Р Е Ш Е Н И Е № 612
гр.Пловдив, 23.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, V-ти състав, в публично заседание на осми
юни две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при секретаря Петя
Цонкова, като разгледа докладваното от съдия Василев гр.дело № 290/2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Й.О. и Д.Д., чрез пълномощника им адв.Л.М. срещу
решение № 4198/05.11.2019г. по гр.д. № 11040/2016г. на Районен съд - Пловдив, ХІІІ
гр.с., с което съдът е извършил делбата, както следва.
Разпределил
е на основание член 353 от ГПК, в дял на Г.С.С. ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. К.К., с адрес: ***, Дял І състоящ се от ПИ с идентификатор №62858.501.4234,
празно дворно място с площ 529 кв.м., с административен адрес: *********, на
стойност 15 100,00 лева.
Разпределил е на основание член 353 от ГПК, в общ дял на Й.Б.О. ЕГН **********,
с адрес: *** и Д.Б.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Л.М., Дял ІІ състоящ се от ПИ с идентификатор №62858.501.4235,
празно дворно място с площ 400 кв.м., с административен адрес: ************и ПИ
с идентификатор №62858.501.4236, празно дворно място с площ 136 кв.м.,
улица тупик, с административен адрес: *********,
на обща стойност 14 400,00 лева.
След което съдът е уравнил дяловете на
страните като е присъдил съответните плащания между приобретателите на реалните
дялове и е присъдил разноските по делото.
Решението се обжалва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Сочи се, че същото е немотивирано, липсва преценка на доказателствата по делото
и съдът е прибягнал до посочения способ
за извършване на делбата чрез разпределяне на имотите, без да обсъди
възможността за теглене на жребий, като вследствие на това решението
противоречи на практиката на ВКС. Счита се, че не е налице неудобство да се
приложи способът на извършване на делба чрез теглене на жребий, тъй като
имотите не се различават по предназначение, както и не е налице драстично
разминаване в пазарната им стойност. Подобренията, за които се твърдяло да са
извършени от Г.С. били заплатени от жалбоподателите, които представят
съответните документи – касови бонове. Претендират се разноските по делото.
В срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемия Г.С., с
който намира жалбата за неоснователна. Иска се потвърждаване на
обжалваното решение. Претендират се разноски за настоящата инстанция на
основание чл. 38, ал.2 от ЗА.
Пловдивският окръжен съд, след
като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при
дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок от легитимирана страна, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е
недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна
материалноправна норма.
Делото е за делба във фазата по
извършването й като с обжалваното решение РС Пловдив е решил да извърши делбата
с помощта на разпределяне на имота между съделителите на основание чл.353 от ГПК, без тегленето на жребий. Избраният начин на извършване на делбата от РС Пловдив,
чрез разпределяне на имотите между съделителите на основание чл.353 от ГПК е правилен.
Съгласно чл.353 от ГПК съдът разпредял наследствените имоти между съделителите,
без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се
оказва невъзможно или много неудобно. Кога тегленето на жребий се оказва
невъзможно или много неудобно е разяснено в ПП ВС №7/28.11.1973г., точка 5, като такава хипотеза на невъзможност на
съставяне на дялове и теглене на жребий е когато до делба са допуснати имоти,
които съществено се различват един от друг по площ или стойност и едновременно
частите на съделителите са различни, какъвто е и настоящия казус.
По възраженията на жалбоподателките Й.О. и Д.Д., че първата инстанция
неправилно не е извършила делбата, чрез теглене на жребий, въззивният съд
съобрази следното. В казуса правата на съделителите в съсобствеността са различни.
Съделителките Й.О.
и Д.Д., които са от едно коляно притежават общо
10/24 идеални части от правото на собственост върху поземления имот, а съделителят
Г.С. притежава лично 14/24 идеални части от правото на собственост в имота.
Тоест налице е първата хипотеза предвидена в ПП ВС №7/28.11.1973г., точка 5, а именно частите на
съделителите са различни. Налице е и второто условие на горното тълкувателно
постановление, а именно до делба са допуснати имоти, които съществено се
различват един от друг по площ и стойност. При
тази разлика в правата върху имота според въззивният съд правилно РС Пловдив е извършил
делбата, като по-големия и скъп проекто-парцел от 529 кв.м. на стойност от
15 100 лева е възложен на съделителя с по-големи права в съсобствеността,
а по-малкия парцел от 400 кв.м. и стойност от 14 400 лева е възложил на
коляното от съделители притежаващи по-малки права в съсобствеността. При това
положение е спазен основния принцип при извършването на делбата по реда на
чл.353 от ГПК, чрез разпределение, а именно получаването на реален дял, който е
максимално близък по стойност до дела от наследството, който се пада на
съответния съделител. Дори и при този вариант на извършване делбата на
съделителителя Г.С. не се пада напълно реален дял съответстващ на стойността на
правата му, а една част от него се дава на останалите съделители, При това
положение незаконосъобразно би било да се приеме извършване на делбата, чрез
теглена на жребий, при който е възможно от
съделителителя С. ще се отнеме още по-голяма част от стойността на собствеността
му и ще му се плаща още по-голяма сума за уравнение на дяловете от останалите
две съделителки. По тези причини настоящият съд се придържа към принципа за разпределение
на имотите с получаването на реален дял, който е максимално близък по стойност
до дела от наследството, който се пада на съответния съделител. Този принцип е
ясно установен в закона – чл.69 ал.2 от ЗН – „всеки наследник може да иска своя
дял в натура доколкото това е възможно.“ Макар и това да се отнася буквално до
делбата на наследствени имоти, то този принцип има своето логично приложение и
до делбата на всякакви съсобствени имоти.
В казуса това не е изцяло възможно и затова една част от дела на съсобственика
Г.С. се придава към дела на останалите съделители, като неравенството на дела се
изравнява с пари. Да се отнеме още по-голям дял от правото на съсобственост на
този съделител при вариант на извършване на делбата, чрез случаен жребий е
незаконосъобразно. Такова едно решение също така отчита в максимална степен и
охраняване на правото на собственост на гражданите от намеса от страна на
държавата, което пък е принцип установен, както в чл.17 от Конституцията на РБ,
така и в чл.1 от Първи протокол към КЗПЧОС. По този критерий делбата е правилно
извършена. Ето защо решението
е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди от настоящия съд.
С оглед на тълкуването на т.9 на
ППВС №7/1973г. съдебните разноски когато са направени по повдигнати спорни
въпроси като например способа за извършване на делбата се определят съобразно общите правила на
ГПК /чл.78 от ГПК/. Ето защо в полза на въззиваемия Г.С. следва да се присъдят
разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, но тъй като същият е упълномощил адвокат
/л.28 от първата инстанция/, с който не е сключил договор за правна помощ и
същият го защитава безплатно като колега адвокат /юрист/, видно от /л.37, копие
от адвокатска карта/, което е допустимо по чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата.
То в този случай не се изисква деклариране и доказвана на материално
затруднение, по хипотезата на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Ето защо в полза на
пълномощника на въззиваемия адв. К.К.
следва да се присъди адвокатски хонорар по предвидения минимум от 600 лева за
този вид дела по чл.7 ал.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. платим от двете
жалбоподателки.
Мотивиран така съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4198/05.11.2019г. по гр.д. № 11040/2016г. на Районен съд -
Пловдив, ХІІІ гр.с.
ОСЪЖДА Й.Б.О. ЕГН **********, с адрес: *** и Д.Б.Д. ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. Л.М., да заплатят на адв. К.К. *** сумата от 600 лева за разноски за оказана
безплатна правна помощ пред въззивната инстанция на Г.С.С. по чл.38 ал.1 т.3 от ЗА.
Решението може да се обжалва, при
условията на чл.280 ал.1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на
страните пред
ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.