Р Е Ш Е Н И Е
№210
гр.
Пловдив, 23 януари 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ
състав, в открито съдебно заседание на девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и
участието на прокурора ГЕОРГИ ПЕНЕВ,
като разгледа докладваното от съдия Й. Русев адм.
дело № 2686 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с
чл. 195б от ЗВ и чл. 166 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести
септември“ № 250, представлявано от управителя С.Л.Н., против Акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 198 от 29.07.2019г. на
директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” (БДИБР), с който е
установено публично държавно вземане по издаденото в полза на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД Разрешително № 301431 от 05.07.2006г. за водоползване
от подземни води, издадено от Директора на Басейнова
Дирекция „Източнобеломорски район“ (БД ИБР) на
Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, с цел на водовземането
„Питейно - битово водоснабдяване“ на гр. Хисаря, гр. Баня и селата с. Михилци, с.
Черничево и с. Старо Железаре, Община Хисаря, Област Пловдив, за периода 01.01.2013г. – 31.12.2017г. в общ размер на 172 623,26 лв.,
ведно с прилежащите лихви в общ размер на 57 639,34 лв.
Според дружеството-жалбоподател оспореният акт е издаден в противоречие с
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, поради което счита същия за незаконосъобразен и неправилен. Твърди се,
че при издаването на АУПДВ са допуснати неточности, представляващи съществени
нарушения, касаещи формата и съдържанието на административния акт. Посочено е,
че е налице разминаване в мотивната и диспозитивната част относно посочване на периодите на непогасените
задължения.
Оспорва се размера на определеното задължение, както и размера на
изчислената лихва по всяка главница за процесните
периоди.
Най сетне се сочи, че не е посочена целта на водовземане,
както и че не е конкретизирано мястото на водовземане,
респективно мястото на водоползване и вида водоизточник/водовземно съоръжение. Иска се отмяна на оспорения АУПДВ, с
алтернативно искане същият да бъде изменен. Претендира се присъждане на
сторените разноски. Представя писмена защита.
Ответникът-директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, чрез процесуален представител по
пълномощие, оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли. Подробни съображения по
съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава становище за
неоснователност на жалбата.
Административен съд - Пловдив, като обсъди събраните по делото
доказателства, доводите на страните и след проверка на обжалвания
административен акт по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес,
непосредствен адресат на оспорения акт, с който се засягат неблагоприятно
негови права и законни интереси.
По делото е приложено писмо изх. № ПО-02-387(2) от 06.08.2019г. за
съобщаване и предявяване на процесния АУПДВ на жалбоподателя, което е заведено
при него с вх. № 24-00-5302 от 06.08.2019г. (л. 9 - 10).
Жалбата до съда е подадена чрез органа с вх. № ПО-02-387(3)
от 12.08.2019г., поради което следва да се приеме, че е в преклузивния срок по
чл. 149, ал. 1 от АПК. Ето защо жалбата е допустима.
Между страните по делото няма спор, че с разрешително № 301431 от 05.07.2006г.
на директора на БДИБР (л. 18 - 22) на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД
– Пловдив е предоставено правото на водовземане от
подземни води, чрез осем броя шахтово-тръбни кладенеца-ПС, „Хисар баня“,
разположени в имоти № 000052, № 000053 и № 000054, от землището на с. Михилци, общ. Хисаря, обл. Пловдив, място на водоползване:
за „питейно-битово водоснабдяване на гр. Хисаря, гр. Баня и селата с. Михилци,
с. Черничево и с. Старо Железаре, община Хисаря, Област Пловдив, с разрешено
годишно водно количество до 2 680 560 куб. м, със срок на действие на
разрешителното – 05.07.2006г. – 05.07.2031г.
За използваните годишни водни количества по издаденото разрешително №
301431 от 05.07.2006г. са подадени справки, съответно декларации по чл. 194б ЗВ
от управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Пловдив (л. 66 – 112),
като в приложени таблици са описани разрешителните, водоизточниците и съответно
иззетото количество вода. По делото е приложено писмо, с което се коригират
данните относно подадената вода за 2017г. (л. 108 - 109).
След извършена проверка по документи на място в БДИБР за изчисляване на
дължимите такси по разрешително № 301431 от 05.07.2006г. е констатирано, че
дружеството „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Пловдив е представило в
БДИБР справки и декларации по чл. 194б ЗВ за добитите количества вода.
Резултатите от проверката са обективирани в констативен протокол (КП) № ПВ1-196
от 07.08.2017г. (л. 116 - 117), КП № ПВ1-274 от 09.10.2017г. (л.118-119) за
периода 2011г. – 2016г., КП № ПВ1-061 от 04.05.2018г. и КП № ПВ1-062 от 04.05.2018г.
(л. 112, 114) за 2017г. Съгласно констатациите в КП № ПВ1-196 от 08.08.2017г., дължимата такса за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016г. е изчислена съгласно чл. 10, ал.
2 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване
на воден обект и за замърсяване, като единичният размер на таксата водовземане от подземни води за питейно - битово
водоснабдяване е 0,02лв. За 2017г. таксата е определена съгласно чл. 12, ал. 2
от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване, съгласно КП № ПВ1-061 от 04.05.2018г.
С покана за доброволно изпълнение изх. № ПО-02-387 от 11.06.2019г. (л. 46-48)
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е поканено да плати доброволно в
седемдневен срок от получаването, задължението си по чл. 194, ал. 1, т. 1,
б.“б“ от ЗВ като титуляр по разрешително № 301431 от 05.07.2006г. за периода
01.01.2013г. – 31.12.2017г., в размер на 172 623,26 лв., както и дължимата лихва за периода на
забава. В поканата е включено и уведомление по чл. 26 от АПК, че при неплащане
на дължимите такси, ще бъде открито производство по издаване на АУПДВ.
С уведомление за започване на производство за издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане изх. № ПО-02-387(1) от 11.07.2019г.
(л. 44 - 45) управителят на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е уведомен, че
БДИБР на основание чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 34, ал. 1 от АПК започва
производство за установяване на публично държавно вземане за дължимата от
дружеството такса за водовземане от подземни води, за
дължими и неплатени такси за водовземане за периода
01.01.2013г. – 31.12.2017г. по разрешително № 301431
от 05.07.2006г.
На 29.07.2019г. е издаден процесния АУПДВ № 198, с който е установено по
основание и размер задължението на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД за такси
за водовземане от подземни води по разрешително №
301431 от 05.07.2006г. за периода 01.01.2013г. –
31.12.2017г. в общ размер на 172 623,26 лв. и лихва за периода на забава в
общ размер на 57 639,34 лв.
Към жалбата са приложени платежни нареждания за платени такси за водоползване, като част от тях касаят погасяване на
задължения по процесния АУПДВ за 2013 г.
По делото е прието без възражения от страните заключение по назначената съдебно-счетоводна
(ССчЕ), изпълнено от вещото лице П.П.. Съгласно констатациите на ВЛ, за определяне на
задълженията БДИБР се е водела от данните, декларирани от жалбоподателя. При
проверка в счетоводството на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е установено
от експерта, че задълженията не се водят аналитично, по разрешителни. ВЛ е дало
заключение, че от представена информация от Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“ е констатирало, че
с извършените от Водоснабдяване и канализация“ ЕООД плащания, не са закрити
задължения за периода 2013 г.-2017 г., които задължения са установени със
спорния АУПДВ.
ВЛ не е констатирало неточности в размера на начислените лихви върху
всяка от главниците.
В отговор на поставената задача ВЛ е посочило варианти за изчисляване на
таксите, ведно с дължимите лихви.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и
безпристрастно изготвено.
При тези фактически установености, съдът направи следните правни изводи:
Спорният АУПДВ е издаден въз основа на описаните по-горе доказателства, а
именно констативни протоколи, покана към лицето за доброволно изпълнение и подадени
справки и декларации за иззетото количество вода, което съдът намира, че е в
съответствие с нормата на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ.
АУПДВ е издаден от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл. 195б, ал. 1 във връзка с чл.152 от ЗВ.
На следващо място, АУПДВ е издаден в предвидената писмена форма, със
съдържание, отговарящо на изискванията по чл. 59, ал. 2, тт.
1 - 8 от АПК и въз основа на писмени документи, съгласно чл. 195б, ал. 2 от ЗВ.
Не се споделя възражението на жалбоподателя, че в административното
производство по издаване на оспорения акт са допуснати такива съществени
нарушения на административнопроизводствените правила,
които да са основание за незаконосъобразност на акта.
За откриване на процедурата по издаване на АУПДВ, жалбоподателят е бил
уведомен надлежно с уведомление. Следователно са спазени правилата на чл. 26 от АПК и на дружеството-жалбоподател е било гарантирано правото на защита в пълен
обем, като е имало възможност да направи всичките си искания и възражения и да
представи всичките си писмени доказателства.
Отразените в констативни протоколи от проверки, са направени във връзка с
подадени от дружеството-жалбоподател справки и декларации по чл. 194б от ЗВ.
В случая е безспорно, че за периода 01.01.2013
г. – 31.12.2017 г. задълженията не са заплатени.
Една част от приложените с жалбата платежни нареждания за платени такси за водоползване се отнасят за предходни на процесните години, а именно 2011 г. и 2012г. и същите не касаят погасяване на задължения по процесния АУПДВ.
По делото са приети платежни нареждания, отнасящи се за заплатени
задължения за 2013 г., но в тях липсва конкретизация към кои разрешителни се
отнасят преведените суми.
Неоснователно е възражението, че в мотивната и диспозитивната част на АУПДВ е налице разминаване на
времевия обхват на задълженията. Съдът не констатира такова разминаване, като в
мотивната част на процесния
АУПДВ подробно са описани периодите, отнетият обем и то деклариран от самия
жалбоподател, самата формула за изчисляване на дължимата такса, както и размера
на задълженията. Освен това, подробно са посочени фактическите и правните
основания за издаване на акта.
Що се отнася до размера на задълженията, настоящият съдебен състав счита,
че същият отговаря на декларирания от самото дружество размер на ползваното по
години количество вода и не се доказа да съществуват разминавания. При
съпоставка на подадените от самото дружество справки за използваните количества
вода и посочените в самия АУПДВ количества, съдът не констатира разлики.
Съдът счита за неоснователно и възражението на жалбоподателя, относно
основанието за издаване на АУПДВ, като твърди посочване на няколко места в акта
чл.7 ал.1 и ал.4 от Тарифата за таксите
за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн.,
ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 01.01.2017г.,
която касае основание за заплащане на таксите за водоползване
с неработещ/несертифициран водомер. Цитираната от ответния орган разпоредба на
чл.7 ал.1 от тарифата гласи, че отнетият при водовземането
обем вода или обемът на отпадъчните води се измерва чрез отговарящи на
нормативните изисквания измервателни устройства, което не е в противоречие с
фактите по случая, доколкото никъде в акта не е посочено, че не е монтиран или
е налице неработещ водомер, а напротив посочено е, че дължимите такси по
разрешително № 301431 от 05.07.2006 г. са изчислени на база декларирано от титуляра добито годишно водно количество.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 6 от ЗВ водоползвателите – титуляри на разрешителни имат задължение
да измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води. В изпълнение
на това задължение дружеството-жалбоподател очевидно е извършвало измерване и
отчет, който е представяло в БДИБР. По делото не са представени други данни за
ползваните води по посочените в АУПДВ разрешителни, освен установените от
служителя на БДИБР в констативните протоколи въз основа на подадената от самото
дружество информация, която е намерила отражение и в оспорения акт.
Още повече, че навсякъде в АУПДВ е описано, че количествата са на база
декларирано от титуляра използвано годишно водно
количество.
Съгласно чл. 194б, ал. 1 от ЗВ ежегодно към 31 януари на следващата
година титулярите на разрешителни представят информация за изчисляване на
дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и
съдържащ данните, съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се
определят таксите. В настоящия случай, дружеството-жалбоподател е подало към
БДИБР справки през годините във връзка с посочените в АУПДВ разрешителни. Съдът
констатира, че посочените количества в тези справки са идентични със
стойностите, установени като задължение с процесния АУПДВ.
В този смисъл неоснователно и недоказано е възражението на жалбоподателя за
неправилно определяне на дължимите суми и на периодите, за които се дължат
такси за водовземане.
В оспорения акт са посочени периодите по години и размерите на главницата
и лихвата за забава, както и общият период на задължението – 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г.
Непосочването на целта на водовземане, мястото
на водоползване и вида на водоизточника според
настоящия съдебен състав не съставлява такова съществено нарушение на изискването
за форма, което да води до незаконосъобразност на оспорения акт, защото в акта
е посочено разрешителното за водовземане, въз основа
на което са определени публичните задължения, самото разрешително № 301431 от
05.07.2006 г. също е част от административната преписка по издаване на
оспорения акт, както и констативните протоколи от извършения контрол за
изпълнение на задължението по издаденото разрешително, в което достатъчно ясно,
конкретно и точно са определени всички елементи на правото на водовземане, включително целта на водовземане,
мястото на водоползване и вида на водоизточника. В
този смисъл не е налице непълнота или нарушение на изискването за форма.
Съдът счита за неоснователно и възражението във връзка с начислените
лихви за забава. На първо място следва да бъде посочено, че съгласно чл. 15,
ал. 1 от отменената тарифа от 2012 г. и чл. 21, ал. 1 от действащата тарифа от
2017 г., таксите за водоползване са годишни и се
заплащат не по-късно от 31 март на следващата година. Така уреденият краен срок
за заплащане на задължението обуславя изпадането в забава при неплащане, и
началният момент, от който се дължи законната лихва върху установеното
задължение за периода 2013г. – 2017 г., е именно от 01 април на съответната
следваща година. За да изпадне в забава носителят на правото на водовземане е достатъчно изтичането на определения в закона
срок и не е необходимо или задължително директорът на съответната Басейнова дирекция да издава нарочен акт.
А що се отнася до изчисляването на размера на законната лихва, съдът
намира, че същият е правилно определен, съобразно чл. 1 от Постановление № 426
от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения, който установява, че годишният размер на законната лихва за просрочени
парични задължения, е в размер на основния лихвен процент на Българската
народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10
процентни пункта.
Поради изложените съображения, съдът намира, че обжалваният АУПДВ е
издаден от компетентен орган, в определената от закона форма, при спазване на
процесуалните правила, в съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправните разпоредби и при отсъствието на
съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява
законосъобразен, а жалбата против него е неоснователна и като такава ще следва
да се отхвърли.
При този изход на делото, на ответника се дължи възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита. Тъй като не е
заявена такава претенция, такова не следва да бъде присъждано.
Водим от горното, съдът:
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември“ № 250, представлявано от
управителя С.Л.Н., против Акт за установяване на публично държавно вземане №
198 от 29.07.2019г. на директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район”, с който е
установено публично държавно вземане по издаденото в полза на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД Разрешително № 301431 от 05.07.2006г. за водоползване
от подземни води, издадено от Директора на Басейнова
Дирекция „Източнобеломорски район“ на Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД, с цел на водовземането „Питейно
- битово водоснабдяване“ на гр. Хисаря, гр. Баня и селата с. Михилци, с.
Черничево и с. Старо Железаре, Община Хисаря, Област Пловдив, за периода 01.01.2013г. – 31.12.2017г., в общ размер на 172 623,26 лв.
(сто седемдесет и две хиляди шестстотин двадесет и три лева и двадесет и шест
стотинки), ведно с прилежащите лихви в общ размер на 57 639,34 лв.(петдесет и
седем хиляди шестстотин тридесет и девет лева и тридесет и четири стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/