РЕШЕНИЕ
№ 237
гр. Габрово, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20244200500407 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба подадена от Г. И. И., чрез адв. Д. С. от
ГАК против решение постановено по гр.д. № 1712/2023 г. по описа на Габровски районен
съд, с което е осъден Г. И. И., ЕГН********** от ** да заплати на Т. Х. И., ЕГН **********
от гр. Габрово, ***, чрез адвокат И. Б. процесуален представител, сумата 1 334,68 лв.-
възстановяване на половината от извършените погасявания по договор за кредит № 4655373
от 13.07.2021 г. с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“, за периода от м. Април 2023 г. до
30.10.2023 г., на основание чл. 59 от ЗЗД, във връзка с чл. 32, ал. 2 от СК, ведно със законната
лихва от предявяване на иска на 2.11.2023 г. до окончателното изплащане и 553,39 лв.
разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се твърди, че липсват мотиви в постановеното решение на
Габровски районен съд. Решението порочно, тъй като съдът не е обсъдил доказателствата по
делото. Обсъждал е доказателства, които несъществуват, не са представени и са неизвестни
за страните по делото. Неправилно първоинстанционният съд е посочил чл. 32, ал. 2 от СК,
съгласно който страните са общо задължени при равни части и отговарят солидарно по този
начин, ответникът да се е задължил за ½ от кредита, съответно като не е възстановил
платената от ищцата сума неоснователно се е обогатил без основание. Счита, че неправилно
е прието, че страните са солидарни длъжници и сключват договор за потребителски паричен
кредит за сумата от 30 000,00 лв. за закупуване на недвижим имот, който да се ползва от
ответника, но да стане собственост на внуците на страните Д. и Г. Ц.. От свидетелските
показания на св. П. за първи път се въвежда наличието на уговорка между ищцата и
ответникът за заплащане на половината от вноската по кредита. Твърди, че ответникът нито
има уредено право на ползване върху закупения имот в с. Д., нито живее и ремонтира, за да
1
живее там. Неправилно е приел първоинстанционния съд, че задължението по процесния
кредит е поето за задоволяване на нуждите на семейството. Счита, че неправилно искът е
квалифициран по чл. 59 от ЗЗД, а не по чл. 74 от ЗЗД, тъй като няма разместване на
имуществени блага. Счита, че докато е траел бракът единият съпруг не може да иска от
другия съпруг припадащата му се част, макар кредитът да е ползван за семейни нужди,
защото по смисъла на чл. 21, ал. 2 от СК съвместния принос се изразява във влагане на
средства, на труд, в грижи за семейството и работата и в домакинството, поради което се
явява неоснователен искът за периода м. Април 2023 г. - 09.08.2023 г. Първоинстанционният
съд е допуснал съществено процесуално нарушение като не е обсъдил всички възражения на
ответника посочени в исковата молба. Сочи, че сумата от кредита е използвана за
задоволяване на нуждите на трети лица, а не за нуждите на семейството. Следователно не е
възникнала солидарна отговорност между съпрузите. Внуците на страните не са членове на
тяхното семейство, а трети лица. Неправилно, немотивирано и необосновано е осъден
ответникът да заплати 553,39 лв. разноски по делото, въпреки направеното възражение за
прекомерност. Моли да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови ново, с
което да се отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Постъпил е отговор от въззиваемата страна Т. Х. И., чрез адв. Ив. Б. от ГАК, с който
моли да се потвърди решението на Габровски районен съд като правилно, обосновано и
законосъобразно. Сочи, че съдът е обсъдил всички възражения направени както в отговора
на ответника, така и по време на делото. Обоснован е изводът на съда, че кредитът е теглен
по време на брака за нуждите на семейството- за закупуване на недвижим имот на внуците
им, в който заради влошените взаимоотношения между страните да се установи да живее там
ответника. Придобитият по време на брака апартамент е бил прехвърлен на другите им
двама внуци, където живее Т. И.. Моли да се остави без уважение въззивната жалба.
Претендира разноски.
Габровски окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в
съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното:
Пред Габровски районен съд е предявен иск от Т. Х. И. от гр. Габрово против Г. И. И.
от гр. Габрово, с който се иска да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 1
334,68 лв. В исковата молба се излагат твърдения, че бракът между страните е прекратен с
влязло в сила решение постановено от Габровски районен съд по гр.д. № 330/2023 г. По
време на брака двамата съпрузи с договор за потребителски кредит № 4655373 изтеглят от
„Уникредит Кънсюмър Файненсиг“ сумата от 30 000,00 лв. за закупуване на недвижим имот.
По договора като потребител е посочена ищцата. Месечната вноска е определена на 333,67
лв., която ежемесечно е изплащана от ищцата чрез запор върху трудовото й възнаграждение.
До месец Март 2023 г. ответникът е предавал на ищцата половината от кредита, с който е
закупен имота. От началото на м. Април, заради воденото дело за развод ответника
преустановява да възстановява половината от сумата по заемната вноска. От м. Април 2023
г. до 30.10.2023 г. ищцата е заплатила общо сумата от 2 669,36 лв., като половината от нея е в
размер на 1 334,68 лв. и се дължи от ответника.
В подадения отговор на исковата молба и изразените становища, ответникът моли
съда да отхвърли предявения иск като неоснователен, като излага подробни съображения.
Не оспорва факта на прекратяване на брака между страните и сключването на договора за
потребителски кредит, по който ответникът е солидарен длъжник. Твърди, че ответникът не
е получил никаква част от сумата по кредита и тя е усвоена единствено от ищцата. Ролята на
ответникът е като на поръчител, отколкото на съдлъжник и само кредиторът може да търси
плащане от него. В договора не е посочена целта на кредита, поради неговото естество и
оспорва, че същият е изтеглен за закупуване на недвижим имот. Твърди, че сумата получена
по кредита не е изразходвана за задоволяване на нуждите на семейството, а за нуждите на
2
трети лица, поради което солидарната отговорност на другия съпруг не е възникнала. Моли
да се отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан и претендира разноски.
С протоколно определение от 18.06.2024 г. е определена правната квалификация по
чл. 59 от ЗЗД за възстановяване на сумата 1334,68 лв., представляваща половината от
погасяванията за периода м. Април 2023 г. – 30.10.2023 г., извършени от ищцата на кредит №
4655373, изтеглен от „Уникредит Кънсюмър Файненсиг“ ЕАД в размер на 30 000,00 лв., за
придобиване на недвижим имот по време на брака между страните, за който на основание
чл. 32, ал. 2 от СК страните са общо задължени при равни части и отговарят солидарно,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска на 02.11.2023 г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 86 от ЗЗД.
Събрани са писмени доказателства за сключения договор за потребителски паричен
кредит, съгласно който ищцата е кредитополучател, а ответникът е солидарен длъжник. Този
факт не се оспорва от страните, както и прекратяването на брака. Представен е нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 176, т. ІІ, рег. № 7391, д. № 340/2021 г. от
23.12.2023 г. на нотариус И.К., вписан в регистъра на НК под № 369, с район на действие
Районен съд – Габрово, по силата на който Д. Н. Ц.а и Г. Н. Ц., представлявани от законната
си представителка и майка С.Г. И. са закупили УПИ ІV-67, кв. 26 по плана на село Д.,
община Габрово, с площ от 2300 кв.м., заедно с построените в него сгради. Цената е 23
000,00 лв., която е изплатена на продавача от бабата на купувачите Т. Х. И., за сметка на
купувачите напълно, по банков път.
Съдът е кредитирал показанията на св. П./майка на ищцата/, по отношение на факта,
че съпрузите са искали да закупят къща и за това са теглили кредит, както и че са се
споразумели да си разделят вноската по кредита.
За да постанови своето решение първоинстанционният съд е приел, че Кредит №
4655373 от 13.07.2021 г., изтеглен от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“, в размер на
30 000,00 лв. е послужил за придобиване на недвижим имот на името на внуците на
страните. Задължението е поето по време на брака между страните, ответникът е посочен
като солидарен съдлъжник. Задължението по процесния кредит е поето за задоволяване на
нуждите на семейството, тъй като страните са се уговорили семейното жилище да се ползва
от ищцата, а новопридобития имот да се ползва от ответника, с оглед влошените им
отношения и предстоящата раздяла, като и двата имота да се водят на името на внуците им.
На основание чл. 32, ал. 2 от СК страните са се задължили общо при равни части и отговарят
солидарно спрямо кредитора, следователно ответникът е задължен за 1/2 от кредита.
Следователно ответникът дължи на ищцата сумата от 1 334,68 лв. възстановяване на
половината от извършените от нея погасявания на кредита, за периода от м. Април 2023
година до 30.10.2023 година, на основание чл. 59 от ЗЗД.
По изложените съображения предявеният от ищцата иск против ответника с правно
основание чл. 59 ЗЗД за неоснователно обогатяване е уважен. Разноските са присъдени
съобразно уважаването на иска, разходните документи и представените списъци на
разноските.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията,
вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че
произнасянето на съда съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено
от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.
В своята задължителна и константна практика Върховният съд и Върховният
3
касационен съд последователно са се придържали към становището, че определянето на
правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд. За да определи
действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от
изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които
формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита.
В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът
трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на
предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и
становищата на страните и приложи съответния материален закон.
При пренасяне на спора пред въззивната инстанция последната има аналогични
задължения, тъй като съгласно указанията в т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС
нейната правораздавателна дейност е тъждествена с тази на първата инстанция,
представлява нейно продължение и изисква извършване в същата последователност на
всички процесуални действия, насочени към постановяване на решението по съществото на
спора, в т. ч. и квалифициране на спорното право.
В случай, че въззивният съд при непроменени фактически твърдения и петитум на
исковата молба възприеме различна от дадената в обжалваното първоинстанционно решение
правна квалификация на предявения иск, той следва да разреши спора в съответствие с
действителното правно основание на исковата претенция като обсъди защитните тези на
страните във връзка със събраните доказателства и изложи собствени мотиви за
основателност или неоснователност на иска в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 2
от ГПК (отм.) и изискванията на ППВС № 1/1953 г. за мотивираност на съдебния акт.
Неправилната правна квалификация е резултат от неправилно приложение на
материалния закон, поради което съставлява основание за отмяна на пръвоинстанционното
решение и за разрешаване на спора по същество чрез произнасяне по основателността на
предявения иск. Неправилната правна квалификация в резултат от неправилно приложение
на материалния закон не води до недопустимост на решението и не е основание за неговото
обезсилване, а съставлява основание за отмяна на първоинстанционното решение от
въззивния съд и за разрешаване на спора по същество чрез произнасяне по основателността
на предявения иск. В този смисъл е константната практика на ВКС, вкл. и Решение № 45 от
20.04.2010 г. на ВКС по т.д. № 516/2009 г., ІІ т.о.
Настоящата инстанция намира, че предявения иск от Т. Х. И. против Г. И. И. е с правна
квалификация по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, касаещ размера на облигационните претенции на
ищцата. Съгласно посочената разпоредба, доколкото не следва друго от отношенията между
солидарните длъжници, това което е платено на кредитора, трябва да се понесе поравно,
като всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част има иск срещу
останалите съдлъжници за разликата.
За основателността на иска, в тежест на ищеца е да докаже възникването на
солидарно задължение с ответника, размерът на квотите на всеки от солидарните длъжници,
както и плащането от страна на ищеца на сума, надвишаваща припадащата му се част.
В тежест на ответника е да докаже защитните си възражения, в това число, че във
вътрешните отношения между солидарните длъжници следва „друго“, т.е че ищецът няма
регресно вземане или то е в по-малък размер от претендирания.
Между страните не е спорно, че същите са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с
решение, което е влязло в сила на 09.08.2023 г. Не се спори, че ищцата е сключила договор за
потребителски паричен кредит № 4655373 от 13.07.2021 г., по който договор солидарен
длъжник е ответника. Не се спори и обстоятелството, че по време на брака на 21.12.2021 г.,
ответницата е закупила имот в село Д. на името на внуците си Д. и Г. Ц., за което е заплатила
на продавача сумата от 23 000,00 лв. по банков път.
4
Видно от представения по делото договор за потребителски кредит, Общи условия за
отпускане на потребителски кредит в евро или лева от „Уникредит Кънсюмър Файненсиг“
ЕАД и погасителен план, носещи печат и подпис на банката, договорът е платим на 120
равни месечни анюитетни вноски, платими към 14-то число на всеки месец. Размерът на
вноската е 333,67 лв.
От представените по делото информация за сметка за периода 14.08.2021 г. –
31.10.2023 г. /л.8-11 от първоинстанционното дело/ се установява, че от банковата сметка на
ищцата за процесния период редовно е погасявана месечната вноска по кредита, включваща
главница, лихва и застрахователна премия. Преводите са извършвани на 14-число и са в
размер на посочената равна месечна анюитетна вноска в погасителния план от 333,67 лв. За
предходните периоди са погасявани вноските по кредита, в същия размер, но те не се
претендират от ищцата, което съвпада с наведените твърдения в исковата молба.
За процесния период плащанията са извършвани както следва: на 18.04.2023 г.
ищцата е заплатила сумата от 333,67 лв., следващите вноски, в същия размер са направени
съответно на 15.05.2023 г., на 14.06.2023 г., на 14.07.2023 г., на 14.08.2023 г., на 14.09.2023 г.
и на 16.10.2023 г. Сборът на тези доказани седем плащания е в размер на 2 335,69 лв., а
половината от тях се равнява на 1 167,85 лв.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото се установява възникването на
валидно договорно правоотношение по сключен договор за потребителски паричен кредит,
по който съпрузите са солидарни длъжници.
От самите договорни клаузи се установява, че задължението на Т. Х. И. и Г. И. И. е
уговорено спрямо банката като солидарно.
При липса на оспорване и провеждане на насрещно доказване, съдът намира, че във
вътрешните отношения всеки от солидарните длъжници отговаря за половината от
задължението, съгласно чл. 127, ал. 2 от ЗЗД.
Доколкото не е било оспорено от ответника в рамките на първоинстанционното
производство, че единствено ищцата е заплащала дължимите анюитетни вноски за
процесния период, като половината от стойността им е в размер на 1 167,85 лв., то
предявения иск следва да бъде уважен до размера на доказаната искова претенция, а в
останалата част до предявения размер от 1 334,68 лв., за разликата от 166,84 лв., да се
отхвърли.
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се
явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата
позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора и в съответствие с направеното искане за присъждане на
разноски, пред първоинстанционния съд се дължат разноски, направени от ищцата в размер
на 484,22 лв., а на ответника 50,00 лв. За въззивното производство на въззивника И. се
дължат разноски в размер на 53,13 лв., а на ответника по въззивната жалба Т. И. се дължат
разноски в размер на 350,00 лв., за което има представени договори за правна помощ и
съдействие и списък на разноските по реда на чл. 80 от ГПК. Общият размер на дължимите
разноски, за двете инстанции, които ответникът дължи на ищцата са в размер на 834,22 лв., а
ищцата дължи разноски за двете инстанции на ответника в размер на 103,13 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ решение № 315 от 20.06.2024 г. постановено по гр.д. № 1712/2023 г. по
описа на Габровски районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. И. И., ЕГН********** от ** да заплати на Т. Х. И., ЕГН ********** от
*** сумата от 1 167,85 лв. /хиляда сто шестдесет и седем лева и 85 ст./, представляваща
половината от извършените погасявания по договор за кредит № 4655373 от 13.07.2021 г.
сключен „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, за периода от м. Април 2023 г. до
30.10.2023 г., на основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска – 02.11.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 1 167,85
лв. до пълния предявен размер от 1 334,68 лв., за разликата от 166,84 лв., като недоказан.
ОСЪЖДА Г. И. И., ЕГН********** от ** да заплати на Т. Х. И., ЕГН ********** от
гр. *** сумата от 834,22 лв. /осемстотин тридесет и четири лева и 22 ст./ – разноски за двете
инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Т. Х. И., ЕГН ********** от гр. *** да заплати на Г. И. И.,
ЕГН********** от ** сумата от 103,13 лв. /сто и три лева и 13 ст./ – разноски за двете
инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.
280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6