Р Е Ш Е Н И
Е
№2384
гр.Варна,30.06.2010г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, БРАЧНО ОТДЕЛЕНИЕ, XVІ – ти състав, в публично
заседание проведено на двадесет и осми април
през две хиляди и десета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря С.С. , като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 390 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявен от Ж.М.Щ., ЕГН ********** ***, чрез
пълномощник адв. *
срещу Ж.В.К., ЕГН ********** ***
иск с правно основание чл.34,ал.1 от ЗС за допускане и извършване делба на
недвижим имот, представляващ ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ с идентификатор * с административен адрес: град *изграден в жилищна сграда , разположена в поземлен
имот с идентификатор *, състоящото се
от две спални,хол, кухня-трапезария,баня, тоалет, килер, коридор,две тераса,
със застроена площ от * , ведно с
прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №1 със засторена площ от 6.60кв.м./шест цяло и
шестдесет квадратни метра/ , както и * идеални
части от общите части на сграда и от правото на строеж върху терена,върху който
е построена сградата, при граници на апартамента по документ за собственост:
зелени площи, ап*,улица, зелени площи и граници по
кадастрална схема: на същия етаж *, под
обекта-няма, над обекта –имот с идентификатор *. и граници на избеното помещение по документ за
собственост:изба,улица,коридор жилища при квоти *ид.части за Ж.М.Щ. и * за Ж.В.К. .Впоследствие ищцата уточнява ,че квотите
при които претендира делба са: * Ж.М.Щ. и 61.29%
или 61.29/100 ид.части за Ж.В.К.. Ищцата
твърди, че съсобствеността върху претендирания за делба имот е възникнала ,
след прекратяване на гражданския им брак с решение по гр.дело №*., когато придобитата в режим на СИО собственост се е
трансформирана в обикновена съсобственост при сочените квоти. Излага , че
съпрузите са получили имота, като обезщетение за отчужден недвижим имот по
ЗТСУ, собственост на Ж.В.К. и доплащане чрез банков кредит от ДСК , клон Варна.
Цената на имота към момента на придобиването е била 17 744лв. , от която ,
сумата в размер на 4.004лв. е цената на отчуждения имот и представлява лични
средства на ответника , а сумата от 13 740лв. са средства на съпрузите в
режим на СИО и са изплатени чрез банков кредит от ДСК-Варна. В хода на
проведените по делото съдебни заседания ищцата, чрез процесуалния им
представител адв.*, поддържа предявения иск и моли
същия да бъде уважен.
Ответника,
чрез процесуалния си представител адв. * в срока за отговор по реда на на чл.131 от ГПК оспорва
иска за делба , тъй като счита , че имота не е съсобственост между страните. Признава
факта, че процесният имот е получен от
него по време на брака му с ищцата ,
срещу отчужден недвижим имот , собственост на неговият баща , на основание
заповед №* Не отрича твърденията на ищцата,
че собствените му средства в имота са в размер на 4 004лв. , като излага,
че за изплащане на отпуснатия заем в размер от 13 740лв. е получил сумата
от 7 500лв., от своите братя и сестри :*, предвид на което счита , че съотношението на
дяловете на страните е за ищцата 3120лв. и за ответника 14 624лв., което
изразено в процентно отношение е за ищцата * , а за
ответника *Прави възражение за липса на
съсобственост с оглед изтеклата в негова полза придобивна давност, тъй като е
осъществявал несмущавано владение върху имота, повече от десет години , със
съзнанието и желанието да стане то негова собственост , защото е получено за
отчужден недвижим имот от баща му.Ищцата е изгубила правото на собственост ,
защото то е отблъснато от ответника и плащането от нейна страна на данък за
жилището , след изтичане на десетгодишно давностно владение не контрира
осъществяването и твърдяно от ответника непрекъснато владение.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от Нотариален акт №* съставен на *. от
Нотариус *, Ж.В.К. е признат за собственик
на процесния имот.
От приетото по делото удостоверение за
прекратен граждански брак се установява/л.6/, че Ж.В.К. и Ж.М. Ковачева по
силата на решение ,постановено по гр.дело * са с прекратен
граждански брак, сключен на *., като упражняването
на родителските права след развода по отношение родените от брака три деца е
предоставено на ответника.
От приетото по делото решение за
прекратен граждански брак/л.64/ се установява, че развода между страните в
настоящото производство е допуснат по реда на чл.99,ал.1 във вр. с чл.99,ал.3
от СК/отм./ . Решението е постановено на * и в мотивите
към решението , за да признае дълбокото и непоправимо разстройство в брачните
отношения, съдът е приел, че съпрузите живеят разделени от пет години.При
утвърждаване на споразумението е постановил диспозит в който е записал, че
признава за установено по отношение на ищцата в настоящото производство, че
ответника е индивидуален собственик на процесния имот.
По делото е прието удостоверение за
данъчна оценка /л.7/, съгласно което, процесният имот е деклариран на името на Ж.
и Ж. към 2008год. Прието е и удостоверение за данъчна оценка /л.41/, което
установява, че към 2001год. имота е деклариран само на името на ответника и кв.
, че данъка за 2001год.е платен само от ответника.
От приетата по делото заповед */ се установява , че имот , собственост на бащата , на
ответника е бил отчужден, като съгласно допълнителна заповед /* обезщетението за отчуждения имот на бащата , на
ответника е записано в полза на ответника, като стойността на отчуждения имот е
записана в размер от 17 744лв.
Към доказателствения материал по делото
е приобщено удостоверение , издадено от ДСК/л.55/, съгласно което , ответника е
ползвал жилищен кредит в размер на 13 740лв.за имот , находящ се на *, като заемът е погасен касово на * като е внесена сума от *в т.ч. главница редовен заем и лихва в размер на
15 968.13лева, главница и лихва просрочена сума в размер на 4048.87лв.,
като е приета е вносната бележка ,установяваща това плащане , като направено от
името на ответника.
По делото е приет и нот.акт с който е признато
правото на собственост в полза на * и
нейният съпруг върху недвижим имот, апартамент в град * и справка от АВ град Варна по партидите на братята и
сестрите на ответника.
С оглед установяване на наведените от
ищцата твърдения и направените от ответника възражения в полза на всяка от
страните са допуснати по двама души свидетели,/всички със записано родство /.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Безспорно от събраните в хода на
производството доказателства се установява, че претендираният за делба имот е
придобит по време на брака между страните в настоящото производство, който брак
е прекратен с решение постановено по гр.дело * на ВРС.Не се спори между страните , че имота
е придобит , като обезщетение за отчужден на бащата , на ответника имот, като
стойността на отчуждения имот, влизаща в цената на придобития , като отчуждение
, възлиза в размер от 4 004лв., като разликата до цялата придобивна
стойност – 17 744лв. е заплатена , чрез жилищен кредит в размер на
13 740лв.Няма спор , а и от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че жилищния кредит в размер от 13 740лв. , ведно с натрупани
лихви е погасен на 14.08.1996год.Спорен е въпроса заплатената от името на
ответника, внесена сума по жилищния
кредит със чии средства е внесена, на двамата съпрузи или само на ответника до
стойността от 7 500лв. Спорния между страните въпрос в хода на
производство от събраните по делото доказателства не води до еднозначен
отговор. Разпитаните в хода на производство свидетели са в родство със
страните, заинтересовани от изхода на делото и противоречивостта в показанията
им , мотивира съда да приеме отговора даден от писмените доказателства, а
именно, че жилищния кредит е погасен по време на брака между страните,но при
осъществявана фактическа раздяла от името на ответника при липсата на безспорна
установеност за произхода на средствата.Въпреки липсата на такава установеност
и законовото предположение за участие на съпругата в погасяването на жилищния кредит, съдът приема , че съпругата
няма право на собственост в претендираната квота от прекратената с развода СИО.Безспорно
се установи, че от момента на влизане , на решението за развод в сила
27.06.1997год. до момента , имота е владян единствено и само от ответника, на
който са предоставени родителските права по отношение родените от брака деца.
Заявеното от ищцата , че не е обезпокоявала ответника да владее имота , защото
третото от децата, дете навършва
пълнолетие 2008год. не оборва възражението за придобивна давност, тъй като
съдът намира, че самото осъществяване
правото на ползване по никакъв начин не се засяга от реализацията на
правото да се иска делба.За това , че ответника е владял и своил имота с
намерението, че е негов собствен, говори
и направеното от ищцата по силата на постигнатата между страните спогодба в
представеното по делото споразумение, че имота е индивидуална собственост на
ответника.При доказаното повече от десет години владение на имота от ответника с
намерение за своене , факта, че ищцата през 2008год. декларира имота и на свое
име не прекъсва по никакъв начин осъществената придобивна
давност.Доказаното от ответника възражение за придобита собственост
по силата на осъществявано след развода давностно владение,води до извода за
неоснователност на разглежданата в настоящото производство претенция по реда на чл.34 от ЗС, тъй като оборва наличните
за основателността на иска за делба предпоставки-
наличие
на съсобственост върху имота, делба на който се иска; имота да съществува към
момента на предявяване на иска и съсобствеността да не е прекратена.Ето защо и
предявеният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран
от така изложените съображения, на основание чл.34 от ЗС,Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж.М.Щ., ЕГН ********** ***, чрез
пълномощник адв. * – ВАК , със съдебен адрес град * срещу Ж.В.К., ЕГН ********** *** иск
за допускане и извършване делба на
недвижим имот, представляващ ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ с идентификатор * с административен адрес: * апартамент *,изграден
в жилищна сграда , разположена в поземлен имот с идентификатор *, състоящото се от две спални,хол,
кухня-трапезария,баня, тоалет, килер, коридор,две тераса, със застроена площ от
87.34кв.м./осемдесет и седем цяло, тридесет и четири квадратни метра/ , ведно с
прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №* със засторена
площ от 6.60кв.м./шест цяло и шестдесет квадратни метра/ , както и 5 .347%/пет
цяло триста четиридесет и седем процента/ идеални части от общите части на
сграда и от правото на строеж върху терена,върху който е построена сградата,
при граници на апартамента по документ за собственост: зелени площи,
ап.№12,улица, зелени площи и граници по кадастрална схема: на същия етаж * под обекта-няма, над обекта –имот с идентификатор * и граници на избеното помещение по документ за собственост:изба,улица,коридор,
жилища при квоти *д.части за Ж.М.Щ. и 61.29% или
61.29/100 ид.части за Ж.В.К. , поради неоснователност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните,
че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.Христова/