Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 22.10.2014г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І бр.ВС в закрито заседание на двадесет и втори
октомври през две хиляди и
четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ МИТОВА
ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
при секретаря............................. изслуша докладваното от съдия М.Ангелова
ч.гр.дело № 15976 по описа за 2014 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.274 и
сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Т.С.” ЕАД срещу
постановление за прекратяване на изпълнително дело № 20147850400089 по описа на ЧСИ Л.М.. Сочи се, че постановлението е
неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Твърди се, че при
получаване на поканата за доброволно изпълнение са установили, че са присъдени
прекомерни разноски. Съобразно фактическата и правна сложност на делото и
предприетите действия по събиране на вземането, счита, че претендираните
допълнителни разноски, както и начислените такива по самото изпълнително дело
не са съобразени с размера на главното вземане, което е предмет на принудително
изпълнение. Направил е възражение за прекомерност на присъдените разноски, но
ЧСИ не се е произнесъл по това възражение. По тази причина, счита, че
постановлението за прекратяване на изпълнителното дело е незаконосъобразно.
Моли да се отмени постановлението за прекратяване на изпълнителното дело. В
случай, че се отхвърли искането, то моли да бъде разгледано като жалба срещу
мълчаливия отказ на съдебния изпълнител да се произнесе по направеното
възражение за прекомерност на разноските. Претендира за направените разноски
пред настоящата инстанция, представляващи държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение
Частен съдебен изпълнител Л.М.
е изложил мотиви, в които изразява становище, че жалбата е неоснователна и
следва да се остави без уважение.
Взискателите „Б.П.” ЕООД,
„Ю.Ф.” ЕООД, „В.К.” ЕООД, „Е.П. А.К.” ЕООД, „В. С.” ЕООД, „М В.” ЕООД, „Б. Б.” ЕООД, „Е. Е. Р.” ЕООД, „Р. В.” ЕООД, ”Е.” ЕООД, „Т. ****” ЕООД, „В. Т.” ЕООД, „С.” ЕООД, „Г. Л.” ЕООД, „Д. ****” ЕООД, „В.” ЕООД, „И. ВВ” ЕООД,
„З. К.” ЕООД, „У.-Т.-Т.” ЕООД, „У. М. К.” ЕООД, „У.” ЕООД, „Е. К.” ЕООД, „Ф. Й.Д.” ЕООД, „П. Т.” ЕООД, „М. Г.” ЕООД, „Л. М.” ЕООД, „У.Р.” ЕООД, „Х.” ЕООД и „4
Л.-К.” ЕООД са подали
възражение съгласно чл.436, ал.3 ГПК, с което се оспорва изложеното в частната
жалба, като подробно за изложени съображенията. Всеки един от взискателите
претендира разноски в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение за което са
представени списъци по реда на чл.80 ГПК.
Съдът, след като обсъди
доводите, изложени в частната жалба и се запозна с доказателствата по делото, както
и обясненията на Частен съдебен изпълнител Л.М., прие следното:
Частната жалба е подадена
в срок, като същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.435, ал.2 ГПК
длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските. Законодателят
е дал възможност само на взискателя да обжалва спирането и прекратяването на
изпълнителното производство. Длъжникът немя такава възможност.
Подаденото възражение от
длъжника относно размера на разноските, които според него са прекомерни,
съдебния изпълнител правилно не се е произнесъл. Възражението не е подписано,
за което ЧСИ е изпратил съобщение до длъжника на 12.06.2014г., с което го
уведомява, че възражението не е подписано. Съобщението е връчено същия ден.
Постановлението за прекратяване е с дата 10.07.2014г. В рамките на този един
месец длъжникът е имал възможност да отстрани нередовността в подаденото
възражение, което същият не е сторил, поради което съдебния изпълнител не се е
произнесъл по него.
С оглед изхода на делото
въззивният съд оставя без уважение искането на частния жалбоподател за
присъждане на направени разноски пред въззивната инстанция представляващи
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78, ал.8 ГПК.
По отношение на
юрисконсултското възнаграждение, претендирано от всеки от двадесет и
осемте взискатели в размер на 200 лв.
съдът намира следното:
Установи се от
представените възражения, че същите са с идетнтично съдържание, като са
променяни само наименованията на дружествата. Управител на всички дружества е
едно и също лице, с което представляващият ги юрисконсулт е в трудово
правоотношение, т.е. работодателя на всички дружества е един и същ. Поисканите
разноски общо по всички възнаграждения възлиза на 5600 лв., което е в
противоречие с добрите нрави, етиката и морала. В конкретния случай сме
изправени пред злоупотреба с правото от страна на процесуалния представител на
всички взискатели.
Съобразно изложеното
въззивният съд намира, че на процесуалния представител на взискателите следва
да се определи възнаграждение в размер на 200 лв., което да се заплати от
частния жалбоподател, като останалата част от претендираните разноски до 5600
лв. отхвърля, като противоречащи на добрите нрави.
Предвид
горното, Софийски градски съд намира, че жалбата е неоснователна и следва да
остане без уважение.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ частната жалба на „Т.С.” ЕАД срещу постановление
за прекратяване на изпълнително дело № 20147850400089 по описа на ЧСИ Л.М. без уважение, като неоснователна.
Оставя без уважение искането на „Т.С.” ЕАД за присъждане
на разноски пред въззивната инстанция.
Осъжда „Т.С.” ЕАД да заплати на юрисконсулт Е. К. П.
възнаграждение в размер на 200 лв.
Отхърля претенцията на взискателите до пълния размер от
5600 лв. разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.