Р Е Ш Е Н И Е
№ 44
гр. Перник, 12.04.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание,
проведено на петнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния секретар Е. В.**, като разгледа докладваното от
съдия Димитрова административно дело № 85 по описа за 2022 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.211 от Закона за
Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по Жалба вх. № 441/07.02.2022 г.,
депозирана от Н.В.Н. с ЕГН ********** – мл.автоконтрольор в група ОДПКПД,
сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – П.**, чрез адв.
И.М. ***, срещу Заповед № 313з-139/27.01.2022 г. на директора на ОДМВР – П., с
която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на оспорения административен акт и се иска неговата отмяна,
ведно с всички произтичащи от това последици. Твърди се, че същият е издаден в
нарушение на материалноправните разпоредби и на процесуалните правила.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с
процесуалния си представител адв. И.М.. Поддържа жалбата по изложените в нея
съображения, които допълва в хода по същество и представени по делото писмени
бележки. Прави искане за присъждане на направените съдебни разноски и прилага
списък на същите по чл.80 от ГПК.
Ответникът по жалбата директорът на ОДМВР – П., редовно
призован не се явява, а се представлява от главен юрисконсулт З. В.***, която оспорва
жалбата и пледира за отхвърлянето й като неоснователна. Сочи, че заповедта е
издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на
административнопроизводствените правила. Твърди, че същата е мотивирана, а
поведението на жалбоподателя правилно е квалифицирано като дисциплинарно
нарушение, за което същият следва да понесе наложеното му дисциплинарно
наказание. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
200 лева в полза на ОДМВР – П..
Административен
съд – Перник, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235,
ал.2 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК приобщените по делото доказателства,
намери за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че жалбоподателят
Н.В.Н. заема длъжността младши автоконтрольор в
група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност”, сектор
„Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОДМВР – П./**, вкл. и към
настоящия момент, което се установява от приложената по делото Кадрова справка
УРИ № 313р-147/05.01.2022 г.
Изискванията за заемане на длъжността,
основните задължения, организационни връзки и взаимоотношения са посочени в
Типова длъжностна характеристика, с която служителят се е запознал на 12.01.2016
г., за което е изготвен нарочен протокол.
С писмо рег. № 7855р-9533/22.10.2021 г. по описа на Дирекция
„Вътрешна сигурност“ на МВР е сезирана ОДМВР – П.** за извършване на проверка
относно действия на служители, свързани с препятстване на видеозаснемането.
Със Заповед № 313з-1825/29.01.2021 г. директорът на ОДМВР – П.** образувал проверка на данните в
горепосоченото писмо. Определен е състава на комисията, предмета на проверката
и срока на завършването й.
В хода на проверката са прегледани 105
видеофайла, заснети от
монтираните камери в служебен автомобил „**“ с рег. № ***,
числящ се на ОДМВР – П. и съдържащи данни за работата на наряда нощна смяна за времето от 20:00 ч. на 09.10.2021 г. до
08:00 ч. на 10.10.2021 г. Установено е, че по време на наряда, в 20:25 ч. на
09.10.2021 г., седящият на предната дясна седалка е нарушил работната функция
на камера 02, монтирана на арматурното табло, като изключва режима на
видеонаблюдение за нощно виждане. По този начин режимът за видеонаблюдение за
нощно виждане е преустановен, а възможността за извършване на видеозапис на
фактическите действия на служителите по време на дежурството е осуетена. Камера
02 възобновява нормалния си режим на работа в 06:12 ч. на 10.10.2021 г.
Въз основа на Ежедневна ведомост рег. № 1158р-8431/01.09.2021 г. по
описа на сектор ПП към ОП при ОДМВР – П.*** е установено, че за времето от
20:00 ч. на 09.10.2021 г. до 08:00 ч. на 10.10.2021 г., в наряд в състав на автопатрул
340, осъществяван със служебен автомобил с ДКН ***, са били назначени
служителите младши инспектор Н.В.Н. – определен за старши на наряда, и младши
инспектор В.С.С.**– определен за водач на патрулния автомобил.
Н.Н. е запознат с писмото на ДВС, приложените към него видеофайлове и
заповедта за извършване на проверка. Изискано му е обяснение, което той дал под
формата на Сведение вх. № 1158р-10539/04.11.2021 г., но отрекъл да е извършил
нарушение на служебната дисциплина.
Изискани са обяснения и от мл.инспектор С.. В Сведения рег. №
1158р-10538/04.11.2021 г., в които също заявил, че не е извършил нарушение.
Резултатите от проверката са изложени в Справка рег. № 1158р-10696/10.11.2021 г. по описа на ОДМВР – П.. Прието е, че в 20:25 ч. на 09.10.2021 г. младши инспектор Н.В.Н. не е
изпълнил вменените му служебни задължения, произтичащи от длъжностната му
характеристика, тъй като съзнателно и целенасочено е нарушил работната функция
на камера 02, монтирана на арматурното табло на патрулния автомобил, като
изключва режима на видеонаблюдение за нощно виждане. По-късно, в 03:20 ч., той
е станал свидетел на поведението на колегата си мл.инспектор В. С.**, който слиза
от служебния автомобил, преминава зад него и през предна дясна врата на
автомобила поставя предмет, с който закрива камера 02. Предметът е премахнат в 06:12
ч. на 10.10.2021 г. като в този часови диапазон патрулният автомобил е с
неработещ двигател. По този начин е ограничена видимостта и е възпрепятствано
видеозаснемането по време на изпълнение на служебни задължения. Прието е, че
извършеното представлява неизпълнение на служебни задължения произтичащи от
длъжностната характеристика, а именно да използва в ежедневната си работа технически
средства като осигурява законосъобразната им експлоатация, както и нарушаване
на забраната за поставяне на вещи и предмети върху арматурното табло на
автомобила, посочена в раздел ІІ, т. 10 от „Указания за работа на полицейските
служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани в служебните
автомобили на „Пътна полиция“, „Технически характеристики и правила за работа“,
утвърдени със Заповед № 8121з-731/15.07.2020 г. на министъра на вътрешните работи.
Прието е, че е извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2,
т.2 от ЗМВР и е направено предложение на
Н. да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“.
Н.Н. е запознат със Справка рег. № 1158р-10696/10.11.2021 г. на 15.11.2021 г., срещу подпис, което е
видно от отбелязването в нея.
С Покана за изслушване и даване на писмени обяснения рег. № 313р-18889/20.12.2021
г. директорът на ОДМВР – П. поканил мл.инспектор Н. да даде писмени
обяснения във връзка с констатирано
неизпълнение на служебни задължения в срок до 24 часа. Поканата е връчена на 22.12.2021
г., в 10:15 ч. Обяснения и възражения не са постъпили в указания срок и това е
отразено в Протокол рег. №
313р-153/05.01.2022 г.
При
горните данни и на основание чл.194,
ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.3, чл.200,
ал.1, т.11, предл.1-во и ал.2 от ЗМВР и чл.204, т.3 от ЗМВР, директорът на
ОДМВР – П. издал процесната Заповед
№ 313з-139/27.01.2022 г. и наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца, считано от връчване на заповедта.
Заповедта
е връчена на
жалбоподателя лично,
срещу подпис, на 28.01.2022
г., в 09:15 ч. Срещу нея е подадена жалбата, по която е образувано настоящото производство - Жалба вх. №
441/07.02.2022 г. по описа на Административен съд – Перник.
В хода на съдебното производство
от страна на жалбоподателя са ангажирани гласни доказателства, събрани чрез
разпит на свидетеля Р.С. Е.** – командир на отделение в сектор ПП при ОДМВР – П..
Съдът дава вяра на същите като факта, че същият работи при ответника, но е и
колега на жалбоподателя. Според показанията му, камери 02 са оборудвани с инфраред
и светодиоди и заснемат действията на полицейските служители в купето на
патрулните автомобили. Те обаче често и без причина дефектират и за това свидетелстват
докладните записки. Твърди, че при започване на дежурство винаги се проверява
дали камерите са изправни и те задължително се почистват, като с това се
изчерпват задълженията на служителите по отношение на тях.
При така установените факти, настоящият състав на
Административен съд – Перник, като извърши цялостна проверка по реда на чл.168,
ал.1 от АПК за законосъобразността на оспорения индивидуален административен
акт на всички основания по чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата, по която е
образувано делото, е подадена в срока
по чл.149, ал.1 от АПК, от лице по чл. 147, ал.1 от АПК, чиито законни
права и интереси са засегнати от оспорения акт, против заповед, подлежаща на
пряк съдебен контрол на основание чл.211 от ЗМВР, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията са следните:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
орган. Съгласно чл.204, т.3 от ЗМВР, компетентен
да издаде заповед за дисциплинарно наказание по чл.197, ал.1, т.1
– 3 /в
конкретния случай: чл.197, ал.1, т.3/ срещу него е
ръководителят на структурата по чл.37 от същия закон, който в случая е
директорът на ОДМВР – П.. Това е и издателят на оспорения административен акт и същият отговаря на изискването за материална и териториална
компетентност.
Процесната
заповед е обективирана е в изискуемата съгласно
чл.204 от ЗМВР писмена форма, с реквизити и съдържание, посочени в чл.210, ал.1
от ЗМВР. В нея са индивидуализирани
извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които се твърди и се приема, че е
извършено дисциплинарното нарушение и е посочена правната му квалификация. Изложени са мотиви и са обсъдени доказателствата,
въз основа на които е установена фактическата обстановка. Индивидуализирано е
дисциплинарното наказание и основанието за налагането му. Посочен
е срокът за обжалване и пред кой орган.
Проверката
по случая е назначена след постъпването на данни за евентуално извършени
нарушения от служители на ОДМВР – Перник със заповед на директора на ОДМВР –
Перник, с която е определен състава на комисията и срока на завършването.
Констатациите
на комисията са обективирани в Обобщена справка рег. № 1158р-10696/10.11.2021 г. като е
направено предложение на дисциплинарнонаказващия
орган да наложи на
жалбоподателя
дисциплинарно наказание порицание. В съответствие с чл.206, ал.1 от ЗМВР
дисциплинарнонаказващият орган е дал възможност на привлечения към
дисциплинарна отговорност служител да направи
обяснения. Последният
не се е възползвал от правото си и не е
При извършената проверка
относно срока за реализиране на
дисциплинарната отговорност по чл.195, ал.1 от ЗМВР, съдът намери, че същият е
спазен. представил такива в определения срок. Съгласно посочената разпоредба „Дисциплинарното наказание се налага не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година
от извършването му.“. Процесното нарушение е извършено на 09 срещу 10.10.2021
г. За дата на установяването му следва да се приеме датата на изготвяне на
обобщената справка с рег. № 1158р-10696/10.11.2021 г. Именно в този документ се
обективират данни за извършено конкретно дисциплинарно нарушение от полицейски
служител – младши инспектор и младши автоконтрольор в сектор ПП към отдел ОП
при ОДМВР – П., визират се данни кой е този служител – т.е. узната е
самоличността на извършителя на дисциплинарното нарушение и неговите обективни
предели. Формално срокът по чл.195, ал.1 от ЗМВР започва да тече от датата, на
която директорът на ОДМВР – П., в качеството му на дисциплинарнонаказващ орган,
се е запознал със съдържанието й. В случая това е станало на 06.12.2021 г., тъй
като материалите от проверката и обобщената справка са изпратени с Писмо рег. №
1158р-11513/ 06.12.2021 г. С оглед на това, че заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание срещу жалбоподателя е издадена на 27.01.2022 г. се установява, че
дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл.195, ал.1 от ЗМВР.
В хода на дисциплинарното производство не са допуснати
процесуални нарушения. От доказателствата по делото се установява, че е
разпоредена по надлежния ред проверка по изнесени данни за извършено
неизпълнение на служебни задължения. Сформирана е комисия, която е провела
проучванията си и е изготвила справка. За всяко едно действие жалбоподателят своевременно
е уведомяван по надлежния ред. Поканен е да даде писмени обяснения писмени
обяснения във връзка с констатирано неизпълнение на служебни задължения по реда
на чл.206, ал.1 от ЗМВР, но същият не се е възползвал от тази възможност. С
оглед на това не са налице основания за отмяна на заповедта в условията на
чл.146, т.3 от АПК.
Материалният закон е приложен правилно. Наложеното
дисциплинарно наказание е за неизпълнение на служебни задължения, тъй като
именно служителят следва да използва в ежедневната си работа технически
средства за осигуряване безопасността на движението по пътищата, като осигурява
законосъобразната им експлоатация, във връзка с Указанията за работа на
полицейските служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение монтирани
на служебните автомобили на „Пътна полиция“. Поставянето на предмети,
препятстващи правилната работа на техническите средства е в разрез с вменените
служебни задължения, тъй като не се осигурява законосъобразното им използване и
по този начин се възпрепятства и упражняването на контрол върху изпълнението на
възложените задължения в посочения времеви период. Според мотивите на
заповедта, като нарушение е възприето неизпълнението на задължението да не се
поврежда и/или нарушава работоспособността на системите, монтирани в служебните
автомобили. Това съставлява дисциплинарно нарушение съгласно чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР. За подобно нарушение законът предвижда налагане на
дисциплинарно наказание „порицание“ - чл.200, ал.1, т.11, предл. първо от ЗМВР.
Съгласно нормата на чл.200, ал.2 от ЗМВР дисциплинарното наказание „порицание“ се налага за срок от
шест месеца до една година, като държавният служител се предупреждава, че при
извършване на друго дисциплинарно нарушение по ал.1 в срока на наложеното
наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание. В случая дисциплинарното
наказание на жалбоподателя е наложено за минималния, регламентиран в чл.200,
ал.2 от ЗМВР срок, а именно: шест
месеца.
В ЗМВР е залегнал принципът, че дисциплинарната отговорност
е лична. Това се подкрепя и от разпоредбата на чл.194, ал.4 от ЗМВР. Това
налага наказващият орган да извърши задълбочена преценка по чл.206, ал.2 от ЗМВР, което е направено в настоящия случай. В процесната заповед наказващият
орган е направил подробен анализ на събраните факти и доказателства, преценка
относно тежестта на нарушението, настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които е извършено нарушението и формата на вината, а също
така е взел предвид и цялостното поведение на служителя.
Административният акт е изцяло съобразен и с целта на закона.
Дисциплинарната отговорност е реализирана при спазване на принципа за
съразмерност на наложеното наказание за извършеното нарушение като се
съблюдават и целите на наложеното наказание. Дисциплинарнонаказващият орган
правилно е възприел, че извършеното от жалбоподателя нарушение не попада в
категорията на тежките нарушения на служебната дейност по смисъла на чл.203,
ал.1 от ЗМВР, но също така не може да се квалифицира и като маловажно по
смисъла на чл.198, ал.2 от ЗМВР. Поради това с цел да се въздейства превъзпитателно
и предупредително върху нарушителя, с цел да не извършва занапред други
нарушения, а също така и да се въздейства върху останалите служители, му е
наложено наказание в предвидения за това минимален срок.
По
изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна -
издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Постановена е
в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби, на
които се основава, при спазване на административнопроизводствените правила и е
съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава,
следва да се отхвърли.
Относно разноските:
При направения извод относно изхода на спора ответникът има право
на разноски. Искането за присъждане на юрисконсулско възнаграждение е направено
своевременно. На основание чл.143, ал.3 от АПК, във вр. чл.78, ал.8 от ГПК
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
на съответния вид, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
Настоящото дело не е с фактическа и правна сложност, поради което
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОДМВР-Перник сумата от 100,00
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.В.Н. с ЕГН ********** –
мл.автоконтрольор в група ОДПКПД, сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна
полиция“ при ОДМВР – П., срещу Заповед № 313з-139/27.01.2022 г. на директора на
ОДМВР – П., с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок
от шест месеца.
ОСЪЖДА Н.В.Н. с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – П. сумата от 100,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл.
211 от ЗМВР, е окончателно и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ:
/П/