РЕШЕНИЕ
№ 3244
гр. Варна, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Христова
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело №
20223110106468 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Постъпила е молба от З. Т. Т., ЕГН ********** с постоянен адрес: **,
чрез адв.С. В. срещу Б. Й. О., ЕГН ********** с постоянен адрес: **.
Молителката излага, че лицето Б. Й. О. е баща на Л. Б. О.а с ЕГН
**********, родена на 16.06.2020г. Живеят на семейни начела на адрес в **.
Б. системно упражнява спрямо нея психически тормоз, който през последните
години ескалира и е съпроводен със заплахи и физическо насилие в
присъствието на детето им. Става агресивен безпричинно и с огромна злоба
системно я пребива и унижава.
На 28.04.2022г. около 10ч. тя, детето им Л. и Б. са на паркинга до НАП
Варна. Б. е ядосан тъй като не е успяла да вземе справка за здравния му статус
от НАП без пълномощно. Той грабва детето поставя го на столчето в колата
им и започва да крещи, като я обижда казвайки „много си тъпа, за нищо не
ставаш, нищожество, боклук", след което започва да я плюе по лицето, храчи
и плюе по косата, лицето, очилата и по дрехите й. Тогава той и забранява да
влиза в колата и да се почиства от наплютото. Започва да и се подиграва за
вида в който е, след което влиза в сградата на НАП Варна. След като си
свършва работата в НАП той се връща и й позволява да влезе в колата.
На 30.04.22г. - около 10 ч. Б. е извън дома им в гр. Варна. Обажда се
изнервен тъй като не можел да си намери портмонето. Разпорежда й да го
1
намери вкъщи и започна да я ругае по телефона, като я нарича идиот, мърша,
копеле тъй като тя не успява да намери портфейла му. Тогава той се връща
вкъщи побеснял и започва отново да я ругае със същите думи и да я удря с
юмрук в раменната част на дясната ръка и в главата в областта на и над
дясното слепоочие. Тя се разплаква и се свива от болка. Детето им е в
непосредствена близост до тях и вижда случилото се. Л. започва да плаче
истерично от уплаха.
На 04.05.22г. са в Нареченски бани за целите на нейна и на Б.
рехабилитация, където и детето ги придружава.Взели са и кученцето си с тях.
Около 9,30ч. отиват до колата на Б., с която пътуват до там. Тогава виждат, че
предната пасажерска седалка е изцапана от кучето и Б. й нарежда незабавно
да го изчисти. Б. се ядосва, че е изцапана колата и докато чисти той започна
да крещи и да я обижда като я нарича проста мърла, тъпанарка, много си тъпа.
През това време тя е стъпила с лявото коляно на предната шофьорска седалка,
а с десния си крак е стъпала на земята непосредствено до колата. Тогава Б.
хваща шофьорската врата и затваряйки я започва с нея да я блъска в десния
крак. Това го прави няколко пъти, от което изпитва неописуема болка, като
впоследствие крака й посинява. Въпреки болката която изпитва, той не
посмява да извика, тъй като винаги прави всичко възможно детето им да не
разбира. Л. е в непосредствена близост до тях и за съжаление вижда всичко.
Тя се разплаква и много се изплашва. Б. започва да я ругае и да крещи, че тя е
виновна за страданието на детето им.
На 20.05.22г. вечерта са тримата в дома си. Б. е ядосан и избухлив
безпричинно както винаги. Започва да се заяжда с нея, че е купила
некачествени памперси. След което започва да я обвинява, че детето им
имало неправилна походка, тъй като не е избирала правилни обувки за детето.
Тя не му опонира и той още повече побеснява, след което я предупреждава, че
когато детето заспи той ще я пребие. След като изкъпва детето тя го слага на
дивана, за да го облече. Докато е седнала на дивана и облича Л. Б. започна
отново да крещи и да я удря с юмрук в гърба. По този начин я удря няколко
пъти. Тогава тя се изправя, а той и удря два шамара по лицето. Детето започва
да пищи и тогава той я взема на ръце и започва да я рита в краката. Нанася й
три ритника в областта на дясното бедро. Тя трепере от болка, страх и
унижение. След това той оставя Лъчезара на земята и излиза от тях. Тя
успокоява Л., нахранва я и тогава Б. се връща още по-побеснял и казва
крещейки заплашително, че незабавно трябва да се махне от дома му и я
предупреждава, че ако веднага не стори това, то той ще я изкара от жилището
с шутове. Предпочита да се подчини и да излезе, за да спре насилието пред
очите на детето им. Излиза и отива до магазина. Тогава и се обажда да се
върне тъй като е била забравила нещо. Когато се връща вижда пред
апартамента, че той изхвърля дрехите й на площадката пред входната врата.
След това отива в дома на майка си и брат си, където ще остане да живее
заедно с Л., който се намира на адрес: **.
Той я гони за трети пореден път от дома им, като предпоследния такъв е
2
през м. март тази година, отново съпроводен с истеричен скандал, обиди и
побой от Б. спрямо нея и винаги в присъствието на детето им. Тогава под
страх близките и да не разберат в какъв кошмар се е превърнал живота и
избира да спи на една пейка при условия на минусови температури. На
сутринта посещава Второ РУ и от там получава информация за
възможността, която има по ЗЗДН. Докато е там той и се обажда и крещейки
й заповядва да изтегли от банкомат всичките си спестявания, които са около
1400лв. Въпреки че е в полицията решава поради страха, който изпитва от
него, да му се подчини и изтегля спестяванията си. След това отива в тях и му
предава парите, като му се моли да я пусне и той се съгласява. Имало редица
случаи, в които е душал, заплашвал я с физическо насилие, отправял е
заплахи че „ще ме убие", че ще „забие майка ми на кол", че „ще ми вземе
детето и никога няма да я видя".
Живота й постепенно се превръща в ад, след като 2015г. почива
първото им дете, като през последните две години, след като се ражда Л., Б.
започва системно да и нанася побой, да я заплашва, че ще и вземе детето и ще
я изгони от дома им, системно я унижава посредством обиди и подигравки,
включително свързани със здравословното и състояние.
На 23.05.2022г. подава сигнал във Второ РУ, в който описва
гореизложените обстоятелства и факти.
Детето им въпреки, че е на възраст близо две години, все още не е
проговорило и само издава звуци. С решение на ТЕЛК е оценена като 100%
неработоспособна без чужда помощ, поради диагаостицирането й с диабетна
ретинопатия и полиневропатия.
Действията на Б. представляват физическо, емоционално и психическо
насилие, по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, изразяващо се в обиди/ побоища и
заплахи, както и обидно и унизително поведение и са в състояние да окажат
негативно въздействие на психиката й .
Всичко описано по-горе, приема като заплаха за живота и здравето й,
както и като актове на домашно насилие изразяващи се в емоционално,
психическо и физическо такова.
Предвид гореописаното моли съда да издаде заповед за незабавна
зашита от домашно насилие и да наложи на ответника подходящи мерки по
чл.5 от ЗЗДН, а именно:
1) Задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на
домашно насилие срещу нея.
2) Забрана на Б. Й. О. с ЕГН **********, да доближава до нея на
разстояние не по-малко от 100м. за срок от една година
3) Забрана на Б. Й. О. с ЕГН ********** да доближава жилището в
което живее в момента, находящо се в гр. Варна, гр. Варна, кв. Възраждане,
бл. 54, вх. 5, ет. ет.9, ап. 133 на не по-малко от 100м. за срок от една година.
4) Задължаване на Б. Й. О. да посещава специализирани програми за
3
извършители на домашно насилие.
Моли съда след като се убеди в достоверността на изложеното по-горе,
да постанови съдебен акт по силата, на който, да издаде заповед за защита,
като определи мерки за такава, съответни на необходимите и предвидени в
ЗЗДН, еквивалентни на поисканите такива .
С депозираното писмено становище ответникът оспорва изцяло
молбата заведена по Закона за защита от домашно насилие. Счита същата за
напълно неоснователна по следните съображения:
Оспорва изцяло твърденията на молителката за осъществени действия,
които биха могли да се квалифицират като актове на домашно насилие по
смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Счита, че категорично не отговаря на истината
описаната в молбата за защита фактическа обстановка, като твърди, че
не е извършвал твърдените в молбата актове на физическо и психическо
насилие спрямо молителката в присъствието на дъщеря им. За конкретните
дати излага подробно описание на фактическата обстановка:
В края на месец април действително са посетили офиса на НАП Варна,
но ситуацията не се е развила така, както я описва молителката. Уговорката
била тя да се нареди на опашката да чака, докато дойде техният ред, а той да
стои с детето в колата на паркинга, а когато наближи реда им да се сменят,
тъй като тя няма пълномощно от него и е било ясно, че няма как да се снабди
със справка за здравния му статус. З. обаче не е запомнила и е чакала до
последно и естествено не са й предоставили такава справка за него. Когато
дошла на паркинга на НАП му казала, че не е могла да се снабди със справка,
заради липсата на пълномощно, това го е ядосало, тъй като тя по принцип
никъде не се справяла без него и била забравила да отиде да се сменят. Казал
й, че за пореден път не се справя с ангажиментите, които имат да свършат и
това било. Не я е обиждал, не я е оплювал и не й е забранявал да влиза в
колата - най - малкото детето им било вътре и тя трябвало да стои при него,
докато той влезе в НАП, да се подреди на опашката и да изчака да му дойде
реда, за да си вземе справка за здравния статус.
Относно датата 30 април 2022г. също не е имало никакви физически
посегателства от негова страна, нито пък психически такива - обадил се на З.
да я помоли да провери дали портфейлът му не е някъде у тях, защото го
нямало в него. Тя му казала, че не може да го намери и не знае къде е, поради
което единственото, което се случило като разговор между тях е да й направи
забележка, че за пореден път у тях е ужасно разхвърляно, мръсно и
неподредено, каквото всъщност било почти постоянно. З. не се справяла с
домакинските задължения, налагало се е да наема и помощница в къщи, тъй
като не можел да допусне, че детето им ще расте в такава среда. В един
момент тя започнала да го упреква, за това, че е наел жена да й помага с
домакинството и той я помолил повече да не идва. Чувствала се неудобно да
и помагал чужд човек в домакинството, съобразил се с нейното желание и
това било. Но единственият период, в който в къщи са имали нормални
4
условия за живот бил именно периодът, в който имали домашна помощница.
Освен това той до голяма степен се стараел да я отменя в част от
домакинската работа, а най - вече с грижите за детето. Не я е удрял, обиждал
и т.н., най - малко пък в присъствието на детето. Твърди, че не отговаря на
истината изложеното от молителката и въпреки твърденията за непрестанния
тормоз според нея на който я е подлагал и „синините" , които й е причинявал
очевидно нито веднъж не се е снабдила с медицинско удостоверение за
наличието на такива, както и до момента, въпреки твърденията, че животът й
след 2015г. с него се превърнал в ад по нейни думи, нито веднъж не е търсила
съдействие от полиция или съд. На следващо място от 2015г. до настоящия
момент са изминали 7 години и не звучи сериозно да търпи този „ад", както го
нарича в продължение на толкова дълго време. Освен това не се твърди да я е
ограничавал да си тръгне и да прекрати тяхното съжителство, щом като то е
било толкова тежко за нея. За всички години, в които са живели заедно са
имали епизодични неразбирателства и понякога са се карали, но винаги е
било заради несправянето от нейна страна с елементарни на пръв поглед
битови и домакински задължения. Това го е изнервяло, чувствал се много
некомфортно, но никога не си е позволявал да удря З., както тя твърди или
пък да упражнява по отношение на нея психически тормоз, още по - малко
пък както тя твърди в присъствието на детето.
Излага, че по същия начин стоят нещата и с другите два описани от
молителката „актове на насилие" - на 04 май 2022г. в Нареченски бани и на
20.05. вечерта в дома им. Нито веднъж Л. не е възприела поведението му като
заплаха за нея, нито пък за З. и не са се случвали „истеричните плачове",
които се твърдят. Детето нямало и навършени две години и нямало как
обичайните спречквания между тях от битов характер да възприеме като
застрашаващи.
Счита, че от изложеното дотук е видно, че твърденията за упражнено
насилие са напълно неоснователни. Твърди, че изложените от нея
обстоятелства в молбата до съда са далеч от истината и не отговарят на
реалното развитие на нещата в тези дни.
Счита, че индиция в тази насока е и липсата на представени
доказателства в молбата - въпреки твърденията за множество насинявания
няма нито един медицински документ, който да ги доказва, няма твърдения за
сигнализиране на спешния телефон 112.Единствено се съдържат твърдения и
задължителната по закон декларация по чл. 9 от ЗЗДН. Сама по себе си
същата просто преповтаря описаното в молбата, но не доказва извършени от
него актове на насилие.
Моли съда да отхвърли молбата като неоснователна и недоказана.
В съдебно заседание молбата се поддържа. В хода по същество на
делото молителката, чрез проц.представител адв.В. моли за уважаване на
молбата и присъждане на разноски,съобразно представен договор за правна
защита по чл.38 от Закона за адвокатурата.
5
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, явява се лично и с
процесуални представители. Оспорва молбата. В хода по същество на делото
моли за отхвърляне на молбата и в условие на евентуалност за налагане на
защитни мерки в кратък срок и без посещение на спец. програма.
Съдът , след преценка на събраните по делото доказателства ,
поотделно и в тяхната съвкупност , намира за установено от
фактическа страна следното :
По делото е приета декларация по реда на чл.9,ал.3 от ЗЗДН, с която
молителката описва извършените от ответника актове на домашно насилие.
Приети по делото са писмени доказателства, установяващи
здравословното състояние на молителката- л.9 и л.10 от делото.
Приобщена към доказателствения материал по делото е изисканата за
нуждите на настоящото производство от Районна прокуратура – Варна,
преписка образувана по жалба с вх.№436000-6495 от 2022г., въз основа на
сигнал подаден от молителката З. Т. Т., ЕГН ********** срещу ответника Б.
Й. О., ЕГН **********
В полза на молителката са ангажирани гласни доказателства, чрез
показанията на св. Т. Ненчева Н. –без родство и дела със страните и А. В. Г. –
майка на молителката и без дела със страните.
От показанията на св.Т. Н. Н. се установява следното: Познава молителя
З. Т.. Познава я , тъй като през месец март, като дата не може да посочи
конкретна е ходила в районното, когато нея е нямало, тъй като е била
подложена по нейни думи на психически и физически тормоз от страна на Б.
О.. Колеги са разговаряли с нея, след което и се обаждат и когато се връща в
районното тя и разказва, че я обиждал. Когато отива в районното казва, че е
взел мобилния й телефон. Колегите на свидетелката са и обяснили какви
права има по Закона за домашното насилие. Казват и , че може да подаде
жалба. Тогава е много разстроена. Тръгва си без да подаде жалба. Може би
след няколко месеца отново отива в районното. Тогава вече има заведена
преписка, която работи колегата й. Тогава по същия начин е заявила, че е
подложена на психически и физически тормоз. Колегата я разпитва и той
работи по преписката.
От външния й вид може да се заключи поведението й общо, че
действително е станала жертва на домашно насилие. Видимо няма външни
наранявания, които да установят, че има такова, но видимо е разстроена,
много притеснена. Личи си, че по някакъв начин жената е подложена на
тормоз.
В такъв момент, когато видят една жена в такова състояние, първо се
опитват да я успокоят, доколкото е възможно, обясняват за правата, които
има, но й дават някаква възможност тя да прецени и да вземе решение дали
да подаде сигнал. Избягват да притискат някого да вземе решение, защото е
лично решение. На човек му трябва време.
6
Първият път, когато я вижда в районното е през март месец. Записала
си е в личния тефтер, защото срещата им е набързо и тогава няма подадена
жалба. След няколко месеца тя отива в районното и вече иска да подаде
жалба. Може да предостави служебна информация. Знае номера на
преписката, но като период от време, като месец и дата не може да каже.
Номерът на жалбата, която тя е подала е 436000-6495 от 2022г. По тази жалба
колегата й е приключил преписката и преписката е изпратена в
прокуратурата.
Няколко дни след сигнала, по който вече е образувана преписката
отново обясняват на госпожата, че има права по Закона за домашното
насилие. Тя казва добре и приключват. След няколко дни отива със заповед за
незабавна защита по Закона за домашното насилие, в която пише, че по
принцип заповедта за незабавна защита се изпълнява веднага. Когато я
разпитва колегата й по преписката тя сочи, че от няколко дни детето е при
бащата и не й дават възможност да го види. Когато отива с тази заповед за
незабавна защита тя знае, че детето не е при нея. В тази заповед пише, че
детето се присъжда на майката, тъй като е малко и е на друг адрес. Обажда се
на господина. Той казва, че трябва да вземе храната на детето и към 13 ч. ще е
в апартамента. После се обажда и казва, че е приключил по-рано. Заедно с
колегата й от районното отиват на адреса. Предоставят му копие от заповед за
незабавна защита. На нейнея екземпляр той удостоверява, че се е запознал,
като му е обяснено, че детето трябва да се предаде на майката.
Те са живеели заедно, когато тя е подала жалбата в районното, която
работи колегата й. Ако не бърка, тя казва, че тогава бащата на детето я е
изгонил и детето е останало там при бащата. Детето го получава със
заповедта за незабавна защита.
При предаването детето е добре при баща си, игриво, много закачливо,
много приятно детенце. Обяснява на господина каква е процедурата. Детето
не изглежда стресирано от присъствието на баща си. Когато вижда майка си
се зарадва естествено, като всяко дете и се хвърля на врата й . Свидетелката
не е вземала детето. Обяснява на господина, че трябва да приготви някакъв
багаж на детето. Предлага вариант, в който майката да отиде да вземе
необходимите неща. Той категорично отказва майката да стъпи в жилището.
Казва, че той ще ги приготви. Слизат долу пред входа. Детето като вижда
майка си се гушва в нея. Предава й вещите и свидетелката обяснява на
господина, че все пак е дете, ако има нужда от някакви дрехи, вещи, каквото
и да е, редно е да ги предостави при първа необходимост.
От показанията на свидетелката А. В. Г. се установява следното:
З. и Б. са заедно от около години и непосредствено преди раждането на
дъщеря им забелязва промени в поведението на Б.. Първото им дете почива.
Тя ги отдава на това, че първото им дете почива. Б. е по-напрегнат, по-
подозрителен. Преди раждането на детето Л. ходи от време на време да
почиства. Забелязва, че той става все по-мнителен по отношение на
7
чистотата, все по-педантичен. Преди това предлага услугите си, обаче те си
имат чистачка. Малко преди раждането на детето ходи около три, четири
пъти по тяхна молба. Става все по-претенциозен по отношение на готвене, на
почистване и ангажира дъщеря й с много домакински задачи, независимо, че
тя е в напреднала бременност. Тя сама може да свърши част от тези задачи, но
те и така и не я допускат да се включва в домакинството по-интензивно.
Това, което и прави много неприятно впечатление в деня, когато детето се
ражда на 16.06 е, че Б. най-вече я упреква, че е мързелива, че не е готвила и не
е почиствала достатъчно тяхната къща, но явно те не са я и канили често.
Колкото пъти има контакт с нея по телефона , тя все готви и пазарува.
Помощта се налага, защото тя е в напреднала бременност с диабет. Първото
им дете почива, ражда се преждевременно. Притесняват се, че това може да
се случи и с второто дете. Поначало такива диабетички имат рискова
бременност. Чистачка ходи от време на време, но рядко, защото иска някаква
висока сума. А нея естествено, че я викат безплатно. Няма нищо против да се
включва в домакинските задачи. Б. общо взето се опитва да организира
нещата по възможно най-сложния начин. Тя измисля някакъв сравнително
бърз начин на почистване, но той не е съгласен така бързо да става
почистването на тяхното жилище. Дъщеря й готви добре – тя е вкусвала
нейни ястия и по принцип тя готви всеки ден.Не е чувала да имат
несходства. Сочи, че дъщеря й много не е споделяла,не искала много говори
за проблемите си, защото се притеснявала от Б. и се чувствала заплашена от
него. Излага, че през месец март вечерта в една дъждовна вечер дъщеря й
отива при нея и се оказва, че е вървяла от тях часове наред в дъжда, докато
събере смелост да се прибере и да си отдъхне от ситуацията.Има зачервена
дясна буза и е напрегната и психически разстроена. Не и обяснява какво се е
случило , но тя се досеща, че нещата между тях не вървят много добре и е
подложена на тормоз. На 20.05. вечерта някъде към 10,15 ч. и 10,20 ч., тя
отива с голяма част от багажа си завързан в едни големи чували и разбира, че
просто са се разделили. Тя е разстроена, психически рухнала и не иска да и
обяснява каквото и да било. На следващата сутрин, когато решава да влезе в
банята и да се изкъпе, тогава вижда, че гърбът й е насинен и дясното бедро.
След баня молителкята се успокоява и й разказва, че просто нещата са
излезли извън контрол. Нейните думи са, че на моменти Б. просто някакси
изключвал, погледът му побелявал и той не бил адекватен. За тези синини
казва, че тъкмо обличала детето след баня и го държала в ръце, когато той я е
ударил – и по гърба и по лицето. След като я е ударил не смеела да отиде в
полицията или където и да било, защото се притеснявала. Дъщеря й я страх ,
защото изглежда е отдадена на Б. и го обича и иска да са заедно. Ако сподели
нещо, може би това ще ги раздели, така си го обяснява. Тя е обсебена от него
и го слуша изцяло, което до никъде не довежда нещата. Тръгнала е набързо,
за да не дразни Б., той да не излезе от равновесие съвсем, грабнала си багажа
и е тръгнала. Казва и, че той просто изключва, няма да забрави това нейно
определение, погледът му побелява, не знае къде се намира и започва да удря.
8
Свидетелката не взема позиция, защото се оказва, че на всичко отгоре й е
избил и зъби. Намира това за недопустимо отношение. За детето се
интересува и разбира, че то е заведено в Добричко при неговите родители и
Б. естествено отказва контакт с нея, защото си мисли, че ще продължава да
влияе на З.. Уговарят се да се видят на един паркинг до Лидъл в следващите
дни – първи, втори ден след раздялата, обаче тя не е с нея. Разбира се, че Б.
няма как да я омагьосва повече. Б. отива и като вижда, че свидетелката е там
моментално се отправя нанякъде към колата си и започва да крещи нещо в
телефона си. После се обажда на З.. Не знае какво крещи, няма как да го чуе.
Тя е с дъщеря си настрани. От З., която е контактувала по телефона с него
разбира, че детето е при неговите родители в Добричко за два дни – знае, че е
събота и неделя. Молят детето да им бъде дадено, за да го погледат те, защото
родителите имат равни права, докато не излезе решение на съда, но той
отказва да даде детето, отказва дори и да го видят. З. казва на майка си,че Б.
редовно я удрял. Казва, че тази синина на бедрото е от Б., че я е ударил, и по
гърба, и по бузата. Впоследствие седмица, две като се вглежда отблизо в З.
вижда, че няма зъб. Мисли, че поради някакъв проблем със зъба той е
изпаднал, но З. казва, че той й е избил зъба. Това се било случило през
пролетта. Разбира, че в първия учебен ден в детската ясла на 14 септември е
отишъл в двора на яслата и З. била предупредена от една от служителките в
яслата, че бащата е дошъл. След издаване на заповедта за незабавна защита
бащага на предишното заседание гушкаше детето . В количката , когато е на
по-предната заседание го вижда от дачев и друго не знае.Детето е било в
ръцете на дъщеря й, когато Б. я е налагал и й е крещял и обиждал. Докато не
се изясни положението и не се приемат споразумения нищо не може да каже.
Няма право да се меси в техните отношения. Тя има заповед, както и детето и
смята, че тази заповед трябва да се спазва.
В полза на ответника са ангажирани гласни доказателства,чрез
показанията на св. П. И. М. без родство и дела със страните.
От показанията на свидетелката се установява следното : Б. го познава
от седем, осем години. З. по-малко четири, пет години. Почиства дома на Б. и
от там ги познава. Почиства дома на Б. един път седмично най-много. Когато
е била там да почиства се е случвало Б. и З. да са били там. В порядъка между
четири и шест часа почиства дома им. Почиства дома им до 05.09.2022г.
Започва да го почиства отпреди седем - осем години. Прекъсване има, защото
има един период, когато трябва майката на З. да почиства. Това е преди да се
роди детето. До една година има прекъсване. Майка й тогава й помага.
Отношенията им са съвсем вежливи, нормални, като семейна двойка.
Последно като отношения ги наблюдава преди да се разделят. Април, май
2022г. почиства дома им. До последно е почиствала. Никога не се е случвало
З. да напуска жилището, Б. помага в отглеждането на детето, храни го. Не е
била свидетел на обтегнати отношения между тях, никога е нямало. Имат
съвсем нормални, вежливи семейни отношения. Не и е известно защо З. е
напуснала Б..Понеже тя често ходи при майка си и свидетелката не знае даже,
9
че въобще има някакви проблеми. После научава от Б.. Имат съвсем
нормални човешки отношения. Той храни детето, занимава го, играе си с
него. Той е много тих човек и никога не е повишавал тон. Детето е много
привързано към баща си. Б. и казва, че са се разделили, че З. е подала нещо за
ограничителна заповед. Свидетелката е страшно изненадана. Конкретно нищо
не е казвал на свидетелката. Просто споделя, че има неприятности.
С протоколно определение от 21.10.2022год. производството по делото
по отношение на молбата за закрила , депозирана от майката ,като законен
представител на детето Л. е прекратено.
Гореизложената фактическа обстановка мотивира съда да изведе
следните правни изводи:
Молбата, инициирала производството пред ВРС е подадена от лице,
което твърди, че е пострадало от домашно насилие, извършено от лице в
хипотезата на чл. 3, т. 2 ЗЗДН и в рамките на преклузивния срок, визиран в
нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Искането надлежно ангажира
компетентността на сезирания съд, с оглед разпоредбата на чл. 7 ЗЗДН и
удовлетворява изискванията за редовност и срочност на същата по смисъла на
чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Представена е изискуемата декларация по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН.
Производството се явява допустимо и съдът дължи произнасяне по
съществото на спора.
Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на
физическо, емоционално и психическо насилие спрямо лицата по чл. 3 ЗЗДН
представлява такъв на домашно насилие. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДН
домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.В закона
липсва легална дефиниция на понятията "психическо и емоционално
насилие", но наложеното в практиката разбиране е, че се касае за засягането
на психологическата неприкосновеност на дадено лице чрез принуда или
заплахи, вербално насилие, тормоз, сплашване, постоянно критикуване,
засрамване, порицаване, използване на обидни имена и епитети. То може да
доведе до намаляване самочувствието на жертвата на насилието и до засягане
на нейното достойнство, да предизвика у нея уплаха, тревожност, стрес, и др.
неприятни изживявания, накърняващи психологическото добруване, чиито
аспекти са гарантирани и от чл. 3 от ЕКЗПЧОС, провъзгласяващ правото на
защита от унизително и нечовешко третиране. Преценката за наличие на
психическо и емоционално насилие е винаги конкретна и следва да бъде
извършена не само с оглед на индивидуално сочен от молителя акт, взет
изолирано, а след съобразяване на сложените между страните
взаимоотношения във времето.
10
Според установената практика на съдилищата, декларацията по чл.
9,ал.3 от ЗЗДН, която е приложена към делото, подписана от молителката се
ползва с доказателствена сила и е изцяло обвързваща съда, само и единствено
при липса на представени по делото гласни и писмени доказателства. На
декларацията е придадено специално доказателствено значение и в случай на
липса на други доказателства, съдът следва да издаде заповед за защита от
домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в
нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата,
мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено
действието на насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Т.е. обвързващата
доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е задължителна за
съда, само ако няма други доказателства, които да я оборват, тъй като по
съществото си тя представлява частен документ.При наличието на
ангажирани други доказателства, съдът е длъжен да възприема изложените в
декларацията твърдения единствено след анализ на всички събрани по делото
доказателства в тяхната съвкупност.При това положение, за да се проведе
успешно доказване на изрично оспорените твърдения за осъществено спрямо
молителката домашно насилие, същата следва да установи при условията на
пълно и главно доказване, че чрез действията си ответникът е осъществил
актове,които попадат в приложното поле на чл. 2 ЗЗДН. Съответно, върху
ответника пада тежестта да ангажира доказателства, оборващи или внасящи
съмнение в изложеното в декларацията или представените от молителката
доказателства.
В конкретния случай молителката сочи извършени четири акта на
домащно насилие на 28.04.2022год., 30.04.2022год., на 04.05.2022год. и на
20.05.2022год.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се
доказва само акта на насилие осъществен на 20.05.2022год. По този акт на
насилие е образувана преписка №7252/2022год. по описа на ВРП, приключила
с отказ да се образува досъдебно производство срещу ответника за извършено
престъпление по чл.144,ал.3 вр. с ал.1 от НК. За осъществяването на този акт
на насилие , съдът извежда извод и от гласните доказателства на свидетелите
Т. Н. Н. и А. В. Г., които макар и по косвен път в съвкупност с останалите
доказателства налагат извод , че соченият от молителката на тази дата акт на
насилие е осъществен от ответника. В показанията си пред съда свидетелката
Н. излага , че първия път, когато я вижда в районното е през март месец.
Записала си е в личния тефтер, защото срещата им е набързо и тогава няма
подадена жалба. След няколко месеца тя отива в районното и вече иска да
подаде жалба. Може да предостави служебна информация. Знае номера на
преписката, но като период от време, като месец и дата не може да каже.
Номерът на жалбата, която тя е подала е 436000-6495 от 2022г. По тази жалба
колегата й е приключил преписката и преписката е изпратена в
прокуратурата. Няколко дни след сигнала, по който вече е образувана
преписката, отново обясняват на госпожата, че има права по Закона за
11
домашното насилие. Тя казва добре и приключват. След няколко дни отива
със заповед за незабавна защита по Закона за домашното насилие, в която
пише, че по принцип заповедта за незабавна защита се изпълнява веднага.За
този акт на насилие говорят и показанията , който дава майката на
молителката , свидетелката А. В. Г. Същата сочи, че на 20.05. вечерта някъде
към 10,15 ч. и 10,20 ч., З. отива с голяма част от багажа си завързан в едни
големи чували и разбира, че просто са се разделили. Тя е разстроена,
психически рухнала и не иска да и обяснява каквото и да било. На следващата
сутрин, когато решава да влезе в банята и да се изкъпе, тогава вижда, че
гърбът й е насинен и дясното бедро. След баня молителката се успокоява и й
разказва, че просто нещата са излезли извън контрол. Нейните думи са, че на
моменти Б. просто някакси изключвал, погледът му побелявал и той не бил
адекватен. За тези синини казва, че тъкмо обличала детето след баня и го
държала в ръце, когато той я е ударил – и по гърба и по лицето. След като я е
ударил не смеела да отиде в полицията или където и да било, защото се
притеснявала. Дъщеря й я страх , защото изглежда е отдадена на Б. и го обича
и иска да са заедно. Ако сподели нещо, може би това ще ги раздели, така си
го обяснява. Тя е обсебена от него и го слуша изцяло, което до никъде не
довежда нещата. Тръгнала е набързо, за да не дразни Б., той да не излезе от
равновесие съвсем, грабнала си багажа и е тръгнала. Казва и, че той просто
изключва, няма да забрави това нейно определение, погледът му побелява, не
знае къде се намира и започва да удря.
По отношение на другите три акта на насилие няма ангажирани от
страна на молителката доказателства, освен оспорената декларация по чл.9 от
ЗЗДН. От показанията на св. Т. Н. се установява, че молителката е посещавала
полицейското управление през месец март и е споделила за физически и
психически тормоз, осъществяван от Б. спрямо нея. Същата е била
посъветвана за възможността да претендира закрила по ЗЗДН, но явно такава
молителката не е заявила в установения от закона преклузивен срок. За
проблем през месец март говори и майката на молителката , която сочи, че
през месец март вечерта в една дъждовна вечер дъщеря й отива при нея и се
оказва, че е вървяла от тях часове наред в дъжда, докато събере смелост да се
прибере и да си отдъхне от ситуацията.Има зачервена дясна буза и е
напрегната и психически разстроена. Не и обяснява какво се е случило , но тя
се досеща, че нещата между тях не вървят много добре и е подложена на
тормоз.Липсват каквито и да било доказателства,ангажирани от молителката,
по отношение на актовете на насилие , извършени на 28.04.2022год.,
30.04.2022год. и 04.05.2022год. с оглед на което съдът намира , че
декларацията по чл.9 от ЗЗДН по отношение на тях е оборена. За това, че по
отношение на тези актове декларацията е оборена говорят и показанията на
св.М., разпитана в полза на ответника, която пред съда сочи ,че е била
свидетел на нормални, вежливи семейни отношения. Същата почиства дома
им до 05.09.2022год. Последно наблюдава отношенията им април , май преди
да се разделят и наблюдава съвсем вежливи и нормални отношения , като за
12
семейна двойка.
С оглед на горното настоящият съдебен състав намира, че по
отношение на акта на насилие, осъществен на 20.05.22г. молбата се явява
основателна и доказана, а по отношение на останалите три акта на насилие,
като недоказана, молбата се явява неоснователна. За доказания акт на
насилие, ответникът следва да търпи санкциите, предвидени в ЗЗДН, чрез
налагане на съответни мерки, предвидени в закона. Претендираните от
молителката мерки за закрила с изключение на мярката, ответникът да
посещава спец.програма се явяват адекватни и относими на претендираната
закрила.Мярката забрана на ответника да приближава пострадалата , както и
сочените от нея места, следва да бъде наложена за период от време една
година. Този срок се явява адекватен с оглед съществуващото между страните
напрежение и конфликтност на отношенията въобще, като би съдействал за
психическото и емоционално стабилизиране на молителката и възможността
й пълноценно да контактува с ответника по повод родителските права на
роденото от съвместното им съжителство дете. Тъй като се доказа безспорно
,че ответникът е осъществил само един акт на домашно насилие спрямо
молителката и същата независимо от соченото отношение е напуснала
ответника едва ,когато той я изгонил, не са налице данни, които да говорят за
импулсивна агресия и насилническо поведение на ответника, което да налага
включването му в спец.програми за извършители на домашно насилие.
По отношение на недоказаните три акта на насилие молбата следва да
се отхвърли.
Следва да се наложи задължително предвидената в чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН
глоба, която съдът определя в размер от 200лв.
С оглед изхода от делото на ответника следва да се възложат
държавната такса за образуване на делото и таксата за издаване на заповед за
защита.
Молителката претендира разноски за адв.възнаграждение, което да бъде
определено по реда на чл.38 от ЗА. С оглед изхода от делото , такива следва
да се присъдят на проц.представител на молителката в размер от 400лв. Така
определения размер е съобразен с движението на делото от неговото
образуване до приключването му с акт по същество и е в рамките на
минимума , установен в чл.22 от Наредба №1 от 09.07.2004тод. за
минималните размери на адв.възнаграждения.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
УВАЖАВА молбата на З. Т. Т., ЕГН********** с постоянен адрес: **
за издаване на заповед за защита по отношение на Б. Й. О., ЕГН ********** с
13
постоянен адрес: ** за осъществен акт на домашно насилие на 20.05.22г.
вечерта в град Варна, като по отношение на останалите три акта на
насилие:28.04.2022год., 30.04.2022год. и 04.05.2022год. , оставя молбата без
уважение.
ЗАДЪЛЖАВА Б. Й. О., ЕГН ********** с постоянен адрес: **
ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо З. Т. Т.,
ЕГН********** с постоянен адрес: **, на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Б. Й. О., ЕГН ********** с постоянен адрес: ** ДА
ПРИБЛИЖАВА на по-малко от 100 метра, както следва: до молителката З.
Т. Т., ЕГН********** с постоянен адрес: ** чрез адв.С. В.,както и ДА
ПРИБЛИЖАВА до имота в който живее на адрес: ** за срок от една година ,
на основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Б. Й. О., ЕГН ********** с постоянен адрес: ** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС глоба в размер на 200 /двеста/ лева, на
основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за налагане на мярка за закрила:
посещаване на специализирана програма за извършители от домашно
насилие.
ОСЪЖДА Б. Й. О., ЕГН ********** с постоянен адрес: ** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски районен съд, държавна такса в размер на
25 /двадесет и пет / лева и 5/пет/ лева за издаване на заповед за защита, на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Б. Й. О., ЕГН ********** с постоянен адрес: ** ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат С. В. от АК-Варна с л.н. **********,сумата от 400лева,
представляваща разноски, които се изразяват в определено
адв.възнаграждение, на основание чл.38 от ЗА във вр.чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ПРЕПИС от решението и заповедта да се изпрати на Началника на
съответното РПУ гр.Варна, по настоящ адрес на извършителя и на
пострадалото лице, съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
седмодневен срок, който започва да тече за страните от датата на обявяване
на решението-28.10.2022год.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14