Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 299
Гр. Габрово, 05.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски районен съд в
публично съдебно заседание на 04.07.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ХРИСТОВ
При секретаря ДАНИЕЛА
МАРЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 1160 по описа за
2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
се води въз основа на установителен иск на "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление към момента: гр. София, ул. Панайот
Волов № 29, ет. 3 срещу И.Я.А., с ЕГН **********, с адрес: ***.
І. Искания и възражения
на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и
възражения:
1. От страна на ищеца:
Сочи, че между „Изи Асет Мениджмънт" АД, като Заемодател и
И.Я.А., като Заемател бил сключен Договор за паричен заем № 2682051 от 15 ноември 2016 г. при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за
паричен заем Заемателят удостоверил, че е получил Стандартен европейски
формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.
Съгласно сключения
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. и Приложение № 1 към него от 01
ноември 2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД,
ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД, ЕИК *********, вземането по договора било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Съгласно сключения
договор за заем Заемодателят се задължил да отпусне на Заемополучателя паричен
заем в общ размер на 500 лева, а последният усвоявал цялата сума веднага
след сключване на процесния договор, с което Заемодателят изпълнил задължението
си. Страните направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми
задължения, като в случая процесният договор имал сила на разписка. След
извършеното прихващане задължението на Заемателя се погасявало изцяло, а
Заемодателят му изплатил остатъка от заемната сума по договора. И.Я.А. се задължил да ползва и
върне заемната сума съгласно условията на сключения договор, като заплати сума
в размер на 583,7 лв., ведно с договорната лихва на 10 месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 58.37 лв. (включваща първоначална главница и
договорна лихва).
По договора за паричен
заем,
И.Я.А. извършил плащания в общ размер на 490.25 лв.
Дължимата главница била
в размер на 267,94 лв.
За ползването на
предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем 2682051
от 15 ноември 2016 г. между страните, ответникът дължал договорна лихва, в размер
посочен в договора. Начислената договорна лихва била в размер на 23,91 лв. за периода от 18
декември 2016 г. - датата на първата вноска до 14 септември 2017 г. - датата на
настъпване на падежа на договора.
В сключения между
страните договор, ответникът се задължил в 3- дневен срок от усвояване на
сумата да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени
изчерпателно в договора, като се съгласил, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение дължал неустойка. Неустойката се
начислявала еднократно, след 3 дни от датата на сключения между страните
договор и се дължала, като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски.
Към момента дължимата неустойка била в размер на 198,40 лв.
Разпоредбите на договора
предвиждали, че съгласно Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт" АД, при забава на
плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни се начислявали
разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма,
електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9
лв. за всеки 30 дневен период, до максимален размер от 45 лв. В настоящия
случай И.Я.А. дължал разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение в размер 45 лв.
Разходите и таксите за извънсъдебно събиране били начислени съгласно чл. 10а от ЗПК и нямали характер на неустойка.
Ответникът трябвало да
изплати целия заем на 14 септември 2017 г. - последната падежна дата, като от
тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички
падежи на тези остатъчни вноски изтекли, а ответникът по делото продължавал
виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължал и
обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер
на 10,10 лв. от 15 септември 2017 г. - датата, следваща деня на последната
погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 29
декември 2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Искането на ищеца е съдът да признае за установено,
че ответникът му
дължи следните
суми:
-
сумата 267,94 лв. - главница, ведно със законната лихва от 02.01.2018 г. /датата на получаване на заявлението в
съда/ до окончателното изплащане на задължението;
-
сумата 23,91 лв. – договорна лихва за периода от 18 декември 2016 г. до 14
септември 2017 г.;
- сумата 198,40 лв. - неустойка
за неизпълнение на договорно задължение;
-
сумата 45,00 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение;;
-
сумата 10,10 лв. - лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница от 15 септември 2017 г. /датата, следваща деня на последната
погасителна вноска на паричния заем/ до
29 декември 2017 г., /датата на подаване на заявлението/,
за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 51/03.01.2018 г. по ч. гр. д. 14/2018 г. на РС Габрово,
както и да му бъдат присъдени направените съдебни
разноски и възнаграждение за процесуално представителство, на основание чл.78 ал.
8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП
за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.
2. От страна на ответника:
Назначеният особен
представител на ответника намира исковете за допустими, но за неоснователни и
недоказани по размер.
Договорът бил в предвидената от
закона форма и съдържание, но без приложени към него общи условия на „Изи
Асет Мениджмънт" АД и Стандартен европейски формуляр/С ЕФ/ - същият
представлявал проектодоговор.
Не било ясно как бил
определен размерът на неустойката по договора.
Ответникът
не бил уведомен за цесията до момента на подаване на ИМ.
ІІ. Съдът като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното:
1. Правна квалификация.
Пред съда е предявен
установителен иск с процесуално правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК.
Материалните права на
ищеца се основават на разпоредбите чл.
79 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 20а ал. 1 от ЗЗД, във вр. с
чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ и чл. 99 ал. 1 от ЗЗД; чл. 86 от ЗЗД относно
претенцията за присъждане на мораторна лихва /лихва за забава/; чл. 92 относно
претенцията за неустойка.
Възражението на
ответника за невръчено съобщение за прехвърляне на вземането е съгласно
разпоредбата на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, а
за недействителност на договора за кредита - чл. 22 от ЗПК.
2. От фактическа и правна страна:
Видно от представения по делото Договор за паричен заем № 2682051 от 15
ноември 2016 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД, като
Заемодател и ответника И.Я.А., като Заемател, и заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, на заемателя бил предоставен паричен заем в
общ размер на 500,00
лева, който бил усвоен от него след сключване на процесния договор. Ответникът Кънчо Спасов Русев се задължил да ползва и върне заемната
сума съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 583,70
лв. на 10 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 58,70 лв. (включваща първоначална главница
и договорна лихва), за периода от 18.12.2016 г. до 14.09.2017 г.
Чл. 4 ал. 1 от договора
включва задължение на заемателя в 3- дневен срок от усвояване на сумата да
предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в
договора /двама поръчители отговарящи на определени условия или банкова
гаранция/ като в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, дължи неустойка в общ размер на 396,80 лева, платима като допълнителна сума към всяка от
погасителните вноски в размер на 39,68 лева.
Ответникът извършил плащания в общ размер на 490,25 лв.
Видно от
приложения по делото Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. и Приложение №
1 към него от
01.11.2017 г., „Изи Асет Мениджмънт" АД
прехвърлило на ищеца вземанията си срещу ответника по посочения договор. При изричното посочване в приложението, че същото е към посочения
договор, това, че приложението не е във вид на електронен файл, както е
договорено в договора, а е на хартиен носител не изключва същото като носител
на уточняваща информация по договора.
По делото е представено пълномощно от „Изи Асет Мениджмънт" АД, с което е упълномощен ищецът да уведоми от името на прехвърлителя
по цесията, всички длъжници, чиито задължения са прехвърлени на ищеца.
Към исковата молба е приложено
уведомление от ищеца до ответника за
извършената цесия и е направено искане да бъде връчено заедно с препис
от исковата молба.
При тази фактическа
обстановка, на първо място от значение за спора е правният въпрос изпълнени ли
са предпоставките, предвидени в чл. 99 от ЗЗД при прехвърляне от „Изи Асет Мениджмънт" АД на ищеца вземанията срещу ответника по процесния договор.
Съгласно разпоредбата на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД
за да породи действие, цесията трябва да бъде съобщена на длъжника. Според
цитираната разпоредба предишният кредитор /цедента/ е задължен да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор документите, които
установяват вземането. Изрично в ал. 4 на същия член е посочено, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато съобщението бъде получено от длъжника. До този момент
титуляр на вземането остава цедентът. Предвид на това съобщението от новия
кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие. Това обаче
не означава, че старият кредитор няма правото да упълномощи новия да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. В
посочения смисъл е Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014
г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В настоящия случай
цедентът е упълномощил цесионера да съобщи на длъжниците за прехвърляне на вземанията,
което се установява от приложено по делото пълномощно / лист 18
от делото/.
По делото не са представени
доказателства преди депозиране на исковата молба цедентът, респ. цесионерът, да
е уведомил по надлежния ред ответника за извършената цесия.
Такова писмено уведомление е приложено едва към исковата молба. Съобразно
практиката на ВКС цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и
тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ
значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от
цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да
бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило
на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Изходящото от цедента или упълномощения цесионер уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал.
3, пр. 1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. В посочения смисъл са Решение № 78
от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК и Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. №
1711/2013 г., I т. о., ТК, постановени по реда на чл. 290 от ГПК.
Съгласно посочените
решения, уведомлението, приложено към
исковата молба на цесионера, съставлява надлежно съобщаване за
цесията
ако е достигнало до длъжника. В
случая обаче исковата молба, ведно с приложеното към нея уведомление, не са
връчени на длъжника-ответник, а на назначения му особен представител по реда на
чл. 47, ал. 6 от ГПК. Връчването на особения представител не може да се смята
за надлежно уведомяване и
поради това цесията не е породила действие в отношенията между
новия кредитор и длъжника.
Предвид гореизложено, предявеният
установителен иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
При този
извод, разглеждането на въпроса, дали са налице останалите предпоставки за
уважаването на иска е безпредметно.
ІІІ. Относно претенциите за
разноски.
Не следва да има изрично произнасяне досежно разноските, присъдени в
заповедното производство, тъй като произнасянето по същите е последица от
уважаване, респ. отхвърляне на иска. След като предявената претенция се
отхвърля, разноски в полза на ищеца, сторени в заповедното и исковото производство не следва да се присъждат.
Разноски в полза на ответника
също не следва да се присъждат, доколкото липсва искане за такива, както и доказателства такива да са направени.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА
УСТАНОВЕНО, че И.Я.А., с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: *** ДЪЛЖИ на "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ"
ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Панайот Волов № 29, ет.3:
- сумата 267,94 лв. - главница, ведно със
законната лихва от 02.01.2018 г. /датата
на получаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на
задължението;
- сумата 23,91 лв. – договорна лихва за периода
от 18 декември 2016 г. до 14 септември 2017 г.;
- сумата 198,40 лв. - неустойка
за неизпълнение на договорно задължение;
- сумата 45,00 лв. - разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение;
- сумата 10,10 лв. - лихва за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница от 15 септември 2017 г. /датата, следваща деня на
последната погасителна вноска на паричния заем/ до 29 декември 2017 г., /датата на подаване на
заявлението/,
за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 51/03.01.2018 г. по ч. гр.
д. 14/2018 г. на РС Габрово,
като неоснователен и
недоказан, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 99 ал. 3 и ал. 4
от ЗЗД.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: