Решение по дело №8907/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21333
Дата: 26 декември 2023 г.
Съдия: Мирослав Валентинов Стоянов
Дело: 20231110108907
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 21333
гр. С., 26.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110108907 по описа за 2023 година
Предявени са искове от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Я.“ № 23Б срещу Г. А. П., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 632,
вх. А, ет. 2, ап. 5, по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на следните вземания за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 632,
вх. А, ет. 2, ап. 5, аб. № ******:
сумата от 2574,76 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 16.09.2021 г.
до изплащане на вземането;
мораторна лихва от 366,00 лв. за периода 16.07.2019 г. – 09.09.2021 г.;
сумата от 56,55 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.08.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 16.09.2021г. до
изплащане на вземането;
мораторна лихва от 11,55 лв. за периода 01.10.2018 г. - 09.09.2021 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
54042/2021 г. на СРС.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на вещен ползвател на процесния
имот е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период, поради
което дължи суми за топлинна енергия и дялово разпределение (ТЕ и ДР). Представя
писмени доказателства и прави искане за допускане на експертизи и привличане на
трето лице помагач.
В срока за отговор ответникът признава исковете. Сочи, че между страните на
07.07.2023 г. е подписано споразумение за разсрочено плащане на процесните суми,
както и че е заплатил авансовата вноска по споразумението в размер на 1163,54 лв., с
оглед на което моли съда да прекрати делото.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
1
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С обявения за окончателен доклад по делото е обявено за безспорно между
страните, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния имот за
процесния период, през който между страните по делото е съществувало облигационно
отношение, по силата на което е доставена топлинна енергия и извършено дялово
разпределение в процесния имот в претендираното количество и стойност, както и че
същият е изпаднал в забава, поради което дължи главници и лихви в претендираните
размери и периоди, като с Определение от 08.10.2023 г. е отделено за безспорно, че
ответникът е вещен ползвател на процесния имот за процесния период. Поради това
съдът не предприема изследване на предпоставките относно дължимостта на
претендираните суми, в каквато връзка е разпределена доказателствена тежест с
доклада по чл. 146 ГПК.
Във връзка с представени от ответника доказателства за заплащане на процесни
задължения в открито съдебно заседание на 13.11.2023 г. ищецът признава, че е
останала незаплатена само сумата от 904,95 лв. – главница за топлинна енергия за
процесния период, както и юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство, което изявление е изрично потвърдено от ответника в същото заседание
във връзка със сторени от него плащания по сключено с ищеца споразумение за
разсрочено погасяване на процесния дълг.
Предвид изложеното, исковете следва да бъдат отхвърлени поради погасяване
на дължимите суми чрез плащане, взето предвид по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, с
присъждане на ищеца само на останалата незаплатена главница, както и разноски за
юрисконсултско възнаграждение от 25 лв., имайки предвид, че ответникът признава
всички процесни задължения, както и липсата на фактическа и правна сложност на
делото, обема на извършените процесуални действия от ищеца, както и материалния
интерес по делото, в който случая съдът може да присъжда юрисконсултски
възнаграждения и под минималния предвидения размер (чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП и Определение № 518 от 3.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4461/2019 г., IV г. о.).
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искове от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б срещу Г. А. П., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к.
„Л.“, бл. 632, вх. А, ет. 2, ап. 5, по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
установяване съществуването на следните вземания за имот, находящ се в гр. С., ж.к.
„Л.“, бл. 632, вх. А, ет. 2, ап. 5, аб. № ******:
сумата от 1669,81 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 16.09.2021 г.
до изплащане на вземането;
мораторна лихва от 366,00 лв. за периода 16.07.2019 г. – 09.09.2021 г.;
сумата от 56,55 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.08.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 16.09.2021г. до
изплащане на вземането;
мораторна лихва от 11,55 лв. за периода 01.10.2018 г. - 09.09.2021 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
2
54042/2021 г. на СРС,
поради погасяване на вземанията чрез плащане в хода на процеса.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД по отношение на Г. А. П., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 632, вх.
А, ет. 2, ап. 5, че дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, сумата от 904,95 лв. - цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 16.09.2021 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. А. П., ЕГН: **********, адрес: гр.
С., ж.к. „Л.“, бл. 632, вх. А, ет. 2, ап. 5, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *******,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, сумата от 25 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца
– „Техем Сървисис“ ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3