Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 10.01.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на тринадесети декември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №2188 по описа на СГС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищеца З.Г.С. срещу решение от 30.12.2018 г. по гр.д. №64987/2016 г. на
Софийския районен съд, 37 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от
жалбоподателя срещу З. „А.“ АД, частичен иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ
за разликата над сумата от 3000,00 лв. до пълния претендиран размер от 10
000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП
на 13.07.2016 г., като жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски
по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно, като съдът не е отчел изискванията на чл.52 ЗЗД и на трайно
установената съдебна практика. Поддържа, че първоинстанционният съд не е
преценил тежестта на претърпените от ищеца травматични увреждания и не е
съобразил социално-икономическите условия в страната. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и
да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна З. „А.“ АД в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на СРС да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Решението
на СРС в частта, в която предявеният иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ е
уважен до размера на сумата от 3000,00 лв. не е обжалвано от ответника и е
влязло в сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е частично основателна.
Процесното първоинстанционно решение е валидно,
допустимо, но частично неправилно в обжалваната му част, поради следното:
Тъй като решението на СРС е влязло в законна
сила в посочената по-горе част, то основанието на предявения иск е установено
със сила на пресъдено нещо, поради което спорът по настоящото дело се
съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е
приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
За основателността на прекия иск в тежест на
ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на
лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при
ответника, е претърпял вреди, както и какъв е техният действителен вид и
размер. В негова тежест е да докаже, че в причинна връзка с деликта е
претърпял неимуществени вреди, свързани с болки и страдания.
В тежест на ответника е да докаже
положителния факт на плащането на обезщетението.
По делото е представена епикриза №681,
издадена от УМБАЛ „Света Анна“ АД – гр. София, от която се установява, че
ищецът е постъпила в лечебното заведение на 13.07.2016 г. по повод процесното
ПТП, като окончателната и диагноза е: мозъчно сътресение, без открита
вътречерепна травма, като и е проведено медикаментозно лечение и е изписана на
15.07.2016 г.
От приетото по делото заключение на СМЕ,
което съдът кредитира напълно, се установява, че при процесното ПТП ищецът е
получил следните травматични увреждания: мозъчно сътресение, контузия на
главата, като и е проведено консервативно лечение, а оплакванията са били от
главоболие, болки в шията и изтръпване на ръцете. Вещото лице сочи още, че при
тази диагноза възстановяването настъпва за около 2-3 седмици, като поне за
около 1 мес. се препоръчва избягване на шум, дразнеща /силна/ светлина,
избягване на консумиране на кафе, чай и др. възбудни напитки. От заключението
се установява още, че при изписването от болничното заведение оплакванията при
ищеца са били отзвучали.
От показанията на свид. И.С.се
установява, че непосредствено след процесното ПТП ищецът е била в болница в гр.
София, където е престояла няколко дни, като е носила яка около врата.
Свидетелят сочи още, че ищецът е плачела, имала е болки в ръцете и главата,
пиела е болкоуспокояващи медикаменти, а към настоящия момент все още я болят
ръцете и главата, изпитва страх при качване в кола.
С оглед на така събраните доказателства,
съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е претърпял телесна повреда,
вследствие на което за определен период от време е изпитвала болки и страдания.
Налице е основание за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на
обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се
извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и
продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на остатъчна
травма. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай.
Съдът, при определяне размера на
обезщетението, отчита обстоятелството, че травмата на ищеца е била без риск за
живота на пострадалия, че интензивността на болката не е била значителна, че на
ищеца е проведено само консервативно лечение, периодът на възстановяване е със
средна продължителност и не се е налагало ограничен двигателен режим на
пострадалия. Съдът отчита и обстоятелството, че към датата на процесното ПТП
ищецът е била на 56 години, т.е. касае се човек в трудоспособна възраст, както
и че прогнозата е напълно благоприятна – липсват остатъчни травми. С оглед на изложеното
по-горе съдът счита, че справедливо обезщетение за претърпените травматични
увреждания е в размер на 6000,00 лв.
Поради изложеното, решението на СРС следва да бъде отменено в
частта, с която частичният иск е отхвърлен за сумата над 3000,00 лв. до 6000,00
лв., като на ищеца бъде присъдена допълнително сумата от 3000,00 лв., а в
останалата част, в която искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 10
000,00 лв., решението следва да бъде потвърдено. Решението следва да се отмени
и в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за
разликата над сумата от 77,14 лв.
С оглед изхода на делото и направеното искане,
на въззивника на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят допълнително
разноски в първоинстанционното производство в размер на сумата от 120,00 лв.,
представляваща държавна такса, сумата от 12,00 лв., представляваща депозит за
свидетел, сумата от 165,00 лв., представляваща депозити за вещи лица и сумата
от 264,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, както и разноски във
въззивното производство в размер на сумата от 60,00 лв., представляваща
държавна такса и сумата от 351,45 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
С оглед изхода на делото и направеното
искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се
присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 57,14 лв.,
представляваща юрисконсулстко възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение от 30.12.2018 г., постановено по
гр.д. №64987/2016 г. по описа на СРС, ГО, 37 състав, в частта, в която е
отхвърлен предявеният от З.Г.С., ЕГН **********,
адрес: ***, срещу З. „А.” АД, ЕИК **********,
седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за разликата над сумата от 3000,00 лв. до сумата от 6000,00
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на
13.07.2016 г., и в частта, в която З.Г.С., ЕГН **********,
адрес: ***, е осъдена да заплати на З. „А.”
АД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление:***, разноски за разликата над сумата от 77,14
лв., и вместо него постановява:
ОСЪЖДА
З.
„А.” АД, ЕИК
**********, седалище и адрес на управление:***, да заплати на З.Г.С., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл.432 ал.1 КЗ допълнително сумата от 3000,00 лв. /или
разликата над присъдените 3000,00 лв. до 6000,00 лв./, ведно със законната лихва, считано от 15.11.2016 г. до окончателното
заплащане, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 13.07.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА
З.
„А.” АД, ЕИК
**********, седалище и адрес на управление:***, да заплати на З.Г.С., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл.78 ал.1 ГПК
допълнително сумата от 561,00 лв., представляваща разноски в
първоинстанционното производство, и сумата от 411,45 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА
З.Г.С., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на З. „А.” АД, ЕИК **********, седалище и адрес
на управление:***, на
основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 57,14 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.