Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 22.11.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 3316 по описа за 2021г.
на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
С исковата молба ищецът С.И.И. е предявил против НК „Ж.И.“ гр.София и З. „Л.И.“ АД *** осъдителeн иск по чл.49 ЗЗД и чл.432 КЗ за
сумата 150 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от 04.03.2017г. до изплащането.
Ищецът сочи, че на 04.03.2017г. на охраняем железопътен прелез в с.Ковачево, общ.Септември настъпило пътно-транспортно произшествие между влак № 10392 и л.а. Фолксваген Голф с ДК № ********, управляван от М.И.И., в резултат на което починала неговата майка С.М.И.-пътник в автомобила. Поради
смъртта й претърпял неимуществени вреди. Твърди причина за произшествието да е
виновното поведение на прелезопазача Й.В.,
който бил длъжен, но не
спуснал бариерата преди преминаване на влака и за деянието си признат за
виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 651/2018г. по описа на Окръжен
съд-Пазарджик, но наред с това и поведението на водача на автомобила, който
допринесъл за настъпването му съгласно мотивите към присъдата. Сочи, че първият
ответник носи отговорност по чл.49 ЗЗД като работодател на прелезопазача и възложител на работата
му, а вторият ответник по чл.432 КЗ в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лекия
автомобил. При твърдението увреждането да е причинено от двама делинквенти, носещи на основание чл.53 ЗЗД солидарна
отговорност, счита, че такава е
възникнала и за ответниците.
Ответникът НК „Ж.И.“ гр.София изразява становище за
неоснователност на иска по съображения, че не е налице основание
за ангажиране отговорността му по чл.49 ЗЗД и твърдения произшествието да е настъпило при съществен
принос на водача на лекия автомобил. Оспорва иска и по размер с доводи
за прекомерност на претендираното обезщетение.
Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва
водача на лекия автомобил да има вина
за произшествието, както и претенцията за обезщетение по размер.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
От фактическа страна не се спори настъпило
на 04.03.2017г. пътно-транспортно произшествие на охраняем железопътен прелез в с.Ковачево, общ.Септември, между влак № 10392 и л.а. Фолксваген Голф с ДК № ********, управляван от М.И.И.. Пътници в колата са били родителите
на ищеца, като в резултат на удара от влака починала майка му С.И..
В деня на произшествието ж.п.прелеза
е бил обслужван от прелезопазача Й.Д.В., на когото
първият ответник НК „Ж.И.“ е работодател.
С влязла в сила присъда №
1/15.01.2019г. по НОХД № 651/2018г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик Й.В. е
признат за виновен в това, че на посочените дата и място, поради немарливо
изпълнение на задълженията си по
длъжностна характеристика като прелезопазач, свързани
с правнорегламентирана дейност по обслужване на охраняеми прелези между ж.п.гари, представляваща източник
на повишена опасност-осигуряване безопасно и безаварийно преминаване на
ж.п.возила, МПС и пешеходци през прелеза, спуска бариери преди преминаването на
влак по нареждане на дежурния ръководител с телеграма, като спира движението на
пътните превозни средства и вдига бариерните греди само след като е преминало
ж.п.возилото през прелеза цяло, нарушил и не спазил чл.76, т.2, изр.1 и чл.76,
т.3 от Наредба № 4/27.03.1997г. за железопътните прелези; т.VI от Временна инструкция за обслужване на охраняем прелез на км.107+530 между гари Септември и
Пазарджик, съоръжен с ръчна бариера с електрическо задвижване в участък с
двойна ж.п.линия при влаково движение по път №1 Септември-Пазарджик и по път №
2 Пазарджик-Септември, по непредпазливост причинил смъртта на С.М.И. и средни
телесни повреди на М.И.И. и И.С.И., съставляващо
престъпление по чл.123 НК.
В рамките на наказателното
производство е било установено, че на 04.03.2017г. влак № 10392 отпътувал в 10.55ч.
от гара Пазарджик към гара Септември и за преминаването му през прелеза на
с.Ковачево прелезопазачът Й.В. бил уведомен с телефонограма
от дежурния ръководител движение. В съответствие с посочените в присъдата
правни норми това го задължавало 5 минути преди преминаване на влака да спре
движението на превозни средства и да спусне бариерата, което не направил. Достигайки
до железопътния прелез водачът на л.а.Фолксваген
Голф М.И. видял, че бариерата е вдигната и продължил напред през релсите. В
същото време, при приближаване на влака машинистът подал звуков сигнал
„Внимание“ съгласно чл.410, ал.1 от Наредба № 58/2006г. На около 50 метра преди
прелеза възприел преминаващият през релсите автомобил, веднага задействал
екстрено спиране едновременно със звуков сигнал, но въпреки своевременната
реакция ударът бил неизбежен. На един от пристигналите на място полицаи В.обяснил,
че е знаел за идването на влака, но забравил да спусне бариерата и направил
това едва след настъпване на произшествието.
Във връзка с поведението на
водача на автомобила по делото са разпитани свидетелят Г.В. и изслушано
заключение на вещо лице по САТЕ. Свидетелят сочи да е очевидец на
произшествието и заявява, че преди приближаването на влака бариерата на прелеза
е била спусната, но автомобилът не спрял, а предприел нейното заобикаляне с
навлизане на релсите. Според заключението на вещото лице видимостта на водача
към посоката, от която е приближавал влака, когато се е намирал пред бариерата
е била ограничена от крайпътна растителност, но при приближаването на първия
коловоз вече е имал видимост и при положение, че с оглед казаното от този
свидетел бариерата е била спусната, е могъл и трябвало да спре за да изчака
преминаването на влака.
Не се спори, че към датата ПТП за
л.а. Фолксваген Голф е имало сключена и действаща застраховка „Гражданска
отговорност“ при втория ответник З. „Л.И.“ АД, покриваща отговорността на
водача М.И.. Видно от представените писмени доказателства на 06.01.2020г. ищецът
предявил претенция по чл.380, ал.1 КЗ за заплащането на обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на майка си. По образуваната щета /писмо изх.№ 6647/04.06.2020г./
застрахователят определил сумата от 90 000лв., но след приспадане на 80% съпричиняване от застрахования водач на автомобила, който
навлязъл в ж.п.прелеза без да се огледа, заявил готовност да заплати
обезщетение от 18 000лв.
Разпитаната по делото свидетелка Г.Л.сочи,
че ищецът бил силно привързан към майка си, която била предана и всеотдайна. Много
помагала в грижите за дъщеря му, особено след като съпругата му заминала да
работи в чужбина. Живеели в отделни домакинства в гр.Белово, но непрекъснато
били при нея или тя при тях, подкрепяли се и взаимно си помагали. Ищецът приел
тежко смъртта й и много страдал от загубата.
Въз основа така събраните
доказателства съдът намира от правна страна следното:
При осъществен деликт от няколко лица на основание чл.53 ЗЗД те отговарят пред
увредения солидарно за вредите, пряка и непосредствена последица от
увреждането. Той може да търси обезщетение от всеки един за всички претърпени
вреди.
Освен от
прекия причинител, увреденият разполага с правната възможност да претендира обезвреда от възложителя на работа по чл.49 ЗЗД, когато противоправното поведение е при или по повод изпълнението
на възложена работа, и от застрахователя по сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ по чл.432 КЗ, когато това поведение съставлява застрахователно
събитие. Тези лица отговарят на различно правно основание-възложителят за чуждото
поведение на основание деликт, а застрахователят на
основание договора за застраховка, но не и в условията на солидарност помежду
си при липсата на предвидена в закона такава отговорност /арг.
чл.121 ЗЗД/.
Съгласно
т.11 от ППВС № 7/77г. липсата на общност или солидарност в задълженията им към
увредения и различието в основанията не допускат обикновено субективно пасивно
съединяване на искове за обща отговорност, тъй като не са налице предпоставките
на чл.215 ГПК. Увреденият може да търси удовлетворение срещу тях разделно, в
отделни искови производства или да предяви исковете си в едно производство, но при
субективно пасивно евентуално съединяване срещу застрахователя или срещу
обезпечително отговарящият за поведението на делинквента
като посочи предпочитаният ответник. В този случай, според избора на ищеца ще
подлежи на уважаване при основателност иска само по отношение предпочетения за осъждане
ответник, а за евентуалния решението няма да породи сила на пресъдено
нещо. Иска спрямо последния не подлежи на разглеждане, освен ако този срещу
предпочетения първи евентуален ответник се отхвърли като неоснователен или се
окаже недопустим.
Даденото
в посоченото ППВС разрешение визира хипотеза, при която причинителят на вредите
е един, но е приложимо и в случаите на съизвършителство
от двама, каквото е твърдението в исковата молба с претендирано
обезщетение общо от възложителя на единия по чл.49 ЗЗД и от застрахователя на
другия по застраховка „Гражданска отговорност“ по чл.432 КЗ. Всеки от тях
отговаря за пълния обем на вредите /застрахователят до предвидената в договора
застрахователна сума/ независимо от приноса на съпричинителите
и на различно правно основание. Регламентираната в чл.53 ЗЗД солидарна
отговорност на делинквентите е пред ищеца /т. 12 от
ППВС № 4/1975г., т.5 от ППВС № 17/1963г./. Тя не се пренася към и не означава
солидарност в задължението на отговарящите за поведението им правни субекти, които
носят отговорност отделно.
При съобразяване т.11 от ППВС № 7/77г. и в
изпълнение на дадени с разпореждане от 22.03.2021г. указания ищецът е посочил
НК „Ж.И.“ като предпочитан ответник, спрямо когото искът с правно основание
чл.49 ЗЗД следва да бъде разгледан.
Отговорността по чл.49 ЗЗД е
обективна и има обезпечително-гаранционен характер, защото не произтича от
поведението на възложителя, а е за чужди виновни противоправни
действия или бездействия и се поражда, когато натовареното лице причини вреди.
Фактическият състав обхваща възлагане на работа от възложителя, осъществен деликт от изпълнителя по чл.45 ЗЗД при или по повод
изпълнението на работата, претърпени от трето лице вреди, причинна връзка между
деянието и вредите.
В деня на произшествието ж.п.
прелезът е бил обслужван от Й.В. в изпълнение възложените му функции на прелезопазач от ответника и негов работодател НК „Ж.И.“ по
сключен трудов договор. Заеманата
длъжност е свързана с осигуряване безопасно преминаване на влакове през прелеза
със задължение да спуска бариерата при приближаване на влак, с цел
преустановяване движението на превозни
средства и пешеходци, и вдигането й след като влакът е преминал, предвидено в
длъжностната характеристика и специална правна уредба.
С влязла в сила присъда В.е
признат за виновен в престъпление по чл.123, ал.1 НК за това, че на процесната дата, след като бил надлежно уведомен за
приближаването на влак № 10392, в разрез със задълженията си не спуснал
бариерата на ж.п.прелеза, в резултат на което настъпил удар на влака в л.а.
Фолксваген Голф с причиняване смъртта на пътничката в автомобила С.И..
Съдът не кредитира показанията на
разпитания в настоящото производство св.В., че преди преминаване на влака бариерата
е била спусната, но водачът на автомобила я заобиколил
с навлизане на прелеза. От една страна, те са в пълно противоречие с
доказателствата по приложеното наказателно производство и това поставя под
сериозно съмнение достоверността им. От друга страна, на основание чл.300 ГПК влязлата
в сила присъда в наказателното производство е задължителна за съда разглеждащ
гражданските последици от деянието и го обвързва относно извършването на
деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. След като по наказателното дело е било установено, че прелезопазачът е бил длъжен, но не е спуснал бариерата и за
това му противоправно поведение е бил осъден, съдът
не би могъл да приеме обратното, че е изпълнил задължението си, а произшествието
е последица от поведението на водача на автомобила. Това би означавало да не се
зачете присъдата, което е недопустимо.
При горното са налице
предпоставките на чл.49 ЗЗД, обуславящо пораждане отговорността на
предпочитания ответник за обезщетяване претърпените от ищеца вреди. За нейния
обем е без значение дали и водачът на автомобила има принос, съответно какъв,
защото възложителят отговаря пред увредения по същия начин, както прекият
причинител-за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането
/чл.51, ал.1 ЗЗД/.
Неимуществените
вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване
по справедливост на основание чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по
смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид при определяне размера на обезщетението. В
случаите на вреди от причинена смърт от значение са възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между починалия и близкия, който търси
обезщетение. Следва да се вземат предвид и тежестта на увреждането, интензитета
и продължителността на претърпените емоционални болки и страдания, а така също
и икономическото състояние в страната към момента на увреждането.
Ищецът е син на починалата С.И.,
поради което материално легитимиран да получи обезщетение за неимуществени
вреди. Към датата на произшествието ищецът е бил на 49г., а майка му на 70г. Живели
в различни домакинства, но били много привързани и поддържали тясна връзка.
Според свидетелските показания и след създаване на собствено семейство
контактите им били почти ежедневни, майката продължавала да обгрижва
сина си, наред с което му оказвала неоценима помощ при отглеждането на внучката
си и негова дъщеря. Бил съкрушен от смъртта й в този трагичен инцидент,
непрежалим в загубата на най-близкия си човек и понастоящем продължавал да
страда.
С оглед тези обстоятелства и при
съобразяване интензитета и продължителността на претърпените емоционални болки
и страдания съдът приема справедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД за
неимуществени вреди от 90 000лв., до който предявеният иск следва да се
уважи.
Върху така определения размер на
основание чл.84, ал.3 ЗЗД следва да се присъди законната лихва, считано от
датата на увреждането 04.03.2017г. до окончателното изплащане.
При извода за основателност на
иска против предпочетения ответник НК „Ж.И.“ не е
налице сбъдване на вътрешно процесуалното условие за разглеждане на иска против
евентуалния ответник З. „Л.И.“ АД по чл.432 КЗ, поради което съдът не дължи
произнасяне по същество в тази част.
По разноските:
Ищецът е
освободен от заплащането на държавна такса и разноски по делото на основание
чл.83, ал.1, т.4 ГПК.
Представляван
е от адвокат безплатно при условията на
чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да
заплати на адв.Я.Я.-САК
адвокатско възнаграждение от 6390лв., изчислено в съответствие с чл.7, ал.2 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и съобразно уважената част от иска.
Ответникът е
направил разноски от 200лв. за вещо лице, 100лв. за свидетели и е представляван от юрисконсулт, чието
възнаграждение съдът определя на 150лв. на основание чл.25, ал.1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ или общо сумата 450лв. С оглед отхвърлената
част на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
разноски от 180лв.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса за уважения иск от 3600лв. и заплатено от бюджетните средства на
съда възнаграждение за вещо лице с оглед уважената част от иска от 120лв. или
общо сумата 3720лв.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА НК „Ж.И.“,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** ********, да заплати на С.И.И., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 90 000лв.
на основание чл.49 ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на С.И. вследствие ПТП настъпило на 04.03.2017г. на ж.п.прелез в с.Ковачево, общ.Септември, ведно със законната лихва от 04.03.2017г. до
изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 150 000лв.
ОСЪЖДА НК „Ж.И.“, ЕИК ********, гр.София
да заплати на адв.Я.Я.-САК,
с адрес ***, адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА от 6390лв.
ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН **********, от гр.Белово, да заплати на НК „Ж.И.“,
ЕИК ********, гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 180лв.
ОСЪЖДА НК „Ж.И.“,
ЕИК ********, гр.София, да заплати по сметка на Софийски градски съд на
основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 3720лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: