Решение по дело №33575/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 18980
Дата: 20 ноември 2023 г.
Съдия: Натали Пламенова Генадиева
Дело: 20231110133575
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 18980
гр. София, 18.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110133575 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба с вх. № 173116/19.06.2023 г., подадена от М. С. Ч., ЕГН
**********, срещу Д. Г. В., ЕГН **********, братовчедка на молителката, с искане за
налагане на мерки за защита при твърдения за извършени от ответницата спрямо
молителката акт на домашно насилие на 03.06.2023г. в с. ..... изразяващи се в отправяне на
обиди : „неблагодарна“, „крадла“, „луда“, „ненормална“, както и в блъскане и удряне,
включително по главата и скубане по косата на молителката, както и е дърпала чантата й.
Ответницата в съдебно заседание заявява, че действително на процесната дата в с. ......е
имало конфликт между нея и молителката, при които молителката е напръскала и ударила
ответницата, а тя от своя страна се е опитала да дръпне чантата на молителката и я е обидила
като я е нарекла „крадла“, но сочи, че не я е удряла.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По делото е отделено като безспорно, че молителка М. С. Ч. и ответницата Д. Г. В., са
първи брътовчедки, се намират в родство по съребрена линия от четвърта степен степен.
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от молителя, в която се съдържа описание на
процесните актове на насилие. По делото са събрани свидетелски показания, разпитан е сина
на молителката /К. Б. Г./ и втората братовчедка на страните /Ж. Г.К./. Представено е
съдебномедицинско удостоверение /л. 8 от делото/, видно от което, при преглед на
молителката на 04.06.2023г. от 13:00 часа, обективно са установени навяхване и разтягане
на свързващия апарат на шийния отдел на грабначния стълб, охлузване в областта на дясна
мишница, кръвонасядания в областта на дясна мишница и лява млечна жлеза.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
1
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По допустимостта на производството:
Молбата за защита е подадена от лице, което твърди, че лично е пострадало от акт на
домашно насилие, поради което съгласно чл.8, т.1 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда
от процесуално легитимирано за това лице. Молителят твърди, че на 03.06.2023г.
ответницата е извършила спрямо нея актове на домашно насилие, молбата до съда е
подадена на 19.06.2023 г. поради което е спазен преклузивният срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН и
молбата е допустима.
По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство” - съгласно това определение
актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва
да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя. В случая молбата е подадена от лице, което
твърди лично да е пострадало от домашно насилие, поради което и на основание чл. 8, т. 1
ЗЗДН, т.е. от процесуално легитимирано да търси защита лице. По делото не се спори, че
молителката и ответницата се намират в родство по съребрена линия от четвърта степен,
поради което ответницата притежава материалната легитимация да отговаря по молба за
защита по ЗЗДН съгласно чл. 3, т. 6 ЗЗДН.
Описаният в молбата акт на 25.03.2023г. представлява домашно насилие по смисъла на
чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено физическо и психическо
насилие спрямо молителката. Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок.
Предвид изложеното съдът намира същата за допустима.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която са описани подробно
твърдените актове на домашно насилие. Същата обаче е обявена от закона за достатъчно
доказателство, единствено когато по делото няма други събрани доказателства. В случая
обаче на описания в молбата акт са присъствали свидетели – разпитаната по делото св. Ж.
Г. и сина на молителката св. К. Г.. Ето защо декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не следва да
се ползва от доказателствената стойност, придадена й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН в тази част, като
молителят следва да проведе пълно и главно доказване на твърдения акт на насилие.
Показанията на свидетелите К.Б.Г. и Ж. Г. К.съдът прецени по реда на чл. 172 от ГПК.
При задълбочения анализа на показанията на свидетелите съдът констатира, че относно това
на процесната дата страните и свидетелите са се намирали с. ......В същото време е налице
съществено разминаване относно обстоятелството да ответницата Д. Г. В. е ударила
молителката. В тази част показанията на свидетелите са противоположни като св. Гешев
твърди ответницата и негова леля многократно да е удряла майка му по главата и тялото и
да й е нанасяла обиди, докато св. Кирилова твърди, че ответницата не е удряла молителката.
Предвид изложеното съдът счита, че твърденията в молбата за осъществен акт на домашно
насилие от страна на ответната страна чрез нанасяне на множество удари по главата и
тялото на молителката остават недоказани. От друга страна по делото се установи, че на
процесната дата ответницата е обидила молителката и й е дръпнала чантата. Това се
установява от показанията на св. Гешев. Освен това с протоколно определение от
02.08.2023 г. между страните са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, освен че страните се намират в родство по съребрена линия от четвърта
степен и за това че на 03.06.2023г. М. Ч. и Д. В. са се намирали в с. ..... когато между тях
възникнал конфликт при които ответницата Д. В. е дръпнала чантата на М. Ч. и тя е паднала,
2
както и че я е обидила като я е нарекла „крадла“. От приетото по делото СМУ се установяват
травматични увреждания на предимно н в областта на дясна мишница, което отговаря да е в
следствие на посоченото издърпване на чантата.
Ето защо съдът намира молбата за доказана в частта с която се сочи, че ответницата е
обидила молителката като я е нарекла „крадла“, както и че я е дръпнала за чантата, поради
което същата следва да бъде уважена.
Относно вида на мярката за защита
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия (чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН) и мотивирането
на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на
последиците за последното от акта на насилие (чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН). При налагане на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл.16, ал.1
ЗЗДН).
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие, съдът намира
за подходящи спрямо ответницата мярка за защита по чл.5, ал.1, т. 1 ЗЗДН: задължаване да
се въздържа от домашно насилие спрямо пострадалата и забраняване на ответника да се
доближава до молителката на разстояние, по-малко от 200 м. Посочените мерки (освен
задължаването на ответника да се въздържа от домашно насилие, което е постоянно негово
законово задължение) следва да се наложат за срок от 6 месеца от постановяване на
настоящото решение за издаване на заповед за защита (по арг. от чл.19 ЗЗДН), който ще даде
възможност на ответника да преосмисли както извършеното деяние, така и своето бъдещо
поведение.
Относно размера на наложената глоба
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи
на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1 000 лв. Съдът, като
съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици за молителя
от деянието спрямо нея, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на
200,00 лв.
Относно разноските за делото
При този изход на делото молителката има право на разноски, които се установяват в
размер на 1000,00 лв. – заплатен адвокатски хонорар, поради което и следва да й бъдат
присъдени в посочения размер. При този изход на делото ответницата следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството
в размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Д. Г. В., ЕГН **********3,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Д. Г. В., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М. С. Ч., ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН Д. Г. В., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
3
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН на Д. Г. В., ЕГН **********, глоба в размер на
200,00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. второ ЗЗДН Д. Г. В., ЕГН **********, да
заплати на М. С. Ч., ЕГН **********, сумата в размер на 1000,00 лв., представляваща
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН Д. Г. В., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер
на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните
за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4