министъра на здравеопазването като компетентен орган за въвеждане на
противоепидемични мерки за територията на страната и която задължава правните
субекти да спазват предписаното поведение, е отменена към момента на
разглеждане на делото от настоящата инстанция от
органът неин издател, но отпадането на мярката
има действие занапред, тъй като Заповед № РД-01-675/25.11.2020
г. не е
отменена на основание незаконосъобразност, нито преурежда материята за времето,
в което вече е извършено административното нарушение. В
разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗдр. е
предвидено да се санкционира неизпълнението на
съответната противоепидемична мярка, а не неизпълнението на заповедта, с която
тази мярка е въведена. Освен това, заповедта на министъра на здравеопазването
за въвеждане на противоепидемични мерки по своята правна същност представлява
общ административен акт. Следователно, с отмяната на цитираната в НП заповед,
не се извършва промяна на нормативната уредба, която да е по-благоприятна за нарушителя
по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН и да изключва
наказуемостта на деянието му, като основание за отмяна на издаденото НП.
Правилни са
изводите за неприложимост на института на маловажност на нарушението към
конкретното деяние. Нарушението е извършено при условията на въведени на ниво
актове на Народно събрание и Министерство на здравеопазването мерки свързани с
защитата на живота и здравето на хората от пандемията КОВИД 19, за които всички
лица на територията на Р България имат информация. Нарушаването на тези мерки
не е поради незнанието за налагането им, нито по други причини, които могат да
изведат извод за наличие на предпоставките на чл.28 от ЗАНН по отношение на
деянието, като напр. специфичен здравословен (кожен – изгаряне, оперативна
намеса, др.) проблем, при който за засегнатото лице е невъзможно да носи маска.
Предвид горното, настоящата инстанция приема, че като е извел извод за законосъобразност на НП, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт. Не са налице сочените от касатора касационни основания, поради което въззивното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Направено е искане от касационния ответник за присъждане на разноски. Съдът констатира, че във фазата на касационното производство ответникът е представляван от юрисконсулт, поради което по арг. от чл.63д, ал.1 ЗАНН и предвид правната и фактическа сложност на спора по арг. от чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
748/06.06.2022г. постановено по НАХД № 20213110202856/2021г. по описа на ВРС,
37 състав.
ОСЪЖДА С.С.С.,
ЕГН ********** да заплати на Директора на ОД на МВР Варна 80 (осемдесет) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.