№ 38773
гр. София, 17.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.ЕВА Гражданско дело №
20231110119851 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
С отговора на исковата молба е направено искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане
на трето лице - помагач на страната на ответниците – „...“, КЧТ, срещу което се предявява
обратен осъдителен иск. Правният си интерес от привличането обосновават с
обстоятелството, че между застрахователното дружество и В. П. била сключена застраховка
„Кредитна протекция“, която обхващала застрахователните събития смърт поради заболяване
или злополука на застрахования. Искането за привличане на трето лице се явява
своевременно направено и при наличие на правен интерес, поради което следва да бъде
уважено. Що се касае до отговора на исковата молба в частта, касаеща предявяването на
обратния иск, то в тази си част отговорът е нередовен и на ответника следва да бъдат
предоставени указания за отстраняване на нередовностите.
С отговора на исковата молба е предявен в условията на евентуалност и насрещен
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ищеца да заплати
на Х. В. П. сумите, получени въз основа на нищожни клаузи от договора за кредит. В тази си
част отговорът е нередовен и на ищеца по насрещния иск следва да бъдат предоставени
указания за отстраняване на нередовностите.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, които съдът намира за
допустими, относими и необходими за разрешаване на правния спор, предмет на делото, с
оглед което следва да се допусне събирането им.
С оглед оспорената от ответниците автентичност на Договор за потребителски кредит
№ 237/29.09.2008г., Анекс от 31.07.2009г. и Анекс от 01.03.2016г. и Искане с вх. №
1101/29.05.2009г. за преструктуриране на кредита, в частност оспорване на подписите,
положени на „кредитополучател: В. П.“, „поръчител: Г. П.“ и „поръчител: ...“, на ищеца
следва да бъдат дадени указания да заяви, дали ще се ползва от тях. В случай, че ищецът
желае да се ползва от документите, следва да бъде задължен да представи същите в
1
оригинал за извършване на производство по чл. 193 ГПК.
Доказателственото искане на ответниците за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза се явява основателно като относимо към предмета на спора и допустимо, като
заявено преди приемане на проекто-доклада по делото за окончателен, поради което следва
да бъде уважено.
Произнасянето по доказателственото искане на ответниците за назначаване на
съдебно-графологическа експертиза следва да бъде отложено за откритото съдебно
заседание след изслушване на страните, в частност след заявлението на ищеца дали ще се
ползва от оспорените писмени доказателства.
Доказателственото искане на ответниците по чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца да
представи намиращите се в него документи относно застраховката „Кредитна протекция“
следва да бъде уважено.
Доказателственото искане на ответниците да бъде изискана информация от
Централния кредитен регистър към Българска народна банка относно съществуването на
процесното задължение се явява допустимо и относимо, но не е необходимо, поради което
следва да бъде оставено без уважение.
Доказателственото искане на ответниците да бъде изискана информация от Камарата
на частните съдебни изпълнители за образувани срещу тях изпълнителни дела се явява
допустимо и относимо, но не е необходимо, поради което следва да бъде оставено без
уважение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ отговора на исковата молба в частта, с която е предявен
обратен иск срещу „...” КЧТ, като УКАЗВА на ищците по обратния иск Х. П. и В. П. с 1-
седмичен от получаване на настоящото определение с препис за насрещната страна, да
посочат каква сума претендират въз основа на договор за застраховка „Кредитна протекция”
и как е формирана.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ отговора на исковата молба в частта, с която е предявен
насрещен иск срещу „...” АД, като УКАЗВА на ищеца по насрещния иск Х. П. с 1-седмичен
от получаване на настоящото определение, да посочи каква сума претендира като получена
от ответника въз основа на нищожни клаузи по договор за кредит № 237 и как е формирана.
НАСРОЧВА делото в о. с. з. за 20.11.2025 г. от 09:30 часа, за които дата и час да се
призоват страните.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „...“ КЧТ като трето лице помагач на
2
страната на ответниците Х. П. и В. П..
ДОПУСКА събирането на представените към исковата молба писмени доказателства,
като по приемането и прилагането им по делото съдът ще се произнесе в открито съдебно
заседание с участието на страните с нарочно определение.
ОТЛАГА произнасянето по искането за откриване на производство по реда на чл. 193
ГПК за първото открито съдебно заседание след изслушване на ищеца, като ако ищецът
заяви, че ще се ползва от оспорения документ, то ЗАДЪЛЖАВА същият да представи в
оригинал Договор за потребителски кредит № 237/29.09.2008г., Анекс от 31.07.2009г. и
Анекс от 01.03.2016г. и Искане с вх. № 1101/29.05.2009г. за преструктуриране на кредита.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в отговора на
исковата молба, при депозит в размер на 450,00 лв., за сметка на бюджета.
НАЗНАЧАВА за вещо лице .., като УКАЗВА на вещото лице представи заключението
си в едноседмичен срок преди насроченото съдебно заседание.
ОТЛАГА произнасянето по искането за назначаване на съдебно-графологическа
експертиза за откритото съдебно заседание след изслушване на страните.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 190 ГПК да представи намиращите се в него
документи относно застраховка „Кредитна протекция“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците да бъде изискана информация
от Централния кредитен регистър към Българска народна банка относно съществуването на
процесното задължение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците да бъде изискана информация
от Камарата на частните съдебни изпълнители за образувани изпълнителни дела срещу
ответниците.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца и препис от
отговора, подаден от ответника, а на третото лице помагач – препис от отговора на исковата
молба и отговора.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД:
Производството по делото е образувано по искова молба на „...“ АД, ЕИК: .., със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7, с която срещу Х. В. П.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, кв. „.., В. Х. П., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. София, ж.к. „..“ № 19, вх. А, ет. 1, ап. 3, Г. Х. П., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, кв. „.., и Н. Д. Трифонова, ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Русе,
ул. „..“ № 16, ет. 2, ап. 4, са предявени с условията на субективно съединяване следните
искове:
-осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ срещу Х. В. П. и Н. Д. Трифонова за осъждането на ответниците да
заплатят солидарно на ищеца сумата от 2 366,68 лв., представляваща непогасена главница по
договор за банков кредит № 237/29.09.2008г., ведно със законната лихва, считано от датата на
3
предявяване на исковата молба – 13.04.2023г. до окончателното плащане, сумата от 8 203,60
лева, представляваща лихва за периода от 01.03.2016г. до 13.04.2023г., сумата от 216,00 лв. –
разноски по връчването на покана за доброволно изпълнение и по обявяването на кредита за
предсрочно изискуем;
- осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 430, ал. 1 ТЗ срещу В. Х. П. за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от
788,89 лв., представляваща непогасена главница по договор за банков кредит №
237/29.09.2008г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба – 13.04.2023г. до окончателното плащане, сумата от 2734,53 лева, представляваща
лихва за периода от 01.03.2016г. до 13.04.2023г., сумата от 72,00 лв. – разноски по
връчването на покана за доброволно изпълнение и по обявяването на кредита за предсрочно
изискуем;
- осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 430, ал. 1 ТЗ срещу Г. Х. П. за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от
788,89 лв., представляваща непогасена главница по договор за банков кредит №
237/29.09.2008г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба – 13.04.2023г. до окончателното плащане, сумата от 2734,53 лева, представляваща
лихва за периода от 01.03.2016г. до 13.04.2023г., сумата от 72,00 лв. – разноски по
връчването на покана за доброволно изпълнение и по обявяването на кредита за предсрочно
изискуем.
Ищецът извежда съдебно предявените права с твърдения, че на 29.09.2008г. сключил
договор за банков кредит № 237 с В. Х. П., по силата на който му отпуснал заемна сума в
размер на 15 000 лв., като за обезпечаване на притезанието бил учреден залог върху всички
настоящи и бъдещи вземания на кредитополучателя, произтичащи от трудовото му
правоотношение. Сочи, че на 03.12.2008г. В. П. получил предизвестие за прекратяване на
трудовия договор, поради което във връзка с негова молба на 31.07.2009г. бил сключен
анекс, съгласно който като поръчители встъпили Г. Х. П., Х. В. П. и Н. Д. Трифонова.
Излага, че на 24.02.2016г. кредитополучателят отправил искане за преструктуриране на
кредита, поради което на 01.03.2016г. бил сключен и втори анекс, с който било прекратено
поръчителството на Х. В. П.. Твърди, че за периода от 30.09.2008г. до 05.04.2023г. били
извършвани редовни вноски по кредита, а впоследствие била направена само една вноска от
поръчителя ... на 19.05.2022г. Допълва, че поради просрочие на вноските на основание
раздел IX, чл. 29 от договора, изпратил до поръчителите покани за доброволно изпълнение и
уведомление по чл. 60, ал. 2 ЗКИ чрез ЧСИ Мариян Петков. Посочва, че при посещение на
адресите им били събрани сведения, че В. П. и Г. П. са починали, като след проверка в
национална база данни население било установено, че първият е починал на 26.04.2022г., а
вторият – на 04.08.2016г. Поддържа, че наследник по закон на кредитополучателя В. П. е
баща му Х. П., а на Г. П. - нейният съпруг Х. П. и двамата синове В. П. и Г. П.. Навежда
доводи, че Х. П. бил задължен солидарно за цялото задължение по кредита, заедно с
поръчителя ..., а В. П. и Г. П. отговаряли разделно съобразно наследствените си квоти – по
4
1/3. Моли за уважаване на исковите претенции.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ... не е подала отговор на исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Г. П. не е подал отговор на исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Х. П. и В. П., чрез назначения им особен
представител, са подали отговор на исковата молба, с който излагат становище за
неоснователност на предявените искове. Възразяват срещу твърденията, че са наследници на
починалите и че дължат претендираните суми. Оспорват Г. П. да е подписала Анекс № 1 от
31.07.2009г. и да има качеството поръчител с аргументи, че същата не е подписала и не се е
съгласявала с Анекс № 2 от 01.03.2016г., с който били договорени по-дълъг срок и по-голяма
лихва по кредита, и по съществото си представлявал новация на целия дълг, което
освобождавало поръчителя от отговорност. Релевират възражение, че подписите в Анекс №
2 не са положени от В. П. и Н. Д.. Оспорват съществуването на договора за кредит и
анексите към него, както и автентичността на всички документи, представени с исковата
молба, с изключение на документите относно договора за застраховка, и възразяват срещу
редовността на водените от банката счетоводни книги. В условията на евентуалност
релевират възражение, че претендираните вземания срещу кредитополучателя и
поръчителите са погасени поради изтекла давност. Възразяват, че нито те, нито починалите
са били валидно уведомени за предсрочната изискуемост, поради което считат, че
претендираните суми не са изискуеми. Оспорват валидността на договора за цесия.
Поддържат, че т.4, т.4.1.а и т.4.1.б от договора за кредит и т.4.1а, т. 4.1.б и т.4.2 от анекс № 1
са нищожни поради противоречие със закона и добрите нрави, тъй като надбавките са
определени различно за редовна и просрочена главница и по същество водят до анатоцизъм.
Поради същите съображения считат за неравноправни и т. 4 от договора, във вр. с т.11.1,
т.11.1.2 и т.11.1.3 от Анекс № 1/31.07.2009г. Инвокират доводи за недействителност и на
клаузите по т.5.1, т. 5.2 и 5.4 от Анекс № 1 и на т.5.1, т.5.2 и т.5.3 от договора,
регламентиращи таксата за администриране на кредита, поради противоречие с добрите
нрави. Определят като неравноправна и клаузата по т.11.2 от Анекс 1, доколкото създавала
възможност банката да извършва едностранна промяна на ГЛП, без потребителят да е
наясно при какви условия, при каква методика и формула и кои компоненти влияят на
размера на ГЛП. Поддържат нищожността и на уговорката по т.9.6 и 9.7 от общите условия,
с която се уреждала т.н. „премия“, която като резултат води до едностранна промяна на
лихвата и до неравновесие в правата и задълженията на страните. Считат за неравноправна и
уговорката в т.9.6 от Анекс № 1 при посочените обективни обстоятелства банката да
привежда базовия лихвен процент съответствие с пазарните условия. Навежда доводи, че
клаузата за лихва в Анекс № 2 от 01.03.2016г. е нищожна, доколкото размерът се основава
и е определен по неравноправни клаузи. В условията на евентуалност, ако се установи
съществуването на остатък от задължението, правят възражение за прихващане с вземането
им за събраните от ищеца въз основа на неравноправните клаузи суми. Сочат, че
задължението по договора за потребителски кредит и анексите към него е било предмет
застраховка „Кредитна протекция“ с „Кардиф Животозастраховане“ АД. Молят за
5
отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.
УКАЗВА на ищцовата страна, че в негова тежест е да докаже по делото следните
обстоятелства: че между ищеца и кредитополучателя В. П. е възникнало облигационно
отношение по договор за банков кредит № 237/29.09.2008г., че между Х. П., Г. П. и ..., от
една страна, и „...“ АД, от друга, е бил сключен договор за поръчителство, изпълнение на
задълженията на кредитодателя по договора за кредит, по силата на който договор за
кредитополучателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума и за заплащане
на възнаградителна лихва, настъпването на предпоставките за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, обявяването му за предсрочно изискуем чрез уведомяване на
ответниците. По възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже наличието на
обстоятелства, с които законът свързва спиране и прекъсване течението на давностния срок.
УКАЗВА на ответниците, че в тяхна тежест е, при установяване на горните
обстоятелства от ищеца, да докажат погасяване на дълга. По възраженията за нищожност на
отделни клаузи от договора за кредит следва да докажат обстоятелствата, от които
произтича, че процесната сделка е недействителна на заявените правни основания –
противоречие със закона и добрите нрави. По заявеното възражение за прихващане
ответниците следва да установят наличието на парично, изискуемо и компенсируемо
вземане спрямо насрещната страна.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 143, ал. 2 от ГПК в първото по делото съдебно
заседание ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и
представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на
исковата молба, а съгласно ал. 3 страните са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че ответникът може да иска прекратяване на делото и присъждане
на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу него, ако той не се яви в
първото по делото заседание , не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба като им разяснява, че ако използват способите
за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството,
като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До
спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното
производство.
Определението не подлежи на обжалване.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7