Определение по дело №1225/2020 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 3338
Дата: 17 ноември 2020 г.
Съдия: Габриела Тричкова
Дело: 20201200501225
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2020 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 333816.11.2020 г.Град Благоевград
Окръжен съд – БлагоевградТринадесети състав
На 16.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев

Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно частно
гражданско дело № 20201200501225 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.423 от ГПК.
Постъпило е възражение вх.№ 903840/15.09.2020 г. от С. В. Р. , с ЕГН **********, с
адрес Благоевград, ж.к.“Е.“, бл. **, вх.*, ет.*, ап.* подадено срещу Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2941/26.03.2020г. издадена по ч.гр.д.№
104/2020г. по описа на РС Благоевград. Във възражението се твърди, че длъжника Соня
Рангелова е входирала възражението от 07.08.2020г. в РС Благоевград незабавно /в същия
ден/ след като е узнала за издадената заповед за изпълнение. Посочва, че не и е известно
дали към момента е образувано изпълнително дело, поради което и не представя
доказателства за различен момент на узнаване. Посочва се, че в настоящия случай са налице
основанията на чл.423, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Излага се във възражението на първо място, че заповедта не и е връчена надлежно, тъй
като е връчена на сина й К. Р., с който е записано, че живеят в едно домакинство, което
обаче не отговаря на истината. Излага се, че и Р. и нейния син не живеят на постоянния си
адрес, а живеят преимуществено в К. В., като не са в едно домакинство. Прави се
възражение, че извършеното връчване е ненадлежно.
На следващо място се твърди, че е налице хипотезата на чл.423, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като
в деня на връчването – 18.05.2020г., длъжника Р. е живеела в К. В., като в Р. Б. пристигнала
поради личен ангажимент на 30.06.2020г., като в тази насока е представила електронен
самолетен билет, от който се установявало, че към момента на връчване на заповедта не е
пребивавала в Република България.
На последно място е изложено във възражението, че е приложима и разпоредбата на
1
чл.423, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като са налице особени непредвидени обстоятелства, които и
попречили да узнае по – рано за издадената заповед, а именно обявената в световен мащаб
COVID – 19 пандемия, като това предизвикало особени затруднения в свободното
предвижване на хора. Твърди се, че към момента на връчване на заповедта, синът на
Рангелова се намирал в Република България, въпреки че преимуществено живее в Кралство
Великобритания, и при влизане в страната, същия бил поставен под задължителна
карантина.
С оглед изложеното е направено искане да бъде прието възражението, и да бъде спряно
изпълнението на издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като делото бъде
върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Към възражението е приложен самолетен билет.
Възражение по чл.423 от ГПК, вх.№ 903841/15.09.2020г. е подадено и от длъжника К. И.
Р. , с ЕГН **********, с адрес Благоевград, ж.к.“ Е.“ бл.*, вх.*, ет.*, ап.*. Във възражението
се твърди, че длъжника К. Р. е входирал възражението от 07.08.2020г. в РС Благоевград
незабавно /в същия ден/ след като е узнал за издадената заповед за изпълнение. Посочва, че
не му е известно дали към момента е образувано изпълнително дело, поради което и не
представя доказателства за различен момент на узнаване. Посочва се, че в настоящия случай
са налице основанията на чл.423, ал.1, т.1 и т.4 от ГПК.
Твърди се, че заповедта за изпълнение не е му е връчена надлежно, тъй като му е връчена
по време на принудителна карантина, в която бил поставен при завръщането си от чужбина.
Ето защо се посочва, че извършеното връчване е ненадлежно. Излага се, че поставянето на
длъжника Р. под задължителна карантина представлява особено непредвидено
обстоятелство, което му попречило да реагира адекватно към онзи момент. Поддържа се, че
е ноторно известен факт обявената в световен мащаб COVID – 19 пандемия, която
предизвикала особени затруднения в свободното предвижване на хора. Твърди се, че на
09.05.2020г. длъжника пристигнал в Р. Б. от К. В., тъй като следвало да извърши сделка. От
10.05.2020г. обаче бил поставен под задължителна карантина, която продължила до
24.05.2020г. Излага се, че 25.05.2020г. бил неработен ден, на 26.05.2020г. длъжника Р.
извършил сделката и незабавно заминал за К. В., тъй като имал неотложен ангажимент.
С оглед изложеното е направено искане да бъде прието възражението, и да бъде спряно
изпълнението на издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като делото бъде
върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Насрещната страна, заявителя по заповедното производство „***" гр. П., не е подал
отговор на депозираните възражения от двамата длъжници.
Окръжният съд счита, че възраженията са редовни, но се явяват недопустими. Същите не
подлежат на разглеждане по същество, тъй като са подадени след изтичането на срока за
2
депозирането им в съда.
Съгласно изричната разпоредба на чл.423, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от узнаване на
заповедта длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да
подаде възражение до въззивния съд. Срокът е определен от закона, той е преклузивен, и с
изтичането му се погасява възможността на длъжника да оспори вземането по издадената
против него заповед за изпълнение. За допустимостта на възражението съдът следи
служебно.
В тази насока е трайната съдебна практика, а именно Определение № 47 от 20.01.2017 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 4189/2016 г., IV г. о., докладвано от съдията Зоя Атанасова,
Определение № 10 от 09.01.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4798/2016 г., III г. о., докладвано от
съдията Жива Декова, Определение № 346 от 13.12.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4177/2016
г., I г. о., докладвано от председателя Маргарита Соколова, Определение № 797 от
29.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3147/2016 г., III г. о., докладвано от съдията Драгомир
Драгнев, и Определение № 320 от 24.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2178/2015 г., I г. о.,
докладвано от съдията Маргарита Соколова, в които е прието, че регламентираният в
чл.423, ал.1 от ГПК месечен срок е преклузивен. За спазването му съдът следи служебно,
защото с неговото пропускане се погасява правото на възражение срещу издадената заповед
за изпълнение и производството по направено след този срок възражение е недопустимо.
Този срок започва да тече от момента на узнаване на заповедта за изпълнение. Моментът на
узнаването е фактически въпрос и подлежи на доказване от страната, която го твърди в свой
интерес. При преценката дали срокът е спазен, съдът изхожда от твърденията на страната и
представените и събраните по делото доказателства, от които може да се направи извод за
момента на узнаването. Когато страната във възражението си се позовава на ненадлежно
връчване на заповедта, съдът следва ясно да разграничи обстоятелствата по узнаването на
заповедта, касаещи допустимостта на възражението, от обстоятелствата по връчването,
касаещи неговата основателност, и при преценката за спазването на месечния срок, да
изходи само от първата група факти. Обясненията на страната са редовен способ за събиране
на доказателствени средства и доказателства и се преценяват от съда наред с всички
останали съобразно вътрешното му убеждение.
В случая двамата длъжници сочат, че са узнали за издадената заповед за изпълнение на
07.08.2020г., като доказателства в тази насока не са ангажирани.
Видно от данните по заповедното производство по ч.гр.д.№ 104/2020г. по описа на РС
Благоевград, заповедта за изпълнение е връчена на длъжника К. И. Р. , на 18.05.2020г.
лично, на постоянния му адрес съобразно изготвена справка от НБД „Население“, а на
длъжника С.Р. заповедта за изпълнение също е връчена на 18.05.2020г. на К. И. Р. , син,
пълнолетен, в едно домакинство, който е подписал същата със задължение да й я предаде.
Видно от изготвена справка от НБД „Население“ постоянния адрес на длъжника Р., съвпада
с този на нейния син. За установяване на всички изложени твърдения в подадените
3
възражения, относно ненадлежно връчване на издадената заповед, поради това, че длъжника
Р. бил поставен под карантина, относно обичайното местопребиваване на длъжниците и
относно наличието на особени непредвидени обстоятелства, които са им попречили да
подадат възражения, не са ангажирани никакви доказателства, нито са заявени
доказателствени искания във възраженията. Представения самолетен билет, за пътуване от
Лондон до София на 30.07.2020г. не установява обичайно местопребиваване на длъжника Р.
в К. В..
С оглед горното, съдът намира, че узнаването на издадената заповед за изпълнение на
длъжниците е настъпило на 18.05.2020г., когато е връчена лично на длъжника Калин
Рангелов, и чрез него на длъжника Р., който не е оспорил автентичността на подписа си,
като месечният преклузивен срок по чл.423, ал.1 от ГПК е започнал да тече от тази дата и е
изтекъл на 19.06.2020 г., петък, присъствен ден. От значение за преценка на срока е
възможно най-ранният момент, в който страната е узнала за заповедта съобразно
доказателствата по делото и това е 18.05.2020г. От моментът на узнаването и двамата
длъжници са били в обективна възможност да упражнят правото си на защита срещу
заповедта с предвидените в закона способи и срокове.
Възраженията по чл.423 от ГПК са подадени в Районен съд-Благоевград на 07.08.2020 г.,
като не са ангажирани доказателства за различен момент на узнаване на заповедта, поради
което същите се явяват просрочени и следва да бъдат оставени без разглеждане, а
образуваното въз основа на тях въззивно частно производство следва да бъде прекратено.
Поради недопустимост на възраженията съдът не може да разгледа и обусловените искания
за спиране на изпълнението на заповедта, като същите следва да бъдат оставени без
разглеждане.
Воден от изложеното, Окръжен съд-Благоевград, ГО, IV въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение вх.№ 903840/15.09.2020 г. от С. В. Р. , с ЕГН
**********, с адрес Благоевград, ж.к.“Е.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с правно основание чл.423,
ал.1, т.1, 2 и 3 от ГПК, и възражение вх.№ 903841/15.09.2020г. от К. И. Р. , с ЕГН
**********, с адрес Благоевград, ж.к.“ Е“ бл.* вх.*, ет.*, ап.*, с правно основание чл.423,
ал.1, т.1, и т.4 от ГПК, подадени срещу заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 2941/26.03.2020 г., издадена в полза на „***“ гр.П., по частно гражданско
дело № 104/2020 г. на Районен съд Благоевград и направените с тях искания за спиране на
изпълнението на издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно частно гражданско дело № 1225/2020 г. на
Окръжен съд-Благоевград, ГО, IV въззивен състав.
4
На страните да се връчат копия от определението, което подлежи на обжалване в
едноседмичен срок, считано от връчването, пред Софийския апелативен съд, с частна жалба,
подадена чрез Окръжен съд-Благоевград.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5