М
О Т И
В И
към Присъда №10/16.04.2015г. по
НОХД № 136/2015г. по описа на Сливенски окръжен съд
Съдебното
производство е образувано по повод на внесения от Окръжна прокуратура гр.Сливен
обвинителен акт по досъдебно производство № 21/2015г. по описа на РУ на МВР
Нова Загора, вх.№ 86/15г., пор.№ 11/15г. на ОП – Сливен по обвинението на И.Г.И.
*** за престъпление по чл.199 ал.1 т.4, вр.чл.198 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.
29 ал.1 б.“а“ от НК и на И.А.С. *** за престъпление по чл.199 ал.1 т.4,
вр.чл.198 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл. 29 ал.1 б.“б“ от НК.
Подсъдимите признават изцяло фактите,
изложени в обвинителния акт и делото се разгледа по реда на Глава 27 от НПК –
съкратено съдебно следствие.
В с.з. представителят на
Окръжната прокуратура поддържа обвинението против подсъдимите И.Г.И. и И.А.С., така
както е било повдигнато и предявено. Намира, че същото е доказано по несъмнен
начин от събраните по делото доказателства и настоява подсъдимите да бъдат
признати за виновни по него и да им бъде наложено наказание. Сочи, че подсъдимите
са многократно осъждани за кражби, като единият от тях е осъждан и за грабеж. Представителят
на държавното обвинение определя участието на двамата подсъдими в деянието за
еднакво. Посочва, че като смекчаващо вината обстоятелство за подсъдимия С.
следва да се приеме пълното му съдействие, което е оказал на органите на
разследването. Пледира за налагане на минимално наказание на двамата подсъдими,
което след прилагане на разпоредбата на чл.58а от НК да бъде определено в
размер на три години и четири месеца Лишаване от свобода в затворническо
общежитие при първоначален строг режим. Посочва,
че следва да се приложи и разпоредбата на чл.59 ал.1 т.1 от НК. Пледира за уважаване на приетия граждански
иск за сумата от 140 лева по отношение на пострадалата Г.. Сочи, че
веществените доказателства, собственост на пострадалата, следва да й бъдат
върнати след влизане на присъдата в сила, а цигарите без бандерол – да бъдат
отнети в полза на държавата.
В с.з. е предявен граждански иск
от пострадалата И.И.Г. относно обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер на 140 лева, солидарно, против подсъдимите И.Г.И. и И.А.С.. Съдът прие за съвместно
разглеждане предявеният от пострадалата И.Г. граждански иск. Пострадалата Г. е
конституирана в качеството й на граждански ищец по делото. В съдебно заседание
гражданският ищец Г. поддържа предявения граждански иск за сумата от 140 лева
срещу двамата подсъдими солидарно, за причинените й имуществени вреди от
престъплението.
Подсъдимите в с.з. признават
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
изразяват съгласие да не се събират доказателства за тези факти, поради което
делото се разгледа по реда на Глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие.
Защитникът на подсъдимия И. в
съдебно заседание счита, че при така установената фактическа обстановка в
обвинителния акт, следва при определяне на наказанието на подсъдимия да се приложи
чл.58а от НК. Моли да се определи минимално наказание, така както е поискано от
представителя на държавното обвинение. Относно предявения граждански иск
предоставя на съда.
Подсъдимият И. изразява съжаление
за извършеното от него деяние и моли за минимално наказание, тъй като има шест
деца, четири от които са негови и две на жената, с която живее на семейни начала,
като се грижи за тях и едно от тях е инвалид.
Служебният защитник на подсъдимия
С. счита, че относно неговия подзащитен са налице условията за приложение на
чл.55 от НК и следва да бъде наложено наказание под предвидения минимален
размер по чл.199 от НК, а именно две години и шест месеца Лишаване от свобода.
Акцентира, че независимо от това, че участието на двамата подсъдими е еднакво в
извършеното престъпление, оказаното пълно съдействие от неговия подзащитен,
дава основание наказанието му да е по-ниско от наказанието на другия подсъдим.
Алтернативно пледира да му бъде наложен минимален размер на наказанието за
престъпление по чл.199 от НК по реда на чл.58а от НК. По отношение на гражданския
иск счита, че същият следва да бъде уважен в предявения размер от 140 лева,
имуществени вреди.
От събраните на досъдебното
производство доказателства и направеното самопризнание от страна на подсъдимите
се установява следното:
На 10.01.2015г. подсъдимият С.
бил на гости в дома на подсъдимия И. ***.
Двамата знаели, че пострадалата И.Г. ***, имала малки количества цигари
без бандерол и понякога продавала от тях. Около 19.00 часа на 10.01.2015г.,
след употреба на алкохол, двамата подсъдими решили да „оберат“ пострадалата Г..
Подсъдимият И. взел от дома си електрическо фенерче с електрошок на него и
електрошокова палка. Двамата се качили на автомобила на подсъдимия И. и около
19.20 часа пристигнали пред дома на свидетелката Г.. Подсъдимият С. започнал да
вика на входната врата на двора на пострадалата и след като тя се показала,
попитал има ли цигари и поискал да им отвори. Подсъдимият И. казал на
пострадалата, че са полицаи и идват на акция да проверят дали още продава
цигари без бандерол. Тогава
пострадалата, разбирайки, че двамата подсъдими я заблуждават заявила, че ще се
обади на братовчед си. Подсъдимите я заплашили, че ще срежат прозореца, като
подсъдимият И. прескочил през оградата, а през това време пострадалата успяла
да влезе в дома си и да заключи вратата. Тогава подсъдимият И. започнал да
блъска вратата отвън с електрошоковата палка и заплашил пострадалата, че ще я
среже и че ще счупи прозореца на стаята й. Пострадалата Г. се уплашила,
отворила вратата на къщата си и подала ключовете на подсъдимия И. за пътната
врата. Той отключил пътната врата и влязъл при пострадалата в стаята, като
отвън да охранява останал подсъдимият С.. Подсъдимият И. опрял фенерчето с
електрошок на шията на пострадалата и употребил електрошока като пострадалата
почувствала опарване. Свидетелката Г. го попитала какво прави, но той със сила
я бутнал и още веднъж опрял електрошоковото фенерче до лявата й ръка, над
лакътя и пуснал електрошок. След тези действия подсъдимият И. казал на
пострадалата, да дава парите и цигарите. Пострадалата се уплашила и
разтреперила. Тя чула, че другият подсъдим С. през това време търси вещи в
коридора на къщата. Докато подсъдимият И. бил при пострадалата Г., другият подсъдим
С. видял телефон „Нокиа 1208“ на пострадалата, който се зареждал на табуретката
до вратата, откачил го от зарядното устройство и го взел. В мобилния апарат
имало и сим-карта на МТел. Подсъдимият С. взел също така портмонето на пострадалата,
което стояло на секцията в стаята й. В портмонето имало сумата в размер на 90 лева.
Чрез използването на електрошоковото фенерче и упражнената заплаха над
пострадалата Г., същата предала на подсъдимия И. цигарите без бандерол, които
имала, а именно 6 кутии марка „Тюркоаз“ и 15 кутии марка „Марбъл“. Подсъдимият И.
поискал пострадалата да му даде и парите, които има. В резултат на упражненото
спрямо нея насилие пострадалата му дала сумата от 50 лева, които съхранявала в
шкафчето на стаята си. След като взели гореописаните пари и вещи от дома на
пострадалата, двамата подсъдими напуснали дома й, качили се на автомобила си и
се прибрали в къщата на подсъдимия И. ***. На следващия ден – 11.01.2015г.,
сутринта, осъзнавайки какво са извършили и че ще бъдат търсени от полицията,
двамата подсъдими решили да се укрият в с.Чокоба при майката на подсъдимия И..
Преди да тръгнат подсъдимият С. скрил портмонето под един камък пред къщата на
подсъдимия И. ***. В себе си оставил сумата от 75 лева и телефонния апарат
„Нокиа 1208“, от който след деянието подсъдимият И. извадил сим-картата.
Отнетите цигари и пари, извън портфейла, останали в подсъдимия И..
Двамата подсъдими били заловени
след проведени оперативно-издирвателни мероприятия. Подсъдимият С. предал
доброволно мобилния апарат, дамския портфейл и една от отнетите кутии цигари
без бандерол „Марбъл“, съдържаща два броя цигари. При претърсването и
изземването в дома на подсъдимия И. *** били намерени и иззети 6 кутии цигари
марка „Тюркоаз“ без бандерол, които били отнети от дома на пострадалата Г.,
установено от намерените дактилоскопни следи на пострадалата върху целофана от
тях. При претърсването и изземването били намерени и иззети шапки и дрехи на
подсъдимите.
Видно от заключението по
назначената оценителна експертиза, стойността на отнетото дамско портмоне
възлиза на 6.30 лева, мобилния телефон „Нокиа 1208“ е на стойност 16.93лева, а
сим картата на МТел е на стойност 9.90 лева, или общата стойност на вещите е
33.13 лева.
От справка за определяне цените
на тютюневите изделия и съгласно Правилника за прилагане на Закона за акцизите
и данъчните складове се установява, че за 20 къса цигари /една кутия/
стойността й е определена за 7.50 лева, т.е. общия размер на отнетите цигари
без бандерол възлиза на 157.50 лева.
Видно от съдебно-медицинската
справка при прегледа на пострадалата Г. е установено зачервяване на кожата в
областта на предната повърхност на лявата половина на гръдния кош, около
ключицата, която е болезнена и болки в областта на долния крайна на горната
половина на страничната повърхност на лявата мишница, като тези увреждания
добре отговарят да са получени по описания във фактическата обстановка на
обвинителния акт начин. Пострадалата е получила и остра стресова реакция.
От заключението на
дактилоскопната експертиза се установява, че върху намерените кутии цигари при
претърсването и изземването в дома на подсъдимия И. са намерени дактилоскопни следи
на пострадалата Г..
Фактическата обстановка, такава
каквато е възприета от съда се покрива с изложеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт и същата не се оспорва от страните.
С
оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, съдът прие за установени
обстоятелства, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното
самопризнание от страна на подсъдимите и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят.
Настоящият
съд прие за установено, по несъмнен и безспорен
начин, описаното по-горе като фактическа обстановка, в резултат на извършения
от съда внимателен и подробен анализ на всички, събрани и проверени в хода на
проведеното съкратено съдебно следствие доказателства и доказателствени
средства, преценени както поотделно, така и в съвкупността си, а именно самопризнанията
на подсъдимите И.И. и И.С., показанията на свидетелите И.И.Г. и Г.Б.К., от
заключенията на дактилоскопна експертиза и съдебно-оценителна експертиза, както
и от писмените и веществените доказателства, приложени по делото.
Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като
същите са последователни и непротиворечиви, относими към предмета на доказване
и допринасящи за изясняване на обстоятелствата по делото. Съдът кредитира изцяло
обясненията на подсъдимия И.С., дадени в хода на досъдебното производство,
които кореспондират с показанията на пострадалата Г. и показанията на свидетеля
Г.К., разпитан пред съдия на досъдебното производство и частично с обясненията
на подсъдимия И.. Съдът намира за безспорно установено, че на 10.01.2015г. подсъдимият
И. и подсъдимият С. са отнели движими вещи, собственост на пострадалата Г. ***,
и са употребили за това сила спрямо пострадалата. Подсъдимият С. с протокол на
13.01.2015г. доброволно е предал част от отнетите вещи, а именно мобилен
телефон марка „Нокиа 1208“, дамски портфейл и 1 кутия цигари марка „Марбъл“,
без бандерол, съдържаща две
цигари. В пояснението към протокола е записано, след като е продиктувано лично
от подсъдимия С., че това са вещи, които са „откраднали“ заедно с „моя приятел И.
от една възрастна жена от с. Коньово, общ. Нова Загора, за която аз знам, че се
казва И.“. Обстоятелството, че намерените в дома на подсъдимия И. цигари марка
„Тюркоаз“ /6 кутии/ са отнети от дома на пострадалата Г. се установява и от
заключението по назначената дактилоскопна експертиза, тъй като върху целофановата опаковка на кутиите от тези цигари са
намерени дактилоскопни следи на левия палец, на десния показалец и на
безименния пръст на пострадалата Г..
Съдът
кредитира напълно и заключенията на вещите лица по изготвените съдебно-оценителна
експертиза и дактилоскопна експертиза, които са подробни, пълни, обосновани,
без съмнение по отношение на правилността им, като те допринасят за изясняване на
съществени обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. Заключенията
по експертизите не са оспорени от страните и се ценят от съда.
Съдът
кредитира и писмените доказателствени материали, прочетени по реда на чл.283 от НПК, както и
веществените доказателства, приложени по делото, които не се оспорват от
страните.
При така установеното
от фактическа страна и въз основа на обсъдените и събрани доказателствени
материали, настоящият съд направи следните правни изводи:
С
деянието си подсъдимия И.Г.И. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.199 ал.1 т.4, вр. чл.198 ал.1, вр. чл.20 ал.2,
вр. чл.29 ал.1 б.“а“ от НК, тъй като на 10.01.2015г. в с.Коньово, общ.Нова
Загора, в съучастие с И.А.С. ***, като съизвършител, при условията на опасен
рецидив, отнел чужди движими вещи – 6 кутии цигари марка „Тюркоаз“ и 15 кутии
цигари марка „Марбъл“, всички без акцизен бандерол, парична сума в размер на
50лв, дамско портмоне, съдържащо парична сума в размер на 90лв, мобилен телефон
марка „Нокиа-1208“, сим карта на МТел, всичко на обща стойност 330.63лв, от
владението на И.И.Г. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила
С
деянието си подсъдимия И.А.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.199 ал.1 т.4, вр. чл.198
ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.29 ал.1 б.“б“ от НК на 10.01.2015г. в с.Коньово,
общ.Нова Загора, в съучастие с И.Г.И. ***, като съизвършител, при условията на
опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – 6 кутии цигари марка „Тюркоаз“ и 15
кутии цигари марка „Марбъл“, всички без акцизен бандерол, парична сума в размер
на 50лв, дамско портмоне, съдържащо парична сума в размер на 90лв, мобилен
телефон марка „Нокиа-1208“, сим карта на МТел, всичко на обща стойност
330.63лв, от владението на И.И.Г. ***, с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила.
Към
датата на извършване на деянието 10.01.2015г. подсъдимият И. е осъждан няколко
пъти за извършени престъпления, като последните две деяния, за които е бил
осъден са по НОХД №580/2011г. на РС- Ямбол с присъда, влязла в сила на
16.06.2011г., за деяние по чл.196 ал. 1 т.2, вр. чл.195 ал.1 т.3 и т.4, вр.
чл.194 ал.1, вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК с наказание Лишаване от свобода
една година при първоначален строг режим и по НОХД № 292/2012г. на РС – Ямбол
със споразумение влязло в сила на 21.06.2012г. за деяние по чл.199 ал.1 т.2,
вр. чл.195 ал.1 т.3 и т.4, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК
с наказание Лишаване от свобода една година при първоначален строг режим. На
основание чл.25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 от НК му е определено едно общо наказание
по горепосочената присъда и одобреното споразумение, като на основание чл.24 от НК същото е увеличено и е наложено наказание една година и три месеца Лишаване
от свобода при първоначален строг режим. Поради това съдът намира, че
подсъдимият И. е извършил настоящото деяние при условията на опасен рецидив по
чл.29 ал.1 б.“а“ от НК.
Подсъдимият
С. към инкриминираната дата 10.01.2015г. е осъждан многократно за различни
престъпления, като последните две присъди са по НОХД № 2254/2010г. на РС –
Сливен, влязла в сила на 09.02.2011г. за деяние по чл.198 ал.1 от НК, като е
осъден на две години лишаване от свобода при строг режим и по дело № 828/2014г.
на РС – Пловдив с влязла в сила присъда на 03.04.2014г. за престъпление по
чл.196 ал.1 т.2, вр. чл.195 ал.1 т.3 и т.4, вр. чл.29 ал.1 б.“а“, вр. чл.26
ал.1 от НК, като е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим. Предвид това съдът намира, че престъплението по
настоящото дело подсъдимият С. е извършил при условията на опасен рецидив по
чл.29 ал.1 б.“б“ от НК.
От изтърпяване
на наказанието по гореописаните присъди за двамата подсъдими не са изтекли пет
години, поради което следва да се приложат правилата на чл.29 от НК за извършеното
деяние от подсъдимите И. и С..
От
субективна страна деянието на подсъдимите е извършено при форма на вина - пряк
умисъл, подсъдимите И. и С. са съзнавали общественоопасния характер на деянието
си, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици от него и са
искали настъпването им.
Разпитан
на досъдебното производство подсъдимият И.С. се признава за виновен и дава
подробни обяснения. Изразява съжаление за случилото се.
Подсъдимият
И.И. в съдебно заседание се признава за виновен, съжалява за деянието си.
Като
причини и условия за извършване на престъплението, съдът преценява стремежа на
подсъдимите да се облагодетелстват по престъпен начин, изградените престъпни
навици у двамата подсъдими.
При
определянето на вида и размера на наказанието, което съдът наложи на подсъдимите
за извършеното от тях престъпление, съдът се съобрази с предвиденото в
съответната разпоредба на общата част на НК като вид и размер на санкцията за
този вид престъпление, отчете степента на обществената опасност на подсъдимите
и тяхното деяние, като взе предвид подбудите, мотивирали ги да извършат
конкретното престъпление, прецени и всички останали обстоятелства, влияещи
върху размера на отговорността им и съответно спази изискванията, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК, относно постигането на целите на наказанието.
Настоящият
съд счита, че деянието извършено от подсъдимите разкрива една значително
завишена степен на обществена опасност, която е била взета предвид от
законодателя при определянето на вида и размера на предвиденото за този вид
престъпление наказание. В конкретния случай са налице отегчаващи отговорността
на подсъдимите обстоятелства. Като такива съдът прецени предишните им осъждания
извън тези обуславящи опасния рецидив, което свидетелства за една завишена
степен на обществена опасност на подсъдимите, а също така и на извършеното от
тях престъпление. Съдът отчете и факта, че подсъдимите са осъждани и друг път като
по-голяма част, от осъжданията им са за
престъпления против собствеността. Съдът намира, че освен изразеното от
подсъдимите съжаление, са налице и други смекчаващи отговорността им обстоятелства,
а именно за подсъдимия С. – съдействието, което е оказал на органите на
досъдебното производство, за подсъдимия И. – семейното му положение и обстоятелството,
че се грижи за шест деца, едно от които инвалид, заедно с жената, с която живее
на семейни начала.
Съдът,
след като ги съобрази, наложи наказание на подсъдимите при превес на смекчаващи отговорността им
обстоятелства, в минимален размер, а именно пет години лишаване от свобода.
Съдът приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК и намали така наложеното
наказание с 1/3, като определи окончателно наказание на подсъдимите С. и И. в
размер на три години и четири месеца лишаване от свобода.
Съдът
намира, че така определените по вид и размер наказания, съответстват в
най-голяма степен на целите на генералната и специалната превенция. Същите ще
имат възпиращ и предупредителен ефект спрямо останалата част от обществото, но
и ще въздействат предупредително, възпиращо и възпитателно и спрямо подсъдимите.
При така определените наказания, съдът счита, че те ще дадат възможност на
подсъдимите да осъзнаят противоправната същност и моралната укоримост на
извършеното от тях, както и оценката на обществото по отношение на такъв вид
поведение.
Съдът
счита, че не следва да се приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 от НК по отношение
на подсъдимия С., тъй като не са налице изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства. Всичко изброено по-горе сочи, че освен изразеното съжаление от
подсъдимия С. и оказаното съдействие на органите на полицията, които съдът взе
предвид при определяне на наказанието му, не са налице други смекчаващи вината
на подсъдимия обстоятелства, което изключва и наличие на многобройни такива.
Съдът намира, че не са налице и изключителни такива. Наведените аргументи от
защитата, че като смекчаващи обстоятелства трябва да се отчетат процесуалното
поведение на подсъдимия не могат да се считат за многобройни или изключителни и
да водят до приложението на чл.55 от НК. Поради това, съдът намира, че не може
да се направи извода, че и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва
несъразмерно тежко за подсъдимия.
В
конкретния случай по отношение на наложеното наказание лишаване от свобода на
подсъдимите и на основание чл.61 т.2 и чл.60 ал.1 от ЗИНЗС, съдът определи
подсъдимите да изтърпят наказанието при първоначален строг режим в Затворническо
общежитие от закрит тип.
На
основание чл.59 ал.1 от НК, съдът приспада от така определеното наказание
лишаване от свобода, времето през което подсъдимият И.Г.И. е бил задържан и е
бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 12.01.2015г., до
влизане на настоящата присъда в сила.
На основание чл.59 ал.1 от НК, съдът
приспада от така определеното наказание лишаване от свобода, времето през което
подсъдимият И.А.С. е бил задържан и е бил с мярка за неотклонение „Задържане
под стража“, считано от 13.01.2015г., до влизане на настоящата присъда в сила.
На
основание чл.53 ал.2 б.“а“от НК съдът отне в полза на държавата, вещите,
предмет на престъплението, притежаването на които е забранено - 6 кутии цигари
марка „Тюркоаз“, 2 кутии цигари марка „Марбъл“ и 1 кутия цигари марка „Марбъл“,
съдържаща 2 цигари.
След
влизане на присъдата в сила, веществените доказателства дамско портмоне и
мобилен телефон марка „Нокиа-1208“, собственост на гражданския ищец И.И.Г., се
връщат на Г..
Веществените
доказателства удостоверение за собственост на газов пистолет на името на И.Г.И.
от 26.11.2013г.; 3бр. шапки, различен модел от черен текстил, като едната е с
отвори за очи и уста, тип маска; мъжка блуза и 3бр. черни мъжки шапки, след
влизане на присъдата в сила, се връщат на подсъдимия И.Г.И..
По
делото е предявен граждански иск от И.И.Г., в качеството й на пострадала по
делото, за причинените й имуществени вреди в размер на 140 лева, против
подсъдимите И.Г.И. и И.А.С., солидарно. Гражданският иск е приет за съвместно
разглеждане по делото и пострадалата Г. е конституирана като граждански ищец по
делото. Размерът на гражданския иск представлява отнетата парична сума от
двамата подсъдими в резултат от извършеното от тях деяние. Една част от парите
се намирали в портмонето на пострадалата - 90 лева, а другата част 50 лева били
отнети от самата пострадала. Преценявайки всички доказателства по делото, съдът
счита, че гражданския иск е доказан по основание в размера, в който е предявен
от пострадалата Г.. Съдът счита, че в резултат на извършеното престъпление по чл.199
ал.1 т.4, вр. чл.198 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.29 ал.1 б.“а“ от НК - за подсъдимия
И. и по чл.199 ал.1
т.4, вр. чл.198 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.29 ал.1 б.“б“ от НК - за
подсъдимия С., двамата са причинили вредите на пострадалата Г., в размера, в
които е предявен гражданския иск. Предвид това, съдът намира, че следва подсъдимите
И. и С. солидарно да възмездят причинените на И.Г. имуществени вреди в размер
на 140 лева.
С
оглед уважения гражданския иск съдът осъди подсъдимите И.Г.И. и И.А.С. да
заплатят солидарно в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен
съд – Сливен, сумата в размер на 50 лева, представляваща държавна такса върху
уважения граждански иск.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК и предвид постановената присъда, съдът осъди подсъдимите
И.Г.И. и И.А.С. да заплатят направените по делото разноски в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Сливен, в размер на по 25 лева за
всеки един от подсъдимите.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: