М О Т И В И
по
НЧХД № 700/2016 г. АРС, I н.с.
Производството по делото
е образувано по тъжба на Д.И.С., с ЕГН: ********** против А.С.М.,
с ЕГН: **********, с която e повдигнато обвинение за престъпление по чл. 130 ал.2 от НК, а именно за това, че на 06.03.2016 г., в гр. Асеновград
е причинил на Д.И.С. лека телесна повреда,
изразяваща се в участък с липса на коса в дясната тилна област на главата и
кръвонасядане в същата област и кръвонасядане по 3-ти и 4-ти пръсти на дясната
ръка, причинили болка и страдание без разстройство на здравето.
На основание чл. 41 ал.3
от НПК, частната тъжба на Д.И.С. е била обединена с тъжба на М.Д.С. с ЕГН **********
против А.С.М., с ЕГН: **********, с която е повдигнато обвинение за престъпление
по чл. 130 ал.2 от НК, а именно, за това, че на 06.03.2016 г. в
Асеновград е причинил на М.Д.С., лека телесна повреда, изразяваща се в контузия
на корема с охлузване на кожата на корема в областта на дясната инвгинална
гънка, причинило болка и страдание без разстройство на здравето.
По делото са приети за съвместно разглеждане граждански
искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, от тъжителките М.С. и Д.С. И. против подсъдимия М., като обезщетение за
причинени неимуществени вреди от престъплението, а именно 1300 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на извършване на престъплението, претендирани от тъжителката М.С. и 1500
лева ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на
престъплението, претендирани от тъжителката Д.С.. И двете тъжителки са
конституирани като граждански ищци.
В съдебно заседание повереникът на частните
тъжителки счита, че престъплението е безспорно доказано. Моли съда да признае
подсъдимия за виновен и да уважи предявения граждански иск в пълен размер.
Защитникът на подсъдимия оспорва обвинителната
теза, като моли съда да признае подсъдимия за невинен и да го оправдае по повдигнатите с тъжбата
обвинения, като отхвърли и гражданските искове, като неоснователни.
От своя страна подсъдимата М. отрича извършването
на повдигнатото му обвинение и моли да бъде признат за невинен.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А.С.М. е роден на *** ***, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, със средно образование,
работещ, с адрес гр. Асеновград, ул. „***, с ЕГН **********.
Подсъдимият А.М. живеел
в къща, находяща се в гр. Асеновград, ул. «***. Той притежавал заедно със
съпругата си два жилищни етажа, два гаража
и магазин в същия имот.
Св. К.С.живеел заедно
със сестра си- частната тъжителка Д.С. и майка си- частната тъжителка М.С. в
съседен имот. К.С.ползвал под наем гараж, находящ се в имота на ул. «***,
където паркирал личния си автомобил.
Във връзка с паркирането
на св. К.С., между последния и подс. А.М. възниквали конфликти и отношенията
между тях се влошили. Напрежението ескалирало на 06.03.2016 г., около 18.00 ч.
когато св. К.С.отново паркирал лекия си автомобил в гаража на ул. «***. Докато
заключвал гаражната врата, се появил подс. М. и застанал отстрани на магазина
си. Св. С.тръгнал да затваря порталната врата, но подсъдимия я подпрял, след
което между двамата мъже започнал скандал. Във връзка с този скандал, частната
тъжителка М.С. влязла в двора на
подсъдимия и започнала да разговаря с него. Подс. М. обяснил на частната
тъжителка къде е неговата част от имота
и след като свършил с обясненията, тръгнал да я избутва от двора. Намесил се св.
К.С., който не бил съгласен майка му да бъде бутана, при което двамата мъже
влезли във физически контакт помежду си. Частната тъжителка М.С. застанала
между двамата, за да им попречи да си нанесат удари. Подс. М. хванал св. С.за
жилетката, а последния също го държал за дрехите. Тримата се въртели в кръг. В един момент, подс. М. успял да бутне св. С.на
земята, но тъй като С.също го държал и не го пуснал, на земята паднал и
подсъдимия. Тъжителката М.С., която се намирала между двамата мъже паднала
заедно с мъжете. В двора влезли св. Ч.М. и другата тъжителка- Д.С., които
неуспешно се опитали да се намесят в разтърваването на участниците във физическия конфликт. В опита
да разтърве брат й и подсъдимия, на частната тъжителка Д.С. бил отскубнат кичур
от косата. Освен това, Д.С. получила и кръвонасядане в областта на 3 и 4 пръст
на дясната ръка. Първи след падането успял да се изправи подс. М., който
започнал да нанася удари с ритник по тялото на
св. С.. Частната тъжителка М.С. също се изправила и се опитала да
издърпа подсъдимия, така, че да не рита сина й и го хванала с двете си ръце отзад
за кръста. Подсъдимият се обърнал и я ритнал в областта на слабините, при което
М.С. започнала да се превива от болка.Ударът причинил на М.С. контузия на корема с охлузване на кожата на
корема в областта на дясната инвгинална гънка. Междувременно, на мястото на
произшествието се появил и св. М.Л., който заварил на улицата разтревожена частната
тъжителка Д.С., която вече била излязла от двора. Л. позвънил на тел.112 и
съобщил за инцидента. Св. К.С.успял да се изправи и заедно с майка си излязъл
от двора, като отишъл на отсрещния тротоар. На място пристигнал и бащата на св.
М.Л., а именно св. Р.Л.. М.С. показала на присъстващите един кичур с коса, за който обяснила, че е на
дъщеря и добавила, че от ритника в корема, са й се подмокрили дънките. В това време подсъдимият продължавал
да стои ядосан в двора си и обиждал С.и,
като съпругата му, св. Ч.М. го възпирала да излезе извън двора и да продължи
разправата си с тях. Хвърлил и един пепелник по събралите се хора. Впоследствие
пристигнали полицейски служители от РУП Асеновград и взели отношение по случая.
От изготвената по делото
СМЕ се установява, че при инцидента на 06.03.2016 г. на М.Д.С. е било причинено
контузия на корема с охлузване на кожата на корема в областта на дясната инвгинална
гънка. Описаните травматични увреждания са получени по най- общия механизъм на
удари с или върху тъп предмет. Било е причинено болка и страдание без
разстройство на здравето. Оздравителните процеси са протекли без усложнения. По
време на лечението, М.С. е била подложена на умерена по сила сравнително
краткотрайни по продължителност болки и страдания. Оздравителният период е в
рамките на няколко дена. При благоприятно протекли оздравителни процеси,
остатъчни болестни процеси не би трябвало да се оформят.
При инцидента на
06.03.2016 г. на Д.С. е било причинено участък с липса на коса в дясната тилна
област на главата и кръвонасядане в същата област и кръвонасядане по 3-ти и
4-ти пръсти на дясната ръка. Описаните травматични увреждания са получени по
най- общия механизъм на удари с или върху тъп предмет. Било е причинено болка и
страдание без разстройство на здравето. Отскубването на коса от главата на се
оценява като телесна повреда. Оздравителните процеси са протекли без
усложнения. По време на лечението, Д.С. е била подложена на умерени по сила и
сравнително краткотрайни по продължителност болки и страдания. Оздравителният
период е в рамките на 7-10 дни. При благоприятно протекли оздравителни процеси,
остатъчни явления процеси не би трябвало да се оформят.
От изготвената по делото
СПЕ се установява, че А.С.М. не страда от психично заболяване и не се води на
учет към ЦПЗ- Пловдив. М. е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното от него и да ръководи постъпките си към момента на инкриминираното
деяние. Установената фактическа обстановка поделото не е могла да предизвика у
обв. М. състояние на физиологичен афект.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно и категорично установена от събраните по делото доказателства –основно
гласни такива (свидетелските показания и обясненията на подсъдимия), както и от
заключенията на изготвените по делото съдебно- медицинска и съдебно-
писхиатрична експертиза. Като свидетели по делото са били разпитани св. К.С., св. М.Л., св. Р.Л., св. Ч.М., а
обяснения е дал и подсъдимият. По- надолу ще бъдат подробно обсъдени гласните
доказателства и заключенията на изготвените по делото експертизи.
По делото е приобщено и веществено доказателствено
средство- 1 брой СД, приложен към материалите на изисканата по делото
прокурорска преписка № 614/2016 г. по
описа на РП Асеновград.Същото съдържа видеозапис от охранителна камера,
насочена към двора на ул. «***. Съдържанието на СД-то беше
възпроизведено в съдебно заседание с помощта на технически помощник, но записът
е с много лошо техническо качество/ със скорост 4 секунди на кадър/
изображенията са неясни и не дават представа за по- голямата част от
разразилите се събития. Ето защо и съдът не изгражда фактическите си изводи от
записа на охранителната камера, тъй като неговото визуализирано съдържание не
дава възможност за лицева идентификация на отделните лица, участващи в
конфликта, а самите движения, които се наблюдават на записа са практически неразграничими едно
от друго.
По делото са приобщени и писмени доказателства-
материалите от прокурорска преписка №
614/2016 г. по описа на РП Асеновград, свидетелство за съдимост на подсъдимия и
характеристична справка. Писмените доказателства са изготвени по съответния ред
от компетентни лица, не са оспорени от страни, поради което и съдът ги намира
за достоверни.
Съдът намира, че събраните по делото гласни доказателствени средства
очертават по един категоричен начин картината на процесните събития. Всъщност,
в конкретния случай няма спор относно датата и мястото, посочени в
тъжбата – установява се както от показанията на разпитаните по делото
свидетели, така и от обясненията на подсъдимия. Няма спор и относно това, че на
посочените дата и място е възникнал спор, прераснал в конфликт между подсъдимия
и св. С.. Страните по делото не спорят и относно причината за възникване на
конфликтната ситуация – спор за ползване на гараж. Спорът се състои в това
дали по време на този скандал подсъдимият М. е нанесъл удар в корема на
частната тъжителка М.С., причинил констатираното в СМЕ телесно увреждане, както
и дали е оскубал частната тъжителка Д.С. и я е блъснал в оградата, с което да е
причинил кръвонасядане по 3-ти и 4-ти
пръсти на дясната ръка.
В конкретния случай очевидци на случилото се, извън подсъдимия и двете
частни тъжителки, са св. К.С., св. Ч.М., св. М.Л. и св. Р.Л. /като М.Л. е
възприел инцидента частично, а св. Р.Л. не е очевидец, а е станал косвен
свидетел на събитията/.
В тази връзка по делото
се отграничават три групи гласни доказателствени средства. От една страна са
показанията на св. К.С.- син на тъжителката М.С. и брат на тъжителката Д.С.,
подкрепящи обвинителната теза, а на тях противостоят обясненията на подсъдимия
и показанията на св. Ч.М., която му е съпруга.
Като трета група гласни доказателствени
средства могат да се обособят показанията на св. М.Л. и Р.Л., които са съседи
на двете участващи в конфликта групи, но не се установява да се намират в
някаква родствена връзка или друга зависимост с частните тъжителки или
подсъдимия,които да обосновават недобросъвестност на показанията на тази група
свидетели. Тук отново следва да се посочи, че М.Л. е станал очевидец само на
част от инцидента, докато Р.Л. е
възприел етап, следхождащ конфликтната ситуация. Ето защо, съдът ползва
показанията на тези свидетели /основно показанията на св. М.Л./ като достоверен източник на информация, поради което и
основава фактическите си изводи на тях. Както се каза, св. М.Л. не е видял
цялата ситуация, но от неговите показания, съдът установи, че А.М. е бутнал К.С.на
земята и му нанася ритници навсякъде по тялото, както и че М.С. се е опитвала
да издърпа подсъдимия да не рита сина й, при което той се е обърнал и я е
ритнал под кръста, в областта на синините, след което М.С. е започнала да се
превива от болка. Също така, установява се от показанията на М.Л., че Д.С. е
била извън двора, в момента на неговото появяване на мястото на произшествието,
както и че именно той се е обадил на тел. 112. Също, установи се от показанията
на св. М.Л., а от показанията на св. Р.Л.,
че М.С. е имала мокро петно в областта на слабините след нанесения там удар. Установява
се пак от показанията на св. М.Л. и св. Р.Л., че М.С. е показала кичур с коса
на двамата извън двора, както и че Д.С.
е заявила, че е била оскубана от М.. Прави впечатление, че показанията на св. М.Л.
са последователни, логични и много добре подредени, касателно интересуващите
наказателния процес факти. Същите се допълват и от останалите кредитирани от
съда доказателства. Не може да се твърди, че М.Л. демонстрира някаква
тенденциозност в показанията си, която да обслужва интересите частните
тъжителки, тъй като съвсем добросъвестно, заявява, че не е станал свидетел на
целия конфликт, като и че не видял действия на А.М. по отношение на Д.С., а
само по отношение на майка й. В показанията на св. Р.Л. също не се установява
заинтересованост /въпреки, че в миналото с подсъдимия е имал конфликт/, но тези
показания не допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото, тъй като на
инкриминираните действия Р.Л. не е бил свидетел. Той се е появил по- късно,
заявеното от него се открива и в
показанията на св. Младин Л., поради
което не се налага по- подробно обсъждане на заявеното от св. Р.Л..
Относно показанията свид. К.С., съдът намира, че по отношение на същите следва да се
подходи със съмнение, доколкото посочения свидетел се намират в близка
родствена връзка и с двете частни тъжителки. Съдът намира, че последното е
силен мотив за даване на показания, които да подкрепят тезата на тъжителките (както
се каза, С.е син на тъжителката М.С. и брат на другата частна тъжителка),
поради което неговите показания априори следва да се оценят като заинтересовани. Съдът е на
становище, че показанията на К.С.следва да бъдат кредитирани в тези техни
части, в които не противоречат на другите кредитирани от съда доказателства. В
този смисъл, липсва спор по делото относно
пространно обяснените от С., предхождащи конфликта имотни спорове породени от ползването на гаража.
Относно времето и мястото на конфликта отаналите гласни доказателства също са
еднопосочни. Фактите, че при затварянето
на входната врата е започнала словесна престрелка между С.и М., при която се е
намесила М.С., както и че двамата мъже са се вкопчили един в друг, а между тах
е застнала М.С., не се оспорват и от подсъдимия. Обясненията на последния си
кореспондират с показанията на С.и за обстоятелствто, че М. е бутнал С.на земята, а заедно с него е
паднала и М.С.. Оттам нататък показанията на св. К.С.се разминават с
обясненията на подсъдимия и показанията на св. Ч.М. относно ключовите за изхода
на делото моменти- ритнал ли е подсъдимия М.С. в корема и отскубнал ли е кичур
коса от косата на Д.С.. Съдът кредита показанията на на К.С., в частта, в която
е възприел, че докато е на земята, подсъдимият е нанесъл удар с ритник в корема
на майка му, тъй като това обстоятелство, макар и да се отрича от подсъдимия и
св. Черешка Асенова се установява и от показанията на незаинтересования св. М.Л..
Що се касае до възприятията на св. С.,
че подсъдимият е хванал Д.С. за косата и е отскубал кичур, в тази част
показанията на този свидетел не намират
опора в останалите събрани по делото доказателства. Подсъдимият и св. Ч.М.
отричат М. да е скубал Д.С.. Напротив, св. Ч.М. заявява, че хващайки ръката на А.М., Д.С. сама е затиснала косата си и от
дърпането се е скъсал кичура. Т.е. в случая се налице две версии относно
отскубания кичур коса- на св. К.С.и на
св Ч.М., но двамата имат противоположен
интерес от изхода на делото, а липсват
незаинтересовни очевидци на тази
ситуация. Ето защо, съдът не може да кредитира изложеното от К.С.тази част, предвид липсата на безспорни доказателства, които да подкрепят тези
негови възприятия.
Друга група гласни доказателствани
средства са обясненията на подсъдимия А.М.
и показанията на неговата съпруга- св. Ч.М..
При оценката на на обясненията, дадени от подсъдимия
следва да се има предвид, че в наказателния процес същите, освен като средство
за защита, се преценяват и като доказателствено средство, наред с останалите
събрани доказателства. Във всички случаи, съществува задължение за съда да
обсъди обясненията на подсъдимия на плоскостта на останалите събрани по делото
доказателства и да релевира доводи дали същите се кредитират и изцяло или
частично.Обясненията на подсъдимия се кредитират от настоящия състав частично-
за обстоятелствата, които са безспорни по делото и които се сочат и от св. К.С.в
неговите показания, които бяха обсъдени по- горе. Не се кредитират обясненията
на подсъдимия, в частта в която той заявява, че не е успял да удари никой от С.и,
тъй като от показанията на св. М.Л. се установява, че подсъдимия е ритал по
тялото св. К.С., докато е бил на земята, ритнал е в корема и тъжителката М.С..
Тези същите обстоятелства се потвърждават и от показанията на св. К.С..
Необорени по делото обаче остават обясненията на подс. М. в частта, в която
твърди, че не скубал частната тъжителка Д.С. и в тази им част, съдът не намира
основания да не ги кредитира, още повече
че всяко съмнение в наказателния процес следва се тълкува в полза на
подсъдимия.
Показанията на св. Ч.М.
до голяма степен допълват обясненията на подсъдимия и се стремят да очертаят
благоприятна за неговата защитна позиция картина. При тяхната оценка съдът
подхожда особено внимателно, тъй като свидетелката е съпруга на подсъдимия и
оттам очевидно следва и нейната изгода- да излага благоприятни за последния
факти и обстоятелства. Св. М. освен това не е присъствала на целия конфликт,
поради което и заявява, че в нейно присъствие „А. не е удрял Д. или М.“. Както
вече се посочи, за нанесения на М.С. удар съдът ползва показанията на св. М.Л..
Св. М. обаче успява да разколебае обвинителната версия в частната тъжба на Д.С.,
сочейки че последната сама си е затиснала косата, хващайки ръката на
подсъдимия. Както се каза и в обсъждането на показанията на св. К.С.,
твърдението на св. Ч.М. не е оборено по делото, предвид процесуалния интерес на
С.от неговия изход и липсата на категорични доказателства за механизма на
отпадането на част от косата от главата на Д.С..
Съдът прие да кредитира с доверие заключенията на изготвените по делото
съдебно- медицинска и съдебно- психиатрична експертизи. Същите са изготвени от
компетентни лица, притежаващи специални знания в областите, в които са им били
възложени задачите /а именно в областта на съдебната медицина и психиатрията/,
отговорили са пълно и изчерпателно на поставените им въпроси, а също така и не
са оспорени от страните.
Тази фактическа обстановка и анализът на събраните
по делото доказателства обосновават следните правни изводи:
По отношение на престъплението по чл. 130
ал.2 от НК, причинено на М.С.:
Съдът, след внимателен анализ на всички събрани и
приети в хода на производството доказателства, намира, че от обективна страна, подсъдимият А.М. *** е причинил
на М.Д.С., лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на корема с охлузване
на кожата на корема в областта на дясната инвгинална гънка, причинило болка и
страдание без разстройство на здравето.
Времето, мястото
и механизма на извършване на деянието съдът прие за категорично
установено от показанията на свид. М.Л., както и от показанията на св. К.С., в
кредитираната им част, а също и от заключението на приетата по делото СМЕ,
според която на М.С. е било причинено контузия на корема с охлузване на
кожата на корема в областта на дясната инвгинална гънка. Полученото травматично увреждане, според експертното
заключение е причинено по най- общия механизъм на удари с или върху тъп предмет,
в какъвто смисъл са и кредитираните от съда свидетелски показания /сочещи, за
удар с ритник в областта на слабините на пострадалата/. Било е причинено болка
и страдание без разстройство на здравето, което от обективна страна се вмества
в състава на престъплението по чл. 130 ал. 2 от НК.
От субективна страна се установява, че подс. М. е действал с пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. 1 НК, като форма на вина, тъй като същият
е осъзнавал, че с действията си извършва акт на физическа интервенция върху
телесната неприкосновеност на М.С. и че употребява сила, но независимо от това,
същият е извършил тези си действия, добре съзнавайки, че ще последва телесно
увреждане, в това число и на такова от вида на действително причиненото. От
заключението на изготвената по делото СПЕ се установява, че подсъдимият е
вменяемо пълнолетно лице, както и че липсва състояние на физиологичен афект у
подсъдимия, което състояние евентуално да доведе до преквалификация на
престъпната му дейност по привилегированата разпоредба на чл. 132 ал.1 т.4 от НК.
По отношение на престъплението по чл. 130
ал.2 от НК, причинено на Д.С.:
Съдът прие обвинението за извършено от страна на М.
по отношение на Д.И.С. престъпление по чл. 130 ал.2 от НК за недоказано по
несъмнен и категоричен начин. В тази връзка, относно загубата на кичур коса от главата на тъжителката и кръвонасядането в същата област, по делото
са налице противоречиви свидетелски показания- на брата на тъжителката- св. К.С.и
на съпругата на подсъдимия- св. Ч.М.. Според М. тъжителката сама си е захванала
кичура коса, като е хванала за ръката подсъдимия, а според С., подсъдимия
директно е издърпал кичура коса, причинявайки болка на тъжителката. Следва да се отбележи, че и двете тези звучат
логично и правдоподобно, а липсват други преки гласни доказателства в подкрепа на едната или
другата версия. Показанията на св. М.Л. и Р.Л., според които след инцидента, Д.С.
се е оплакала от това, че е била оскубана от М., не могат да подкрепят
с нужната убедителност показанията
на К.С., тъй като първоизточинк на това сведение се явява частната
тъжителка, която е очевидно заинтересована да твърди, че е била оскубана. Така
или иначе, от заключението на СМЕ и по-
конкретно от разпита на вещото лице в съдебно заседание се установи, че
загубата на коса може да се получи освен чрез отскубване, още и от усукване на
някаква част от тялото или в някой предмет в близост и резулатът би бил същия.
Тоест, вещото лице не изключва и други версии, освен изложената в тъжбата, в
това число и версията на св. Ч.М.. При това положение, съдът не може да приеме,
че е доказано от частния тъжител по един несъмнен и категоричен начин, че
именно чрез активни целенасочени действия на подсъдимия, изразяващи се в издърпване на кичур коса от главата на Д.С. се е стигнало до претендираното в частната
тъжба увреждане изразяващо се в участък с липса на коса в дясната тилна
област на главата и кръвонасядане в същата област.
Тук е мястото, съдът да отбележи, че от
заключението на изготвената по делото СМЕ, отскубването на коса от главата на Д.С.
изобщо не може да бъде оценено като телесна повреда. В тази връзка,
допълнителни аргументи бяха развити от вещо лице и в разпита му в съдебно
заседание, които аргументи освен че са базирани на притежаваните от вещото лице
специални знания, са обосновани и житейски логични и се възприемат и от съдебния състав.
В тази връзка, действително не е известно какво е било предишното състояние на
участъка от коса на С., тъй като съществуват заболявания при които отпадат
участъци от коса без да е в резултат от травма. В по- общ план, при отскубване
на коса се стига до кратковременна еднократна болка, която обаче не може да се
съизмери с болката при леката телесна
повреда по см. на чл. 130 ал.2 от НК, още повече, че участък с размери 2/2 см.
не е голям. Така или иначе съдът прие, че отскубването на коса изобщо не се
установи да е сторено от А.М. по несъмнен и категоричен начин, а не че то не
съставлява телесна повреда. Уточнението е важно не само за съставомерността на
извършеното, но и за приетия по делото граждански иск на частната тъжителка Д.С.,
тъй като ако се приеме, че кичурът с коса е отскубнат от М. умишлено, макар и
това да не съставлява телесна повреда, съдът трябва да уважи гражданския иск,
тъй като едно такова деяние несъмнено представлява деликт.
Относно другото претендирано в частната тъжба на Д.С.
увреждане- кръвонасядане по 3-ти и 4-ти пръсти на дясната ръка, по делото изобщо липсват преки доказателства за
механизма на неговото получаване. Такива доказателства не са наведени от
частния тъжител. Св. К.С.в показанията си твърди, че освен оскубването на
сестра му, друго от М. по отношение на нея е нямало /л 89 гръб, абзац 2/. Пак
той твърди, малко по- горе в показанията си / л.89, абзац 1/, че сестра му се е
оплакала, че я болят пръстите на едната ръка, която си ударила, когато М. я
бутнал в желязната врата. Т.е., С.изобщо не е видял бутане на сестра му в
желязната врата, а съгласно неговите показания, тя му се е оплакала
впоследствие за това. Излиза, че е налице само едно косвено доказателство в
подкрепа на заложеното в частната тъжба на Д.С. твърдение за нараняване на
двата пръста на дясната й ръка от А.М. /оплакването на брат й/, а и както се каза вече неколкократно, св. К.С.е
заинтересован от изхода на делото и неговите показания съвсем не са достатъчни
самостоятелно да обосноват обвинителната версия наД. С.. Само за пълнота ще се
отбележи, че Д.С. се е оплакала пред М. и Р.Л.и, че е била оскубана от М., но
не и че е била блъсната от него в желязната врата и че е получила нараняване в
областта на пръстите. Според заключението на приетата по делото СМЕ, механизма на
получаване на описаното увреждане е най-
общ- на удари с или върху тъп твърд предмет, т.е не се изключват и други начини
на получаване на такова травматично увреждане извън описаното в тъжбата, още
повече че, Д.С. е влизала в съприкосновение с подсъдимия при опита си да ги
разтърве двамата с брат й. От своя страна, както подсъдимия, така и св. Ч.М.
отричат А.М. да е блъскал Д.С.. При тази конкретика, съдът не може да приеме
за доказано, че А.М. е реализирал и другото
травматично увреждане по отношение на Д. С., изразяващо в кръвонасядане
на 3 и 4 пръсти на дясната й ръка, още повече по начина, по който се твърди в
частната тъжба.
По изложените съображения, на основание чл. 304 от НПК призна подсъдимия за невинен в това да е причинил на Д.И.С. лека телесна повреда, изразяваща се в участък с
липса на коса в дясната тилна област на главата и кръвонасядане в същата област
и кръвонасядане по 3-ти и 4-ти пръсти на дясната ръка, причинили болка и
страдание без разстройство на здравето, като прие, че тези деяния не са
доказани по безспорен и категоричен начин.
По въпроса за вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 130 ал.2 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца, пробация или глоба.
Същевременно, подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност. От извършеното от него деяние не са настъпили
имуществени вреди. Поради това, и с оглед обстоятелството, че съдът призна А.С.М.
за виновен за причинената на М.Д.С. лека
телесна повреда по чл. 130 ал.2 от НК,
съдът приложи разпоредбата на чл. 78 А от НК и освободи обвиняемия от
наказателна отговорност за извършеното от него престъпление с посочената правна
квалификация, като му наложи административно наказание „глоба“. Предвиденият от
закона размер на това административно наказание е от 1000 лв. до 5000 лв. Съдът
определи размера на административното наказание - 1000.00 лв., т.е.
минималният. Наказание с такъв размер
е справедлив и достатъчен за
осъществяване целите за персонална и генерална превенция. Изводът на съда в
тази насока е базиран на преценката на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, обществената опасност на деянието и на дееца. В
настоящия случай, М. е лице с добри характеристични данни, а поведението му
било обосновано от предходен конфликт с пострадалата и нейния син. Посоченото
разкрива ниска степен на лична опасност на дееца. Горните обстоятелства съдът
прецени като смекчаващи отговорността.
Липсват обстоятелства, които да отегчават отговорността на подсъдимия. Поради изложеното, съдът намери, че за
извършеното от подсъдимия престъпление следва да му бъде определено
административно наказание глоба само при наличието на смекчаващи обстоятелства,
в най-ниския, предвиден от закона размер – 1000 лв. С така определеното по вид
и размер наказание, съдът намира, че ще се въздейства превъзпитателно върху подсъдимия,
за да спазва установения в страната правов ред
По въпроса за претенцията с правно основание чл. 45 ЗЗД:
Предмет на претенцията по чл. 45 ЗЗД са неимуществените
вреди, претърпени от пострадалия,
изразяващя се в болки и страдания, които пострадалият е изживял вследствие на
процесното деяние. По делото се установи фактическия състав, пораждащ
отговорността при непозволено увреждане, съдържащ факта на извършеното
престъпление от подсъдимия, причинната връзка между деянието и настъпилите
неимуществени вреди - свързаните с това болки и страдания. В случая се
претендират неимуществени вреди в следствие на болки и страдания от контузия в
корема с охлузване на кожата на корема в областта на дясната ингвинална гънка.
Тази контузия е отшумяла в рамките на няколко дни, а частната тъжителка е била
подложена на умерени по сила и сравнително краткотрайни по продължителност
болки и страдания. Според съда, за частната тъжителка е било създадено и
временно неудобство от изхождането, вследствие на удара, тъй като други лица са
станали свидетели на мокрото петно в областта на слабините й, което също е
накърнило честта и достойноството й. Ето защо съдът прие, че гражданския иск
следва да бъде уважен за сумата от 800
лева, която справедливо ще репарира
причинените на частната тъжителка и граждански ищец неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането до окончателно изплащане на сумата. За горницата над тази сума,
до пълния предявен размер от 1300 лв., съдът прие иска за недоказан и го
отхвърли като такъв.
С оглед произнасянето по
гражданския иск, съдът възложи
подсъдимия да заплати по сметка на РС Асеновград и сумата от 50 лева, представляваща държавна
такса върху върху уважения размер на
гражданския иск от 800 лв.
По
делото обаче не се установи подс. М. да е извършил престъплението, въведено в
тъжбата на Д.С., а именно да е причинил на последната участък с липса на коса в дясната тилна област
на главата и кръвонасядане в същата област и кръвонасядане по 3-ти и 4-ти
пръсти на дясната ръка, което
да е довело до болка и страдание. Тъй като липсва доказан деликт в случая,
предявеният граждански иск като обезщетение в размер на 1500 лева - за причинени неимуществени вреди от
престъплението по чл. 130 ал.2 от НК, ведно със законната лихва, считано от
датата на извършване на престъплението, съдът отхвърли, като неоснователен и
недоказан. Същият бе оправдан за това обвинение, поради което не е деликтно отговорен,
респективно не може да бъда ангажирана неговата отговорност по чл. 45 ЗЗД. По тази причина съдът отхвърли и предявената
акцесорна претенция за лихви от датата на деянието.
С оглед изхода на делото, и предвид обстоятелството, че
подсъдимия бе признат за виновен за причиненото на М.С. престъпление по чл. 130
ал.2 от НК, на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати на частния тъжител М.Д.С. сумата от 912
лева представляваща направените от нея разноски по делото /12 лева държавна
такса, 100 лева за СМЕ и 800 лева за адвокатско възнаграждение на повереник/.
По искане на
защитата на подсъдимия, съдът назначи СПЕ, разноските за която в размер на
198,70 лева, бяха направени от бюджета на съда. Установи се обаче, че
подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си и доколкото бе признат за виновен за престъпление по чл. 130 ал.2
от НК, на основание чл. 189 ал.3 от НПК, той
бе осъден да заплати и тези разноски- за СПЕ, по сметка на АРС.
С оглед оправдаването на подсъдимия за престъплението по чл.
130 ал.2 от НК, причинено на частната тъжителка Д.С., разноските направени от
нея на основание чл. 190 ал.1 от НПК остават за нейна сметка.
Подсъдимият също претендира разноски за адвокатско
възнаграждение, но предвид обстоятелството, че беше признат за виновен по
едното от обвиненията, а адвокатския хонорар е дължим за процесуално
представителство по делото- т.е и по
двете обвинения общо, съдът не може да определи каква сума е уговорена за всяко
конкретно обвинение, за да възложи на основание чл. 190 ал.1 от НПК тези
разноски частично на частния тъжител Д.С.. Налице е неделим разход за
процесуално представителство и разноските за адвокатски хонорар следва да
останат за сметка на подсъдимия.
По изложените съображения,
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: