Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 30.06.2021г. гр.С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при участието на секретар Цветелина
Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 14365 по описа за 2020г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 03.08.2020г., гр.д.81426/18г., СРС, 50 с-в
отхвърля предявения от Р.Я.Р. и С.Н.Р. срещу А.Г.Д. иск с правно основание чл.
108 ЗС за признаване на собствеността и предаване владението на реална част от
133,46 кв. м. от недвижим имот с идентификатор №68134.4326.8812 по КК и КР на гр.
С., одобрени със Заповед РД-18-74/20.10.2009г. на ИД на АГКК, УПИ XV-12,
находящ се в гр. С.,***, защрихована с
жълт цвят по комбинирана скица-приложение №7 от заключение на
съдебно-техническа експертиза с вх. №5056558/19.05.2020 г., находяща се на лист
104 от гр. дело №81426/2018 г. по описа на СРС, която е приподписана от Съда и
се счита неразделна част от решението, като осъжда ищците да заплатят на
ответника сумата 1 240 лева – съдебни разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ищците Р.Я.Р. и С.Н.Р.. Считат, че въз основа на договор за покупко-продажба
от м.12.2018г., придобиват собствеността на имот, в който попада спорната
реална част. Същият е част от стар им. пл. № 1061 на Я.М.В., влючен в ТКЗС,
възстановен на наследниците му с влязло в сила решение на ПК от 1995г., определен
в дял на наследницата Ц.Я.П.с договор за
доброволна делба от 09.01.2001г. и продаден на праводателя на ищците – Н. С.Д. през
м.02.2003г. Ответникът не доказва да е собственик на процесната част, т.к. дядо
му придобива с нот. акт № 7/1921г. имот, за който не се установява идентичност
с процесния. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да
се уважи искът.
Въззиваемият – ответникът по иска А.Г.Д.
оспорва жалбата. Възразява, че е собственик по наследство и изтекла придобивна
давност.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е
допустимо и правилно.
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са приети нови
доказателства. Представената комбинирана скица се дублира с вече приетата в
първа инстанция. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на
препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.108 ЗС.
Ищците Р.Я.Р. и С.Н.Р. основават своята
материалноправна легитимация по иска на договор за покупко-продажба от
10.12.2018г., обективиран в нот. акт № 83/2018г.,н-с рег. № 111 НК, с който Н. С.Д.
им продава недвижим имот, с площ по графични данни 562 кв.м. и по документи 540
кв.м., с идентификатор №68134.4326.8812 по КК и КР от 2009г. на гр. С., представляващ
УПИ XV-12 в гр. С.,***, където попада процесната реална част от 133,46 кв. м.
Според вписването в титула за
собственост, продавачът се легитимира с договор за покупко-продажба по нот. акт
№ 036/2003г., н-с рег. № 030 НК, който не е представен по делото.
Недоказани са оспорените твърдения на
ищците, че праводателят им Н. С.Д. купува имота като част от стар им. пл. №
1061, от Я.М.В., включен в ТКЗС, възстановен на наследниците му с влязло в сила
решение на ПК от 1995г., определен в дял на
наследницата Ц.Я.П.с договор за доброволна делба от 09.01.2001г. и
продаден на праводателя на ищците – Н. С.Д. с през м.02.2003г.
Както вече се посочи, по делото не е представен
нот. акт № 036/2003г., н-с рег. № 030 НК, с който праводателят на ищците – Н. Д.
се легитимира за собственик при сключване на сделката с тях. Заявеното от свидетелката
М., че ищците купуват имота от лицетоЯ., първо е съпроводено с уточнение, че не
е сигурна и второ, не е подкрепено с други доказателствени средства. В този
смисъл, не са категорично установени праводателят на праводателя на ищците и
съответния му придобивен способ, които обстоятелства се оспорват в отговора на
исковата молба.
Не е проведено пълно доказване за идентичност
на процесния имот с придобития от Ц.Я.П.в индивидуален дял I-В по договор за доброволна делба от 09.01.2001г., с
нот. заверени подписи от н-с
рег. № 111 НК, представляващ дворно място /бивша нива/, с площ 540 кв.м. в
землище кв. „Горна баня“, местност „Чешмето“, парцел 15, пл. № 12, кв. 88,
възстановен в реални граници с решение № Р17ГБ/12.12.1995г. на ПК „Овча купел“,
по заявление вх. № 204/14.01.1992г., в полза на наследниците на Я.М.В., каквато
е и Ц.П..
Видно от решението и скицата към него,
издадена под № 56/18.12.1995г., възстановеният имот попада в им. пл. № 1061 I по плана от 1943г. и в горната си част граничи с им.
пл. № 1037.
Именно в очертанията на бивш им. пл. №
1037 по първия регулационен план от 1934г. и следващия от 1943г., попада
процесната част, според съдебно-техническата експертиза и скиците по приложения
№№ 1 и 2 към нея, както и частично попада в им. пл. № 1, парцел ХV 1, кв. 88 и кв. 96 по регулационния план от 1967г. по
скица към приложение № 3. Вещото лице установява, че в разписните списъци към
кадастралните основи на тези планове, за имот пл. № 1037 и им. пл. № 1, но друг
парцел III 1, като собственик е записан Н. Д. А. (непряк наследодател на ответника), а за съседния им. пл. № 1061 – Я.М.(бившият собственик на възстановения имот) според разписния списък към плана от 1967г.
Съдът възприема изводите на вещото лица,
като съобразява и обстоятелството, че в решението на Поземлената комисия, за
един от съседите на възстановеният имот е посочен Н. Д. А..
Последният, поч. 1979г. оставя за един
от своите наследниците по закон, сина си Г.Н.ов Д., поч. 2006г., чийто
наследник е ответникът А.Г.Д..
С договор за покупко-продажба от
02.06.1921г., оформен с нот. акт № 7/1921г., I н-с при С. Окр. С., дядото на ответника купува нива
от 3.3 дка в землище с. Горна баня, местност „Лозище“ („Лозница“), при
съседи: Ст. А., Ст. Г., Ц.С.и М. А..
След проследяване на обсъдените
документи за собственост, последващите регулационните изменения от 1995г. и
2000г., както и одобрените кадастрална карта и регистри от 2009г., имената на
местностите и границите, вещото лице не установява със сигурност пълнен
идентитет между процесния имот и описания в нот. акт № 7/1921г.
Наред с всичко, основателно е възражението
на ответника за придобиване на спорната част по давност.
Свидетелката М., съсед през улица с
пряка гледка към имота, считано от 1974г. и свидетелката Л., непосредствен
съсед от 1982г., по еднакъв начин установяват непрекъснатото и необезспокоявано
ползване, включително за отглеждане на животни и съхранение на сено в малка
сграда, на целия имот, ведно със спорната част, последователно от дядото,
бащата и семейството на ответника до 2000г. – 2001г., когато претенции
предявява Н.. Впоследствие до настоящия момент, ответникът със семейството си
използва само процесната част. Същата винаги през годините е била обособена от
целия имот чрез паянтова ограда от мрежа с вратичка. Разположението на оградата
не е променяно. Имало е период, когато е била леко повалена, но ответникът я
възстановява при идването на Н..
Първоначално, придобивна давност не тече в полза на ответника
при условията на присъединено владение от наследодателите съгласно чл.82 ЗС,
предвид нормативните ограничения на чл.29, ал.1, т.1 вр. чл.15 (обн.ДВ
бр.26/30.03.1973г., отм.ДВ бр.21/13.03.1990г.)
от Закона за собствеността на гражданите (отм.2005г.), с оглед по-рано
приложимият спрямо имота Закон за реда
на прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти (обн. ДВ.
бр.90/11.11.1958г., отм. ДВ. бр.26/30.03.1973г.). Същият има действие за имоти
по списъка на чл.4, ал.2 ППЗОПОГПС (обн. ДВ. бр.82/1963г., отм. ДВ.
бр.43/2002г.) на населените места, включени в границите на общия градоустройствен
план на С. - ТР № 75/1980г., ОСГК, в който попада и с. Горна баня. Не е приложимо
изключението по чл.15, т.1 или т.2 ЗСГ, понеже не се установява упражнявано
владение спрямо роднини по права линия, братя и сестри или между съсобственици.
След 1990г. до предявяването на
настоящата искова молба през 2018г. е изтекла 10-годишна придобивна давност по
чл.79, ал.1 ЗС при условията на чл.82 ЗС спрямо целия владян имот, където
попада и процесната реална част, още в полза на наследодателите на ответника.
Недоказана е активната материалноправна
легитимация на ищците по ревандикационния иск. След като праводателят им Н. С.Д.
купува имота от несобственик, в полза на ищците не настъпва вещтноправен
прехвърлителен ефект. Недоказана е и пасивна
легитимация по иска, т.к. ответникът владее имота на годно правно основание –
изтекла придобивна давност и наследствено правоприемство. Искът по чл.108 ЗС
следва да се отхвърли като неоснователен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемият претендира,
но не установява направени разноски, включително не представя нов договор за
правна защита и съдействие. По заявеното в открито заседание искане за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, по-големи от възложените с
решението, компетентен да се произнесе е районният съд – чл.248, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 03.08.2020г., гр.д.81426/18г., СРС, 50 с-в.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.