Решение по дело №185/2024 на Административен съд - Кюстендил

М. С. Г., [ЕГН] от [населено място] дол, [улица]чрез пълномощника адвокат З. В., съдебен адрес [населено място], [улица]оспорва решение №2153-09-6/29.02.2024г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу разпореждане №РНП-8-4-09-01491862/11.12.2023г. на длъжностното лице по чл.114, ал.4 от КСО към ТП на НОИ – Кюстендил. С последното е постановено да се възстанови недобросъвестно получената пенсия за ОСВ на Г. В. Г. в размер на 56 745.55 лв. главница и лихви. Развиват се съображения за незаконосъобразност на актовете, като противоречащи на материалноправните разпоредби. Претендират се разноски.

Ответникът чрез процесуалния представител в писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на оспорващата страна.

Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбоподателката е наследник на Г. В. Г., видно от у-ние №200/17.07.2023г.

С разпореждане №**********/30.10.2021г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ [населено място], на основание чл.95, ал.1, т.6 от КСО е спряна ЛПОСВ, считано от 01.11.2021г. на Г. В. Г. с мотива, че лицето е обявено за издирване.

С решение №330/06.07.2023г., постановено по гр.д.№796/2023г. по описа на ДРС, влязло в сила на 06.07.2023г., е обявена смъртта на Г. В. Г., като за дата на настъпването й е посочена 07.06.2017г.

Издадено е разпореждане №**********/26.10.2023г., потвърдено с решение №2153-09-1/04.01.2024г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил /оставени в сила с решение №1276/28.06.2024г. на КАС, постановено по адм.д.№93/2024г., влязло в сила на 11.09.2024г./, с което е прекратена ЛПОСВ на лицето на основание чл.96, ал.1, т.1 от КСО.

С разпореждане №РНП-8-4-09-01491862/11.12.2023г. на длъжностното лице по чл.114, ал.4 от КСО към ТП на НОИ – Кюстендил е постановено оспорващата да възстанови недобросъвестно получената пенсия за ОСВ на Г. В. Г. в размер на 56 745.55 лв., от която главница в размер на 38 764.18 лв. и лихви в размер на 17 981.37 лв., начислена на основание чл.113 от КСО до 11.12.2023г. Актът е оспорен по административен ред, като с решение №2153-09-6/29.02.2024г. директора на ТП на НОИ – Кюстендил е отхвърлил жалбата като неоснователна.

С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок, от процесуално легитимен субект на право на оспорване и пред компетентен да я разгледа съд. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

В хода на административното производство по издаването на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като самостоятелни отменителни основания, акта е издаден от компетентен орган, притежава необходимото по закон съдържание и е съобразен с целта на закона. Идентични са мотивите на съда и по отношение на разпореждане №РНП-8-4-09-01491862/11.12.2023г. на длъжностното лице по чл.114, ал.4 от КСО към ТП на НОИ – Кюстендил.

При упражняване правомощията си по чл.168, ал.1 от АПК относно преценка законосъобразността на оспорените актове, съдът счита че е приложен правилно материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.4 от КСО, суми за пенсии и парични обезщетения, неоснователно изплатени за периоди след смъртта на правоимащото лице, се събират от лицето което ги е получило, или солидарно от наследниците. В този смисъл е и разпоредбата на чл.85, ал.7 от НПОС, съгласно която неоснователно получените суми за пенсия след смъртта на пенсионера се възстановяват от лицето, което ги е получило, или солидарно от наследниците заедно с лихвата по чл.113 от КСО.

В настоящия случай не е спорно между страните, че като настойник и попечител на починалото лице е била определена неговата съпруга М. С. Г.. Не се спори и че ежемесечно пенсията за осигурителен стаж и възраст на Г. В. Г. е превеждана в Б***“ АД, като средствата са постъпвали по сметката му и с тях са извършвани транзакции по договор за кредит между Б***“ и Г по сключен договор за кредит от 2015г. Следователно съдът приема, че жалбоподателката е лицето, което следва да възстанови неоснователно изплатените суми за пенсия на наследодателя след смъртта му.

Смъртта на Г. Г. е обявена с решение на ДРС по гр.д.№796/2023г., като за дата е определена 07.06.2017г. Следователно по силата на чл.96, ал.1, т.1 от КСО пенсията следва да бъде прекратена и всички получени суми след тази дата се считат за неоснователно получени и подлежат на връщане. Разпореждането за прекратяване е влязло в сила /срав. решение на КАС по адм.д.№93/2024г./. Правото на пенсия е лично, ненаследимо и не преминава в наследствената маса, поради което лицето, което я е получило дължи връщане на разходваните от фонд ДОО суми без правно основание. В разглеждания казус съдът приема, че е налице хипотезата на чл.114, ал.4 от КСО, както правилно е приел административния орган, в която се дължат суми за неоснователно изплатени пенсии за периоди след смъртта на правоимащото лице.

Не се възприема за основателно възражението на жалбоподателката за недължимост на сумите за главница и лихви. Същата е била задължена по силата на чл.14, ал.1 от НПОС да съобщи на пенсионния орган факти и обстоятелства, имащи значение за спиране на пенсията, а именно обстоятелството, че Г. Г. е безследно изчезнал и е обявен за издирване. Оспорващата не е сторила това, поради което съгласно чл.14, ал.2 от НПОС при липса на съобщаване в едномесечен срок за настъпилите изменения, които се отразяват върху основанието за получаване или върху размера на пенсията, и тя продължава да се получава, задължените лица връщат неправилно получената пенсия с лихвата по чл.113 от КСО, именно защото са били недобросъвестни.

Съгласно чл.17 от ЗЛС правните последици, които произтичат от действителната смърт на лицето, възникват по силата на съдебното решение за обявяването й. А в нормата на чл.115, ал.1 от КСО е предвидено, че вземанията на НОИ за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. С изтичане на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят, се погасяват всички вземания, независимо от прекъсването на давността. С оглед приложимата правна уредба съдът счита, че не е изтекла погасителната давност. Изплащането на пенсиите на основание, което е отпаднало с обратна сила, поражда задължение за връщане на получените суми от третото лице, като давността започва да тече от отпадането на основанието по силата на съдебно решение, т.е. от 06.07.2023г. /срав. решение на ДРС, постановено по гр.д.№ 796/2023г./. Освен това изплащането на пенсията е спряно, считано от 01.11.2021г. Имайки предвид посочените обстоятелства съдът намира, че срокът по чл.115, ал.1 от КСО не е изтекъл, поради което и възражението за изтекла погасителна давност не се възприема за основателно.

Във връзка с гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна и ще я отхвърли.

С оглед изхода от делото съдът присъжда разноски на ответната страна, на основание чл.143, ал.3 от АПК във вр.с чл.24 от НЗПП в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. С. Г., [ЕГН] от [населено място] дол, [улица]срещу решение №2153-09-6/29.02.2024г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу разпореждане №РНП-8-4-09-01491862/11.12.2023г. на длъжностното лице по чл.114, ал.4 от КСО към ТП на НОИ – Кюстендил.

ОСЪЖДА М. С. Г., [ЕГН] от [населено място] дол, [улица]да заплати на ТП на НОИ – Кюстендил, бул.“България“ №46 юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. /сто/.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването на страните чрез връчване на преписи.