№ 17422
гр. София, 14.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Частно гражданско дело
№ 20241110172811 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 ГПК.
По делото e издаденa заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417, т. 2 ГПК в полза на ... срещу Д. Б. З. и Б. К. З..
Заповедта е връчена на длъжниците заедно с покана за доброволно изпълнение от
частен съдебен изпълнител ..... по изп. дело № 20258510400215, като с оглед представените
разписки на длъжника Д. З. поканата за доброволно изпълнение е връчена по месторабота
със задължение на получилото я лице да я предаде на адресата на 24.01.2025г., а на
длъжника Б. З. е връчена на 20.03.2025г. на пълнолетен от домашните му – съпруга. С оглед
изложеното подаденото от Д. З. възражение е извън законоустановения срок. Във
възражението същата е инкорпорирала възражение по чл.423 ГПК, по което ще се произнесе
въззивния съд. Възражението от Б. З. е постъпило в законоустановения срок.
Постъпила е молба с искане за спиране на изпълнението от страна на длъжниците, в
което са изложени правни доводи за незаконосъобразност на издадената заповед за
изпълнение и нищожност на договора за кредит, за вземанията по който е издадена същата.
Към молбата не са представени доказателства, като в същата се съдържат съображения, че в
настоящия текст на закона липсва изискването за представяне на убедителни доказателства,
че вземането не се дължи, като счита, че е достатъчно да бъдат представени доказателства,
които „да разколебават твърдението на ищеца за наличие на изпълняемо право“. С оглед
изложеното счита, че изпълнението следва да бъде спряно, независимо че не е представено
обезпечение от длъжниците, нито са представени доказателства, доколкото излага твърдения
за нищожност на договора за кредит, вземанията по който са предмет на заповедта.
Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1 и 2 ГПК възражението срещу заповедта за
изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1-8 ГПК, освен
когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181
ЗЗД или искането за спиране е подкрепено с писмени доказателства, че вземането не се
1
дължи; вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител;
неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
Възражението в настоящия случай е подадено срещу заповед за изпълнение, издадена
въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК (извлечение от счетоводните книги на банката),
поради което няма по силата на закона суспензивен ефект спрямо изпълнението на
издадената заповед. Длъжниците твърдят, че не дължат вземането, тъй като се основана на
неравноправни клаузи с оглед размера и начина, по който е уговорена лихвата,
несъответствие с изискванията на закона относно размера на шрифта, неяснота и
неразбираемост на клаузите, необоснована висока наказателна надбавка в размер на 10%,
неравноправност на клаузите, предвиждащи възможността за банката да обяви предсрочна
изискуемост на вземанията при забава, липсата на индивидуално уговаряне на клаузите.
Спирането на изпълнението по реда на чл. 420, ал. ГПК е възможно след представяне
на доказателства за внесена гаранция в посочения размер по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД, като
действително с оглед характера на договора и качеството на длъжника на потребител,
размерът е 1/3 от вземането. Доказателства за внесена сума в посочения размер липсват,
поради което не е налице основание за спиране на изпълнението по реда на чл.420, ал.1
ГПК.
За да бъде основателно, искането за спиране по чл. 420, ал. 2 ГПК следва да е
подкрепено с писмени доказателства, от които може да се направи извод за
несъществуването на вземанията, каквито в настоящия случай не са представени.
Твърденията на молителите не са подкрепени с никакви писмени доказателства.
В настоящото производство по реда на чл. 420 ГПК не е допустимо провеждането на
процес по доказване чрез всички доказателствени способи, доколкото съдът се произнася в
закрито заседание и не решава спора по същество, а единствено преценява наличието на
предпоставките по чл. 420, ал. 2 ГПК. Съдът при издаване на заповедта за изпълнение е
извършил дължимата проверка за редовност от външна страна на представения документ –
извлечение от счетоводните книги на банката, като възраженията от страна на длъжниците
съдът намира, че не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство. Същите намира
и за неоснователни.
По отношение на възраженията относно наличие на неравноправни клаузи в договора
и неговата нищожност съдът намира следното:
Съдът следи служебно за наличието на нищожни клаузи в договорите, сключени с
потребители, какъвто е настоящия. При произнасянето си съдът е съобразил представения
към заявлението договор за кредит за текущо потребление от 03.12.2019г., като не е счел
същият да съдържа неравноправни клаузи. Съдът намира, че в настоящото производство не
може да се проведе пълно изследване на правоотношението и разглеждане на възраженията
на длъжниците, като с оглед липсата на представени допълнителни доказателства във връзка
с тях, счита че не е изпълнено изискването на ГПК да бъдат представени доказателства, че
вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител;
неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител. За пълнота
2
следва да се отбележи, че уговореният лихвен процент в размер на 6,05% не може да бъде
приет като прекомерен, накърняващ добрите нрави и предполагащ наличието на
неравноправност на клаузата. Същият е уговорен като са посочени фиксирана надбавка и
референтен лихвен процент, за който е посочен както начин на формиране, така и къде се
публикува. Уговорено е, че максималният лихвен процент, който може да бъде достигнат
при неизпълнение от страна на длъжника е 13,280%, който съдът намира, че не противоречи
на добрите нрави и не обосновава извод за неравноправност на клаузата. Съдът не намира за
основателни твърденията на длъжниците за нищожност на договора, поради неяснота и
неразбираемост на клаузите, тъй като потребителят не можел да разбере как се формира
лихвения процент. Както вече бе изложено в договор е посочен в цифри фиксирания
процент надбавка, както и какво представлява референтния лихвен процент, къде е
публикуван и как е формиран. Наказателна надбавка в размер на 10%, равняващ се на
законната лихва съдът не намира, че може да бъде приет за противоречащ на добрите нрави.
Видно от представения договор за кредит и приложенията към него – Общи условия,
погасителен план, тарифа за таксите на банката, същите са подписани от кредитополучателя
и същият се е запознал с тях при подписване на договора.
С оглед на изложеното, искането на длъжниците за спиране на принудителното
изпълнение на издадената заповед не е подкрепено с никакви доказателства за недължимост
на заявените вземания, неравноправност на клаузите или грешно изчисляване на сумите,
поради което се явява неоснователно. Съдът вече е извършил преценка за наличие на
неравноправни каузи преди издаване на заповедта за изпълнение, като след разглеждане на
възраженията на длъжниците в искането за спиране не намира основание за промяна на
преценката си, нито е налице съдебна практика в подкрепа на доводите за неравноправност
на клаузите, изложени в молбата за спиране.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на длъжниците Д. Б. З. и Б. К. З. за спиране на основание чл.
420, ал. 2 ГПК изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, издадена на 23.12.2024 г. по гр.д. № 72811/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, 169 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаване на препис от страните.
Делото да се изпрати на СГС за произнасяне по постъпилото възражение по чл.423
ГПК, инкорпорирано във възражение по чл.414 ГПК от Д. З., и постъпилата жалба срещу
разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение, от длъжника Д. З..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3