Определение по дело №505/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 145 и сл АПК във връзка с чл. 172, ал.5 ЗДвП.

Образувано е по жалба на Х. М. М., [ЕГН], от с. Пресяк, общ. Търговище, [улица], действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. С. А. от АК-Търговище, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 24-1993-000130/27.07.2024г., издадена от С. П. С. - полицай към ОДМВР-Търговище, РУ-Търговище.

След извършване на проверка за редовност на постъпилата жалба и след отстраняване на констатираната нередовност в срок, съдът установи, че същата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, поради което е редовна. Относно допустимостта на жалбата съдът установи, че същата е подадена срещу акт, който подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.172 ал.5 от ЗДвП. Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване на оспорения административен акт, предвид датата на връчването му – 27.07.2024г., отразена в разписка към заповедта, и датата на пощенското клеймо върху плика за изпращането на жалбата до административния орган – 08.08.2024г. Същата се подава от лице – адресат на оспорения акт, имащо правен интерес от обжалване на последния. Предвид постоянния адрес на жалбоподателя в съдебния район на Административен съд - Търговище, съгласно чл. 172 ал.5 от ЗДвП във вр.с чл. 133 ал.1 от АПК спорът е родово и местно подсъден на АдмСТ. При така направената констатация за редовност и допустимост на жалбата следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждането й с призоваване на конституираните страни и да се извърши процедурата по чл. 163 ал. 2 АПК като се укаже на административния орган, издал оспорения акт, възможността в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи писмен отговор и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага. Следва да се съобщи на страните проект за доклад по делото.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА като страни в настоящото производство:

Х. М. М., [ЕГН], от с. Пресяк, общ. Търговище, [улица], в качеството на жалбоподател/оспорващ, и

С. П. С. - полицай към ОДМВР-Търговище, РУ-Търговище, в качеството на ответник по оспорването.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.10.2024 г. от 10.00 ч. в зала №1 на Съдебна палата - Търговище, за която дата да се призоват страните на посочените по делото адреси.

УКАЗВА на С. П. С. - полицай към ОДМВР-Търговище, РУ-Търговище, възможността му по чл.163 ал.2 от АПК във вр.с чл. 172 ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаване на преписа на настоящото определение да представи писмен отговор по жалбата и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1.Обстоятелства, на които се основават страните - В жалбата се визира незаконосъобразност и необоснованост на обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 24-1993-000130/27.07.2024г., издадена от С. П. С. - полицай към ОДМВР-Търговище, РУ-Търговище. Визират се допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила, несъответствие с изискванията за форма на индивидуалните административни актове и с целта на закона – отменителни основания по чл. 146 т.2, 3, 4 и 5 АПК. Оспорва се приетата от органа констатация, че МПС, с което е извършено нарушението, е собственост на жалбоподателя, като се твърди, че същото е собственост на регистрирано във ФРГ юридическо лице, чийто едноличен собственик е жалбоподателят. Сочи се, че субект на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б."б" от ЗДвП се явява единствено собственикът на ППС, който управлява собственото си МПС, докато в конкретния случай водачът на МПС бил едноличен собственик на юридическото лице - собственик на МПС, т.е водачът в случая не може да бъде адресат на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б."б" от ЗДвП и това представлявало самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт. Като друго основание за отмяна сочи обстоятелството, че административният орган не установил безспорно наличието на материално правната предпоставка за прилагането на ПАМ, тъй като не било приложено предвиденото от закона доказателствено средство - лабораторно изследване на кръвна проба. В оспорения акт не били изложени и мотиви досежно срока на действие на мярката, като жалбоподателят счита, че определеният срок за спиране на автомобила от движение следва да бъде обоснован с конкретни факти и обстоятелства, налагащи спирането именно в определения срок. Твърди, че липсата на мотиви като задължителен елемент от съдържанието на акта е съществено нарушение на процесуални правила, тъй като ограничава правото на защита на оспорващия. Счита, че отнемането на регистрационните табели и на СРМПС на автомобил, регистриран в друга държава, в случая във ФРГ, води до ограничителни мерки, които не кореспондират със целта на закона, а именно - прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето, а в случая се ограничава възможността на юридическото лице да ползва своите дълготрайни материални активи, каквото е МПС. Поради изложените доводи жалбоподателят моли съда да отмени изцяло обжалваната заповед.

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 24-1993-000130/27.07.2024г., издадена от С. П. С. - полицай към ОДМВР-Търговище, РУ-Търговище, на основание чл. 171 т.2а б.“б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка : „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година , а именно за 6 месеца“, поради управление на МПС с концентрация на алкохол в издишания от водача въздух 0,60 промила, установена по надлежния ред с техническо средство А. Д. 7510.

2. Правна квалификация на спора – жалбата е с правно основание чл. чл.172 ал.5 от ЗДвП.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – не са налице такива.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – не са налице такива.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ответната страна - С. П. С. - полицай към ОДМВР-Търговище, РУ-Търговище, че съгласно чл.170 ал.1 от АПК носи тежестта за доказване, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и при спазване на всички процесуални правила, както и да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорената заповед. В изпълнение на доказателствената тежест ответникът следва да представи : 1/заповед за оправомощаването му да издава ЗППАМ на приложеното в случая правно основание; 2/ да докаже качеството на адресата на оспорената ЗППАМ на собственик на описаното в последната МПС към момента на издаване на процесната заповед; 3/ да представи заверено копие на протокола за взимане на кръвната проба, подложена на химическо изследване, за което е приложен Протокол №94/29.07.2024г.

УКАЗВА на оспорващия, че носи тежестта на доказване относно изложените в жалбата твърдения, от които черпи за себе си благоприятни правни последици. В изпълнение на доказателствената тежест следва да докаже твърдението си, че към момента на издаване на оспорената ЗППАМ - 27.07.2024 г., собственик на описаното в същата МПС е било юридическо лице, а не жалбоподателят в качеството си на физическо лице.

По представените доказателства от страните, съдът ще се произнесе в насроченото по делото открито съдебно заседание, съгласно чл.171 ал.6 изр.2 от АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните.