Номер 6612.11.2020 г.Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – РазградНаказателен състав
На 12.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Ирина М. Ганева
Секретар:Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20203300600265 по описа за 2020 година
Въззивното производство е образувано по жалба от повереника на
тъжителя против присъда № 17/04.06.2020 г. по нчхд №222/2019 г. на
Районен съд – Кубрат.
Постъпила е жалба (вх. №1524/16.06.2020 г. на РС Кубрат) от адв.
Тодорова – повереник на тъжителя Ф. М. Ф. против присъда № 17/04.06.2020
г. по нчхд №222/2019 г. на Районен съд – Кубрат.
Оплакванията са, че присъдата е неправилна, постановена в нарушение
на закона и при съществени нарушения на процесуалните правила.
Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която
подсъдимия да бъде осъден, а гражданският иск уважен. Алтернативно се
иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на районния съд.
В допълнителни съображения (вх. №1849/14.07.2020 г.) се сочи, че не са
преценени всички доказателства:
събраните в хода на воденото досъдебно производство;
не са анализирани показанията на племенника на пострадалия,
който е възприел уврежданията и не са изложени защо са приети
за недостоверни;
не е отчетено, че свидетелите М. Ю., Ю. Ю. и С. са служители
във фирми на Хамза Чакър – брат на подсъдимия.
1
Излагат се доводи, че направеният анализ на доказателствата е неясен,
противоречив и непълен. Бланкетно били отхвърлени показанията на
свидетелите М.ов, Ибрахимов, Й.. Не е анализирано в мотивите
провокиращото поведение на подсъдимия и търсенето на конфликт. Според
жалбоподателя липсват мотиви и това е основание за отмяна. Не са налице
доказателства, според повереника адв. Тодорова, че е налице самонараняване
на пострадалия. Поддържат се исканията, направени в жалбата.
Направено е доказателствено искане да се допусне като свидетел
очевидец – Х. М. С. , който „разтървал“ двамата.
В съдебно заседание адв. Тодорова – повереник на жалбоподателя
частен тъжител Фейзула Ф. поддържа жалбата. Моли съда да признае
подсъдимия за виновен да е извършил соченото в тъжбата престъпление.
Изтъква, че доказателствата по делото не са кредитирани в цялост от
първоинстанционния съд, а се приема защитната теза на подсъдимия. Според
повереника съдът не е изложил мотиви защо не се приемат безспорни
доказателства установени със СМЕ медицински документи, както и
твърденията и докладната записка в писмен вид на полицейския служител Й.,
както и постъпването на пострадалия в болница, което едва ли не се приема за
инсценирано лечение.
Според адв. Тодорова съдът неправилно и недопустимо изключил
авторството на подсъдимия. Не е посочил дали това е при неизбежна отбрана
или е налице реторсия. Сочи, че показанията на свидетелите, въпреки страха
от наказателна отговорност, са изцяло в подкрепа на твърденията на
подсъдимия.
Тъжителят Ф. М. Ф. заявява, че на никого, нищо не е направил, че една
седмица бил в болницата с болки. Завява, че иска да бъде осъден подсъдимия,
да плати обезщетение.
Препис от жалбата е връчен на защитника на подсъдимия адв. Марин
Маринов на 20.07.2020 г.
Постъпили са писмени възражения (вх. №2035/28.07.2020 г. на РС
Кубрат), по чл. 322 НПК, от адв. Маринов.
Защитникът заявява, че подадената жалба е неоснователна, тъй като са
2
събрани всички относими и допустими доказателства, извършен им е пълен и
обективен анализ и са направени законосъобразни правни изводи. Излага
доводи, че съдът, в нарушение на процесуалните правила, приел обясненията
на тъжителя като свидетелски показания. Счита, че следва да се отчете
обстоятелството, че пострадалият не е хоспитализиран непосредствено след
инцидента, а едва на 09.04.2019 г. и на 15.04.2019 г. е освидетелстван от
съдебен лекар, съответно нараняванията може да са получени след инцидента
на 05.04.2019 г.
Моли съда да потвърди присъдата.
В съдебно заседание адв. Маринов моли съда да остави в сила
съдебният акт на РС гр. Кубрат. Според защитника от събрания
доказателствен материал по делото не се установява подсъдимия А. В. А. да е
извършил инкриминирано деяние, за което му е повдигнато обвинение с
частната тъжба. Установява се по несъмнен начин, че пострадалият е имал
агресивно поведение спрямо него, той е доближил масата, на която е седнал
А. В. А. , хванал го е за дрехата, дръпнал го е силно към себе си, при което
напълно възможно е и според вещото лице по СМЕ да е получил увредата в
областта на междувеждието. Според адв. Маринов няма никакви данни по
делото за нанесени удари с юмрук така, както твърди тъжителя в частната
тъжба.
Според защитата тъжителят, в производство от частен характер, не може
да бъде разпитван като свидетел по делото.
Съставът на въззивния съд с оглед характера на въззивната проверка,
съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, обсъди доказателствата, с оглед
доводите и становищата на страните и установи:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на въззивна проверка
съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице по чл. 318, ал. 4 и ал. 6 НПК.
С обжалваната присъда РС Кубрат признал подсъдимия А. В. А. за
невиновен в това, че на 05.04.2019 г., в с. Севар, причинил лека телесна
повреда на Ф. М. Ф. – временно разстройство на здравето, неопасно за живота
на пострадалия, извън случаите на чл. 128 НК и чл. 129 НК и го оправдал по
обвинението за престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.
3
От събраните доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият А. В. А. е български гражданин, роден на 21.08.1968 г.,
женен, не е осъждан (л. 7 от ДП), без образование, безработен. А.А. живее в с.
Севар. От малък страда от говорен дефект и не е посещавал училище. Не е с
нарушени годности и може да участва в наказателното производство. Не
страда от психично заболяване.
Ф. М. Ф. живее в с. Севар. Страда от органични разстройства на
настроението, депресивен тип. Ф. е освидетелстван от ТЕЛК (л. 44-85 от ДП,
л. 7 от нохд №222/2019 г.) и е с 60% трайно намалена работоспособност, тъй
като страда от рецидивиращо депресивно разстройство. Многократно е
лекуван в ПО на МБАЛ Разград, тъй като страда от рецидивиращо депресивно
разстройство (л. 63-71 от ДП и л. 115 от нохд №222/2019 г.).
На 05.04.2019 г. вечерта свидетелите М. Ю., Ю. Ю., С. били на
масите пред хранителен магазин в с. Севар, със собственик св. Х.С.. На друга
маса бил седнал подсъдимият А. В. А. .
По-късно пред магазина дошъл и тъжителя Ф.. Той не седнал, а отишъл
при собственика на магазина, тъй като очаквал да го почерпи. Но след като
чул, че нещо казва подсъдимият, помислил че е по негов адрес и решил да му
поиска сметка. Между двамата възникнал конфликт, започнали да викат и Ф.
се нахвърлил върху седналия подсъдим, хванал го за блузата и започнал да го
разтърсва. А. се изправил и също хванал тъжителя за дрехите. Двамата се
сблъскали. В този момент св. Ю. Ю. се намесили и ги разтървали.
Свидетелите не забелязали по Ф. рани и следи от кръв. След десет минути Ф.
отново се върнал и показвал, че има охлузване по челото. Св. Ю. видял, че
има нещо по лицето, но не разбрал дали е кръв.
След това тъжителят Ф. се прибрал в дома си и казал на св. Е.М. да
извика полиция. На въпрос: „Какво ти стана?“ отговорил: „Извикай полиция,
не питай.“. Започнал да разказва, но свидетелят нищо не разбрал. Ф. казал:
„А. ме удари“. Св. М. позвънил в полицията и обяснил какъв e случаят. След
половин час дошли служители на МВР, разпитали ги, отишли заедно със
свидетеля до магазина. Собственикът на магазина - Х. казал на служителите
на МВР, че нищо не е видял.
След това св. М. закарал Ф. до „Бърза помощ“.
На 05.04.2019 г. през нощта Ф. бил прегледан в ЦСМП, филиал Кубрат
(л. 55 от ДП) и насочен към СПО при МБАЛ Разград за доуточняване на
състоянието. След извършен преглед в МБАЛ Разград (л. 59 от ДП) било
4
преценено, че не се нуждае от болнично лечение и бил освободен.
На 09.04.2019 г. Ф. бил приет на лечение в ХО на МБАЛ Разград с
диагноза Мозъчно сътресение и изписан на 15.04.2019 г. (л. 5 от ДП).
На 15.04.2019 г. Ф. бил прегледан и от съдебен лекар (л. 6 от нохд
№222/19 г.). според СМУ получил кръвонасядания на основата на носа и
междувеждието, върху дясна скула и разкъсно-контузна рана.
От СМЕ (л. 25 от ДП) се установява, че Ф. М. Ф. е получил следните
телесни увреждания:
кръвонасядания над основата на носа и междувеждието, върху
дясна скула;
разкъсно-контузна рана на лицето (от фиш за спешна
медицинска помощ в ЦСМП Кубрат и лист за преглед в спешно
отделение на МБАЛ -Разград);
клинични данни за сътресение на мозъка (от представена
история на заболяване на ХО при МБАЛ - Разград).
Тези увреждания, по своята медико-биологическа характеристика, обуславят
временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия и
могат да бъдат получени от нанесени удари с главата на нападателя по
лицето на пострадалия и от юмрук/юмруци. Ударите са били поне два.
Оздравителният период за такъв вид травми е около 20 дена.
Очевидци на станалото между Ф. и А., посочени от тъжителя са свидетелите
Ю. Ю., М. Ю., С. и Х.С. – разпитан пред въззивния съд.
Свидетелите Ю. Ю., М. Ю., С. безпротиворечиво описват възприетото от тях
събитие като възникнал словесен конфликт между подсъдимия и тъжителя, в
развитие на който Ф. се приближил към А. и го хванал за блузата, А. се
изправил, сблъскали се, хванали се за дрехите, след което ги разтървали.
Показанията им съвпадат с обясненията на подсъдимия.
В противоречие с показанията на посочените свидетели и обясненията на
подсъдимия са твърденията в тъжбата на Ф. и показанията на св. М., който
пресъздава казаното му от Ф.: „А. ме удари“, без да дава информация за
обстановката и начина по който е извършено деянието. Както посочва
5
повереника на тъжителя – адв. Тодорова в пледоарията си пред въззивния
съд „показанията на свидетелите изцяло са в подкрепа на твърденията на
подсъдимия“. Това становище възприема и съставът на въззивния съд.
Твърденията в тъжбата, че подсъдимият се доближил до Ф. и му нанесъл два
удара – с глава в лицето и с юмрук в главата, след което тъжителят залитнал,
приклекнал и 1-2 минути не знаел къде е не се подкрепят от събраните
доказателства.
Твърдението, че свидетелите дават недостоверни показания, тъй като са в
служебни правоотношения с брат на подсъдимия не са подкрепени с
доказателства. Показанията, че не са видели нанесени удари, че тъжителят не
е прикляквал на земята, че не е губил съзнание са в съответствие и с
установеното при прегледа ЦСМП, филиал Кубрат и след това в Разград.
Следи по Ф. свидетелите са възприели след повторното му завръщане пред
магазина.
Показанията на свидетелите Павлов и Й. - служители на МВР посетили
тъжителя не допринасят за изясняване на фактическата обстановка. Св. Й.
заявява, че видял рана по лицето на пострадалия, но това обстоятелство за
наличие на увреждания по Ф. е установено от мед.документация и
показанията на св. Ю. Ю., който казва че видял увреждания след повторното
завръщане на Ф. пред магазина.
Обстоятелствата, отразени в докладна записка от 06.04.2019 г. (л. 102 от ДП)
не могат да бъдат приети за установени в наказателното производство при
липса на събрани по надлежния ред доказателства. А те са и различни от
твърдените в тъжбата два удара. В докладната записка е посочен един удар с
ръка.
Съдебният състав на въззивния съд счита, че е направено нужното за
изясняване на фактическата обстановка от първоинстанционният съд.
Уважени са доказателствените искания на страните. Събраните
доказателства не дават възможност да се приеме, че подсъдимият е извършил
престъплението, описано в тъжбата. Разпитаният свидетел в хода на
въззивното съдебно следствие не обуславя промяна във фактическите изводи
6
в атакуваната присъда.
Няма спор, че по Ф. е имало увреждания. Затова и показанията на св. М. не
са приети за недостоверни, но са недостатъчни, за да се приеме, че е
извършено престъплението, описано в тъжбата, че уврежданията са
причинени по механизма, посочен в тъжбата и именно от подсъдимия.
Първоинстанционият съд е приел, че телесното увреждане е резултат от
действията на тъжителя - отишъл при подсъдимия, хванал го за блузата, при
което А. ставайки от стола се е сблъскал с пострадалия.
С това съдът не е приел наличие на неизбежна отбрана или реторсия, а че не
е налице активно, съзнателно и виновно действие на подсъдимия – нанасяне
на удар с глава и след това удар с юмрук по главата на Ф. с цел да му
причини увреждания. Съответно извършеното от подсъдимия не е
престъпление по чл. 130 НК.
С оглед на приетото от фактическа страна не се установява подсъдимият А.
да е осъществил състава престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.
Поради това, че не се установява подсъдимият да е причинил виновно
увреждания на Ф. правилно е отхъврлен предявеният граждански иск.
Съставът на ОС Разград намира, че мотивите на районния съд относно
изясняване на фактическата обстановка и относно правните изводи, са
достатъчно ясни и изчерпателни и няма допуснати нарушения при анализа на
доказателствата и мотивиране на присъдата, които са основание за отмяна.
Жалбата е неоснователна.
Съставът на въззивния съд споделя правните и фактически изводи на
Кубратски РС и при проверка на законността, обосноваността и
справедливостта на обжалваната присъда не се установяват нарушения,
предполагащи отмяната или изменението й, поради което следва да бъде
потвърдена.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Потвърждава присъда №17/04.06.2020 г., постановена по нчхд
№222/2019 г. на Районен съд гр. Кубрат.
7
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8