№ 272
гр. С., 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Гечев
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Крум Гечев Въззивно гражданско дело №
20225400500191 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 90/19.04.2022г., постановено по гр.д. № 932/2021г. по
описа на Районен съд – гр. С. първоинстанционният съд е осъдил
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ЕООД – гр. С., с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“П.Р.Славейков“
№2 да заплати на Е. В. К., с ЕГН: ********** и В. В. К., с ЕГН: ********** и
двамата с адрес: гр. С., ул. “М.П.“ № 10 сумата от 4 799,43лв.,
представляваща обезщетение за причинените им имуществени вреди в
собствения им недвижим имот – приземен и първи етаж от сграда с
идентификатор 67653.919.287.1, със застроена площ от 106 кв.м., с
предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, находяща се в гр.С.,
ул.“М.П.“ № 10, както и сумата от 700,00лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на наводнения им имот, изразяващи се в
стрес, лични неудобства и притеснения, ведно със законната лихва върху
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, считано от датата на
предявяване на иска – 31.08.2021г. до окончателното изплащане на сумите.
Със същото решение, първостепенният съд е осъдил
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ЕООД – гр. С., с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“П.Р.Славейков“
№2 да заплати на В. В. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. “М.П.“ № 10
1
сумата от 200,00лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди на собствения му лек автомобил „Тойота Корола“, с рег. № СМ.....АТ,
цвят сив, с първа регистрация на 22.08.2002г. и последна регистрация на
21.05.2019г., настъпили в началото на м.април 2021г. и изразяващи се в
изкривен праг на автомобила, ведно със законната лихва считано от датата на
предявяване на иска-31.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Районен съд – гр. С. се е произнесъл и по сторените по делото разноски,
като е осъдил „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ЕООД – гр. С., с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул.“П.Р.Славейков“ №2 да заплати на Е. В. К., с ЕГН: ********** и В. В. К., с
ЕГН: ********** и двамата с адрес: гр. С., ул. “М.П.“ № 10 сумата от 1 509,52
лв., представляваща направените от тях разноски по водене на делото.
Решението е обжалвано в законоустановения срок с въззивна жалба с вх.
№ 2196/09.05.2022г., депозирана от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД – гр. С., с ЕИК: *********, с адрес: - гр.С., п.к.
4700, ул. "П.Р.Славейков" № 2, представлявано от управителя – инж. Г.В..
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал.
1 ГПК и отговаря на процесуалните изисквания на чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 и
чл. 261 ГПК. С оглед депозирането и от страна, която притежава активна
процесуална легитимация по делото, срещу подлежащ на въззивен контрол
съдебен акт, същата се явява процесуално допустима.
С въззивната жалба се атакува първоинстанционният съдебен акт в
неговата цялост. Релевират се доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение, поради противоречие с материалния закон и постановяване на
същото при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Излага се, че първоинстанционният съд бил сезиран с два обективно
съединени иска - единият за обезщетение за причинени имуществени и
неимуществени вреди в резултат на настъпило наводнение в недвижим имот,
а другият – за обезщетение за вреди върху моторно превозно средство. В
жалбата се твърди, че при произнасянето си по първия иск, Районен съд – гр.
С. не е разгледал и не е обсъдил в мотивите си възражението на
жалбоподателя, че процесният имот представлява незавършено строителство
на жилищна сграда. Според въззивника, това представлява съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателите поддържат,
че присъждане на обезщетение за ремонт на недвижим имот, представляващ
незавършен строеж, е незаконосъбразно.
В жалбата се излага, че първостепенният съд не е разгледал и обсъдил в
мотивите на решението направеното в условията на алтернативност
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като доказателства за
това се съдържат в показанията на разпитаните в хода на
първоинстанционното производство свидетели.
Жалбоподателят твърди, че по делото не е доказана пряка и
непосредствена причинна връзка между аварията във външната водопроводна
мрежа и настъпилото наводнение в процесния имот.
По отношение на втория предявен иск, жалбоподателите излагат, че
2
първостепенният съд е постановил решението си само на базата на
произволни твърдения на насрещната страна, без по делото да са налице
никакви преки доказателства за възникването на щетата на описания
автомобил в резултат на извършените строително-монтажни работи.
Предвид гореизложеното, жалбоподателят настоява за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт и постановяване на решение, с което да
бъдат отхвърлени като неоснователни предявените искове. В условията на
алтернативност се прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор от въззиваемите – Е. В. К., с ЕГН: ********** и В. В. К., с ЕГН:
********** и двамата с постоянен адрес: гр. С., ул. „М.П.“ № 10, депозиран
чрез процесуалния представител – адв. Н.П. от АК – гр. С., със съдебен адрес:
гр. Ч., ул. „В.Д.“ № 25а.
С отговора на въззивната жалба се поддържа становище за нейната
неоснователност. Излага се, че още с отговора на исковата молба, депозирана
от ответниците в Районен съд – гр. С., по която с било образувано гр.д.№
932/2021г., жалбоподателят „В и К“ ЕООД, в качеството си па ответник по
така предявените искове, е поискало ищците да бъдат задължени от съда да
представят удостоверение за въвеждане в експлоатация на жилищната им
сграда, както и удостоверение за извършено преустройство на зимничния
етаж, състоящ се от гаражи и избени помещения в жилищни помещения, т.е.
ищците да се легитимират като собственици на законно изградена жилищна
сграда.
Излага се, че първостепенният съд правилно с проектодоклада по чл. 146
ГПК не е допуснал така направеното от ответника искане, като същевременно
в първото по делото съдебно заседание ответникът не е направил възражение
по доклада и същият е бил приет за окончателен. Поради тази причина
въззиваемите считат, че е настъпила преклузия по отношение на това искане
от страна на жалбоподателя.
Въззиваемите твърдят, че така направеното възражение от страна на
жалбоподателя досежно обстоятелството дали притежавания от същите
недвижим имот е незавършено строителство или не, е обстоятелство, което е
ирелевантно за съдебното производство с правно основание чл. 49, във вр. с
чл. 45 от ЗЗД. Дали една сграда е законна или не, както и дали са преустроени
нежилищни помещения в жилищни такива, според въззиваемите не е
относимо към възникналия между страните правен спор, а касае друг вид
съдебно производство по смисъла па ЗУТ и по реда па АПК.
Излага се, че въззиваемите се легитимират с годен титул за собственост
върху процесната жилищна сграда с Нот. акт № 94, том II, per. № 3449, дело
№ 260/27.07.2004г. по описа на Анастасия Славчева-нотариус с район на
действие Районен съд – гр. С., с per.№ 366 по регистъра на ПК, вписан в
Службата по вписванията с вх.рег.№ 1299/27.07.2004год., Акт №197, том IV,
дело №920/2004год, придобит от първият въззиваем в режим на СИО със
съпруга й В.М. К., а от втория въззиваем – но силата на наследяване. Изрично
3
в нотариалния акт, легитимиращ двамата въззиваеми като собственици е
посочено, че имотът, в който жалбоподателят е нанесъл имуществени вреди
представлява Жилищна сграда, която съгласно одобрените КККР на гр.С. е
нанесена като жилищна сграда- еднофамилна с идентификатор
№67653.919.287.1, със застроена площ от 106 кв.м. , построена в Поземлен
имот с идентификатор №67653.919.287 с площ от 443кв.м., с
административен адрес: гр.С., и.к.4700, ул.“М.П.“ № 10.
В отговора на въззивната жалба се твърди, че жилищната сграда, чиито
самостоятелни обекти или общи части са били засегнати от наводнението,
представлява създаден във времето в режим на уседналост и търпимост по
смисъла па §16, ал.1 от ПР на ЗУТ или по §127, ал.1 от ЗИД на ЗУТ строеж,
поради което премахването на сградата би довело до нарушаване на чл. 8 от
ЕКЗПЧОС, досежно правото на личен живот и правото па жилище за
собствениците на сградата.
Неоснователно, според въззиваемите, е твърдението, изложено във
въззивната жалба, че първостепенният съд не е обсъдил в мотивите си
заявеното в условията на алтернативност възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат. Излага се, че такова искане не е заявено от
жалбоподателя нито в отговора на исковата молба, нито в развилото се
съдебно производство по делото. Без основание се твърди, че
съпричиняването на вредоносния резултат се доказва от показанията на
разпитаните по делото свидетели. Твтрди се, че наведените от жалбоподателя
твърдения е недопустимо да се доказват със свидетелски показания, още
повече да се кредитират показанията на водените от жалбоподателя
свидетели – Т. и Д., доколкото същите са били в трудово правоотношение с
жалбоподателя.
Въззиваемите твърдят, че по делото не е доказано наличието на
съпричиняване на вредите в жилищната сграда, доколкото наводнението в
същата е станало през времето, в което въззиваемите са били на работа и са
отсъствали от жилището, както и поради обстоятелството, че имуществени
вреди са претърпели не само двамата въззиваеми по делото, но и други лица,
живущи на ул. „М.П.“ в гр. С..
Излага се, че от показанията на свидетелите А. и Б. безспорно се
установява, че поради наводнението ищците/въззиваеми в настоящото
производство/ са претърпели стрес и неудобства, които следва да бъдат
обезщетени от ответника – жалбоподател; че същите са били принудени да
живеят 4—5дни в друго жилище, поради влагата и поради невъзможността
веднага да бъдат отстранени повредите в електрозахранването на жилището
им.
По отношение на втория предявен иск, въззиваемите считат за
неоснователно твърдението на жалбоподателя, че първостепенният съд е
постановил съдебния си акт на база произволни твърдения на ищците, че
нямало никакви преки доказателства за възникване па щетата по автомобила в
резултат на СМР, както и че представеното доказателство за извършен ремонт
на автомобила било с крайно съмнителна стойност. От една страна страна
4
жалбоподателят не е възразил срещу допуснатото и прието от
първоинстанционния съд писмено доказателство, представено от
въззиваемите в съдебно заседание на 14.03.2022г., а от друга страна –
показанията на двамата разпитани по делото свидетели – А. и Б., които са и
очевидци на случилото се, са еднопосочни и непротиворечиви.
Предвид гореизложеното, въззиваемите настояват атакуваното Решение
№ 90/19.04.2022г., постановено по гр.д. № 932/2021г. по описа на Районен съд
– гр. С. да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Претендират и
присъждане на сторените във въззивното производство разноски.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, жалбоподателят
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ЕООД – гр. С., редовно призован,
се представлява от юрисконсулт П.К., който поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, въззиваемите Е. В. К. и
В. В. К., редовно призовани, не се явяват, представляват се от авд. Н.П., която
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, третото лице – помагач
на ответника – „АВТОМАГИСТРАЛИ – ЧЕРНО МОРЕ“ АД, редовно
призовано, не изпраща процесуален представител.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, третото лице – помагач
на ответника – „АВТОМАГИСТРАЛИ ХЕМУС“ АД, редовно призовано, не
изпраща процесуален представител. От същото е постъпило писмено
становище, с което се изразява становище за основателност на въззивната
жалба.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, третото лице – помагач
на ответника – „ПРОМЕНЕРГОМОНТАЖ“ АД, редовно призовано, не
изпраща процесуален представител. От същото е постъпило писмено
становище, с което настоява атакуваното първоинстанционно решение да
бъде отменено изцяло, а предявените от страна на ищците обективно
съединени искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Излага
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
въззиваемите.
Окръжен съд – гр. С., като взе предвид оплакванията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор и след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, прие за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
лице, което има активна процесуална легитимация, като същата е насочена
срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК се констатира,
че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната
компетентност на съдилищата по граждански дела и е допустимо – съдът се е
произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно
изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум.
Правилно е дадена материалноправната квалификация на предявените
5
обективно съединени искове. Налице са всички положителни процесуални
предпоставки и липсват отрицателни процесуални предпоставки за
постановяване на решението.
По делото не е спорно, а и от доказателствените източници безспорно
се установява, че по силата на Нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот № 94, том II, рег. № 3449 по нот. дело № 260 от 2004г. на
нотариус Анастасия Славкова, с рег. № 366 по Регистъра на нотариалната
камара, с район на действие С.ски районен съд, въззиваемата Е. В. К. е
придобила чрез покупко-продажба следния недвижим имот: незастроен терен,
целият с площ от 444 кв.м., съставляващ УПИ XII-835, кв.25 по ПУП на гр.С.,
кв.Райково,одобрен със заповеди №290/10.04.1980г. и №18/01.03.1999г. на
кмета на общ.С., заедно с извършеното подобрение в него, представляващо
започнато, но незавършено строителство на жилищна сграда с изграден
зимничен етаж –гаражи и избени помещения в груб строеж със застроена
площ от 102 кв.м при граници на имота подробно описани в нотариалния акт.
Описаният в цитирания нотариален акт недвижим имот е придобит от
въззиваемата по време на брака й с В.М. К. – починал на 01.04.2018г. От
представеното по делото удостоверение за наследници
№ГРАО001468/04.04.2018г. се установява, че негови наследници са Е. В. К.-
съпруга, М. В. К.-син и В. В. К.-син.
По делото пред първоинстанционния съд е представен Договор № РД-
ОПОС-5, сключен между „ВиК“ ЕООД – гр.С., /като възложител/ и ДЗЗД
“Пашмакли“, с членове в обединението: “Автомагистрали Хемус“АД,
“Автомагистрали-Черно море“АД и „Променергомонтаж“АД /като
изпълнител/, който договор е с предмет: Изпълнение на СМР на обект
„Интегриран воден проект на агломерация – гр.С.“.
Представени са още Договор за изпълнение на СМР от 01.07.2020г.,
сключен между Обединение ДЗЗД “Пашмакли“ /възложител/ и
„Променергомонтаж“АД – гр.Пловдив /изпълнител/с предмет: Извършване на
СМР на обект „интегриран воден проект на агломерация гр.С.; Актове за
установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване,
удостоверяващи,че са постигнати изискванията на проекта от 22.06.2021г.,
23.06.2021г., 24.06.2021г., 25.06.2021г., 28.06.2021г., 29.06.2021г.,
30.06.2021г.; Протокол за извършване на хидравлична проба на водопровода
от 29.06.2021г.и Протокол за извършване на промиване и хлориране на
водопровода от 29.06.2021г.г. на участък от т.3478 до т.3477.
Пред първостепенния съд като писмено доказателство по делото е
приложена Заповед №РД-0102/05.02.2021г. / оповестена същия ден на сайта
на Община С./, издадена във връзка с реализацията на проект „Интегриран
воден проект на агломерация град С.“, съгласно договорените условия на
ФИДИК – Червена книга, по ул.“М.П.“, с която е наредено: 1. Да се въведе
временна организация на движението на територията на общ.С., съгласно
одобрен проект за временна организация и безопасност на движението на
улиците на територията на гр.С. на основание становище на Сектор „Пътна
полиция“-ОД МВР С. в частта му за ул.“М.П.“ и заявление на ДЗЗД
6
„Пашмакли“ 2.Срок на заповедта: от 05.02.2021г.-31.03.2021г.; 3.Пътната
сигнализация, оказваща новата организация на движение да отговаря на
представения проект за временна организация на движение и на изискванията
на Наредба №3/16.08.2010г. на МРРБ,в частта му за ел.“М.П.“. Движението на
всички МПС по посочената улица се спира за периода на заповедта.
Изпълнението на заповедта е възложено на ДЗЗД “Пашмакли“.
Представено е удостоверение от управителя на „Слава БГ“ ЕООД гр.С.,
че на 04.04.2021г. в автосервиз Еврогаз е бил подменен и боядисан долен
десен праг на Тойота Корола с рег.№СМ.....АТ на стойност 200,00лв.
На 25.02.2021г. В. В. К. е подал жалба до управителя на ответното
дружество, че на същата дата поради ремонтни дейности на ул.“М.П.“-
подмяна воден цикъл домът му, намиращ се на същата улица е наводнен и
моли да бъде изпратен екип за установяване на повредата.
На 26.02.2021г. ответникът В. К. отново е подал молба до управителя на
„ВиК“-С. да бъде изпратен екип на дружеството за установяване на щети
вследствие на авария причинена от високо налягане в пъти над нормата. В
молбата е посочено,че цялата къща е с преустановено Ел. и ВиК захранване
поради наводнение на захранващото табло и скъсани меки връзки и развален
бойлер.
В отговор на жалбата и молбата „ВиК“- гр. С. е изпратило до В. К.
становище, че дружеството се ангажира да изпрати екип в неговото жилище
за установяване на щети на 01.03.2021г.
По делото, пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите М.
А., В.ия Б., К.Т. и С.Д..
От показанията на свидетеля А., който се съсед на въззиваемите, се
установява, че на 25.02.2021г. през деня му се обадил В. К., че се е наводнил
долния и горния етаж от къщата. Когато отишъл да види какво се е случило
установил, че е изключил автоматичния предпазител на вътрешното табло на
електромера на къщата, който е метален шкаф и не е изнесен. Отвън на стълба
има друго табло и на електромера там автоматичния предпазител е бил
сработил. Установил, че вътре цялото табло плувало във вода и имало
изгорели предпазители. По стените и по таваните от всякъде от втория етаж
течала вода на приземния етаж. Всичко плувало във вода. И на горния етаж-
този над приземния имало вода. Канелите били избили в кухнята на този
етаж. Вътрешният прекъсвач бил нагорял и се наложило да сложи нов
прекъсвач за повторно изключване не само от външния електромер, но и от
вътре на всички етажи. Преправил таблото като имало изгорели
предпазители, които сменил. Хората от къщата останали без ток 3-4 дни най-
малко, защото течала вода дори и от контактите и при това положение ток не
можело да бъде пуснат. Причината за това наводнение според свидетеля е
„ВиК“. Свидетелят сочи още,че почти всички комшии около него си сменили
бойлерите за една седмица, а някои и по два пъти си купили бойлери.
Нормално „ВиК“ предполага налягане от 4-5 бара. , като били накарани да си
сложат редуцир вентили, за да намалят налягането на водата. Преди да
сложат редуцир вентили налягането на водата варирало от 8,12 бара до 15
7
бара. Когато били свързани към новия водопровод никой не им се е обадил да
ги предупреди и много от живеещите на улица „М.П.“ били с повредени
бойлери. Когато се спира към 24:00 ч. потреблението тогава се качва най-
много налягането, тъй като никой не ползва вода посред нощ и налягането се
качва към 15 бара и нагоре. Сочи,че ищците имали поражения по фасадата на
къщата и вътре по стените. Наложило се да си купят нов хладилник и UPS.
Имало и стабилни дупки по улицата, нямало знаци по пътя за намаляване на
скоростта или знак да не се минава по улицата. По принцип си минавали, тъй
като си карали децата до детската градина. И сутрин и вечер, постоянно се е
използвала улицата. На В. и на майка му им се е отразило зле наводнението,
защото да не живееш в собствената си къща и да си наказан 4-5 дни без ток и
да ходиш по чужди къщи не е лесно. Токът го пуснали на 4-5 ден след като
изсъхнало малко.
Свидетелката Б., която живее на семейни начала с въззиваемия В. К.
излага, че двамата с В. били на работа в тяхното заведение, когато им се
обадили да им сменят оптичен кабел на интернета, тъй като заради
ремонтните дейности имало прекъснат интернет в къщата им. Затворили
заведението и се прибрали вкъщи. Видели, че от всякъде течала вода от
втория етаж към първия. От контактите буквално излизала вода.
Електрическото табло било пълно с вода. Долу на етажа течала вода от
тавана, от горния етаж. Отвън по терасите и стените имало вода. От ВиК при
проверката им обяснили, че причина за наводнението е меката връзка, която
според тях била китайска. Свидетелката сочи, че това не е така, защото
меката връзка е купена от сертифициран магазин и е сменена година преди
това и до сега не е имало проблеми. И преди това и спирана и пускана водата
и не е избивала тръбата. Не е имало други причини, освен силното налягане
на водата. Свидетелката сочи,че никой не ги е предупредил,че ще бъде спряна
водата, за да могат да си спрат крановете, никъде не е имало табели за
ремонтни дейности. Друго, което се случило е когато се връщали от работа
минали с колата през много голяма отворена дупка на пътя, която нямало как
да се заобиколи, защото била почти колкото цялото платно и изкривили прага
на колата. Когато се случило наводнението на къщата нямали ток, заради
това, че всичко било мокро, от електрическото табло и от контактите
излизала вода. Ходили при техни близки посред зима и живели 4-5 дни при
тях, докато поизсъхне влагата. От наводнението кухнята се била издула,
ламината в хола на втори етаж също бил издут, мазилката по стените се
лющела. Отстранили са половината неща, които не търпели отлагане като
електрическото табло, но другите поражения си стоят. Ремонта на прага на
колата бил 200 лв.
От показанията на свидетеля Т. се установява, че същият бил на
длъжност заместник управител и е отговарял за оперативната дейност на
дружеството към февруари 2021г. Помни подадената жалба от ищеца К. и
понеже е имало оплаквания за много щети лично е посетил адреса, заедно с
тогавашния началник район С.Д.. След като посетил адреса видял, че има
много щети. Искал да се убеди за причината за това, тъй като там се захранва
от висока зона кв.Райково. Котите на водоема и на улицата е около 90 м.
8
денивелация, което означава, че повече от 8,5, максимум 9 атмосфери може
да се качи, дори да има авария в регулатора за налягането, при което е
трябвало да сработи предпазния клапан на бойлера. Тези клапани са винаги
настроени на 6 атмосфери и при нормализиране на налягането да спре теча от
предпазния клапан. Този клапан е на бойлера. Някой път бойлера прокапва,
когато се вдигне температурата на водата. При направения оглед установил,
че проблема е в една мека връзка, която е била към мивката в кухнята на
втория етаж. Тя е разчетена да издържи 10 атмосфери. Там не е имало повече
от 9 атмосфери максимум. Установил, че камбанката на меката връзка била
спукана, личало и старо спукване. Явно от налягането при повишаването се е
досчупила. Проблема е в самата меката връзка под мивката в кухнята. От там
се е наводнил и първия етаж. По време на ремонта от ВиК за изпълнението на
втория воден цикъл е спирана водата, не само тогава и преди това също. Било
е въпрос на време както е била пукната камбанката това е можело да стане по
всяка време. Просто при спирането и пускането се получава хидравличен
удар и при лек хидравличен удар дори като е била спукана се досчупва
камбанката. Имало и снаждания на меката връзка. Не е допустимо да се
монтират меки връзки в сухи помещения. Други жалби официално е нямало
от тази улица същия ден. Хората се били обадили, че им са протекли
бойлерите. Когато се повиши налягането над 6 атмосфери бойлера има
предпазен клапан, който протича. Протича за кратко време и след това спира.
На сайта на ВиК винаги е обявявано кога ще се спира водата. В дадени
участъци, когато се направи ремонта следва превключване към новия участък
винаги е качвана информация на сайта на ВиК кога ще има превключване и
нарушено водоподаване. За да се направи превключване на даден участък
трябва да се спре водата, да се превключи и да се пусне. Когато се пуска
водата от водоема висока зона до ул. „М.П.“ денивелацията е 90 м., което
значи максимум 9 бара, повече няма как да се вдигне налягането.
Закономерно е 10 м. воден стълб е равно на една атмосфера или на 1 бар. Не
са имали такива проблеми на тази улица преди това.
Свидетелят Д. сочи, че към процесния период е работил във „ВиК“ като
ръководител на експлоатационен район – гр.С.. Присъствал е на направения
оглед по повод жалбата на ищеца К.. Отишли с Т. на въпросния адрес, Т.
влезнал вътре да огледа и да направи снимки, а то е чакал отвън. Т. излезнал
и му показал снимките, като заявил, че най- вероятната причина за това
наводнение е меката връзка под мивката в кухнята на втория етаж. Това е
било миналата година, в началото на март месец. По други жалби не е ходил
на тази улица. Имало е само оплаквания от няколко места за прокапали
предпазни вентили на бойлери, но след отстраняване на проблема с
регулатора те са изчезнали. На 25.02. е бил аварирал регулатора на ул.“Захари
Стоянов“ и сутринта налягането на регулатора било 8,5 атмосфери. Веднага
била спряна водата и регулатора бил отремонтиран, като до вечерта
водоподаването в района било възстановено. На ул.“Захари Стоянов“, която е
в близост до ул.“М.П.“ се намира регулатора за налягане и е монтиран на
захранващата тръба за целия квартал. На изхода регулатора показвал 8,5
атмосфери налягане.
9
В първоинстанционното производство е назначена и изслушана СТЕ,
вещото лице по която дава заключение, че процесният имот представлява
жилищна сграда, състояща се от избен етаж, сутерен и два жилищни етажа.
Сградата е с масивна конструкция, с колони, греди и плочи от стоманобетон и
тухлени ограждащи и преградни стени. Довършителни работи - релефна
мазилка по стени и тавани- вътре, по външните стени фасадна драскана
мазилка. По пода на сутеренния етаж е поставен теракот. На първи етаж -
ламинат и теракот. Дограма - дървена със стъклопакет. На сутеренния и
първи етаж има поставено кухненско обзавеждане. В избения етаж се намира
главното ел.табло. От направения оглед на избения, сутеренния и първи етаж
вещото лице е установило следното: Двата етажа са обзаведени и обитаеми.
По стените на сутерена и на първи етаж има следи от влага. В сутерена те са
непосредствено под тавана и на тавана. На първи жилищен етаж влажните
петна са до пода, като водата се е просмукала по стените на височина около
20-25 см от пода. По стените на избения етаж също има следи от влага, като
поради липса на проветрение се усеща миризма на мухъл. Има влажно петно
и по еркера над входа на сутеренния етаж. Вратите и страниците на
кухненското обзавеждане, които са от ПДЧ плоскости са се раздули. От
огледа може да се направи извод, че тези повреди по довършителните работи
са в резултат на наводнение, случило се на първи жилищен етаж, като нивото
на водата по пода е достигало около 15 см. Част от насъбралата се вода е
проникнала на долния, сутеренен етаж, като е намокрила стените и тавана,
както и в избения етаж през малък отвор в стоманобетоновата плоча,
непосредствено над главното електрическо табло. По време на огледа на
двата етажа има водоснабдяване и електричество, голяма част от щетите са
отстранени, като например смяна на главен предпазител, смяна на гъвкави
връзки на ВиК инсталацията, смяна на ел.контакти. Вещото лице дава
заключение, че за отстраняване на щетите от наводнението е необходимо да
се извършат следните СМР: изронване на стара мазилка по стени, нова варо-
циментова мазилка по стени, боядисване по стени и тавани, смяна на
ел.контакти, смяна на главен предпазител на ел.табло, смяна на 4 бр. гъвкави
ВиК връзки, кухненско обзавеждане /долен ред/ на двата етажа. Стойността
на СМР, която е необходима за възстановяване на щетите е 4 799,43 лв. с
ДДС.
При така установената от първостепенния съд фактическа обстановка,
която не се оспорва от страните и изцяло се споделя от настоящия съдебен
състав, пред когото не са събрани нови доказателства, които да обосноват
различна от установената фактическа обстановка, въззивният съд достига до
следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 от
ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди, в резултат на неправомерно бездействие от страна на
ответника /жалбоподател в настоящото производство/, изразяващо се в
неизпълнение на задължението на жалбоподателя „ВиК“ ЕООД – гр. С. да
информира засегнатите потребители, при планирани прекъсвания на
10
водоподаването в срок най – малко 24 часа по – рано, чрез средствата за
масово осведомяване или по друг подходящ начин.
Съгласно разпоредбите на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или
по повод изпълнението на тази работа. Фактическият състав на непозволеното
увреждане по чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД включва елементите -
противоправно деяние на лице, на което е възложена работа по трудов или
друг вид договор, причинена вреда при или по повод изпълнението на
възложената работа, вина и причинна връзка между противоправното
поведение и причинения вредоносен резултат. Отговорността на ответника
при предявен иск с пр.осн. чл. 49 ЗЗД е безвиновна гаранционно-
обезпечителна отговорност и за ангажирането й следва да се установи
качеството на ответника на субект който е възложил на прекия причинител на
вредата извършването на работата по повод или във връзка с която са
настъпили вредите. В хипотезата на чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, както и само в
хипотезата на чл. 45 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.
В настоящия случай, по делото не е спорно, че между жалбоподателя
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр.С., като възложител, и ДЗЗД
„Пашмакли“ /с членове в обединението – конституираните като трети лица
помагачи на ответника в първоинстанционното производство акционерни
дружества – „Автомагистрали Хемус“АД, „Автомагистрали –Черно море“АД
и „Променергомонтаж“АД/, като изпълнител, е сключен Договор за
изпълнение на строително – монтажни работи на обект „Интегриран воден
проект на агломерация – гр.С.“, съгласно договорните условия на ФИДИК-
червена книга.
Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че в
изпълнение на посочения договор, през периода м. февруари-март 2021г. от
изпълнителя по договора са извършвани ремонтни дейности по смяна на
водопроводните тръби по улица „М.П.“, находяща се в гр.С., на която улица
се намира водоснабдения обект – жилищната сграда, собственост на
въззиваемите, съгласно Нот.акт. № 94, т. II, рег.№3449, д.№260/2004г. на
Нотариус № 366 по РНК. Установи се от разпитаните по делото свидетели и
приложената преписка по подадената от В. К. Жалба, че на 25.02.2021г. при
пускане на водоподаването се къса меката връзка под мивката в кухнята на
втория етаж, при което приземният етаж и вторият етаж от жилищната
сграда, собственост на въззиваемите, били наводнени, като на
жалбоподателите били причинени имуществени вреди, подробно установени
в депозираното пред първоинстанционния съд заключение на вещото лице –
инж. Татяна Драганова – Терзийска.
Спорният въпрос между страните по делото е дали причинените на
въззиваемите имуществени и неимуществени вреди се намират в причинна
връзка с осъществяваната от дружеството – жалбоподател ремонтна дейност,
който се явява възложител на работата, както и дали е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на въззиваемите.
Настоящият съдебен състав намира, че претърпените от въззиваемите в
11
настоящото производство вреди подлежат на обезщетяване на основание чл.
49 от ЗЗД, доколкото същите не са настъпили от обективно присъщи свойства
на водопроводната инсталация, а са свързани с човешка дейност по
информиране на засегнатите потребители на „ВиК“ услуги относно
обезопасяването на водопроводната инсталация при извършването на
ремонтни дейности. Правилно в обжалваното решение е формиран извод, че
задължение за информиране на засегнатите потребители на „ВиК“ услуги
относно обезопасяването на водопроводната инсталация при извършването на
ремонтни дейности носи именно дружеството – въззивен жалбоподател.
За дружеството - жалбоподател е налице установено задължение, в чл.8,
т.10 от Общите условия за предоставяне на водоснабдителни и
канализационни услуги на потребителите от „ВиК“ оператор – гр. С., а
именно: при планирани прекъсвания на водоподаването, жалбоподателят е
следвало да информира засегнати потребители най-малко 24 часа по-рано,
чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин. Налице
е и причинна връзка между бездействието на ответника да информира
потребителите с водоснабдени обекти на ул.“М.П.“, сред които и
въззиваемите К.и, за спирането и възстановяването на водоподаването на
25.02.2021г. и претърпените от тях имуществените вреди, които възлизат на
стойност 4 799,43 лв. В тази насока е и депозираното в първоинстанционното
производство заключение на вещото лице – инж. Терзийска.
От съвкупността на доказателствата по делото /писмени, гласни и
експертни/ по категоричен начин се установява механизмът на настъпване на
имуществените вреди, настъпили в имота на въззиваемите по делото.
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат с правно
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е недоказано от страна на жалбоподателя,
който носи доказателствената тежест да установи наличието на нередности
във вътрешната водопроводна инсталация на процесния имот, собственост на
въззиваемите. В тази насока пред първоинстанционния съд са ангажирани
гласни догказателства /показанията на свидетеля К.Т., който към момента на
настъпване на вредите е заемал длъжността заместник – управител при
жалбоподателя/, но същите остават изолирани и не кореспондират с
останалия събран по делото доказателствен матеирал. Още повече, че
свидетелят Т. твърди, че е съставен констативен протокол на място, но
същият не се представя като доказателство по делото.
Правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на
свидетелите А. и Б. и е приел, че поради наводнението, въззиваемите са
претърпели неимуществени вреди – неудобства и стрес, които следва да бъдат
обезщетени от дружеството – жалбоподател. Поради наводнението, същите
били принудени да живеят 4-5 дни в друго жилище. През този период не са
могли да живеят в собствените си имоти поради влагата в тях и поради
невъзможността да бъде възстановено веднага и електрозахранването.
Неоснователно е възражението, изложено във въззивната жалба, че
присъждане на обезщетение за ремонт на недвижим имот, представляващ
незавършен строеж е незаконосъобразно. Това е така, доколкото степента на
12
завършеност на строежа не би могла да обуслови възможността, респ.
невъзможността за претендиране на обезщетение за претърпени вреди в
имота.
Следва да бъде споделен и изводът на първостепенния съд за
основателност на предявения иск за обезщетение на претърпени от страна на
въззиваемия В. К. имуществени вреди на собствения му лек автомобил.
Безспорно установено по делото е, че същият е собственик на лек автомобил
„Тойота Корола“, сив цвят,с рег. № СМ.....АТ. От показанията на
свидетелката Б., на които настоящият съдебен състав дава вяра, се установява,
че прибирайки се от работа, в началото на м.април 2021г., със собствения си
лек автомобил, въззиваемият В. К. попаднал в дупка на платното на улица
„М.П.“ , която била разкопана във връзка с водния цикъл и прагът на
автомобила бил изкривен. Следователно, претърпените от въззиваемия К.
имуществени вреди по отношение на собствения му лек автомобил се
намират в причинна връзка с поведението на дружеството – жалбоподател,
което не е предприело действия след извършване на строително – ремонтните
дейности по улицата /нейното разкопаване/, да приведе същата във вида, в
който е била годна да се използва от автомобили. От представеното по делото
Удостоверение от автосервиз „Еврогаз“ от 04.04.2021г. се установява, че на
цитираната дата е бил подменен долен десен праг на автомобил „Тойота
Корола“ с рег. № СМ.....АТ на стойност 200 лева.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното Решение
№ 90/19.04.2022г., постановено по гр.д. № 932/2021г. по описа на Районен съд
– гр. С. се явява законосъобразно и правилно и като такова, ще следва същото
да бъде изцяло потвърдено.
С оглед изхода на спора, разноски за въззивното производство се
дължат в полза на въззиваемите Е. В. К. и В. В. К., които съобразно
представения по делото списък по чл. 80 ГПК възлизат на 800 лева.
Неоснователно се явява направеното от страна на третото лице – помагач на
страната на ответника – ПРОМЕНЕРГОМОНТАЖ“ АД възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемите.
По делото са предявени три обективно съединени иска с правно
основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, като минималният размер на
адвокатското възнаграждение следва да се определи съобразно разпоредбата
на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като за предявените с една искова молба
искове, уговореното адвокатско възнаграждение от 800 лева не надвишава
минималния размер.
Мотивиран от гореизложеното, Окръжен съд – гр. С.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 90/19.04.2022г., постановено по гр.д. №
932/2021г. по описа на Районен съд – гр. С. като законосъобразно и правилно.
13
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ЕООД – гр. С.,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул.“П.Р.Славейков“ №2 да заплати на Е. В. К., с ЕГН: ********** и В. В. К., с
ЕГН: ********** и двамата с адрес: гр. С., ул. “М.П.“ № 10 сумата от 800лв.
/осемстотин лева/, представляваща сторени от въззиваемите разноски за
адвокатско възнаграждение за процесуални представителство пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третите лица –
помагачи на ответника – „Автомагистрали – Черно море“ АД,
„Автомагистрали - Хемус“ АД и „Променергомонтаж“ АД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14