РЕШЕНИЕ
№ 355
гр. Перник, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500405 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. с чл. 341 и сл. от ГПК.
С Решение № 260021/20.04.2022г., постановено по гр. д. № 738/2020г. по описа на РС – гр.
Радомир, първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от В. С. Б. против Е. С. Б. иск с
правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за обявяване нищожност на саморъчно
завещание от 12.05.2015 г., оставено от Ц.И.Г. в полза на Е. С. Б..
Намалено е по предявения от В. С. Б. против Е. С. Б. иск с правно основание чл. 30, ал. 1
ЗН, завещателното разпореждане, извършено от Ц.И.Г. в полза на Е. С. Б., чрез саморъчно
завещание от 12.05.2015 г. на 4/6 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
61577.502.2841.1.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.***, одобрени със
заповед № РД-18-75/10.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на имота: ***,
АПАРТАМЕНТ № *, с площ на целия самостоятелен обект по скица от 105 кв. м, който
самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
61577.502.2841, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива
на обекта - 1 (едно), стар идентификатор: няма, при съседи на самостоятелния обект: на
същия етаж - самостоятелен обект с идентификатор 61577.502.2841.1.3, под обекта -
самостоятелен обект с идентификатор 61577.502.2841.1.5, над обекта - няма, ведно с избено
1
помещение № **, с полезна площ от 9,14 кв. м. и таванско помещение № **, с полезна площ
от 26,46 кв. м, с 1/3 част, като е възстановена на В. С. Б. запазените ù части от наследството
на Ц.И.Г., починала на ***, в размер на 2/9 ид. ч. от имота.
Намалено е по предявения от В. С. Б. против Е. С. Б. иск с правно основание чл. 30, ал. 1
ЗН, завещателното разпореждане, извършено от Ц.И.Г. в полза на Е. С. Б., чрез саморъчно
завещание от 12.05.2015 г. на урегулиран поземлен имот, находящ се в землището на с.
***, общ.***, обл. ***, съставляващ парцел *** за имот с планоснимачен номер ***, в кв. **
по плана на селото, с площ от 840 кв. м по нотариален акт, а по скица от 873 кв. м, отреден
за жилищно застрояване, при граници на имота по нотариален акт: улица, С.С.С., Й.Е.Л.,
наследници на С.Л. и Б.М.И., а по скица съседите на целия имот са: улица с ОК 177-178,
УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, всички от кв. ** по плана на с. ***, с 1/3 част, като
са възстановени на В. С. Б. запазените ù части от наследството на Ц.И.Г., починала на ***,
в размер на 1/3 ид. ч. от имота.
Намалено е по предявения от В. С. Б. против Е. С. Б. иск с правно основание чл. 30, ал. 1
ЗН, завещателното разпореждане, извършено от Ц.И.Г. в полза на Е. С. Б., чрез саморъчно
завещание от 12.05.2015 г. на двуетажна масивна вилна сграда, със застроена площ от 44
кв. м. и масивен гараж, със застроена площ от 15 кв. м, построени в урегулиран
поземлен имот, находящ се в землището на с. ***, общ.***, обл. ***, съставляващ парцел
*** за имот с планоснимачен номер ***, в кв. ** по плана на селото, с площ от 840 кв. м по
нотариален акт, а по скица от 873 кв. м, отреден за жилищно застрояване, при граници на
имота по нотариален акт: улица, С.С.С., Й.Е.Л., наследници на С.Л. и Б.М.И., а по скица
съседите на целия имот са: улица с ОК 177-178, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***,
всички от кв. ** по плана на с. *** и всички подобрения в него, с 1/3 част, като е
възстановена на В. С. Б.запазените ù части от наследството на Ц.И.Г., починала на ***, в
размер на 2/9 ид. ч. от така посочените сграда, гараж и всички подобрения в имота.
ДОПУСНАТО е извършването на съдебна делба на следните недвижими имоти, а именно:
1/ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61577.502.2841.1.6 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.***, одобрени със заповед № РД-18-75/10.11.2015 г. на
изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед
за изменение в КККР, с адрес на имота: ***, АПАРТАМЕНТ № *, с площ на целия
самостоятелен обект по скица от 105 кв. м, който самостоятелен обект се намира в сграда №
*, разположена в поземлен имот с идентификатор 61577.502.2841, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1 (едно), стар
идентификатор: няма, при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж - самостоятелен
обект с идентификатор 61577.502.2841.1.3, под обекта - самостоятелен обект с
идентификатор 61577.502.2841.1.5, над обекта - няма, ведно с избено помещение № **, с
полезна площ от 9,14 кв. м. и таванско помещение № **, с полезна площ от 26,46 кв. м.
между В. С. Б. – 7/18 идеални части и Е. С. Б. – 11/18 идеални части.
2/ Урегулиран поземлен имот, находящ се в землището на с. ***, общ.***, обл. ***,
съставляващ парцел *** за имот с планоснимачен номер ***, в кв. ** по плана на селото, с
2
площ от 840 кв. м по нотариален акт, а по скица от 873 кв. м, отреден за жилищно
застрояване, при граници на имота по нотариален акт: улица, С.С.С., Й.Е.Л., наследници на
С.Л. и Б.М.И., а по скица съседите на целия имот са: улица с ОК 177-178, УПИ ***, УПИ
***, УПИ ***, УПИ ***, всички от кв. ** по плана на с. ***, ведно с построените в имота
двуетажна масивна вилна сграда, със застроена площ от 44 кв.м. и масивен гараж, със
застроена площ от 15 кв.м. и всички подобрения в него, между В. С. Б. и Е. С. Б. при
следните квоти:
- В. С. Б. – 6/18 ид.части от урегулиран поземлен имот, находящ се в землището на
с. ***, общ.***, обл. ***, съставляващ парцел *** за имот с планоснимачен номер ***, в кв.
** по плана на селото, с площ от 840 кв. м по нотариален акт, а по скица от 873 кв. м,
отреден за жилищно застрояване, при граници на имота по нотариален акт: улица, С.С.С.,
Й.Е.Л., наследници на С.Л. и Б.М.И., а по скица съседите на целия имот са: улица с ОК 177-
178, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, всички от кв. ** по плана на с. ***, както и
7/18 идеални части от изградените в имота двуетажна масивна вилна сграда, със застроена
площ от 44 кв. м и масивен гараж, със застроена площ от 15 кв.м. и всички подобрения в
него.
- Е. С. Б. – 12/18 ид.части от урегулиран поземлен имот, находящ се в землището
на с. ***, общ.***, обл. ***, съставляващ парцел *** за имот с планоснимачен номер ***, в
кв. ** по плана на селото, с площ от 840 кв. м по нотариален акт, а по скица от 873 кв. м,
отреден за жилищно застрояване, при граници на имота по нотариален акт: улица, С.С.С.,
Й.Е.Л., наследници на С.Л. и Б.М.И., а по скица съседите на целия имот са: улица с ОК 177-
178, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, всички от кв. ** по плана на с. ***, както и
11/18 идеални части от изградените в имота двуетажна масивна вилна сграда, със застроена
площ от 44 кв. м. и масивен гараж, със застроена площ от 15 кв. м. и всички подобрения в
него.
С решението Е. С. Б. е осъден да заплаща на В. С. Б. сумата от 99,23 лева месечно,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на идеалните части на ищцата от
съсобствените им имоти, а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор
61577.502.2841.1.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.***, одобрени със
заповед № РД-18-75/10.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на имота: с адрес на имота:
***, АПАРТАМЕНТ № *, с площ на целия самостоятелен обект по скица от 105 кв. м,
който самостоятелен обект се намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с
идентификатор 61577.502.2841, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта - 1 (едно), стар идентификатор: няма, при съседи на
самостоятелния обект: на същия етаж - самостоятелен обект с идентификатор
61577.502.2841.1.3, под обекта - самостоятелен обект с идентификатор 61577.502.2841.1.5,
над обекта - няма, ведно с избено помещение № **, с полезна площ от 9,14 кв. м. и таванско
помещение № **, с полезна площ от 26,46 кв. м, и Урегулиран поземлен имот, находящ се
в землището на с. ***, общ.***, обл. ***, съставляващ парцел *** за имот с планоснимачен
3
номер ***, в кв. ** по плана на селото, с площ от 840 кв. м по нотариален акт, а по скица от
873 кв. м, отреден за жилищно застрояване, при граници на имота по нотариален акт: улица,
С.С.С., Й.Е.Л., наследници на С.Л. и Б.М.И., а по скица съседите на целия имот са: улица с
ОК 177-178, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, всички от кв. ** по плана на с. ***,
ведно с построените в имота двуетажна масивна вилна сграда, със застроена площ от 44
кв.м. и масивен гараж, със застроена площ от 15 кв.м. и всички подобрения в него, за
периода от датата на влизане в законна сила на настоящия съдебен акт до окончателното
извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС, като за
разликата до пълния предявен размер от 200,00 лева претенцията е отхвърлена, като
неоснователна и недоказана.
Недоволен от решението е останал Е. С. Б., който с въззивна жалба с вх.№
260486/13.05.2022г., чрез адв. Б.Б. го обжалва. В жалбата се поддържа, че
първоинстанционният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, както и доводите на страните, поради което неправилно е допуснал до
делба между съделителите процесните недвижими имоти при посочените делбени квоти.
Твърди се, че запазената част на ищцата от наследството на наследодателката не е
накърнена със съставеното саморъчно завещание. Позовава се на изтекла придобивна
давност по отношение на процесните имоти в полза на жалбоподателя, като счита за
необоснован извода на съда, че владението е установено с насилие. Поради изложеното
моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което да бъде
отхвърлен предявеният иск, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК В. Б., чрез адв. И. В., по подробни съображения изразява
становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице, страна в
процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд
в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие
с основанието и петитума на исканато съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанциянния съд е сезиран с иск за делба, производството е за делба във фазата на
допускането й, обективно съединен с иск по чл. 42, б „б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗН и при условията
на евентуалност с иск по чл. 30, ал. 1 ЗН. Направено е и искане по чл. 344, ал. 2 ГПК за
осъждане на ответника да заплаща на ищцата сумата от 200,00 лева месечно,
представляваща обезщетение за едноличното ползване на делбените имоти от ответника,
съответно на прилежащите на ищцата идеални части от имотите, считано от влизане в сила
4
на решението до окончателното извършване на делбата.
От изложеното в исковата молба се установява, че поради невъзможност доброволно бъде
прекратена съсобствеността върху описаните имоти, за ищцата е налице правен интерес от
предявяване на процесните искови претенции. Ответникът, сега жалбоподател е оспорил
иска за делба на процесните недвижими имоти, с твърдения, че дворното място, находящо се
в с. ***, не е било съпружеска имуществена общност на родителите на страните, а е било
изключителна собственост на майка им Ц.Г., която е придобила собствеността върху
същото по наследство от нейния баща И.М. и нейната майка Р.М. по силата на дарствено
разпореждане от нейната сестра М.М..
По делото са представени Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № ***,
том *, дело № 346/1963 г. на Радомирски народен съдия, Нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № ***, том ***, дело №
613/1969 г. на Радомисрки народен съдия, Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
***, том*, дело № 74/1981 г. на Радомирски районен съдия Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № ***, том **, дело № 1495/1991 г. на нотариус М. Д., с райно на действие -
РС - Радомир, Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по
завещание (констативен) № ***, том *, рег. № ***, дело № 190/2019 г. на нотариус М. Д., с
район на действие - РС - Радомир, по силата на който и на основание чл. 587 ГПК
ответникът Е. С. Б. е признат за собственик на следните недвижими имоти, придобити от
молителя по завещание от Ц.И.Г., а именно: 5/6 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 61577.502.2841.1.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
***, одобрени със заповед № РД-18-75/10.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на
имота: ***, с площ на целия самостоятелен обект по скица от 105 кв. м, който самостоятелен
обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
61577.502.2841, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива
на обекта - 1 (едно), стар идентификатор: няма, при съседи на самостоятелния обект: на
същия етаж - самостоятелен обект с идентификатор 61577.502.2841.1.3, под обекта -
самостоятелен обект с идентификатор 61577.502.2841.1.5, над обекта - няма, ведно с 5/6 ид.
ч. от избено помещение № **, с полезна площ от 9,14 кв. м и таванско помещение № **, с
полезна площ от 26,46 кв. м, както и на 5/6 ид. ч. от урегулиран поземлен имот, находящ се
в землището на с. ***, общ. ***, обл. ***, съставляващ парцел *** за имот с планоснимачен
номер ***, в кв. ** по плана на селото, с площ от 840 кв. м по нотариален акт, а по скица от
873 кв. м, отреден за жилищно застрояване, при граници на имота по нотариален акт: улица,
С.С.С., Й.Е.Л., наследници на С.Л. и Б.М.И., а по скица съседите на целия имот са: улица с
ОК 177 - 178, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, всички от кв. ** по плана на с. ***,
ведно с 5/6 ид. ч. от построените в имота двуетажна масивна вилна сграда, със застроена
площ от 44 кв. м и масивен гараж, със застроена площ от 15 кв. м и всички подобрения в
него.
Пред Районния съд са събрани и гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите
5
В.М., С. Б. - С., която е дъщеря на ответника, В.В., който е съпруг на ищцата, И.Н., С. Б.,
която е съпруга на ответника и К.М..
Представено е удостоверение с изх. № 315/17.11.2017 г., издадено от „Перник - Инвест“
ЕООД, удостоверение с изх. № *** на Община Радомир, разрешение за строеж №
3/24.04.1986 г. и разрешение за строеж № 6/08.05.1979 г., саморъчно завещание от
12.05.2015 г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание, съставен от
нотариус Б. К., с район на действие - РС - Радомир, на 22.12.2017 г.
Представното е удостоверение за наследници с изх. № ***, издадено от кметство, с. ***, от
което е видно, че Ц.И.Г. е починала на *** и е оставила за наследници В. С. Б. — дъщеря и
Е. С. Б. - син.
Представено е и удостоверение за наследници с изх. № ***, издадено от Община ***, от
което се установява, че С. Б. Г. е починал на *** и е оставил за наследници Ц.И.Г. - съпруга,
В. С. Б. - дъщеря и Е. С. Б. - син.
По делото е представено и удостоверение за наследници с изх. № ***, издадено от кметство,
с. ***, от което се установява, че Р.В.З. е починала на *** и е оставила за наследници
М.И.М. - дъщеря и Ц.И.Г. - дъщеря. Представени са и други относими доказателства,
ангажирани от страните, включително и гласни, подробно обсъдени от
първоинстанционният съд.
При тези доказателства районният съд постановил обжалваното решение.
При така установеното от фактическа страна, с предмет, очертан от въззивната жалба, от
правна въззивният съд намира следното.
При разглеждане на спора първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички относими
към спора и посочени от страните доказателства. Пред настоящата инстанция не се
представят нови доказателства.
За да постанови атакуваният съдебен акт първоинстанционният съд е правилно е приел, че с
оглед неоснователността на иска за нищожност, на саморъчно завещание от 12.05.2015г.
оставено от Ц.И.Г. в полза на Е. С. Б., е основателен предявения при условията на
евентуалност иск по чл. 30, ал. 1 ЗН - за възстановяване на запазена част, чрез с намаляване
на завещателното разпореждане до размера на запазената част на ищцата, като в
разглежданата хипотеза и при предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН не се образува наследствена
маса по чл. 31 ЗН, а възстановяването се извършва чрез дробта по чл. 28 или чл. 29 ЗН,
съставляваща размера на запазената част. Приел е, че имотите са запазили наследственият си
характер и не са станале изключителна собственост на жалбоподателя и понастоящем са
съсобствени между двамата съделители по делото, които са пълният кръг от наследници по
закон на общите им наследодатели С. Б. Г., починал на *** и Ц.И.Г. е починала на ***,
поради което е уважил предявените искови претенции и е допуснал делба на процесните
недвижими имоти между страните по делото и при посочените квоти.
Районният съд правилно е проследил наследственото правоприемство и е посочил
наследствените дялове на страните по делото, поради което настоящия състав не счита за
6
нужно да ги преповтаря като на осн. чл. 272 ГПК препраща към тази част от
първоинстанционното решение.
По отношение направеното от въззивника възражение за необоснованост на извода на
първоинстанционния съд, че владението е установено с насилие, настоящият състав намира,
че не е налице спор между страните, че ответникът е във владение на процесните имоти.
Ответникът се позовава на противопоставими на ищцата права придобити на основание
изтекла в негова полза придибивна давност в периода от 32 години, а именно след смъртта
на баща им С. Б. Г., починал на ***, като от тогава завладял частта на ищцата и в негова
полза изтекла предвидената в закона придобивна давност. На първо място за да породи
права наведеното оригинерно основание ответникът следва да установи при условията на
пълно доказване, че е упражнявал трайно явно и необезпокоявано фактическа власт по
отношение на процесните имоти в период от повече от 10 години, при това е демонстрирал
намерението си за своенето им. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства
обуславят извод за неоснователност на наведеното от ответника правоизключващо
възражение. Не се установи ответникът до смъртта на майка си /настъпила на ***/ да е
упражнявал лично фактическа власт с намерение за своене на имота, което да е било
демонстрирано както пред съсобствениците му – неговата майка и неговата сестра, така и
пред трети лица. Разпитаните свидетели излагат впечатленията си, че ответникът се е
настанил в апартамента, находящ се в ***, когато е трябвало да започне учитилще в
гимназията, като баща му го е посещавал редовно, а след неговата смърт ответникът
продължил да живее в апартамента, като заплащал всички разходи и никой не е
обезпокоявал владението му. Ищцата никога не е живяла в процесния апартамент. Никой не
е пречил на ответника и не му е оспорвал владението. За имота в с. *** през годините са се
грижили ответникът Б. и неговата майка Ц., като ответникът и неговата съпруга
поддържали и дворното място. Ответникът правил множество подобрения и в двата делбени
имота, като според събраните гласни доказателства не е имало случай, в който ищцата да е
искала да влезе в имота в с. *** и ответникът да не я е допуснал. Ответникът се считал за
собственик на имота в с. ***. Ищцата не поддържала отношения с майка си и не се
интересувала от нея. Страните не били в добри отношения от много години, като още от
времето, когато ищцата била ученичка, ответникът й изхвърлил дрехите от апартамента в
гр. *** и го заключил. Ищцата не била допускана от ответника в апартамента от времето,
когато е била в гимназията до настоящия момент, а до къщата в с. *** -2-3 години преди да
почине майка им Ц.Г.. Ищцата също е живяла в апартамента в гр. ***, но след като
завършила и започнала да работи, ответникът й събрал багажа и я изгонил от апартамента,
като й заявил, че той ще живее в ***, а тя трябва да си отива в ***. След като ищцата
заживяла в къщата в с. ***, ответникът идвал рядко, като винаги се стигало до скандал
заради това, че ищцата е била изгонена от апартамента в гр. ***. След като ищцата се
омъжила, се преместила да живее със съпруга си в тяхно жилище в гр. ***, но често идвала
в с. ***. През 2000 г. ответникът изгонил ищцата от къщата в с. *** и не я допускал до нея,
като сменил бравата на вратата на втория етаж на къщата.
7
Независимо, че след смъртта на баща им през ***. ответникът е останал да живее сам в
апартамента в гр. ***, както и че през 2000 г. изгонил ищцата от къщата в село *** и
достъпът й бил ограничен, чрез смяна на бравата, не се установи към кой момент
ответникът е променил намерението си и е започнал да владее за себе си процесните
недвижими имоти и/ако се е случило, то периодът на владението му е по-кратък от 10
години /считано след смъртта на майка им/ и следователно недостатъчен за придобиването
му по давност. В подкрепа на изложеното е именно оставеното в полза на ответника
саморъчно завещание от Ц.И.Г., както и факта, че след настъпването на нейната смърт
ответникът след обявяване на саморъчното завещание, е предприел действия за придобиване
на документ за собственост, обективиран в констативен Нотариален акт № *** за
собственост върху недвижими имоти, придобити по завещание. Предвид задължителните
разяснения, дадени с ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК,
презумпцията на чл. 69 ЗС, съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като
своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, намира приложение на общо основание в
отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически
факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал
за упражнява фактическата власт върху вещта на основание, което изключва владението на
останалите, намерението му са своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е
упражнявал фактическата власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче
съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то
той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за
оборена. Съсобственик, който упражнява фактическата власт върху чужди идеални части,
може да се позове на придобивна давност, ако докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението за
владее техните идеални части за себе си. Ответникът е допуснат приживе от общите на
страните наследодатели да живее в апартамента в гр. ***, като изгонил ищцата от къщата в
село *** през 2000г. Фактическото ползване на същия от жалбоподателя обаче не съставлява
владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. Съгласно разясненията, дадени с решение № 483 от
11.12.2012 г. по гр. д. № 493/2012 г., на ВКС, ГК, І ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК,
фактически състояния, при които се извършват действия спрямо вещ, но които не
произтичат от договор със собственика или владелеца, а се извършват с тяхно съгласие като
търпими, тъй като почиват на близки приятелски или други лични отношения, не
представляват държане по смисъла на чл. 68 ЗС. Търпими според правната теория са всички
онези действия, които представляват според обстоятелствата незначително безпокойство за
собственика или владелеца на един недвижим имот, които се извършват с изричното или
предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би търпял да се
извършват само поради това от обикновена любезност, добронамереност, гостоприемство,
по силата на лични отношения и поради това да се смятат за извършени с неговото съгласие.
Търпимите действия са именно действия, а не фактическа власт и по това трябва да се
различават от държането и от владението, поради което и не могат да служат за основание за
придобиване на владение. С оглед на това не може да се основе презумпцията, установена в
8
нормата на чл. 69 ЗС. Същата намира приложение, само когато по естеството си
фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на установяването
му, какъвто не е разглеждания случай. Жалбоподателят не твърди да е променил
основанието, на което е живеел в апартамента и ползвал процесната къщата, на което е бил
допуснат от неговите родители. Не твърди, че е уведомил собствениците, респ. другия
наследник или да е показал по явен и недвусмислен начин, че отрича правата им и че
започва да свои процесните недвижими имоти. Същевременно упражняването на
фактическата власт е продължавало на основанието, на което е започнало, докато не е било
променено, а именно до смъртта на Ц.Г., майка на съделителите на ***, когато основанието
се е променило въз основа на оставеното в полза на ответника саморъчно завещание.
Доказателства за промяна в основанието за упражняване на фактическата власт преди това
не са ангажирани от жалбоподателя. Това от своя страна налага изводът, че действията на
ищеца не са променени във владение (решение № 112 от 07.08.2019 г. по гр. д. № 3065/2018
г. на ВКС, ГК, І ГО). Следва да се отбележи, че не е налице и хипотезата, при която правото
на собственост се прехвърля по производен начин без прехвърлителят да е собственик на
целия имот, а само на идеална част от него и владението е предадено на приобретателя, в
който случай последният става съсобственик с притежателя на останалите идеални части, но
като владелец е започнал да упражнява фактическа власт върху имота на основание, което
изключва владението на другия съсобственик. Това е така, защото обемът на правата на
наследодателя Ц.Г. е известен на жалбоподателя, поради което упражняваната от него
фактическа власт не е на основание, което изключва владението на останалите
съсобственици. Следва да се отбележи също, че с наличието на спорове за имота, които не
са довели до отстраняване на владелеца от имота и тяхното отражение върху
характеристиката на владението като спокойно или неспокойно. Насилствените и скрити
действия не могат да служат за основание на владение, годно да породи правни последици.
Според правната теория владението е спокойно когато не е установено или поддържано с
насилие. В Решение № 304 от 04.05.1995 г. по гр. д. № 75/1995 г. на ВКС, I г. о. се приема,
че владението не става неспокойно заради това, че около него съществуват кавги.
Фактическият състав на придобивната давност не е осъществен, от една страна, защото
владението е било неспокойно, а от друга страна изобщо не е била доказана фактическа
власт на ответника на основание, презюмиращо владение в негова полза.
За изчерпателност на изложението е нужно да се посочи, че от събраните гласни
доказателства се установява извършването на ремонтни действия от страна на
жалбоподателя в апартамента и поддържал със съпругата си дворното място в село ***. Не
се установи обаче тези ремонтни действия и действия по поддръжката да са надхвърлили
обикновеното ползване на имота, поради което въз основа на извършените действия не би
могло да се приеме, че е налице промяна на намерението за своене.
По изложените съображения въззивният съд счита, че ответникът не е доказал по безспорен
и категоричен начин, че е изключителен собственик на процесните недвижими имоти по
силата на завещание и давностно владение. От събраните в хода на първоинстанционното
9
производство доказателства категорично се е установило, че процесните имоти, предмет на
делбата са били собственост на наследодателите на страните. Районният съд правилно е
проследил наследственото правоприемство и е посочил наследствените дялове на страните
по делото, поради което настоящия състав не счита за нужно да ги преповтаря като на осн.
чл. 272 ГПК препраща към тази част от първоинстанционното решение.
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на чл. 269,
изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на различни от
сочените основания за неправилност на решението.
Следователно въззивната жалба се явява неоснователна, а решението в обжалваната му част
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като въззивният съд изцяло
възприема обстойните и аргументирани мотиви на Радомирския районен съд и по реда на
чл. 272 от ГПК препраща към тях.
По делото се претендират разноски от въззиваемата страна, като е представен и списък по
чл.80 ГПК, но няма данни В. Б. действиетолно да е реализирала претендираните разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, поради което не следва да
бъдат присъждани.
Водим от горното, Пернишкият окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260021/20.04.2021 г., постановено по гр. д. № 738 /
2020г. по описа на РС – гр. Радомир.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10