РЕШЕНИЕ
№.............../............2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и втора година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 852 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Н.А.Н. иск с правно основание чл. 128а ал. 1 АПК за обявяване нищожността на определение № 3221/05.04.2022 г. по частно адм. дело № 2526/2022 г. на ВАС РБ, с което по реда на глава ХІІІ АПК са оставени в сила определение № 54/11.01.2022 г. и определение № 272/01.02.2022 г., постановени по адм. дело № 2447/2021 г. на Административен съд Варна, като същевременно с определението, чиято нищожност се претендира, ищецът е осъден да заплати на Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
С твърдения за неяснота на изложените съображения в атакуваното по чл. 128а ал. 1 АПК определение № 3221/05.04.2022 г., обусловили като краен резултат оставянето в сила на обжалваните по реда на глава ХІІІ АПК определение № 54/11.01.2022 г. и определение № 272/01.02.2022 г. на Адм. съд Варна, което според ищеца се приравнява на липсата на мотиви в съдебния акт, както и с оплакване за последователно извършена от КЗЛД, от първоинстанционния съд и от касационната инстанция подмяна в предмета на заявения от Н. правен спор, свързан според твърденията му с неправомерното предоставяне от полицейските органи на информация на трето лице, че личните му данни се обработват по досъдебни производства, за което Н. е узнал на 28.06.2021 г., се иска постановеното от ВАС РБ определение № 3221/05.04.2022 г. по частно адм. дело № 2526/2022 г. да бъде обявено за нищожно. В изпълнение на съдебно разпореждане № 6002/09.05.2022 г. основанията, на които се претендира нищожност на определението, освен в първоначално подадената искова молба, са уточнени от ищеца и в подадената от първоначално назначения му от съда с определение № 1422/09.05.2022 г. процесуален представител на основание чл. 26 ал. 2 ЗПП адвокат М.С. в подадената от последния молба с. д. № 8192/25.05.2022 г.
В с. з. на 21.09.2022 г. искът по чл. 128а ал. 1 АПК за обявяване на нищожността на постановеното от ВАС РБ определение № 3221/05.04.2022 г. по частно адм. дело № 2526/2022 г. се поддържа изцяло от назначения с определение № 1867/22.06.2022 г. нов процесуален представител на ищеца по реда на ЗПП адвокат Ц.П., който изрично заявява, че поддържа и подадената от адвокат С. уточняваща молба по делото. В пледоарията по съществото на спора адвокат С. се придържа към изложените от ищеца обстоятелства в исковата молба като сочи, че всички жалби, включително и тeзи до Административен съд - Варна и до ВАС РБ, са подадени за това че двама полицаи са предоставили информация на друг гражданин, че личните данни на ищеца се обработват по досъдебни производства, тоест, че той е известен на МВР, като фактът на предоставяне на тази информация на третото лице е узнат от ищеца на 28.06.2021 г. Излага, че неправилно твърденията на Н. в подадената до Административен съд Варна жалба са били смесени с предоставянето на данни от протокол от ПТП като както Административен съд – Варна, така и ВАС РБ са разглеждали единствено обстоятелствата, свързани с изнесените данни в протокола от ПТП, поради което при произнасянето си са взели под внимание датата на протокола за ПТП 19.04.2020 г., а не датата 28.06.2021 г., която е меродавната според изложените от Н. обстоятелства в жалбата му. Оттук адвокат П. наново извежда довод за отсъствието на яснота в съображенията на съда и в мотивите му, тъй като се е произнесъл по нещо различно от въведения с жалбата на Н. предмет. Сочи, че атакуваното определение на ВАС РБ е неразбираемо за тълкуване, което съставлява основание за прогласяване на нищожността му.
Ответната по иска страна – Комисия за защита на личните данни, редовно призована, не се представлява в заседанието от 21.09.2022 г. С подаден чрез пълномощник юрисконсулт Моника Райчева отговор на исковата молба с. д. № 9857/23.06.2022 г. оспорва изцяло нейната основателност с довод, че изложените от ищеца съображения за нищожност на атакуваното съдебно определение представляват по естеството си основания по чл. 209 т. 3 АПК за отмяна на съдебен акт, е не за неговата нищожност. Претендира при отхвърляне на иска Н. да бъде осъден да заплати на КЗЛД юрисконсултско възнаграждение. С допълнително подадено преди съдебно заседание становище с. д. № 13890/19.09.2022 г. поддържа изцяло вече изложените съображения за неоснователност на иска по чл. 128а ал. 1 АПК.
Като съобрази процесуалната допустимост на иска по чл. 128а ал. 1 АПК, съдът намира следното по неговата основателност:
По фактите в тяхната хронологична последователност:
На 10.11.2021 г. в Административен съд Варна е образувано адм. дело № 2447/2021 г. по подадена по електронен път и подписана с валиден електронен подпис жалба вх. № 16511/10.11.2021 г. на Н.А.Н. срещу решение № ППН-01-528/2021 г. от 28.10.2021 г. на КЗЛД, с което на основание чл. 27 ал. 2 т. 6 АПК вр. чл. 38 ал. 1 ЗЗЛД е обявена за процесуално недопустима подадената от Н.А.Н. ***, сектор „Пътна полиция“, Трето РПУ – Варна жалба рег. № ППН-01-528/29.06.2021 г. и е прекратено образуваното пред КЗЛД административно производство по жалбата.
С постановено в производство по глава Х, раздел ІV АПК вр. чл. 56 ал. 4 АПК определение № 54/11.01.2022 г. по адм. дело № 2447/2021 г. на Административен съд Варна е отхвърлена подадената от Н.А.Н. жалба вх. № 16511/10.11.2021 г. срещу решение № ППН-01-528/2021 г. от 28.10.2021 г. на КЗЛД. За да постанови този резултат, съдът е приел в мотивите на определението, че компетентният колективен административен орган законосъобразно е оставил без разглеждане като просрочена подадената от Н. жалба рег. № ППН-01-528/29.06.2021 г., предвид нормата на чл. 38 ал. 1 ЗЗЛД, регламентираща 6-месечен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му, в който при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни има правото да сезира КЗЛД. За да достигне до извод за просрочие на жалбата на Н. пред КЗЛД, съдът е приел, че Комисията е била сезирана с подадена на 29.06.2021 г. чрез ОД на МВР-Варна жалба на Н., съдържаща оплаквания за нарушение при обработката на личните му данни от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, предвид обстоятелството, че при съставянето на протокол от 19.04.2020 г. за настъпило на същата дата ПТП между автомобила на Н. и този на лицето С.Д.З. полицейски служители неправомерно са предоставили на Златев информация за личните данни на Н.. При позоваване на факта, че при съставянето на 19.04.2020 г. на протокола за ПТП Н. и Златев сами са предоставили на полицейските служители личните си данни, които те попълнили в протокола за ПТП, като още на същата дата 19.04.2020 г. и двамата участници в ПТП лично са положили подписите си под протокола, първоинстанционният съд е приел в мотивите на определението, че още с подписването на протокола за ПТП на 19.04.2020 г. Н. е имал възможността ако счита, че неправомерно личните му данни стават достояние на другия участник в пътно-транспортното произшествие, да направи възражения до конкретния администратор на лични данни, какъвто в случая е ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“. Поради това съдът е споделил извода на КЗЛД, че подадената едва на 29.06.2021 г. жалба от Н. до КЗЛД е просрочена.
С постановено на основание 248 ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК определение № 272/01.02.2022 г. по адм. дело № 2447/2021 г. на Адм. съд – Варна е допълнено в частта за разноските постановеното по делото определение № 54/11.01.2022 г. като жалбоподателят по делото Н.А.Н. е осъден да заплати на КЗЛД юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 /петдесет/ лева. В мотивите на определението съдът е приел, че е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното в съдебното производство с подаденото от КЗЛД писмено становище рег. № ППН-01-528/2021/#13 от 23.11.2021 г. искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което в случая е дължимо за заплащане от Н., предвид крайния изход на спора и факта, че ответната страна КЗЛД не е дала повод за завеждане на делото. Като допълнителен аргумент в подкрепа на основателността на искането по чл. 248 ал. 1 ГПК съдът е посочил, че с определение по делото Н. е освободен от заплащането на държавна такса, но не и от разноски.
При проведения касационен контрол по реда на глава ХІІІ АПК, иницииран с подадените по електронен път от Н. частна жалба вх. док. № 459/12.01.2022 г. срещу постановеното по адм. дело № 2447/2021 г. на Административен съд Варна определение № 54/11.01.2022 г. и частна жалба вх. док. № 1638/01.02.2022 г. срещу постановеното по същото дело определение № 272/01.02.2022 г., касационната инстанция с неподлежащо на обжалване съдебно определение № 3221/05.04.2022 г., постановено по адм. дело № 2526/2022 г. на ВАС РБ, е оставила в сила и двете обжалвани от Н. съдебни определения.
Тричленният състав на ВАС РБ, Пето отделение, е споделил в мотивите на определението изложените от първоинстанционния съд съображения за недопустимост поради подаването й след 6-месечения срок по чл. 38 ЗЗЛД на жалбата на Н. до КЗЛД, по която колективният административен орган се е произнесъл с решение № ППН-01-528/28.10.2021 г., предмет на оспорването по адм. дело № 2447/2021 г. на Административен съд - Варна. В мотивите на постановеното от ВАС определение № 3221/05.04.2022 г. е прието, че не се подкрепят от събраните доказателства твърденията на Н., че едва от протокола от проведеното на 28.06.2021 г. съдебно заседание по н.а.х.д. № 1673/2021 г. на ВРС е узнал за предоставянето на личните му данни от страна на органите на МВР на лицето Станислав Златев. Касационният състав е споделил изводите на първоинстанционния съд, че с категоричност е установено, че данните са предоставени на Златев в качеството му на пострадал от ПТП още в деня на настъпването му 19.04.2020 г. при съставянето на протокол за ПТП № 1736313, на който Н. се е подписал като участник 1 в пътно-транспортното произшествие.
Основавайки се на чл. 143 ал. 3 АПК, съгласно който когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ, касационният състав е приел за правилно и постановеното на основание чл. 248 ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК определение № 272/01.02.2022 г. по адм. дело № 2447/2021 г. на Адм. съд – Варна.
В подадената до ВАС РБ частна жалба на Н.А.Н. срещу постановеното от Административен съд - Варна определение № 54/11.01.2022 г., по която е било образувано частно адм. дело № 2526/2022 г. по описа на ВАС РБ, приключило с определение № 3221/05.04.2022 г., чиято нищожност се претендира, Н. се е позовал на оплакване, че първоинстанционният съд, постановил обжалваното пред ВАС определение № 54/11.01.2022 г., не се е произнесъл по първоначално заявения с жалбата до КЗЛД, а след това и с жалбата до Административен съд Варна предмет на спора. В подкрепа на това оплакване Н. отново, както преди това в жалбата си до Административен съд – Варна срещу решение № ППН-01-528/2021 г. от 28.10.2021 г. на КЗЛД, а преди това пък в подадената си до КЗЛД жалба рег. № ППН-01-528/29.06.2021 г. срещу ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, Трето РПУ – Варна, се е позовал на неправомерно предоставената според него информация от органите на МВР на лицето С.Д.З. посредством направеното пред него изявление от полицейски служители, че Н. е стар познайник на полицията, от което следвало, че на Златев неправомерно е била предоставена информация, че личните данни на Н. се обработват в МВР за нуждите на досъдебни производства. Именно за това неправомерно предоставяне на информация, свързана с негови лични данни относно досъдебни производства, към които има отношение, Н. последователно е твърдял пред всички сезирани от него институции /КЗЛД, Административен съд Варна и ВАС РБ/, че е научил едва от протокола от проведеното на 23.06.2021 г. съдебно заседание по н.а.х.д. № 1673/2021 г. на ВРС, в което като свидетел е бил разпитан С.Д.З., със съдържанието на който протокол Н. според собствените му твърдения се е запознал на 28.06.2021 г. при отваряне на протокола в системата за електронен достъп. На това основание Н. е поддържал пред всички сезирани от него институции, че установеният с чл. 38 ал. 1 ЗЗЛД 6-месечен срок за подаването на жалбата е започнал да тече за него от датата 28.06.2021 г., когато нарушението му е станало известно. За справка виж приложената на л. 36 и 37 от адм. дело № 2447/2021 г. на Адм. съд Варна жалба на Н. до КЗЛД; приложената на л. 3 и 4 от адм. дело № 2447/2021 г. жалба на Н. *** срещу решение № ППН-01-528/2021 г. от 28.10.2021 г. на КЗЛД и приложената на л. 5 по частно адм. дело № 2526/2022 г. по описа на ВАС РБ частна жалба на Н. срещу определение № 54/11.01.2022 г. на Административен съд Варна.
Ищецът счита, че тъй като според него нито една от сезираните институции, включително и ВАС РБ в определение № 3221/05.04.2022 г. по частно адм. дело № 2526/2022 г., не е взела отношение по този въпрос, е налице изместване на предмета на спора от съда, който се е произнесъл по въпрос, различен от заявения, което обуславя и претенцията му да се обяви за нищожно определение № 3221/05.04.2022 г., с което поради необжалваемостта му е сложен окончателно край на съдебния процес.
Произнасянето на съда по оспорване, различно от заявеното с жалбата, дори и действително да е налице, не обуславя обаче като краен резултат нищожност на постановения съдебен акт, а неговата недопустимост. Нищожността и недопустимостта са различни пороци на съдебния акт, което е видно и от разграничаването им като касационни основания по чл. 209 АПК. Според доктрината нищожният акт, административен или съдебен, представлява едно правно нищо, което означава, че поначало не е в състояние да породи онези правни последици, към които е насочен, но за да се внесе сигурност и стабилност в обществените отношения, върху които рефлектира, на засегнатите от акта лица е дадена неограничена процесуална възможност да претендират от съда изрично да прогласи нищожността му. Когато става въпрос за нищожен съдебен акт, постановен от административните съдилища или от ВАС, в случаите, в които вече е изтекъл срокът по чл. 211 ал. 1 АПК за касационното му оспорване без засегнатата страна да се е възползвала от правото си на жалба, или пък актът поначало е от категорията на тези, които не подлежат на обжалване, каквото е и атакуваното по делото определение № 3221/05.04.2022 г. на ВАС РБ, процесуалният ред за претендирането на нищожността е именно този по чл. 128а АПК. Чрез иск по чл. 128а АПК не би могло обаче да се претендира обезсилване на влязло в сила недопустимо съдебно решение или съдебно определение, защото това би означавало недопустимо разширяване на приложното поле на процесуално-правната норма като причината за това следва да се търси и в различния правен ефект на недопустимите и нищожните съдебни актове.
При преценката за основателността на иска по чл. 128а АПК съдът следва да се ръководи единствено от критериите за нищожност на съдебните актове, за да не излезе извън следващите се от чл. 128а АПК параметри на дължимата проверка. При това, тъй като става въпрос за исково съдебно производство, в което предвид неговото диспозитивно начало, предметът на делото се определя изцяло от ищеца с очертаването на спорното право чрез основанието и петитума на предявения иск, при проверката съдът е обвързан изцяло от заявените в исковата молба основания за нищожност на съдебния акт и преценя наличието на този порок именно от гледна точка на тях.
Както се посочи, твърдяното от ищеца изместване на предмета на спора чрез произнасянето на съда по нещо различно от заявеното, поначало не би могло да обуслови нищожността на съдебния акт, защото не рефлектира върху неговата валидност, а върху допустимостта му. В случая обаче дори няма основание да се приеме, че постановявайки определение № 3221/05.04.2022 г., касационният състав на ВАС РБ, Пето отделение, се е произнесъл извън предмета на спора, тъй като на атакуване пред него са били поставени определение № 54/11.01.2022 г. и определение № 272/01.02.2022 г. на Административен съд - Варна като с постановения в производството по глава ХІІІ АПК съдебен акт той е формирал воля именно по отношение на тяхната правилност. Отделен е въпросът дали и доколко в мотивите на определение № 3221/05.04.2022 г. е обсъдил конкретно посочените от частния жалбоподател основания за обжалването на определение № 54/11.01.2022 г. на Административен съд - Варна и доколко пък несъобразяването на тези оплаквания е рефлектирало върху крайната му преценка за основателността на частната жалба. Това обаче не може да се свърже нито с порока нищожност, нито с порока недопустимост на съдебния акт, а е от значение единствено за неговата правилност. Като се държи сметка обаче, че този акт е окончателен, така че дори и в действителност да е налице порок, свързан със същественото нарушаване на съдопроизводствените правила при постановяването му, евентуалната възможност за защита на интересите на засегнатата от него страна трябва да се търси в регламентацията по глава ХІV АПК, а не чрез предявяването на иск по чл. 128а АПК.
Що се отнася до посоченото от ищеца основание, свързано с твърдението му за неяснота в изложените от съда съображения в атакуваното по исков ред определение № 3221/05.04.2022 г., приравняващо се според него на липсата на мотиви, освен че такава неяснота не се констатира в съдебния акт, в който касационният състав ясно е изложил становището си и по двете частни жалби, но дори и тя да бе налице, отново не би засегнала валидността на определението, след като не става въпрос за неяснота в диспозитива му, водеща при това до неговата неразбираемост в такава степен, че да не може да се отстрани чрез тълкуване /а в случая тълкуване на диспозитива дори не се налага, предвид пределната му яснота/. В същата връзка следва да се посочи, че неяснотата или вътрешното противоречие в мотивите на съдебния акт, когато такава действително се констатира, поначало не се отразява не неговата валидност, а на правилността му от гледна точка на същественото нарушаване на съдопроизводствените правила.
В целостта си изложените от съда фактически и правни доводи сочат, че нито едно от заявените с исковата молба основания за атакуване на постановеното от ВАС РБ определение № 3221/05.04.2022 г. не е по естеството си такова, че да обоснове нищожността му.
Независимо от това, за пълнота на мотивите съдът ще посочи, че нищожен би бил онзи съдебен акт, който е постановен от незаконен съдебен състав; при постановяването на който не е спазена изискуемата от закона писмена форма; който не е подписан от болшинството от членовете на съдебния състав; съдържанието на който в диспозитивната му част е неразбираемо до степен, че да не може този порок да се отстрани по пътя на тълкуването; който е постановен извън пределите на правораздавателната власт на съда, тъй като е срещу лица, неподчинени на юрисдикцията на българската държава. Тоест, става въпрос все за пороци, които по естеството си са толкова сериозни и нетърпими, че е обективно невъзможно при тяхното допускане съдебният акт да произведе правното действие, към което е насочен. Освен че подобни пороци не се твърдят от ищеца, но те и очевидно липсват в атакуваното съдебно определение, което е постановено в писмена форма и в пределите на правораздавателната власт на съда; подписано е и от тримата члена на касационния състав, участвали в разглеждането и решаването на двете частни жалби като същевременно съдържа напълно ясен диспозитив, обективиращ волеизявлението им.
В целостта си изложеното води до извод за неоснователност на предявения иск по чл. 128а ал. 1 АПК, поради което той следва да се отхвърли.
При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, ищецът следва да бъде осъден да заплати на Комисия за защита на личните данни, на основание чл. 143 ал. 3 АПК, юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт, което, определено съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ вр. чл. 37 ЗПП, следва да е в минималния нормативно установен размер от 100 /сто/ лева. За основанието за определянето му е без значение обстоятелството, че с определение № 1128/08.04.2022 г. ищецът е освободен от заплащането на такси и разноски по производството по делото до окончателното му приключване във всички съдебни инстанции, тъй като освобождаването от такси и разноски по чл. 83 ГПК вр. чл. 144 АПК не изключва отговорността по чл. 143 АПК на неоснователно предизвикалата правния спор страна.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.А.Н. иск с правно основание чл. 128а ал. 1 АПК за обявяване нищожността на определение № 3221/05.04.2022 г. по частно адм. дело № 2526/2022 г. на Върховен административен съд на Република България.
ОСЪЖДА Н.А.Н., ЕГН **********, да заплати на Комисия за защита на личните данни – гр. София юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 100 /сто/ лева.
На основание чл. 128а ал. 3 АПК решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: