Р Е Ш Е Н И Е
гр.В., 22.06.2015 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
В.ският районен съд, гражданска колегия, 3- ти състав в публичното заседание на осми юни през две хиляди и петнадесета година в състав :
Председател : Милена Стоянова
при секретаря П. Й. като разгледа докладваното от съдия Стоянова по гр.дело №.424 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Делото е образувано по искова молба от О.Ш.Б. ***, чрез адв. И.И. против „Т. АС” ЕООД – С..
Ищецът твърди, че със Заповед № 65 от 07.10.2014г. трудовото му правоотношение е прекратено по взаимно съгласие. Поддържа, че за месеците май, юни, юли, август и септември 2014г. трудовите възнаграждения не са му изплатени.
Иска от Съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати неизплатено трудово възнаграждение за месеците май, юни, юли, август и септември 2014г. в общ размер от 2000.00 лева.
Ответникът не е подал отговор в законния срок, не се е явил в съдебно заседание и не е ангажирал доказателства.
По делото са събрани писмени доказателства.
С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното:
Страните са се намирали в трудово правоотношение по силата на трудов договор от 27.08.2008г. като ищецът е работил при ответника на длъжност „сметосъбирач” до 07.10.2014 г., когато същото е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, видно от Заповед № 65/07.10.2014г. и от представения препис на трудова книжка.
От представеното допълнително споразумение към трудов договор от 01.01.2014г., се установява, че уговореното месечно основно трудово възнаграждение е 475.00 лева
При така установената фактическа обстановка Съдът намира предявените искове за основателни и доказани.
Съгласно чл.124 от КТ задължението на работодателя по трудовото правоотношение е да заплаща възнаграждение на работника или служителя за извършената работа, а според чл.128 от КТ той е длъжен да прави това в установените срокове. Същото се дължи и на основание чл.242 от КТ , според който положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Безспорно се установи наличието на трудово правоотношение между ищеца и ответника, което е прекратено по взаимно съгласие на страните. Ответникът не е ангажирал доказателства, че е изплатил дължимите суми на ищеца в установените срокове за процесния период, а в негова тежест е да стори това. Общият размер на дължимото трудово възнаграждение за месеците май, юни, юли, август и септември 2014г. възлиза на сумата от 2 375.00 лева, като няма данни да е извършено частично плащане на възнагражденията. При това положение претенцията се явява основателна и доказана. Ответното дружество ще следва да бъде осъдено да заплати на ищеца неизплатено трудово възнаграждение за месеците май, юни, юли, август и септември 2014г в общ размер от 2000.00 лева – така, както е поискано в исковата молба.
На осн. чл. 78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.359 от КТ, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 80.00 лева и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ще следва да се допусне предварително изпълнение на решението.
Воден от горното , Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Т. АС” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Б.***, комплекс „Е.С.”, сграда *, ет. *, представлявано от И. Д. И. да заплати на О.Ш.Б. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес:*** сумата от 2000.00 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение на ищеца за месеците май, юни, юли, август и септември 2014г., както и сумата от 400.00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Т. АС” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Б.***, комплекс „Е. С.”, сграда *, ет. *, представлявано от И. Д. И. да заплати по сметка на ВРС сумата от 80.00 лева - държавна такса.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението по отношение на присъденото трудово възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му – 22.06.2015г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/