О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
71
гр.
Велико Търново, 09.01.2024 г.
Административен
съд – Велико Търново, Първо касационен състав, в закрито съдебно заседание на девети
януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
разгледа докладваното от председателя ЧКАХД № 10375/2023 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с
чл. 236 от същия кодекс.
Същото
е образувано по частна жалба на М.А.С. *** против Определение № 835 от 24.11.2023
г. по анд № 1607/2023 г.
на Великотърновския районен съд (ВТРС), с което е оставена без разглеждане
жалбата й против Заповед за задържане № 1739зз-89/06.03.2023 г., издадена от
полицейски орган и производството по делото е прекратено.
В
частната жалба се излагат доводи, които по тълкувателен път могат да се сведат
до твърдения за неправилност на съдебния акт, който не отчитал липсата на
основания за задържането на С.. Ето защо моли да се отмени прекратителното определение
и по същество делото да се върне на ВТРС за продължаване на съдопроизводствените
действия по него, доколкото се иска образуване на дело, в което жалбата на
оспорващата да се разгледа по същество.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – гр. Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателката основания,
намира за установено следното:
Частната
жалба е подадена от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство,
в законния срок, до компетентния съд, поради което същата е допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна. Аргументите за този извод на настоящата инстанция
са следните:
Първоинстанционният
съд с Определение № 835 от 24.11.2023 г. по анд № 1607/2023 г. на ВТРС е приел,
че жалбата на М.А.С. *** против Заповед за задържане № 1739зз-89/06.03.2023 г.,
издадена от полицейски орган е недопустима на основание чл. 159, т. 7 от АПК,
тъй като е установено от изпратена от административния орган преписка, че между
същите страни и със същия предмет е било образувано предходно дело – АНД №
449/2023 г. по описа на ВТРС, по което е постановено и влязло в сила
прекратително определение, поради оттегляне на първата жалба, въз основа на
която е било образувано първото дело. Според ВТРС наличието на това влязло в
сила определение акт препятства образуването на ново дело, поради което втората
жалба е оставена без разглеждане и делото е прекратено.
Така
постановеното определение е правилно като краен резултат, макар и по мотиви,
напълно различни от изложените в него.
Както
се посочи, не е спорно, че М.А.С. *** е оспорила пред ВТРС Заповед за задържане
№ 1739зз-89/06.03.2023 г., издадена от полицейски орган през месец март 2023 г.
и въз основа на тази й (първа) жалба е образувано АНД № 449/2023 г.
Не
е спорно и че същото това дело е прекратено още на 31.03.2023 г., след като по
него е постановено протоколно определение № 240 от тази дата в този смисъл,
поради оттегляне на жалбата и това определение е влязло в сила.
След
като това е така, между страните спорът е приключил и няма как към месец
ноември 2023 г. да се приеме, че при предявяването на втората жалба от С. срещу
същата заповед за задържане има образувано друго дело пред същия съд, между
същите страни, на същото основание и че именно това обстоятелство налага прекратяването
на второто образувано дело. Чл. 159, т. 7 от АПК, на която се позовава ВТРС в
оспорваното пред настоящия състав определение, се прилага в хипотези на
образувано второ (и което и да е поредно) дело, но докато има образувано друго,
предходно дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание и то е висящо. След като към датата на
сезиране с повторната жалба, първото дело е приключило, основание за
прекратяване на повторно подадена жалба би било само наличието на влязло в сила
съдебно решение по първото дело или на друг акт по същество (арг. от т. 6 на
чл. 159 на АПК), какъвто в случая няма, защото не е спорно, че първото дело е
прекратено и не е приключило с акт по същество, а с прекратително определение.
В
случая обаче, е било наложително оставяне на втората жалба без разглеждане на
друго основание – а именно, защото тя жалба е подадена извън нормативно определения срок за това в чл. 149, ал. 1
от АПК, която норма е приложимата, доколкото отново по тълкувателен път може да
се извлече от съдържанието й, че заповедта се оспорва като материално
незаконосъобразна с твърденията, че е издадена в нарушение на материалния закон,
тъй като С. била задържана, без да са налице основанията за това, доколкото не
е извършила никакво престъпление. Оттеглянето на първоначалната жалба е
процесуално действие на страната, с която се десезира съдът и е с правно
основание чл. 155, ал. 1 от АПК. За разлика от отказа от оспорване при
оттегляне на оспорването е допустимо повторно сезиране на съда, но само ако
това стане в рамките на преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал.
1 от АПК. В случая повторната жалба е подадена извън преклузивния
14-дневен срок срещу същия административен акт, и по тази жалба съдът не дължи
произнасяне на основание чл. 159, т. 5 от АПК. Ето защо като е стигнал до същия
краен резултат ВТРС е постановил правилно определение, което следва да се
остави в сила със законните последици от това.
Водим от горното и
на основание чл. 236 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
частна
жалбата на М.А.С. *** против Определение № 835 от 24.11.2023 г. по анд №
1607/2023 г. на Великотърновския районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.