МОТИВИ към присъда №11 по НОХД №665/2012г. по описа на АРС ІІІ, н.с.
Районна прокуратура
гр.Асеновград е повдигнала обвинение срещу:
Подсъдимият Б.З.Г. *** и същият е предаден на съд
за извършени престъпления: по чл.131, ал.1, т.2 и
т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК, а именно затова, че на 01.02.2012г. в гр.Асеновград, обл. Пловдивска, като длъжностно
лице - охранител във фирма "Алфа СОТ 2000"ООД, при и по повод
изпълнение на службата му,по хулигански подбуди, е причинил на И.С.Ч. лека телесна повреда, изразяваща
се в разкъсно-контузна рана на кожата в областта на дясната
вежда, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК, както и по чл.325, ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.20, ал.2 от НК, а именно, затова, че на 01.02.2012г. в гр. Асеновград, обл.Пловдивска, в съучастие като съизвършител с обвиняемите К.М.С.,
И.П.П. и Е.К.К., е извършил непристойни действия (нанасяне на побой
на лицата Г.П.М. и И.С.Ч. в централна градска част), грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като
деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост.
Подсъдимият К.М.С. *** и същият е предаден на съд
за извършени престъпления: по чл.131, ал.1, т.2 и т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК,
а именно, затова,
че на 01.02.2012г. в гр. Асеновград,
обл.Пловдивска, като длъжностно лице - охранител във фирма
"Алфа СОТ 2000"ООД, при и по повод изпълнение на службата му, по хулигански
подбуди, е причинил на Г.П.М. лека телесна повреда, изразяваща се в две разкъсно-контузни
рани на кожата на главата с травматични отоци под тях, довели до разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и
129 от НК, кръвонасядания на кожата на гърба и левия лакът, довели до болка и
страдание извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК, както и по чл.325,
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, а именно, за това, че на 01.02.2012 г. в гр.Асеновград, обл. Пловдивска,
в съучастие като съизвършител с обвиняемите Б.З.Г., И.П.П. и Е.К.К., е извършил непристойни действия (нанасяне на побой на лицата Г.П.М. и И.С.Ч. в централна градска част), грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като
деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост.
Подсъдимият Е.К.К. *** и
същият е предаден на съд за извършено престъпление по чл.325, ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.20, ал.2 от НК, а именно, за това, че на 01.02.2012 г. в гр. Асеновград, обл .Пловдивска, в
съучастие като съизвършител с обвиняемите К.М.С., Б.З.Г.
и И.П.П., е извършил непристойни действия (нанасяне на побой на лицата Г.П.М. и И.С.Ч. в централна градска част), грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като деянието
по своето съдържание се отличава с изключителна
дързост.
Подсъдимият И.П. *** и същият е предаден на съд за
извършено престъпление по чл.325, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК,
а именно, затова, че на 01.02.2012
г. в гр. Асеновград, обл .Пловдивска, в съучастие като съизвършител
с обвиняемите К.М.С., Б.З.Г. и Е.К.К., е извършил непристойни действия (нанасяне на побой
на лицата Г.П.М. и И.С.Ч. в централна градска
част), грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото,
като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост.
В хода на съдебните
прения, представителят на прокуратурата поддържа обвиненията спрямо всеки един от подсъдимите, така както са повдигнати с обвинителния
акт, като счита същите за доказани по несъмнен начин. По отношение на наказанията, за извършеното от четиримата подсъдими в съучастие
престъпление по чл.325, ал.2 от НК, предвид неговия характер и начина на
осъществяването му, то предлага на всеки един от
подсъдимите да бъде наложено
наказание при условията на чл.54 от НК, а именно „ Лишаване
от свобода” в размер на по три години. По отношение на наказанията, за извършеното поотделно от подс.Г. и подс. С.
престъпление по чл.131, ал.1, т.2 и т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК, предвид техния
характер и начина на осъществяването му, то предлага на всеки един от двамата да бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК, а именно „ Лишаване от свобода” в
размер на по една година и осем месеца.
По отношение
на така определените спрямо подс.Г. и подс. С. наказания, прокурора е на становище, че следва да
намери приложение чл.23, ал.1 от НК, като на всеки един от тях се наложи едно общо най-тежко наказание в
размер на три
години „Лишаване от свобода”. Счита, че по отношение на
така наложените спрямо четиримата подсъдими наказания следва да намери
приложение текста на чл.66, ал.1 от НК, като изпълнението им се отложи с
изпитателен срок от пет години. По
този начин, той счита, че ще се изпълнят целите предвидени в чл.36 от НК.
Защитника на четиримата подсъдими, адв. З.Т. пледира за тяхното пълно оневиняване и оправдаване по
всички пунктове на обвинението. След внимателен анализ на всички събрани по
делото доказателства, се правят изводи в по-голямата си част, противоположни на
изразените от представителя на държавното обвинение. Не се оспорва,че на
инкриминираната дата четиримата подзащитни са действали като длъжностни лица,
като са изпълнявали и служебните си задължения по охрана на обект кафе-аператив
„Сотис“. След като това е така, то четиримата охранители са имали правомощията
да задържат лицата които са нарушавали обществения ред в заведението, като във
връзка с това, обвинителната теза, че подсъдимите са извършили хулигански
действия се явява несъстоятелна. Освен това според защитника, липсват и
безспорни доказателства, четиримата подсъдими да са нанесли побой над
потърпевшите Ч. и М.. В тази връзка се
цитират и становищата на експертите, според които по делото липсват обективни
находки за множество нанесени удари спрямо същите двамата пострадали. В сходен
смисъл са направените доводи на защитата по обвиненията по чл.131, ал.1, т.2 и т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК касаещи подс.Г. и подс.С.. Акцентирайки
на многобройните противоречия съдържащи се в свидетелските показания от една
страна и тяхното съществено разминаване с обясненията на четиримата подсъдими,
от друга страна, се прави извод са липса
на съставомерност както на извършеното престъпление по чл.325, ал.1 вр. ал.1 от НК, така и за такова по чл.131, ал.1, т.2 и т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК за подс.Г. и подс.С..
Твърди се,че текста на обвинението по т.12 на чл.131, ал.1 от НК, се явява
специален по отношение на текст на чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК, като
повдигането на двете обвинения в този им вид се явява по същество
незаконосъобразно. Твърди се също така, че при описване в обвинителния акт на
диспозитива на повдигнатото на подс. С. обвинение за извършено престъпление
по чл.131, ал.1, т.2 и т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК е било
допуснато и процесуално нарушение, като недопустимо са били смесени хипотезите
на чл.130, ал.1 и ал.2 от НК.
Подс. Б.З.Г.: Счита себе си за невинен
и моли да бъде оправдан.
Подс. К.М.С.: Счита себе си за
невинен и моли да бъде оправдан.
Подс. Емилян К.К.: Счита себе си за невинен
и моли да бъде оправдан.
Подс. И.П.П.:
Счита себе си за невинен и моли да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди на
основание чл.14 и чл.18 от НПК събраните по делото доказателства, по отделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият Б.З.Г. е роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, работещ като шофьор в „Алфа СОТ 2000” ООД гр. Асеновград,
неосъждан, с адрес с.Конуш,
обл.Пловдивска, ул. „Бенковски” № 19, с ЕГН **********
Подсъдимият К.М.С. е роден на
***г***, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, работещ като шофьор в „Алфа СОТ 2000” ООД гр. Асеновград, неосъждан, с адрес по лична
карта с. Манастир, общ. Лъки, обл. Пловдивска, а с настоящ адрес гр.
Асеновград, ул. Бойка Войвода № 5, ЕГН **********
Подсъдимият Е.К.К. е роден на
***г***, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, работещ като шофьор в „Алфа СОТ 2000” ООД гр.Асеновград,
неосъждан, с адрес с. Конуш, обл.Пловдивска, ул. „Тракия” № 1, ЕГН **********
Подсъдимият И.П.П. е роден на
***г***, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, работещ
като оператор на машина в „Еко Био” ООД, неосъждан, с адрес гр. Асеновград,
ул. „Цар Симеон”№
8, ЕГН **********.
Към 01.02.2012г. и четиримата
подсъдими работели на длъжност като охранители
в охранителна фирма „Алфа СОТ 2000” ООД гр.Асеновград, като всеки един от тях
бил назначен на позиция „патрул, служби за сигурност“. Един от охраняваните от
фирмата обекти бил и кафе аперитив „Сотис“, находящо се в гр.Асеновград, пл.“
Академик Н. Хайтов“ №12. Част от извършваните дейности от охранителното дружество се явява и дейността по денонощно наблюдение на обекта и реагиране
с дежурен патрул при включена алармена система. Договора за охрана на обекта /
лист 163 от ДП / бил подписан от името на фирма „Согесто“ ЕООД с управител св. С.Г.К.,
като самия той бил и собственик на заведението. По същото време в заведението
работели св. Д.Г.П. и св. И.Т.К., които били съответно барман и сервитьор.
На 01.02.2012г. обикновено в гр.Асеновград се
чествал празника на виното известен като „Трифон Зарезан“. Както обикновено
денят се отбелязвал, като неселението се събирало в местността „Св.Трифон“,
където хората се черпели с вино. За да отбележат празника, около 09,30 ч. свидетелите
Д.П.П. и А.А.Р. се срещнали с техен приятел и също отишли в местността „Свети Трифон”. Свидетелите Д.П. и А.Р. запалили огън, изпекли скара и консумирали вино.Докато били там, към тях се присъединили
св.И.С.Ч. и други приятели, които също започнали да консумират вино. Около 16,00 ч. хората от тяхната
компания решили да си тръгват
към гр.Асеновград. След кат оси тръгнали към града, у свидетелите А.Р., Д.П., И.Ч.
възникнала
идеята да посетят питейно заведение в което да продължат да се черпят. В
резултат на това тримата, придружени от техен познат, посетили заведение „Ко ши
праим“,намиращо се на центъра на Асеновград където употребили още алкохол.
Около 17,30 ч. свидетелите А.Р., Д.П. и И.Ч. решили да се преместят в друго
заведение също
в центъра на гр.Асеновград, като тримата отишли в кафе- аперитив „Сотис” собственост на св. К.. Там
тримата свидетели продължили да консумират
алкохол. В
същото време в заведението като барман на смяна работела св. Д.Г.П.. За да
отбележат празника в заведението се намирала и компания лица познати на св. П..
Първоначално тази компания се състояла само от св. П., св. Д.Р.К. и св.В.Х.З., като
към тях по-късно се присъединили свидетелите Г.Н.П., А.И.К., Г.Н.С.,К.К.А. и И.Т.К.. Всички те се намирали на отделна маса. Докато
А.Р., Д.П. и И.Ч. се намирали в заведението към тяхната компания се присъединило и лицето А.Г.А. по прякор „Наско Бирата“. Около Около
19,30 ч. свидетелите А.Р., Д.П. и И.Ч. решили да си тръгват. По тяхно искане св. П. им направила сметката, която се
оказала сумата от 23,90лв. Св. А.Р. изкарал 20лв., като в същото време се
оказало, че не им достигат 3,90лв. той като останалите от компания нямали
никакви други пари. Св. П. заявила, че иска да й се плати цялата сума. По повод
плащането на сметката между св. П. и компанията на тримата свидетели възникнало
напрежение. Св.П. и св.Ч. се познавали отдавна, като тя дала да се разбере, че
няма нищо против остатъка от 3,90лв. да бъде платен и на другия ден, но държала да й бъде оставена вещ като залог.Св.Ч.
познавал собственика на заведението и бил убеден, че сметката може да бъде
оправена на другия ден въпреки исканато на П.. В един
момент, св.П. взела като залог раницата на св.Д.П.,като това обстоятелство останала неизвестно за св.Ч..След
като по този начин плащането на сметкака било уредено, свидетелите Р., П. и Ч. напуснали кафе-аперитив „Сотис“
и тръгнали по центъра на Асеновград в посока към Общината. Докато вървели,
отново станал въпрос за раницата на св.Д.П.. Едва тогава, в хода на разговора
св.Ч. разбрал, че раницата е била взета от св. П. като залог за неплатената
сметка. В същото време, св. Д.П. се сетил, че може да има и разправии със
съпругата си по повод липсващата раница. Постъпката на св. П. предизвикало
възмущението на св.Ч., като той решил да се върне в заведението и да поиска от
нея раницата обратно. Докато тримата си говорели,те изминали известно разстояние
от кафе-аперитив „Сотис“, като в същото време към тях се приближил техния
познат св.Г.П.М.. Св. М. бил излязъл да разходи кучето си порода „Стафордширски
бултериер“, което поради добрия си нрав било без поставен
повод. Св. М. си приближил към своите познати, като му направило впечатление,
че те са употребили алкохол и са в добро настроение. Четиримата се
заприказвали, като в един момент, св.Ч. се врътнал обратно и се насочил към кафе-аперитив „Сотис“,
като казал, че отива да вземе раницата на св. Д.П.. Свидетелите Р., П. и М. го последвали. Св.Ч. ги изпреварил и влязъл първи в
заведението. Той се насочил към св.П. и й поискал обяснение за взетата раница в
залог. Тя му отвърнала, че ще върне раницата на другия ден и когатото бъде
оправена сметката. Св.Ч. започнал да вика на св.П. и да я обижда. Тя от своя
страна не му останала длъжна и също му отвърнала с обиди. Упорството на св.П.
по отношение на раницата, довело до нова вълна от агресия от страна на св. Ч..В
един момент,св. П. му посочила св. К. А.
и казала, че това е нейния приятел и да се разправя с него. Св. Ч. се насочил
към сепарето където била компанията на св. П., като от там в същия момент, от
столовете си станали св. В.З., св. Г. Пожарлие и св. К.А.. Св. Ч. възприел
поведението им като заплаха за себе си, поради която и причина ударил един юмрук
в лицето на св.П.. В същото време в заведението влезли св. А.Р. и св. Д.П.,както и св.Г.М. с кучето си. Първите двама от тях
се приближи към св. Ч. и започнали да го увещават да си тръгват. Агресията на
св.Ч. продължила известно време, като докато той се разправял с хората от
другата компания, си позволил да бутне една от масите и да прекатури един от
столовете. Неадекватното му поведение станало причина, св.П. да натисне паник
бутона който бил монтиран в заведението.
Сигнала от паник бутона бил приет
от оператора на фирма „Алфа
СОТ 2000”
ООД гр.Асеновград, като по получилото се задействие били изпратени двата дежурни автопатрула
в състав подс. Б.Г.-подс. Е.К. и подс.
К.С.-подс.И.П.. Охранителите се забавили около три
минути, като до тяхното идване
разправията предизвикана от св. И.Ч. в кафе-аперитив „Сотис“ била приключила. В момента на идването на четиримата
охранители с двата служебни автомобила, св. А.Р., св. Д.П. и св.Г.М. вече били
излезли отвън пред заведението, а св.И.Ч. се намирал на входа му. Четиримата
подсъдими слезли от автомобилите и с бърза крачка се насочили към входа на
обекта. Там те се разминали със св.Ч., като продължили към вътрешността на
заведението. Вътре те провели кратък разговор със св. П., която ги осведомила
за агресивното поведение на св.Ч.. Последния в този момент се бил обърнал към
вътрешността на заведението, като не отрекъл пред подсъдимите, че той е виновен
за станалата разправия. В този момент св. Ч. бил предупреден, че ако не излезе
навън и не се подчини, то спрямо него ще бъде използвана сила. Отправеното
предупреждение не изиграло своето влияние спрямо св.Ч., тъй като той като
възприел като излишно и ненужно. Бездействието му по изпълнение на дадените от четиримата
подсъдими разпореждания, довело и до последваща реакция от тях. Четиримата
охранители се насочили към Ч. с явното намерение да го изтикат навън, без
значение неговото желание или евентуална съпротива. Намеренията на подсъдимите и
тяхната цел били очевидни, като резките им движения и устрема с който се
насочили към св. Ч. били възприети и от повечето свидетели. Сблъсъка на четиримата
подсъдими с Ч. явно бил неизбежен. В този смисъл, предусещайки какво ще се
случи св. И.К. избягала и се скрила силно уплашена в тоалетната. За св. Г.М.
ситуацията също била възприета като предстоящ бой с четиримата подсъдими. Той
самия също бил влязъл в заведението, като кучето с което бил се настанило на
едно от сепаретата. За да се избегне боя, св.М. предложил на охранителите да
бъде извикана на място полиция. Призива му обаче явно не бил чут,защото никой
от тях не реагирал. В този момент четиримата подсъдими вече се били обърнали
към св. Ч. и М. и вървели вкупом срещу тях. Достигайки до входа, те избутали с
телата си навън св. Ч., св. М. и св. А.Р.. Междувременно св. Д.П. също бил
влязъл обратно в заведението, като при това бил седнал на едно от сепаретата. В
същото време, подс. Б.Г.,се приближил към св.Ч. и му нанесъл силен юмручен удар
в лицето. Удара попаднал в областта на дясната му вежда, като мястото се
сцепило и се отворила кървяща рана.Ударът на подс. Г., бил последван и от други
удари спрямо тялото на Ч. нанесени му същия подсъдим и останалите трима
подсъдими. От своя страна св.Ч. се отбранявал доколкото можел, като им отвръщал
с ръце. Съпротивата му ожесточила четиримата подсъдими, които го свалили на
земята и започнали да го ритат по тялото и да го удрят, като при това някои от
тях използвайки и палки. Св. Ч. пазел с ръце лицето си, като в един момент, за да
приключи побоя над него извикал на биячите си, че няма да съпротивлява. Свидетелят А.Р., възмутен от случващото се, опитал
да се намеси, за да преустанови побоя над св.Ч.,
но бил повален на земята от един от подсъдимите.
След като се изправил, един от подсъдимите му разпоредил да не се намесва. Докато побоя на св.Ч. продължавал, св.Г.М. също решил да се намеси и да му
помогне. С намерение да изправи на крака Ч., той бутнал с ръце единия от
намиращите се върху него охранители при което той се подхлъзнал и паднал. Св. М.
се опитал да подхване св.Ч. под мишници и да го изправи.Тези действия на св. М.
предизвикали намесата и реакцията на подс. К.С.. Той се приближил с палка в
ръка зад гърба на наведения напред св.М. и му нанесъл два силни удара с нея в
тилната област на главата. Въпреки болката, св. М. успял да се изправи, като
обръщайки се видял намиращия се зад гърба му подс. С.. В този момент се
намесили и останалите подсъдими. Св. М. бил свален на земята, като по тялото му
последвало нанасяне на удари с ритници и чрез използване на палки. Малко след
това, подс.Б.Г. изправил св. М. и го опрял с лице към капака на една от
колите на „Алфа СОТ 2000”
ООД, като държал ръцете му, стиснати зад гърба. Докато траял побоя над св.М.,
подс. П. успял да сложи белезници на ръцете св.И.Ч..
Междувременно сигнал за скандала
в кафе-аперитив „Сотис“ бил получен и в РУП Асеновград. На место били изпратени
св. Я.Т.Г. и св. А.Л.К.-полицейски служители на СОД при РДВР Пловдив към РУП
Асеновград. Пристигналите полицаи Г. и К. установили, че по възникналия скандал в заведение „Сотис” са
взели отношение четирима служители на „Алфа СОТ 2000” ООД. Пред заведението били
установени св.Ч. и св.М., които се оплаквали от нанесен им неправомерно побой
от четиримата подсъдими, като двамата заявили, че желаят да
подадат жалби в РУП гр.Асеновград. За изясняване на случая свидетелите Ч. и М. били
откарани с
полицейския автомобил в РУП
Асеновград. Четиримата подсъдими се придвижили до там с двата си служебни автомобила.
Част от очевидици в заведението, включително св. Д.П. и А.Р. ***, тъй като
останали възмутени от неадекватната реакция и действията на служителите на
охранителната фирма.
В същото време, св. С.Б.Т. ***, където изпълнявал
задълженията си като дежурен по управление. След като бил осведомен, че очевидците на случилото се намират
управлението, св. Т. решил да обезпечи сигурността и реда в управлението. Той
указал на служителите Т.В.К. и
Т.А.К. да
останат във фойето на управлението и да указват
необходимото съдействие на постовия служител на входа. Св.Т. провел беседа с четиримата подсъдими, при което същите не се оплакали да са били обект на
посегателство и по-конкретно да са били удряни от свидетелите Ч. и М.. Подсъдимите нямали и
видими наранявания по себе си, като не пожелали оказване на медицинска помощ.След като се установило,
че св.Ч. и св.М. са с
видими следи от нанесен побой, то в РУП Асеновград бил извикан автомобил на Спешна
Помощ. В последствие със същия св. Ч. и св. М. били откарани до Болницата в гр.Асеновград където раните
им били обработени. По-късно св.Ч. и св.М. ***.
В същото време, св. С.Т. взел решение четиримата подсъдими, да бъдат
задържани на основание чл.63, ал.1,1 от ЗМВР за срок
от 24часа, като извършители на престъпление по чл.325, ал.1 от НК. На същото
основание бил задържан и св. И.Ч.. След като били уведомени за това, че ще
бъдат задържани, подсъдимите предприели действия по обезпечаване на охраната на
обектите за които носели дежурство във връзка с работата която изпълнявали. Те
уведомили прекия си ръководител св. Б.Р. за това, че ще бъдат задържани. Той от
своя страна отишъл в РУП Асеновград около 22.30 часа, където провел разговор със св. Т.. По-късно четиримата
подсъдими предали снаряжението си на своите колеги, които били извикани да ги
заместят.
Въз основа на събраните първоначални
данни на 01.02.2012г. било образувано досъдебно производство ДП№123/12г. на РУП
Асеновград, воденото срещу „НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ“ за извършено престъпление по
чл.325, ал.1 от НК. На по-късен етап, по него като обвиняеми били привлечени
четиримата подсъдими, на които били повдигнати и съответни обвинения.
На 02.02.2012г. св. М. посетил Катедра по „Съдебна медицина” при УМБАЛ „ Св.Г.“***, където му бил извършен преглед и
издадено СМУ
№96/ 2012г. / на лист 95 от ДП/.
На
03.02.2012г. Отделението при Катедра по „Съдебна медицина” при УМБАЛ „ Св.Г.“***, било посетено и от подс. И.П.. След извършен му
преглед му било издадено СМУ №98/ 2012г. От същият
в деловодството на РП Асеновград била депозирана и жалба от 03.02.2012г. с
която подс. П. се жалвал от дейстивята на св.И.Ч.. С Постановление от 12.07.2012г. на РП Асеновград било отказано
образуването на досъдебно производство спрямо св.И.Ч. с оглед извършено от него
на 01.02.2012г. престъпление по чл.131, ал.1,т.1 вр. чл.130, ал.2 от НК
пострадал от което се явява подс.И.П.П.. Същото било потвърдено с постановление от 03.08.2012г.
на ОП Пловдив /листи от 123 до 128 от съд.дело/. По депозирана от страна на
подс. И.П. частна тъжба вх.№9048/ 19.07.2012г. против И.С.Ч. било
образувано НЧХД №440/12г. по описа на АРС
V-ти н.с. / приложено в кориците на делото/. С тъжбата спрямо И.Ч. било
повдигнато обвинение за извършено на 01.02.2012г. престъпление по чл.130, ал.2
от НК. С протоколно определение №168/02.10.2012г. наказателното производство по
образуваното НЧХД №440/12г. било
прекратено на основание чл.287, ал.7 от НПК, като материалите били изпратени по
компетентност на РП Асеновград.
От заключението експерта проф. д-р И.Д. на назначената по отношение на св. И.С.Ч. съдебно-медицинска експертиза /на листи от 85 до 87 от ДП/ се установява, че при
инцидента на
01.02.2012г. на същия са били причинени
разкъсно-контузна рана на кожата в областта на дясната вежда. Според
експерта раната е причинена от
действието на твърд тъп предмет и е възможно да е получена след удар с юмрук,
ритане с крака, от удар с друг предмет или след падане на земята
на пострадалия Ч., за което
има данни по досъдебното производство.Разкъсно-контузната рана е причинила
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК/ по смисъла на
чл. 130 ал. 1 от НК/.Сходно становище изразява експерта
и при разпита му провен в хода на съдебното следствие на 13.12.2012г. /лист 38
от съд.дело/.
От заключението експерта д-р С.С. на назначената по отношение на св. Г.П.М.
съдебно-медицинска експертиза /на листи от 90 до 93 от ДП/ се установява, че при
инцидента на
01.02.2012г. на същия са били причинени две разкъсно-контузни рани на кожата на главата с травматични
отоци под тях, кръвонасядания на кожата на гърба и левия лакът. Според експерта описаните травматични увреждания са причинени
от действието на твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да се получат
така както се
съобщава в медицинските документи и гласните доказателства по ДП, а именно при нанесени удари с твърди тъпи предмети по
главата и тялото /бухалки, ритници,
удари с юмрук/. Разкъсно-контузните
рани на кожата в окосмената част на главата са довели до разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК / по смисъла на чл. 130
ал. 1 от НК/. Останалите
травматични увреждани са причинили болка и страдание, без причиняване на разстройство на
здравето /по смисъла на чл.130 ал.2 от НК/. Сходно
становище изразява експерта и при разпита му проведен в хода на съдебното
следствие на 14.12.2012г. листи 69-70 от съд.дело. По отношение на двете разкъсно-контузни рани на кожата на главата с травматични
отоци под тях и кръвонасядания
на кожата на гърба, предвид техните
характеристики, то вещото лице заявява, че те най-вероятно са причинени с
продълговат тъпоръбест предмет. По отношение на раните на главата заявава също
така, че тяхното близко местонахождение говори за тяхното последователно
причиняване във времето, като това е станало без извършителя и пострадалия да са
сменяли своята позиция. По отношение на кръвонасяданията на кожата на гърба и левия лакът,заявава, че те при тяхното причиняване е била употребена по-скоро значителна сила.
Описаната фактическа обстановка съдът
приема за установена от показанията на разпитаните по делото свидетели Б.Р.Р., И.С.Ч., Г.Н.П., Д.Р.К., А.А.Р.,
Д.П.П., В.Х.З., А.К.И., Г.Н.С., К.К.А.,
И.Т.К., Г.П.М., Д.Г.П., С.Б.Т., Я.Т.Г., А.Л.К., Т.В.К., Т.А.К. и С.Г.К., както
и частично от обясненията на четиримата подсъдими, от приложените по делото писмени
доказателства и експертните заключения по назначените СМЕ.
В действителност, по
делото не се спори относно това как е преминал деня на 01.02.2012г. на свидетелите
И.С.Ч.А.А.Р., Д.П.П..
Безспорно е това, че на 01.01.12012г. тримата са употребили алкохол, като това
е било свързано с празника „Трифон Зарезан“. Безспорно е и това, че преди
отиването си в кафе-аперитив „Сотис“ тримата са били в друго заведение където
отново са употребили алхокол. Безспорна е фактическата обстановка и по отношение
на времето през което тримата посочени свидетели са прекарали в кафе-аперитив
„Сотис“.Именно недостига им на парични
средства за плащането на сметката е дало мотив на св.П. да вземе раницата на
св. Д.П. като залог. Присъствието на свидетелите от другата компания също е
безспорно установено, както е установено и кои са били лицата. Също така е
безспорно установено, че тримата свидетели са си тръгнали в добро настроение от
кафе-аперитив „Сотис“, като вървейки по улицата са срещнали св. Г.П.М.,който е разхождал
кучето си. Въпреки малко странния мотив за връщането на св. И.Ч. в заведението,
то е установено и това, че той се е върнал за да вземе раницата на св. Д.П..
Безспорно по делото се установиха и какви са били действията на св.И.Ч. след
повторното му завръщане в заведението и предизвиканата от него разправия с
барманката Д.П.. Установи се, че без особена причина св.И.Ч. е нанесъл юмручен
удар в лицето на св. Г.П.. Безспорно се установи и това, че св. Диана П. е
натиснала паник-бутона, като за задействие по получения във фирма „Алфа СОТ 2000” ООД сигнал са били изпратени
четиримата подсъдими-Б. Здравко Г., К.М.С., Е.К. К. и И.П.П. всички работещи като охранители-служители на частната
фирма.
За това, какво се е
случило след спирането на двата служебни автомобила с подсъдимите пред
заведението до момента на идването на полицаите, се събраха доказателства,
в резултат на което в хода на съдебното
следствие се оформиха две противоположни версии.
Едната версия е тази на
четиримата подсъдими, към която акцентира в хода на съдебните прения и техния
защитник. Според тази версия, още с пристигането на автомобилите на
охранителите пред заведението те били посрещнати от компанията на св.И.Ч., като
последния отправил и обидни изрази на които охранителите не отговорили. Четиримата
охранители влезли в заведението където се осведомили от барманката за случая и
където видели разместените маси и столове. Докато четиримата подсъдими провеждали разговор с
барманката, те установили, че хората от компанията на И.Ч. са се върнали и се
намират до входа на заведението. В този момент, барманката П. посочила с пръст И.Ч.
и заявила, че това е лицето предизвикало скандала. И.Ч. започнал да се
съпротивлява, а св. Г.М. започнал да заплашва подсъдимите с уволнение. Според
своите инструкции и утвърдена практика за действие в такива ситуации, четиримата
охранители ги помолили да напуснат заведението. В последствие те ги помолили
още на няколко пъти, като най-накрая ги предупредили, че ако не изпълнят
техните разпореждания, то те имали право да използват физическа сила и помощни
средства. Тъй като И.Ч. и компанията му не напуснали доброволно заведението, то
подсъдимите се насочили към тях и ги изтласкали навън. Там св.И.Ч. започнал да
се заяжда с подс. К.С. и да го блъска с ръце в корема. Това наложило намесата
на подс. И.П.. При приближаването му към св. И.Ч., последния посегнал с юмрук
към лицето му. Въпреки, че реагирал своевременно подс.П.
не могъл да избегне изцяло юмрука на Ч. и той попаднал в лявата част на носа в
близост до окото. Подс. П. подсякъл И.Ч. и го свалил по очи на леда. В
последствие подс. П. затиснал с крак св.И.Ч., като имал намерение да му сложи
белезници на ръцете отзад. В същото време подс. П. бил избутан от намесил се
член на компанията на Ч.. Това дало възможност на И.Ч. да се освободи, като
явно намеренията му били да се изправи. След намесата на подс. Г., подс.П. успял да си върне контрола над Ч., като отново го
затиснал с лице върху и леда и в една сравнително по-спокойна обстановка да му
сложи белезниците на ръцете зад гърба. В този момент, св. Г.М. се снабдил по
неизвестен начин с пластмасова палка,като се насочил с нея към подс.К.. В момента в който св.Г.М. замахнал
с палката с цел да я разгъне и да удари с нея подс. К., последния успял да го
хване. При това двамата паднали също на леда. При падането си, св.Г.М. успял да
си удари главата и гърба, в ръба на една от намиращи се пред заведението саксии.
В последствие се намесил подс. Б.Г., който направил хватката „ключ“ с ръце зад
гърба на св.М. и го опрял по корем на капака на един от служебните автомобили.
С това приключили и действията на четиримата охранители, като по-този начин бил
възстановен и осигурен обществения ред. Дошлите полицаи от РУП Асеновград
заварили една по-скоро спокойна обстановка, при която никой от никого не се
жалвал.
Втората версия е тази развита
от представителя на обвинението и която съдът възприе посредством множеството събрани
по делото доказателства и тяхната внимателна преценка.
Безспорно е това, че св. И.Ч.
има основна роля за възникналия скандал в заведението. Разправията първоначално
е била между него и св. П.. В тази насока доказателствата са многобройни и безпротиворечиви.
Това, че св.Ч. е ударил с юмрук св.П. също е установено. Именно поведението на И.Ч.
е станало причина за натискането на паник бутона от страна на св.П.. Към
момента на идването на четиримата подсъдими, св. И.Ч. и неговите познати вече
са били напуснали заведението, защото разправията вътре е била приключила. Свидетелите
А.Р.,Д.П. и Г.М. са били излезли и са се намирали пред заведението, а св.И.Ч.
се е намирал все още на входната му врата.,
Твърдението на
подсъдимите, че още със слизането си от автомобилите са били посрещнати от
обидни думи и квалификация, не се потвърди от нито едно от другите събрани по
делото гласни доказателства. По никакъв начин по делото не се установи, в този
момент св.Ч. или друго лице от неговата компания да е отправил към охранителите
изразите „Педерасти“, „Кои сте вие?“ „Какво искате боклуци?“. Погледнато чисто
човешки, то това им твърдение противоречи и на нормалната човешка логика. За
какво му е притрябвало на св. Ч. да се заяжда с четирима добре сложени
охранители, които освен това са и въоръжени? От друга страна, ако се приема,
тази версия на подсъдимите за вярна, то при положение, че нарушителя на
обществения ред в лицето на Ч. се намирал пред заведението и той е викал спрямо
тях, то остава без отговор въпроса,
защо те не му бъде подобаващо внимание, като вместо това четиримата охранители
са го подминали и се влезли вкупом в заведението. Очевидно е, че при тяхното
пристигане пред обекта то там е нямало нищо особено, нещо смущаващо обществения
ред, като те са влезли в заведението защото са очаквали, че причината за
повикването им е вътре.При разговори си със св.П., четиримата подсъдими са били
осведомени за причината за сигнала. От показанията на останалите свидетели се
установя, че в този момент в заведението е било сравнително спокойно, а освен
това св.Ч.,св. М.,св. П. и св.Р. вече са се намирали отвън. В заведението го е
нямало все още и кучето на св.М., което както се установи по делото не е порода
„Питбул“, а „Стафордширски бултериер“.
Обстоятелството относно породата на кучета, се оказва също не без значение по
делото, тъй като, според обясненията на подс. Г., то именно видяното от
подсъдимите куче, възприето от тях като „питбул“, се оказало една от причините да подканят св. Ч.
да излезе навън. След като кучето не е било в заведението към момента на
влизането на подсъдимите и след като то е било от миролюбивата порода „Стафордширски бултериер“, то става ясно, че
животното не е могло да послужи като оправдание за припрените действия на
охранителите и за формиране на някакви страхове у тях. Кучето на св.М. се е
появило, едва след като неговия стопанин се е върнал в заведението и е
предложил на подсъдимите да извикат на мястото полиция. Едва в този момент,
кучето е отишло и легнало на едно от сепаретата,където е било и видяно от част
от свидетелите. Действително св.И.Ч. е признал и пред охранителите, че той
самия е причина за скандала възникнал в заведението. Безспорно по делото е
установено и това, че на св.Ч. е било указано, че трябва да напусне
заведението. Същия е бил предупреден, че ако не изпълни нареждането, спрямо
него ще бъде приложена сила. Както се установи по делото, тримата намиращи се
до входната врата- Ч., М. и А.Р. са били избутани от подсъдимите. Това не се
отрича и от тях, като целта им е била да ги изкарат навън. Действията им са
били продиктувани от техните инструкции за действие в подобни ситуации. Ситуацията
обаче е била изтървана от контрола на охранителите. Неправилния им подход към
нетрезвия свидетел Ч. е довело и до последващата им реакция спрямо него. В
голямата си част разпитаните по делото свидетели, които са се намирали в
заведението, говорят за това, че св.Ч. и хората от компанията му са били
изведени навън. Всички са очаквали именно това и да се случи, като част от
предприетите действия от страна на дошлите охранители. Какви са били
действителните намерения в този момент на охранителите, спрямо изведения навън Ч.,
е трудно да се каже, тъй като няма безспорно доказателства в тази насока.
Действията им отвън обаче не са били свързани с неутрализиране на св. Ч.,
защото нищо не е налагало това. Безспорно е, че подс. Г. без да има данни да е
бил предизвикан, е нанесъл първи юмручен удар в главата на св.Ч.. Ударът е
попаднал и нанесъл разкъсно контузна рана в областта на дясната вежда от която
е текнала кръв. В тази насока са и показанията на св.А.Р., който е видял, как
подс. Г. удря пръв с юмрука си св.Ч.. Именно подс. Г. е бил разпознат като
лицето удари св.Ч. при извършеното разпознаване на лица от 05.03.2012г. /лист
82 от ДП/. Въпреки, че се отрича и от четиримата подсъдими, в последствие върху
св.Ч. е бил нанесен побой при който са използвани ритници и палки. За нанесения
побой, неговата интензивност и това какви впечатления и усещания е оставил у
очевидците говорят показания на св. Ч., св.М.,
св. Р., св.П., св. К., св. И. и св. С.. Всички те говорят, че св. Ч. е бил бит от
охранителите, като някои от свидетелите използват думите „нечовешки“ и „като
животно“. Всички те говорят, че това е било брутално и е имало агресия от страна
на охранителите, като действията им са били неадекватни и очевидците са
възмутени от това. Всички тези обстоятелства няма как да бъде пренебрегнати за
сметка на обясненията на четиримата подсъдими, които твърдят, че едва ли не, е
имало схватка между св.Ч. и подс. П. при
която пострадалия бил подсечен, паднал е на леда и от това е възможно да се е
получила и раната в областта на веждата. Въпреки, че подсъдимите отричат това, то в действително при побоя са
били употребени и помощни средства. За палки говорят в показанията си част от
посочените по-горе свидетели.За това говори в показанията си св. А.Р., който е
видял един от охранителите да крие в ръкава си палка или тръба. Това, че
употребеното средство е била скрито в ръкава на един от охранителите, говори,
че то все пак е било употребено твърде внимателно, като употребяващи го не е
искал това да стане толкова явно. Няма как да бъде обяснено по друг начин разминаването
на свидетелските показания относно бруталността на побоя и множеството и
разнообразието на нанесените на св.Ч. и
св. М. удари и оскъдността на находките при прегледа на пострадалите от
медицинските лица. Извода който може да се направи, е че св. Ч. и св. М. са
бити по начин, водещ до оставяне на най-малко видими следи по телата им. В
случая, кат осъществен пропуск на разследващите следва да се отчете
обстоятелството, че веднага след инцидента св.И.Ч. не е бил насочен за
освидетелствуване от специалист по съдебно медицина. В действителност от
назначената по отношение на него СМЕ се установява, че на същия е била
причинена една лека телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.1 от НК, но тази
констатация спрямо Ч. не е база издадено му СМУ /каквото по делото няма/ от
Съдебна медицина, а на база свидетелски показания и амбулаторен лист издадено
от МБАЛ Асеновград във връзка с обработената рана на дясната вежда.
За нанесения побой спрямо св.М., неговата
интензивност и това какви впечатления и усещания е оставил у очевидците говорят
неговите показания, а и показанията на св. Р., св.П., св. К., св. И., св. З.,
св.С. и св.А.. От техните показания става ясно, че и св. М. е бил бит от подсъдимите.
Всички те също говорят, че това е било брутално и е имало агресия. Свидетелите
от заведението говорят, че действията на охранителите са били неадекватни и са
възмутени от това. Както и при побоя над св. Ч. така и при този над св. М. е имало употреба на
помощни средства. В действителност по делото се установи, че св.М. е бил наведен
над намиращите се на паважната настилка св.Ч.. В този момент без никаква
причина подс. К.С. се е приближил в гръб и му е нанесъл два силни удара с палка
в тилната област. Посредством тези два удара на св. М. са били причинени две разкъсно-контузни
рани на кожата на главата с травматични отоци под тях, довели до разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Това, че ударите се били нанесени от подс.С. по делото е безспорно установено. Това, че констатираните две травми, са били причинени
с палка също е установено. В този смисъл е и становището на вещото лице, относно
разположението на двете рани, като техните форма и размери, дават основание да
се заключи, че причинилите ги удари са били нанесени последователно, чрез
използване на продълговат тъпоръбест предмет. Абсурд е в случая да се приеме
версията на подс. К., че едва ли не падайки по гръб св. М. си бил ударил
главата в ръба на саксията. Няма как да не се отбележи, че в случая, в тилната
област на св.М. са установени две успоредни наранявания причинени от тъпоръбест
предмет, а не едно такова нараняване причинено от предмет с остър ръб.
Предвид изложеното съдът не възприе версията на
четиримата подсъдими. Техния обяснения в този смисъл остават изолирани от
останалите събрани по делото гласни доказателства, поради и което съдът не ги
кредитира в тази им част. Очевидно е и това, че обясненията им в тази част са
израз на тяхната защитна позиция по делото. Съдът кредитира в останалата им
част обясненията на четиримата подсъдими, като те съответстват и на събраните
по делото доказателства. Съдът не кредитира и тезата на подс. П., че е бил
ударен умишлено с юмрук от св.Ч.. Действително по делото има приложено
медицинско свидетелство от извършен преглед на подс.П..
От него се установява , че при прегледа му са били констатирани лек оток и
нараняване по долния клепач на лявото му око във вътрешната му половина.
Доколкото обаче липсват безспорни доказателства, че това е било причинено умишлено
от св. Ч., то съдът счита, че не следва да се дава вяра на това твръдение на
подс. П. и да това да се отчита в негова полза.Няма как в случая да не вземе
предвид и обстоятелството, че докато спрямо св.Ч. са били нанасяни удари, той
също се е отбранявал доколкото може, като е напълно възможно при това да е засегнал
тази част на лицето на подс. П..
Предвид изложените по го-горе мотиви съдът
кредитира в по-голямата им част показанията на разпитаните по делото свидетели.
В действителност при преценката на показанията на
свидетелите И.Ч., Г.М., Г.П., Д.К., А.Р., Д.П., В.З., А.И., Г.С., К.А.И.К. то
съдът констатира, че са налице известни различия и противоречия. Всичко това
съдът обяснява предвид неранния час на случилото се, обстоятелството, че част от хората са употребили алкохол, както и
факта, че замесените в разправията са сравнително много,като самия побой над
св. Ч. и св. М. е бил отвън пред заведението. Безспорно е , че всеки един
свидетел е възприел различни детайли от случващото се. Всеки го е възприел по
различен начин. Всички те обаче са възприели по един и същ начин действията на
четиримата подсъдими. Показанията на посочените свидетели, не се от полза на
защитната версия на четиримата подсъдими, но те не могат да бъдат
игнорирани.Същите следва да бъдат кредитирани поради обстоятелството, че
посочените свидетели се явиха в съда и разказаха добросъвестно това което са
възприели, без излишен драматизъм и без опити за изопачаване или прикриване на
истината. Освен това техните показания взаимно се допълват, като прецени в
своята цялост дават една ясна картина на случилото се.
Съдът кредитира частично показанията на св. Д.Г.П.,
дадени от нея пред орган на разследването и прочетени на основание чл.281, ал.5
вр. чл.281, ал.1,т.4 от НПК. Както се установи по делото и от намиращите се на
лист 65 и лист 76 от ДП протоколи за разпит на същата свидетелка, то
съдържащите се в тях показания за доста оскъдни и фрагментарни. Само от тях
няма как да не се направи извод, какво е било цялостното поведение както на св.
Ч., на хората от неговата компания,а и на поведението на четиримата подсъдими. Ако
дори само се вземи един абзац от тези показания където св. П. заявява, че
охранителите едвам са удържали св.Ч., то може да се направи извод, че в
заведението между тях е имало съприкосновение. В следващия абзац същата
свидетелка е заявила, че Ч. е бил изведен трудно. Такова извеждане на Ч. на
практика обаче, от питейното заведение, по делото се установи, че не е било реализирано.
Предвид противоречието им с останалите събрани по делото доказателства съдът не
кредитира показанията на св. П. в тази им част.
Съдът кредитира в пълнота показанията на
свидетелите С.Б.Т., Я.Т.Г., А.К., Т.В.К., Т. Аатнасов
К., С. Иванов К. и Б.Р.Р., като отчете това, че никой
от тях не е бил пряк очевидец на случилото в кафе-аперитив „Сотис“.
Съдът кредитира заключението на вещото лице проф. д-р И.Д. по назначената по отношение на св. И.С.Ч. съдебно-медицинска експертиза /на листи от 85 до 87 от ДП/ и изразеното
от експерта становище. От тях се установяват както вида и характера, така и механизма на причинените на
лицето телесни повреди. Установява се това, че при инцидента на 01.02.2012г. на св.Ч. е била причинена
разкъсно-контузна рана на кожата в областта на дясната вежда. Разкъсно-контузната рана е причинила
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК/ по смисъла на
чл. 130 ал. 1 от НК/.
Съдът кредитира заключението на вещото лице д-р С. по назначената по отношение на св. Г.П.М. съдебно-медицинска
експертиза /на листи от 90 до 93 от ДП/ и изразеното
от експерта становище. От тях се установяват както вида и характера, така и механизма на причинените на
лицето телесни повреди. Установява се, че при инцидента на 01.02.2012г. на същия са били причинени две разкъсно-контузни рани на кожата на главата с травматични
отоци под тях, кръвонасядания на кожата на гърба и левия лакът. Според експерта описаните травматични увреждания са причинени
от действието на твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да се получат
така както се
съобщава в медицинските документи и гласните доказателства по ДП, а именно при нанесени удари с твърди тъпи предмети по
главата и тялото /бухалки, ритници,
удари с юмрук/. Разкъсно-контузните
рани на кожата в окосмената част на главата са довели до разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК / по смисъла на чл. 130
ал. 1 от НК/. Останалите
травматични увреждани са причинили болка и страдание, без причиняване на разстройство на
здравето /по смисъла на чл.130 ал.2 от НК/.
Съдът кредитира и приложените по
делото писмени доказателства, тъй като същите си кореспондират със събраните по
делото гласни доказателства, които съдът кредитира, както и надлежно
приобщените към доказателствения материал- характеристични справки, справките
за съдимост и др. писмени доказателства.
От правна страна:
Подсъдимият Б.З.Г. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.2 и т.12 вр.
чл.130, ал.1 от НК, а именно затова, че на 01.02.2012г.
в гр.Асеновград, обл.Пловдивска, като длъжностно лице -
охранител във фирма "Алфа СОТ 2000"ООД, по хулигански подбуди,е
причинил на И.С.Ч. лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана
на кожата в областта на дясната вежда, довела до
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК,както е
осъществил състава на престъплението по чл.325, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, а именно, затова, че на 01.02.2012г. в гр.Асеновград, обл. Пловдивска, в съучастие като съизвършител с подсъдимите К.М.С., И.П.П.
и Е.К.К., е извършил непристойни действия
(нанасяне на побой на лицата Г.П.М. и И.С.Ч. в централна градска част), грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост.
Подсъдимият К.М.С.
от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.131,
ал.1, т.2 и т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК, а именно, затова, че на 01.02.2012г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска,
като длъжностно лице - охранител във фирма
"Алфа СОТ 2000"ООД, , по хулигански подбуди, е причинил на Г.П.М. лека телесна повреда,
изразяваща се в две разкъсно-контузни рани на кожата на главата с травматични
отоци под тях, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК, кръвонасядания на
кожата на гърба и левия лакът, довели до болка и страдание извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, както е осъществил състава на
престъплението по чл.325,
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, а именно, за това, че на 01.02.2012 г. в гр.Асеновград, обл
.Пловдивска, в съучастие като съизвършител с подсъдимите
Б.З.Г., И.П.П. и Е.К.К., е извършил непристойни действия (нанасяне на побой
на лицата Г.П.М. и И.С.Ч. в централна градска
част), грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото,
като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост.
Подсъдимият Е.К.К. от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл.325, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, а именно,
за това, че на 01.02.2012 г. в
гр. Асеновград, обл. Пловдивска, в съучастие като съизвършител с подсъдимите К.М.С., Б.З.Г. и И.П.П., е
извършил непристойни
действия (нанасяне на побой на лицата Г.П.М. и
И.С.Ч. в централна градска част), грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост.
Подсъдимият И.П.П. от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл.325, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, а именно,
затова, че на 01.02.2012 г. в
гр. Асеновград, обл. Пловдивска, в
съучастие като съизвършител с подсъдимите К.М.С., Б.З.Г.
и Е.К.К., е извършил непристойни
действия (нанасяне на побой на лицата Г.П.М. и
И.С.Ч. в централна градска част), грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост.
По тези правни
квалификации, съдът призна всеки един от тях за виновен.
Безспорно по делото се
установи, че на 01.02.2012г. в
гр.Асеновград, обл. Пловдивска, подс. Б.Г. е ударил с юмрук в лицето И.С.Ч.,
като с това му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
разкъсно-контузна рана на кожата в областта на дясната вежда, довела до разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и 129 от НК. Налице е квалификацията по чл.130, ал.1 от НК, като това се установява от
заключението на извършената СМЕ. Безспорно е това, че подс. Б.Г. е имал и длъжностно
качество, тъй като същия е бил назначен като охранител, като деянието е
извършено при и по повод изпълнение на службата му. От приложения на лист 118 от съд.дело трудов договор №5/31.07.2008г. и намираща се на
лист 113 от ДП длъжностна характеристика се установява, че подс. Г. е бил назначен в Охранителна фирма „Алфа СОТ 2000” –гр. Асеновград на длъжност охранител на позиция „патрул, служби за сигурност“, като
едно от основните му задължение било да
изпълнява поставените от работодателя задачи в рамките и обхвата на дейността
по длъжностната хапактеристика и трудовия договор. От длъжностната
характеристика се установява, че като
охранител в посоченото дружество той е
имал задължения да извръшва проверки на сигналите получени от
сигнално-охранителната техника на охраняваните обекти; да извършва оглед на
същите; да спазва дежуренето на определените местостоянки в патрулния район; да
реагира адекватно при подаден сигнал от ОДЦ за задействие на охраняван обект и
да дава информация в ОДЦ; при нарушаване на целостта на охранявания обект да
дава информация на ОДЦ и да блокира достъпа до обекта, като при необходимост да иска съдействие от органите на МВР. Освен това да се грижи и да стопанисва повереното му оборудване и МПС; да дава мотивирани предложения за
подобряване организацията на работа; да опазва
информацията станала му
известна при изпълнение на
служебните му задължения, представляваща специализирана, служебна или търговска
тайна по смисъла на Закона за частната охранителна дейност, ЗЗК и други актове.
Всички тези
обстоятелства дават основание да се направи извод, че подс.Б.Г.
към 01.02.2012г. е имал качеството
на „длъжностно лице” по
смисъла на чл.93, т.1, б.”б” от НК, защото като охранител в „Алфа СОТ
2000”ООД-гр. Асеновград, е изпълнявал работа
свързана с пазене на чуждо имущество, съобразно вменените му задължения с длъжностната характеристика. Освен това по делото се установи и това, че с договор за охрана от 01.01.2011г., сключен
между управителя на „Алфа СОТ 2000”
ООД и собственика на кафе –аператив „Сотис”, находящо се в гр.Асеновград, пл.”Академик Н.Хайтов” №12,
дружеството е поело охраната на
посочения обект. Една от извършваните услуги от охранителното дружество била
денонощно наблюдение на обекта и реагиране с дежурния патрул при включена алармена система. Това, че на 01.02.2012г.
подс.Г. е бил на работа и е изпълнявал възложените му
задачи е безспорно. Спрямо подс. Г. е налице е квалифициращия елемент на т.2 от
чл.131, ал.1 от НК. Предвид събраните по делото доказателства, то съдът е на
становище, че спрямо него е налице и т.12 на чл.131, ал.1 от НК, т.е. деянието
е извършено по хулигански мотив. Както се установи по делото, то подс. Г. не е
имал никакъв мотив да удари с юмрук в областта на дясната вежда св.И.Ч., като
не се установи да е бил предизвикан от него. Вместо като началник на дежурната
смяна от охранители подс.Г. сам да направи
необходимото и със своите колеги да осигури обществия реда така както са
призвани, то с едйствията си на практика подс. Г. е показална своите, как
според него трябва да се действа към клиенти употребили алкохол, които освен
това не се подчиняват и на дадените им разпореждания.
Безспорно по делото се
установи, че на 01.02.2012г. в гр.Асеновград, обл. Пловдивска, подс. К.С.
използвайки палка е ударил с нея два
пъти в тилната област св. Г.П.М., като с това му е причинил две
разкъсно-контузни рани на кожата на главата с травматични отоци под тях, довели
до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Предвид констатираните наранявания е квалификацията по чл.130, ал.1 от НК,
като това се установява от заключението на извършената СМЕ.Безспорно е това, че
и подс. С. е имал и длъжностно качество, тъй като същия е
бил назначен като охранител, като деянието е извършено при и по повод
изпълнение на службата му. От
приложения
на лист 121 от съд.дело трудов
договор
№73/30.05.2008г. и намираща се на лист 114 от ДП длъжностна характеристика се
установява, че подс. С. е бил
назначен в
Охранителна фирма „Алфа СОТ 2000” –гр. Асеновград на длъжност охранител на позиция „патрул, служби за сигурност“, като
едно от основните му задължение било да
изпълнява поставените от работодателя задачи в рамките и обхвата на дейността
по длъжностната хапактеристика и трудовия договор. От длъжностната
характеристика се установява, че като охранител
в посоченото дружество, подс. С. е имал
задължения да извръшва проверки на сигналите получени от сигнално-
охранителната техника на охраняваните обекти; да извършва оглед на същите; да
спазва дежуренето на определените местостоянки в патрулния район; да реагира
адекватно при подаден сигнал от ОДЦ за задействие на охраняван обект и да дава
информация в ОДЦ; при нарушаване на целостта на охранявания обект да дава
информация на ОДЦ и да блокира достъпа до обекта, като при необходимост да иска съдействие от органите на МВР. Също така е следвало да се грижи и да стопанисва повереното му оборудване и МПС; да дава мотивирани предложения за
подобряване организацията на работа; да опазва
информацията станала му
известна при изпълнение на служебните му задължения, представляваща специализирана,
служебна или търговска тайна по смисъла на Закона за частната охранителна
дейност, ЗЗК и други актове. Всички тези обстоятелства дават основание да се направи
извод, че към 01.02.2012г. и подс. К.С. е имал качеството на
„длъжностно лице”
по смисъла на чл.93, т.1, б.”б” от НК, защото като охранител в „Алфа СОТ
2000”ООД-гр. Асеновград, е изпълнявал работа
свързана с пазене на чуждо имущество, съобразно вменените му задължения с длъжностната характеристика. Освен това по делото се установи и това, че с договор за охрана от 01.01.2011г., сключен
между управителя на „Алфа СОТ 2000”
ООД и собственика на кафе –аператив „Сотис”,находящо се в гр.Асеновград, пл.”Академик Н.Хайтов” №12,
дружеството е поело охраната на
посочения обект. Една от извършваните услуги от охранителното дружество била
денонощно наблюдение на обекта и реагиране с дежурен патрул при включена
алармена система. Това, че на 01.02.2012г. подс. С. е бил на работа и е изпълнявал
възложените му задачи е безспорно. Спрямо подс. С. също е налице е
квалифициращия елемент на т.2 от чл.131, ал.1 от НК. Предвид събраните по
делото доказателства, то съдът е на становище, че спрямо него е налице и т.12
на чл.131, ал.1 от НК, т.е. деянието е извършено по хулигански мотив. Както се
установи по делото, то подс. Стянов не е имал никакъв мотив да удари два пъти с
палка в теменната област на главата св. Г.М., като не се установи да е бил
предизвикан от него.
По делото се установи,
също така, че в резултат на нанесения от страна на четиримата подсъдими побой
над св.Г.М., на същия са били причинени и кръвонасядания на кожата на гърба
и левия лакът, довели до болка и страдание, които съгласно заключението на
експерта по съвкупност са довели до болка и страдание без разстройство на
здравето. Така нанесените леки телесни повреди, от своя страна, покрива
признаците на състава на престъпление визиран в чл.130, ал.2 от НК. По делото се установи, че тези телесни повреди са
причинени в резултат от съвместната дейност на всички подсъдими, а не само на
подс. С., така както твърди прокурора в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Безспорно с извършеното на 01.02.2012г. деяние от подс. С. спрямо св.М. са
били причинени две групи различни по вид телесни повреди. В случая обаче, за
него престъплението е едно, като съдът го квалифицира с оглед причинения
по-тежък резултат, какъвто се явяват причинените леки телесни повреди по
смисъла на чл.130,ал.1 от НК във връзка с квалификацията по т.2 и т.12
на чл.131,ал.1 от НК. По отношение на причинения спрямо св. М. общ съставомерен
резултат осъществяващ признаците на чл.130, ал.2 от НК, в резултат на задружната
умишлена дейност от четиримата подсъдими, то липсва съответно обвинение, поради
което и съдът намира, че не следва да се произнася.
От доказателствата по делото
безспорно се установи, че на 01.02.2012г четиримата подсъдими, действайки в
съучастие помежду си, като извършители, пред клиентите на кафе-аператив „Сотис“
и останалите намиращи се там свидетели, са извършили непристойни действия-нанесли са побой над лицата Г.П.М. и И.С.Ч., грубо
нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото. Присъстващите в заведението
и по-конкретно свидетелите Г.П.,
Д.К., А.Р., В.З., А.И., Г.С., Г.М., Д.П., К.А. са останали изключително възмутени и потресени от крайно непристойното
и агресивно поведение на подсъдимите Б.Г., К.С., Е.К. и И.П. и от техните действия.
Хулиганските действия и на четиримата подсъдимисе отличават с изключителна дързост,
предвид множеството безпричинно нанесени удари при побоя над пострадалите с
палки, ритници и юмруци. Обстоятелството, че са били повикани като охранители
да предотвратят една предходна възникнала
конфликтна ситуация, а вместо това самите те с действията си са предизвикали
инцидент с демонстративна физическа
саморазправа, продължил значително във времето, станал достояние на широк кръг
лица,
говорят достатъчно за действията на четиримата подсъдими. Хулиганските мотиви и при четиримата подсъдими са ясно установени от събраните по делото
доказателства, действията им са били насочени не към предотвратяването на
инцидент и опазване имуществото на охраняваното заведение, каквито са служебните им задължения по
длъжностна характерстика, а към това да демонстрират физическо превъзходство и
сила над двамата
пострадали. От обективна страна деянието консумира признаците
на престъплението по чл.325 от НК. Подсъдимите са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото. Хулиганските действия могат да се извършват в
разнообразни форми, /Постановление № 2/74г., Пленумът на ВС/ една, от които е
свързана с посегателства върху личността, какъвто е и настоящия случай. От
фактическа страна хулиганските действия на подсъдимите са се изразили в
нанасяне на удари на св.Чрпоков и св. М. и са били насочени към увреждане личността на двамата пострадали. Непристойните действия са извършени безпричинно и дори изненадващо, на публично място, в присъствието на множество хора, и е
предизвикало в значителна степен силно негативни отрицателни емоции и възмущение
у всички присъствали.
По делето се установи, че по отношение и на
четиримата подсъдими е налице квалифициращия елемент на ал.2, на чл.325 от НК,
а именно деянието по своето съдържание се отличава с изключителна
дързост. Според съдебната практика тази
хипотеза е налице, когато непристойните действия на дееца в много груба степен
засягат обществените отношения и упорито не се прекратяват, като така се
изразява пренебрежително отношение към обществените порядки. В тази хипотеза с
хулиганските действия се скандализира обществото, тъй като показват грубо
нахалство или тежко оскърбление. В
случая деянието осъществено от четиримата подсъдими е именно такова, предвид множеството безпричинно нанесени
удари при побоя над пострадалите с палки, ритници и юмруци.
Характерно в случая, е четиримата
подсъдими са действали като обикновени съучастници, в качество на извършители
по смисълана чл.20 ал.2 от НК.Налице са осъществени отделни деяния, като
престъплението по чл.131, ал.1, т.2 и т.12 вр. чл.130,
ал.1 от НК, извършеното всеки един от подс. Г. и подс. С. не поглъща състава на
вмененото им деяние за извършено престъпление по чл.325, ал.2 вр ал.1 от НК.
Престъпленията са извършени от подсъдимите при форма
на вината пряк умисъл, тъй като са съзнавали противоправния и
обществено опасният характер на
своето поведение, както и че с това него се засягат
обществени отношения, свързани с обществения ред и спокойствието на гражданите,
предвиждали са общественоопасните
последици и са искали тяхното настъпване. За
четиримата подсъми може да се направи извод, че причина за извършеното е и
ненапълното зачитане на установения в страната правов ред и в частност
неприкосновеността на личността, слаби волеви задръжки
По наказанието:
Съдът, като взе предвид степента
на обществената опасност на деянията – не толкова висока, тъй като не се касае
за тежки престъпления по смисъла на закона, характера и последиците от същите,
и степента на обществената опасност на извършителите-също невисока, като отчете
наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства-липсата на предишни
осъждания, добри характеристични данни, семейното им оположение, сравнително
младежката им възраст, която обяснява и с по-ниския им житейски опит, както и
това, че поведението на четиримата подсъдими е било повлияно донякъде от
нетрезвото състояние на св.И.Ч. и демонстрираното от него негативно отношение
спрямо св. Д.П. и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, като се
съобрази с целите на наказанието предвидени в чл.36 от НК, счете, че за
извършените всеки един от подсъдимите престъпление, следва да им се наложат
съответни наказания при условията на чл.55 от НК, а именно при наличието на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, тъй като в случая и най-лекото
предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко с извършеното от
подсъдимите.
По отношение на извършеното в съучастие от
подсъдимите Г., С., К. и П. престъпление по чл.325, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, съдът
като съобрази всичко по-горе изложно с предвиденото за това престъпление
наказание, което в случая е до пет години лишаване от свобода и с текста на
чл.55 от НК, то определи наказание спрямо всеки един от подсъдимите, като
приложи чл.55, ал.1,т.2, б.“б“ от НК и замени наказанието „лишаване от свобода“
за което не е предвиден най-нисък предел с наказание „Пробация“. Съдът като
съобрази всички обстоятелства по делото, начина на извършване на престъплението
по чл.325, ал.2 от НК, интензитета на нанесения на двамата пострадали побой и
липсата на дълготрайни последици останали за св.Ч. и св. М., то осъди всеки
един от посъдимите на наказание „ПРОБАЦИЯ”, включваща следната съвкупност от пробационни
мерки, съобразно разпоредбата на чл. 42а, ал. 4, вр. ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т.
1 и т. 2, вр. ал. 1 от НК-„задължителна регистрация по настоящ адрес” за всеки
един от подсъдимите Г., С., К. и П. за срок от по десет месеца на основание чл.
42а, ал. 3, т. 1, вр.ал.2, т. 1, вр. ал. 1 от НК, която да се изпълни: за подс. Г. ***,за
подс. С. ***,за подс. К. ***
и за подс. П. ***. Наложената пробационна мярка,
съдът счете, че следва да се изпълни чрез явяване и подписване на всеки един от
подсъдимите пред съответния пробационен служител или определеното от него
длъжностно лице в периодичност два пъти седмично до изтичане на определения
срок, както и пробацинната мярка, „задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за всеки един от подсъдимите срок от десет месеца на основание чл.
42а, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 2 , вр. ал. 1 от НК.
По отношение на извършеното от
подс. Г. престъпление по чл.131, ал.1, т.2 и
т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК, съдът като съобрази всичко по-горе изложено с предвиденото за това
престъпление наказание, което в случая е до три години лишаване от свобода и с
текста на чл.55 от НК, то определи наказание спрямо него, като приложи чл.55, ал.1,т.2,
б.“б“ от НК и замени наказанието „лишаване от свобода“ за което не е предвиден
най-нисък предел с наказание „Пробация“. Съдът като съобрази всички
обстоятелства по делото, начина на извършване на престъплението, това, че все
пак от страна на подс.Г., самостоятелно е била причинена
една лека телесна повреда, то осъди подс.Г. на
наказание „ПРОБАЦИЯ”,
включваща следната съвкупност от пробационни мерки, съобразно разпоредбата на
чл. 42а, ал. 4, вр. ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1 от НК:-„задължителна
регистрация по настоящ адрес”в с.Конуш, обл. Пловдивска, ул.“Бенковски“ №19, за срок от осем месеца на основание чл. 42а,
ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1
от НК. Съдът счете, че тази пробационна мярка следва да се изпълни чрез
явяване и подписване на подс. Г. пред съответния пробационен служител или
определеното от него длъжностно лице в периодичност два пъти седмично до изтичане на определения срок, както
и пробацинонната мярка -„задължителни периодични срещи с пробационен служител”
за срок от осем месеца на основание чл. 42а, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 2 , вр.
ал. 1 от НК. В случая съдът прецени, че ако присъдата спрямо подс. Г., той все
пак няма да може да работи като охранител, тъй като има забрана за това по
ЗЧОД, поради което счете, че спрямо него не следва да прилага текста на чл.160,
ал.1 от НК, поради и което не го лоши от това право.
По отношение на извършеното от подс. С.
престъпление по чл.131, ал.1, т.2 и т.12 вр.
чл.130, ал.1 от НК, съдът
като съобрази всичко по-горе изложно с предвиденото за това престъпление
наказание, което в случая е до три години лишаване от свобода и с текста на
чл.55 от НК, то определи наказание спрямо него, като приложи чл.55,ал.1,т.2,
б.“б“ от НК и замени наказанието „лишаване от свобода“ за което не е предвиден
най-нисък предел с наказание „Пробация“. Съдът като съобрази всички
обстоятелства по делото, начина на извършване на престъплението, това, че все
пак от страна на подс. С., самостоятелно са били причинени две леки телесни
повреди по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, то осъди подс. С. на наказание „ПРОБАЦИЯ”, включваща
следната съвкупност от пробационни мерки, съобразно разпоредбата на чл. 42а,
ал. 4, вр. ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1 от НК: -„задължителна регистрация по настоящ
адрес” в
гр.Асеновград, обл. Пловдивска, ул.“Бойка войвода“ №5, за срок от десет месеца на основание чл.
42а, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1
от НК,която пробационна мярка
следва да се изпълни чрез явяване и подписване на подс. С. пред съответния
пробационен служител или определеното от него длъжностно лице в периодичност
два пъти седмично до изтичане на
определения срок, както и пробационната мярка
-„задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от десет
месеца на основание чл. 42а, ал.3, т. 1, вр. ал. 2, т. 2 вр.
ал. 1 от НК. В случая съдът прецени, че ако присъдата спрямо подс. С. влезе в
сила, той все пак няма да може да работи като охранител, тъй като има забрана
за това по ЗЧОД, поради което счете, че спрямо него не следва да прилага текста
на чл.160, ал.1 от НК, поради и което не го лоши от това право.
В случая, съдът счете, че по
отношение на така наложените две наказания спрямо подс. Г., следва да намери
приложение разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК, тъй като отделените деяния, за
които беше признат за виновен и осъден подсъдимия, са извършени от него в
условията на съвкупност - преди да е имало влязла в сила присъда за което и да
е от тях. Предвид това, съдът наложи едно общо най-тежко измежду тях, а именно
наказание „ПРОБАЦИЯ”, включваща следната съвкупност от пробационни мерки,
съобразно разпоредбата на чл. 42а, ал. 4, вр. ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 и т.
2, вр. ал. 1 от НК, а именно: „задължителна регистрация по настоящ адрес” в
с.Конуш, обл. Пловдивска, ул.“Бенковски“ №19, за срок от десет месеца на основание чл. 42а, ал. 3, т. 1, вр. ал.
2, т. 1, вр. ал. 1 от НК, която
пробационна мярка следва да се изпълни чрез явяване и подписване на подс. Г.
пред съответния пробационен служител или определеното от него длъжностно лице в
периодичност два пъти седмично до
изтичане на определения срок, както и пробационната мярка-„задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от десет месеца на основание
чл. 42а, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 2 , вр. ал. 1 от НК. В случая съдът счете,
че по отношение на така наложеното общо най-тежко наказание не следва да
прилага, текста на чл.24 от Н, и не увели неговия размер.
По отношение на подс.Г. съдът приложи текста на чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т.
1 от НК, като приспадна от така наложеното общо „Пробация“ времето, през което
същият е бил задържан по реда на ЗМВР, считано от 20,30ч. на 01.02.2012г. до 18,00ч. на
02.02.2012г.
В случая, съдът счете, че по
отношение на така наложените две наказания спрямо подс. С., следва да намери
приложение разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК, тъй като отделените деяния, за
които беше признат за виновен и осъден
подсъдимия, са извършени от него в условията на съвкупност - преди да е имало
влязла в сила присъда за което и да е от тях. Предвид това, съдът наложи едно
общо най-тежко измежду тях, а именно наказание наказание „ПРОБАЦИЯ”, включваща
следната съвкупност от пробационни мерки, съобразно разпоредбата на чл. 42а,
ал. 4, вр. ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1 от НК, а именно: -„задължителна регистрация по настоящ
адрес” в
гр. Асеновград, обл. Пловдивска, ул.“Бойка войвода“ №5, за срок от десет месеца на основание чл. 42а, ал. 3, т. 1, вр. ал.
2, т. 1, вр. ал. 1 от НК, която
пробационна мярка следва да се изпълни чрез явяване и подписване на подс. С.
пред съответния пробационен служител или определеното от него длъжностно лице в
периодичност два пъти седмично до изтичане на определения срок, както и
пробационната мярка-„задължителни периодични срещи с пробационен служител” за
срок от десет месеца на основание чл. 42а, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 2 , вр.
ал. 1 от НК.В случая съдът счете, че по отношение на така наложеното общо най-тежко
наказание не следва да прилага, текста на чл.24 от НК, и не увели неговия
размер.
По отношение на подс. С. съдът
приложи текста на чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НК, като приспадна от така
наложеното общо най-тежко
наказание „Пробация“ времето, през което
същият е бил задържан по реда на ЗМВР, считано от 20,30ч. на 01.02.2012г. до 18,50ч. на
02.02.2012г.
По отношение на подс. К.
съдът приложи текста на чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НК, като приспадна от
така наложеното му наказание „Пробация“ времето, през което същият е бил
задържан по реда на ЗМВР, считано от
20,30ч. на 01.02.2012г. до 19,25ч. на 02.02.2012г.
По отношение на подс. П.
съдът приложи текста на чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НК, като приспадна от
така наложеното му наказание
„Пробация“ времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР, считано
от 20,30ч. на 01.02.2012г. до 18,10ч.
на 02.02.2012г.
С оглед изхода на делото – осъдителна
присъда, съдът на основание чл.189 от НПК, осъди подсъдимите да заплати
в полза на АРС направените по делото разноски общо в размер на 245
лв. или
всеки един от тях сумата от 61,25лв.
По изложените съображения
от фактическо и правно естество, Съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: