№ 87
гр. Варна, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20213000500292 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
пълномощника на КР. ДР. Д. от гр.Варна срещу решение № 470/4.03.2021 г.
по гр.д.№ 3325/2020 г. на Окръжен съд – Варна, с което е уважен иска,
предявен от „Рубикон Инженеринг“ АД – Варна за присъждане на сумата от
53410.18 лева, представляваща обезщетение за причинени на дружеството
вреди от неоснователно допуснато в полза на К.Д. обезпечение по ч.гр.д.№
1382/2015 г. на ВОС чрез запориране на сметката на ищеца в „Сосиете
Женерал Експресбанк“, съизмеримо със законната лихва върху запорираната
сума до размера на 104532.38 лева, за периода от 28.08.2015 г. до 11.09.2020
г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, на основание чл.403
от ГПК. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с
молба за отмяна и за постановяване на ново решение по съществото на спора,
с което исковете бъдат отхвърлени.
В подаден писмен отговор и в съдебно заседание, пълномощникът на
1
дружеството изразява становище за правилност на обжалваното решение и
претендира присъждане на разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално
допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в
тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена
следната фактическа обстановка:
Предявен е иск от “Рубикон Инженеринг“ АД против КР. ДР. Д. иск с
правно основание чл.403 от ГПК, вр.чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от
53410,18 лева - обезщетение за вреди от неоснователно допуснатото в
ответника обезпечение по ч.т.д.№ 1382/2015 г. на ВОС чрез запориране на
сметката на ищеца в „Сосиете Женерал Експресбанк“ /„Банка ДСК“ ЕАД/,
ведно със законната лихва.
Оспорвайки иска, ответникът КР. ДР. Д. твърди, че претендираните вреди
не са резултат от допуснатото обезпечение и прави възражение за погасяване
по давност на вземането на ищеца за периода преди 11.09.2017 г.
Не се спори между страните, установява се от доказателствата по делото, че
с определение от 26.08.2015 г. по ч.т.д.№ 1382/2015 г. на ВОС е допуснато
обезпечение на бъдещ иск в полза на КР. ДР. Д. срещу „Рубикон
Инженеринг“ АД, чрез налагане на запор върху банкови сметки на
дружеството в: СЖ Експресбанк АД, Прокредит банк АД, Първа
инвестиционна банка АД, ОББ АД, Юробанк България АД и ЦКБ АД, до
размера на бъдещата претенция. Безспорно е, че запорът върху исковата сума
от 109482,38 лева /55977,45 Евро/ по сметка на ищеца в „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД е наложен на 28.08.2015 г. и е вдигнат на 11.09.2020 г.
Безспорно е, че по обезпечения иск е образувано т.д.№ 1522/2015 г. на
ВОС и е постановено решение, влязло в сила на 13.01.2020 г., с което
предявените срещу „Рубикон Инженеринг“ ЕАД осъдителни искове са
отхвърлени за разликата над 4950 лева.
На 30.06.2020 г. „Рубикон Инженеринг“ ЕАД е заплатило на КР. ДР. Д.
сума в размер на 7906,56 лева и с определение по ч.т.д.№ 1382/2015 г. на
ВОС, влязло в сила на 27.08.2020 г. е отменено допуснатото обезпечение, на
основание чл.402 от ГПК.
2
Предмет на исковата претенция по чл.403 от ГПК е обезпечаване на
вреди от наложени обезпечителни мерки - запор на банкова сметка на ищеца
по делото, основана на общата гражданска отговорност за непозволено
увреждане по чл.45 от ЗЗД, предвиждаща имуществен коректив на позволено
от закона процесуално поведение на страната в исковия процес. Предвид
факта, че това подевение е неоснователно, настъпилите вреди следва да бъдат
възмездени.
Разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗЗД, предвижда обезщетяване на всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът
претендира обезщетяване на пропуснати ползи от невъзможността да ползва
запорираната сума в размер на законната лихва върху нея за периода на
обезпечителната мярка - от 28.08.2015 г. до 11.09.2020 г.
Съдът приема, че ограничаването на възможността на ищеца да ползва
сумата по банковата си сметка е имуществена вреда във вид на пропусната
полза. Именно невъзможността да се реализира доход от сумата е
подлежащата на обезщетяване имуществена вреда. Нормата на чл.86, ал.1 от
ЗЗД е приложима в хипотезата на неправомерно задържана парична сума, а
вредата е в размер на законна лихва. Неоснователно е възражението на
ответника за погасяване по давност на вземането на ищеца с тригодишна
давност, на основание чл.111 от ЗЗД. Вземането на ищеца е за обезщетение за
вреди в размер на законната лихва върху запорираната сума, а не вземане за
законна лихва и се погасява с общата 5-годишна давност по чл.110 от ЗЗД,
считано от влизане в сила на решението, с което е отхвърлен обезпечения иск
- 13.01.2020 г.
Въз основа на горното, следва извод за основателност на исковата
претенция, която следва да бъде уважена, а обжалваното решение –
потвърдено изцяло, като в полза на въззиваемото дружество следва да бъде
присъдена сумата от 1000 лева – разноски по водене на делото пред
настоящата инстанция.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение № 470/4.03.2021 г. по гр.д.№ 3325/2020 г.
на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА КР. ДР. Д., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна,
ж.к.Възраждане бл.76, вх.Е, ап.115, ДА ЗАПЛАТИ на „Рубикон Инженеринг“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
ул.“Нептун“ № 8, представлявано от изпълнителния директор Пл. Г. В.
сумата от 1000 /хиляда/ лева – съдебно-деловодни разноски, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4