Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 2/08.01.2020 година Град
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският
апелативен съд наказателно отделение
На деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ЛОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ТОНЧЕВА
ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА
Секретар:Соня
Дичева
Прокурор:Милена Гамозова
като разгледа докладваното от съдия Д.Сапунджиева
ВНОХД номер 390 по описа за 2019
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното
производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е
по жалба на подс.С.Р.Д., чрез неговия защитник-адв.П.Г.-*** и частните обвинители: С.А., А.А. в
лично качеството и като настойник на С.А.А., чрез
техния повереник-адв.К.Б. против присъда №46
от 27.08.2019г. по НОХД №789/2019г. по описа на Окръжен съд – Варна.
С атакувания
съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.116,ал.1,т.6,пр.2 и 3, т.12,пр.1във вр. с чл.115 от НК, като
му е било наложено наказание при условията на чл.58а,ал.2 от НК-доживотен
затвор, заменено с двадесет и пет години
"лишаване от свобода", при първоначален строг режим на изтърпяване на
наказанието, на осн. чл.57, ал.1, т.2,б."а"
и "б" от ЗИНС.
В жалбата на
подсъдимия се навеждат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. В
допълнението към жалбата се излагат аргументи за наличието на смегчаващи отговорността обстоятелства, които не са
отчетени от проверявания съд и биха довели до различен извод. Иска се
намаляване размера на наложеното наказание.
Частните
обвинители считат постановената присъда за незаконосъобразна в частта, досежно размера на определеното наказание, като се иска
увеличение на същото в максималния законов размер от 30 години "лишаване
от свобода".
В съдебно
заседание въззивникът лично и чрез защитника си–адв.Г., поддържа жалбата изцяло на посочените основания.
Въззивният прокурор
изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага обжалваната присъда
да бъде потвърдена изцяло.
Частните
обвинители и техния повереник поддържат жалбата си и
молят наложеното наказание да бъде завишено до максималния законов размер от 30
години.
В личната си
защита и последна дума подсъдимият Д. заявява, че съжалява за извършеното. Моли
наложеното наказание да бъде намалено по размер.
Съдът след
преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на цялостна проверка
на постановения акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за
установено следното:
Съдебното
производство пред първата инстанция е проведено по реда на т.нар. „съкратено
съдебно следствие”-чл.371, т.2 от НПК. Решаващият съд е приел самопризнанието
на подсъдимия по фактическите положения на обвинителния акт, като подкрепено от
събраните в ДП доказателства. Мотивите в разглежданата присъда са изготвени
съобразно чл.373,ал.3 от НПК.
Задължителните
указания по т.8 на ТР №1/2009г. на ВКС, налагат при правилно приложена
процедура по чл.372,ал.4 и чл.373,ал.2 и 3 от НПК, въззивната
инстанция да реши делото по същите фактически положения, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
С оглед на
изложеното, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.Р.Д. и св.Димитър Колев М.живеели в с.Езерово, обл.Варна. На 01.03.2019г., около 19.00ч. св. М.излязъл от
дома си и тръгнал към магазина за хранителни стоки в селото. По пътя си срещнал
подс.Д., който бил негов познат. Двамата отишли до
магазина, където св. М.напазарувал и тръгнали да се връщат обратно в посока към
дома на последния.
Около 19,30
ч. на същата дата, пред търговски обект за продажба на закуски, находящ се в с. Езерово, ул. "Васил Левски"№12, двамата
срещнали пострадалия А. Юлми А./по прякор „Казака"/.
Подс.Д. и пострадалият А. се познавали, като същите имали
пререкания помежду си, с давност от няколко месеца.
Когато се
разминали, подс.Д. умишлено бутнал пострадалия А..
Последният, който бил употребил алкохол, го попитал дали си прави майтап, а подс. Д. потвърдил, като добавил - „колкото пъти мина
покрай теб, ти ме удряш по гърба, искаш ли да те метна отсреща в гората". След
това подсъдимият хванал А. за рамото и го съборил на земята. Двамата започнали
взаимно да си отправят нецензурни реплики и се вкопчили един в друг. Докато се
дърпали, А. успял да нанесе четири удара
с юмрук на дясна ръка и 2 удара с юмрук на лява ръка в главата на подс.Д..
Св.М., който
бил само страничен наблюдател се изплашил и повикал за помощ. След това се
прибрал в дома си, без да дочака края на сбиването. Подсъдимият на свой ред
надделял и успял да повали А. на земята, като му нанесъл дванадесет удара с
юмрук в областта на главата с дясна ръка, два удара с десен крак и пет удара с
крак тип „ритане".
Действията на
подс.Д. били възприети от св.Дилян Иванов, който
познавал подсъдимия и чакал автобус на спирката, намираща се на около 20м. от
мястото на сбиването. Св. Иванов им извикал да спрат боя, но подс.Д. продължил да рита падналия на земята А. със злоба и
агресия.
След това
подсъдимият нанесъл юмручен удар с дясната си ръка в главата на лежащия на
тротоара А.. Тогава неустановено в хода на разследването лице се намесило и се
опитало да отдалечи подс. Д. от пострадалия, но последния нанесъл нов юмручен
удар с дясната си ръка в главата на А.. Неустановеното лице завъртяло настрана
тялото на пострадалия, тъй като А. започнал да диша тежко с хрипове. Намесил се
и св. Б.В., който се опитал да задържи подс. Д.
по-далеч от тялото на пострадалия. Въпреки неговата намеса, подсъдимият отново
се приближил и нанесъл ритник с левия си крак в главата на А.. Св. П.В. също възприела нецензурните думи и
ритниците на подс. Д., когото познавала, като се
обадила на тел. 112 от мобилния апарат на св. Дилян Иванов. Бабата на св.В.
донесла парче дунапрен в калъфка и черга. Св.В. сложил дунапрена под главата на
пострадалия и го завил с чергата, като му разкопчал якето, за да улесни
дишането му. Пипнал го за пулс, но не усетил такъв. До пристигането на екипа на
Спешна помощ, пострадалият А. вече бил починал.
След като
разбрал, че на мястото на инцидента ще пристигнат полицейски екип и линейка, подс.Д. се отправил към дома си, въпреки настояванията от
страна на свидетелите да остане на място. Същият им казал, че се прибира да се
измие от кръвта и ще се върне отново. Той се прибрал в жилището си, находящо се на адрес в с. Езерово, обл.
Варна, ул." Победа "№ 8, вх. 1, ет. 1, ап. десен, където изчистил със
салфетки кръвта от себе си, свалил дрехите, с които бил облечен - 1 бр. долница на анцунг с емблема на
ляв крачол с бял кант отстрани на крачолите, 1 бр. жилетка с кожени елементи с
надпис на десен ръкав KANGOL, 1 брой грейка с качулка сива на цвят с надпис от
вътрешната страна FSBN - L размер, чифт маратонки с надпис le coq sportif, и облякъл други. Подс.Д.
напуснал дома си и след като разбрал, че го издирват, побягнал извън селото. Полицейски
екипи го издирвали цялата нощ, като ползвали и помощта на полицейски кучета, но
подсъдимия успял да се укрие.
Около
05,00ч. на 02.03.2019г., подс.Д.
отишъл в дома на св.М., като му съобщил, че го издирват и се заключил в една от
стаите. Когато навън започнало да се съмва, св. М.казал на подсъдимия, че отива
до магазина да си купи цигари и отишъл при полицейските служители, на които
съобщил местоположението на последния.
На
01.03.2019г. бил извършен оглед на местопроизшествие, като са констатирани
увреждания, сочещи насилствена смърт на пострадалия А.. Иззети били веществени
доказателства-обект на последващо изследване. На тази
дата започнато досъдебното производство, на основание чл.212, ал.3 от НПК.
След
задържането на подсъдимия, с оглед на първоначалните данни, той бил привлечен
като обвиняем за извършено престъпление по чл. 116, ал.1, т. 6, пр.3 и 4 и т.12,
вр. чл.115 от НК. В разпита си като обвиняем, Д. направил частични
самопризнания.
От справката
за съдимост на подс.Д. се установява, че същия е
осъждан с четири влезли в сила присъди: за
деяния по чл.325, ал.1 от НК; чл.131, ал.1, т.12 , вр.
чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК; по чл.152,
ал.4,т.4, вр. ал.3, т.1, вр.ал.2,
т.1, вр. ал.1, т.2 от НК и по чл.150, вр. чл. 20, ал.2 от НК.
На ДП е
изготвената тройна съдебно- медицинска експертиза от която се установява, че
причината за смъртта на А. е механичната асфикция от
аспирация на кръв в дихателните пътища и белите дробове. Аспирацията е
предизвикана от кръвоизлив от разкъсаните съдове, при многофрагментното
счупване на кости на лицевия череп. Според експертите, смъртта не е настъпила
мигновено, а в един по- дълъг период, от порядъка на минути след получаване на
травмата.
Експертизата
дава заключение, че по медицински път не може да се установи дали през целия
този период пострадалият е бил в съзнание и е възприемал случващото се. В
същото време, намерените при аутопсията мозъчни увреждания, изразяващи се
единствено в ограничен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, не са толкова
изразени, че да доведат до загуба на съзнание.
От установените по трупа наранявания, само тези по дясната ръка биха
могли да се приемат като получени при борба или самоотбрана.
При външния
и вътрешен оглед на трупа са установени
следните травматични увреждания:
В областта
на главата: многофрагментно
счупване на кости на лицевия череп- носните, двете ябълчни
кости и горната челюст; импресионна фрактура на лява
слепоочна кост на площ около 5 на 3 см. с хлътване на част от фрагментите към
черепната кухина, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки двустранно слепоочно, кръвенист ликвор, тежък оток на
мозъка с вклиняване, кръвонасядане на меките черепни
обвивки в дясно и ляво слепоочно и в ляво челно, кръвонасядане
на меките тъкани на двете бузи и множество разкъсно-контузни
рани, охлузвания, отоци и кръвонасядания по лицето.
В гръдната
област: счупване
на ребра в ляво от 1- во до 6-то по линия,
преминаваща от средна ключична към предна мишнична линия, кръвонасядане в
околната мускулатура, наличие на около 300 мл. течна кръв в гръдната кухина, кръвонасядания в мускулатурата под нивото на дясната
лопатка.
Аспирация/
вдишване/ на кръв в дихателните пътища и белите дробове.
В други
части на тялото: ожулване в
лява кръстна област, ожулвания по пръстите и дланта на дясната ръка, ожулване
по дясното коляно.
Експертизата
дава заключение, че установените травматични увреждания са получени по
механизма на действие на твърдите тъпи предмети чрез удари, натиск и триене с
или върху такива предмети, с ограничена контактна повърхност. Единствено
счупването на ребра вляво е резултат на удар, или натиск, с или върху твърд тъп
предмет с по- широка контактна повърхност /с размери равни или по-големи от
тези на увредената област на тялото/. Разкъсно-
контузиите рани по лицето са получени при удар с или върху твърд предмет с
ограничена контактна повърхност с изразен ръб. Установените по тялото травми са
в резултат на множество отделни въздействия, концентрирани основно в областта
на лицето и главата.
Всички
констатирани механични увреждания са с белези за прижизнено
и скоро преди смъртта получаване. Множествените фрактури в различни части на тялото-многофрагментно счупване на лява слепоочна кост,
носните кости, двете ябълчни кости и горната челюст,
както и счупването на първите шест ребра вляво, сочат, че травматичните
въздействия са нанесени със значителна сила.
Предвид обстоятелството,
че повечето травми се установяват по предната повърхност на главата и тялото,
може да се заключи, че при получаването им, пострадалият и извършителят са били
обърнати с лице един към друг.
Налице е
пряка причинно - следствена връзка между нанесените механични увреждания и
настъпилата смърт. Установената в кръвта и урината на А. концентрация съответно
от 1,7 промила и 2,6 промила алкохол
сочи, че към времето на настъпване на смъртта си, той е бил в средна степен на
алкохолно опиване в стадий на елиминация. Кръвногруповата
принадлежност на кръвта на А. се
определи като група В / алфа/.
Видно от
заключението на изготвената съдебно- медицинска експертиза, при освидетелстването на подс.Д.
се установяват охлузвания на лицето и лявата ръка,разкъсване на лигавицата на
горната устна, охлузвания и кръвонасядания на горната
и долна устна, счупване на първи горен ляв и първи горен десен резец. Същите са
резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети и отговарят да са получени
по време и начин, описан в обясненията на Д., като не може да се каже със
сигурност, откога датират счупванията на зъбите.
Всички
описани травми са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, вкл. счупването на централните резци. Експертите подчертават, че се
касае за силно увредени кариозни зъби, със запълване
на каналите им преди години. Двата централни резци са с неравни задни ръбове,
което би обусловило разкъсване на лигавицата на горната устна при удар, дори
ако са били счупени преди инкриминираната дата. В случай на счупване вследствие
побой на посочената дата, то те биха се счупили и при несилен удар в тази
област.
Видно от
заключението на изготвената комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза, подс.Д. не страда от психично разстройство. Не са налице амнестични и клинични белези за зависимост към алкохол и
психоактивни вещества. Към момента на извършване на деянието, той не е бил в
състояние на обикновено алкохолно опиване и е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, включително и към
момента на освидетелстването. Състоянието му позволява да дава годни показания,
да участва пълноценно в наказателното производство и да се защитава сам. Не са
налице данни към момента на извършване на деянието да е бил в състояние на
афект.
При
извършените огледи на местопроизшествието и претърсване и изземване са
установени множество петна в червеникаво- кафеникав цвят по различни предмети,
които са иззети по надлежния ред.
Изготвена е съдебно-
медицинска експертиза на веществени доказателства. От същата е видно, че по
представените обекти за изследване: марли с натривка от група от червено-
кафяви петна и червено- кафяви петна иззети от местопрестъплението; бели
салфетки с червено- кафяви петна, 1 бр. долница на анцунг с емблема на ляв крачол с бял кант отстрани на
крачолите, 1 бр. жилетка с кожени елементи с надпис на десен ръкав KANGOL, 1
брой грейка с качулка сива на цвят с надпис от вътрешната страна FSBN - L
размер, чифт маратонки с надпис le cog sportif синьо
и шарено/- иззети от апартамента на подс.Д.;
чифт маратонки черни със сиви ленти, 1 бр. яке, 1 бр. панталон, 1 бр. пуловер,
1 бр. тениска, 1 бр. боксерки и чифт чорапи/ иззети
с протокол за доброволно предаване/ се доказва наличие на човешка кръв. Кръвногруповата й принадлежност по обекти №1-1/ марля с
натривка от група от червено-кафяви петна на разстояние 70 см от бордюра и на
14, 10 м. от трупа на пострадалия/ и 5/ червено- кафяво петно, намерено на
стената на фурна/; по обект № 11-1/6 бр. бели салфетки с неправилна форма с
червено- кафяви петна по тях/, е А/ бета/, а по
обекти I- 6 / червено- кафяво петно, иззето от земята под главата на трупа/ и
III-1 /1 бр. яке/ е В/ алфа/. По обект № II- 2.2/1 бр. жилетка с кожени
елементи с надпис на десен ръкав KANGOL/ се доказва „ А" аглутиноген, който се съдържа в кръвта на лица от група А /
бета/, а по обект № II- 3/ чифт маратонки с надпис le
coq sportif синьо и шарено/ се доказва „ В" аглутиноген, който се съдържа в кръвта на лица от група В /
алфа/.
Видно от заключението на изготвената съдебно-
медицинска експертиза на веществени доказателства, при проведените изследвания
на взетата проба кръв от подс.Д. е установена кръвна
група А / бета/.
В хода на
разследването с протокол за доброволно предаване е предаден оптичен диск с
видеозаписи от камери, монтирани на фасадата на закусвалня /пекарна/,
находяща се на адрес в с. Езерово, ул. „Васил левски"№12.
Видно от
заключението на изготвената видео- техническа и лицево-идентификационна
експертиза, не се откриват преправки по записите
и съдържат действия на две лица от мъжки пол, които се сбиват, като началото на
спречкването помежду им не се вижда.
Записаните
действия вероятно са на подс.Д./ лице 2/ и
пострадалия А. /лице 1/. Лице 1 държи лице 2 и му нанася общо 6 удара- 4 бр. с
дясна ръка и 2 бр. с лява ръка, в областта на главата. Лице 2 поваля лице 1 на
земята до стената и му нанася 12 бр. удари в областта на главата с дясна ръка,
2 удара с десен крак отгоре, 5 бр. удари с крак тип „ ритане", 2 бр. удари
с дясна ръка, като втория с предмет и накрая нанася последен удар с крак.
Всички удари са в областта на главата на лице 1.
Горната
фактическа обстановка е изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и
е призната от въззивника Д. в процедурата по гл.27
НПК. Същата се установява и от наличната по делото доказателствена
съвкупност. Последната подкрепя самопризнанието на подсъдимия по фактическите
положения на обвинителния акт, депозирано доброволно и съзнателно пред първоинстационния съд. Затова и въззивната
инстанция се солидаризира с извода на Окръжен съд Варна относно правната
квалификация на деянието на въззивника Атанасов, а
именно че е осъществил състава на престъпление по чл.116,ал.1,т.6,пр.2 и 3,
т.12,пр.1 от НК, като на 01.03.2019г. в с.Езерово,обл.Варна,
умишлено умъртвил А. Юлми А. на 54г., като убийството
е извършено по особено мъчителен начин за убития и особена жестокост.
Предходната инстанция е извършила
необходимия анализ и е дала вярна правна оценка на събраните фактически данни. Обсъдено
е поведението на подсъдимия касаещо инкриминираното
събитие на 01.03.2019г., като са анализирани всички събрани доказателства.
Квалификацията по
чл.116,ал.1,т.6,пр.2-"особено мъчителен начин за убития" се
установява от причинените травматични увреждания, механизма на тяхното
получаване и изпитаните от пострадалия болки и страдание преди леталния изход.
Съгласно Решение №7/1982г. по н.д.№62/81 ОСНК, ВКС, "особено мъчителния начин на убийството трябва да се преценява с оглед
броя и начина на нанесените удари, причинените болки и страдания на
пострадалия, вследствие на което той изживява тежки предсмъртни мъки".
Експертите от тройната СМЕ сочат, че
намерените при аутопсия на трупа на постр.А. мозъчни
увреждания се изразяват единствено в ограничен кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки, поради което същите не са толкова изразени, че да доведат до загуба на
съзнание. Според експертите, смъртта не е настъпила мигновено, а в един
по-дълъг период, от порядъка на минути след получаване на травмата. Всички
констатирани механични увреждания са с белези за прежизнено
и скоро преди смъртта получаване.
За да е налице тази квалификация на
деянието, не е от значение колко дълго жертвата е живяла в предсмъртни мъки. Определящото
в случая е, че приживе същата е агонизирала в осъзнати мъки, причинени от
травмите със смъртоносен характер, нанесени `и от дееца. По делото е доказано
по безспорен начин, че пострадалия е аспирирал кръв и следователно е бил жив,
т. е. при осъществявана мозъчна дейност, той е осъзнавал и преживявал настъпване
на смъртта, в състояние на физически и душевни мъки. Именно това предсмъртно
състояние на жертвата, според закона и съдебната практика/ спр.
ПП № 2/57 г.
на ВС/, очертава съдържанието на признака "особено мъчителен начин".
За да е налице този квалифициращ признак, следва да се установи, че в резултат
на нанесените удари и причинените в резултат на тях болки и страдания,
пострадалото лице е изживяло тежки предсмъртни мъки и е осъзнавало близката си смърт,
именно поради нанесените му от дееца несъвместими с живота травми.
Многобройността на ударите в жизнено
важни части на тялото и главата на пострадалия, множеството наранявания сочи
нагласа на подсъдимия, пострадалия да изживее тези болки и страдания, като
същият е съзнавал тази квалифицираща предпоставка.
От обективна страна е установено, че
деянието е извършено чрез множество удари с юмруци, длани и ритници. Същите са
били насочени към жизнено важни части на човешкото тяло-глава, лице и гърди,
значителни и интензивни по своя характер. Видно от СМЕ, множествените фрактури
в различни части на тялото сочат, че травматичните въздействия са нанесени със
значителна сила. Тези обстоятелства са били осъзнавани от подсъдимия.
Неоснователно е възражението на
защитата на подсъдимия, че последния е оказал помощ на пострадалия.
Видно от показанията на св.Дилян
Иванов, който е наблюдавал случващото се "Нападателят не помогна по никакъв начин на пострадалия след боя"/вж показания на л.96 от ДП/. Св.В., който е направил опит
да обърне тялото на пострадалия сочи в своите показания, че по негова молба, подс.Д. отворил устата на пострадалия, след което казал да
не викат полиция и напуснал местопроизшествието. Свидетелят е оказал първа
помощ на пострадалия. Съпругата на свидетеля-св. Колина
В.а сочи, че "според мен
той/подсъдимия/ не се опитваше да помогне на падналия долу, като продължи да го
рита и след ние се опитахме да се намесим"/вж
показания на л.110 от ДП/.
Правилно проверявания съд е възприел
и наличието на квалифициращо обстоятелство "особена жестокост".
Изяснено е в доктрината и съдебната
практика, че "особената жестокост" е качество на дееца, свързано с
конкретни негови проявления, оформящи начина на извършване на убийството. За да
е квалифицирано деянието като извършено с "особена жестокост" е
необходимо да се установи, че при умъртвяването на жертвата, деецът е проявил
изключителна ярост, ожесточеност, отмъстителност или садизъм. Въпреки, че не е
задължително да се установява дали подсъдимият извън деянието е въобще жесток човек,
в случая и това обстоятелство е налице. Същото се установява от свидетелските
показания и от изготвената СППЕ. Видно от последната, при изследване на личността
на подсъдимия се набелязва повишена степен на агресивност, която най-ясно е
очертана в следните скали: физическа агресия-използване на физическа сила срещу
други хора, агресивна раздразителност-готовност за
проява на негативни чувства при най-малката възбуда, негативизъм и
подозрителност.
Основният
белег, по който се преценява дали едно убийство е извършено с особена
жестокост, е начинът, по който е осъществено деянието, обективиран
в броя на нанесените удари и тяхната сила, използваните средства, причинените
телесни увреждания на жертвата, поведението на дееца по време на реализиране на
престъплението, отношението му към жертвата.
По безспорен начин е установено поведението на
подсъдимия, проявявайки жестокост и агресия при нанасянето на удари, техния
брой и продължителност. Същият е нанесъл множество удари с юмруци, а
впоследствие и с ритници със значителна кинетична енергия, за кратък период от
време в областта на лицето, главата и горната част на торса на жертвата. Изложеното
сочи, че по интензитет дейността на подсъдимия явно надхвърля необходимото за
причиняване смъртта на пострадалия и сочи на едно субективно отношение към нея,
съдържащо изключителна ярост, жестокост и неоправдана злоба. Лицето на
пострадалия е било буквално смазано. Наред с тежката черепно-мозъчна травма са
установени многофрагментно счупване на кости на
лицевия череп-носните, двете ябълчни кости и горната
челюст, импресионна фрактура на лявата слепоочна кост
с хлътване на част от фрагментите към черепната кухина и множество кръвонасядания, разкъсно-контузни
рани, охлузвания и отоци по цялото лице. Травматични увреждания са установени и
в гръдната област-счупване на ребра в ляво от 1-во до 6-то, наличие на кръв в
гръдната кухина и кръвонасядания в мускулатурата под
нивото на дясната лопатка. Предвид изложеното, правилно проверявания съд е
приел, че по време на деянието подсъдимия е проявил ярост, ожесточение и
безчувственост към пострадалия, които характеризират деянието като причинено с
"особена жестокост". Особено показателно е поведението на подсъдимия
след намесата на св.В., който се е опитал да го отстрани от тялото на
пострадалия. Подсъдимият не само не е преустановил побоя, но след като е
преодолял намесата на свидетеля, отново се е насочил с ритници към главата на
пострадалия, който лежал в безпомощно състояние. Това негово поведение е било
възприето и от двамата свидетели-очевидци-В.и. Оказаната съпротива от страна
пострадалия е била сломена, чрез неговото събаряне на земята. Именно в този
момент подсъдимия е започнал да нанася многобройните удари по тялото и главата
на жертвата.
Проверяваният съд е приел, че от
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия под формата на
пряк умисъл. Настоящият състав изразява несъгласие с този извод.
Доктрината и съдебната практика са
категорични и последователни във виждането, че съзнанието на подсъдимия за
нанесени множество удари със сила, по жизненоважни части на тялото на
пострадалия, представите за общественоопасните
последици на деянието-телесни повреди, водещи закономерно или възможно до
летален изход, в кумулативна даденост с желанието или допускането на този
резултат, указват на пряк или евентуален умисъл за убийство. Установените по
делото факти досежно извършеното от подсъдимия, обективирано в проявената агресия/двадесет удара/,
механизма на причиняване /юмруци и ритници/, характера на телесните увреждания
и най-вече от тяхното място-жизнено важни органи, най-вече в областта на
главата и гръдния кош на пострадалия, обуславя
заключение, че престъпното деяние е извършено при евентуален умисъл.
Подсъдимият е допускал, че интензивния побой може да причини смъртта на
пострадалия, като се е съгласявал с него.
В този смисъл възраженията на подсъдимия,
че ударите са били насочени единствено към причиняване на телесни увреждания са
несъстоятелни. Обективните му действия, чрез нанасяне на удари със сила и
интензитет,по жизнено важни части на тялото, са годни да причинят смърт. За
умисълът му е показателен факта, че след първоначалните удари, когато пострадалия
вече е бил повален на земята, подсъдимия е продължил нанасяне на удари и
ритници по жизнено важни органи. Дори след намесата на свидетеля, той не се е
отказал от довършване на деянието, напротив, продължил е с бруталните си
действия, нанасяйки ритници по главата на пострадалия. Изложените обстоятелства
са в подкрепа на извода, че смъртта на пострадалия е била предвидима и
подсъдимия е съзнавал какъв може да бъде резултата от нанесения побой, без да
го е целял пряко.
Налице е и квалификацията по т.12 на
чл.116 от НК. Видно от данните за съдимост, подсъдимия е извършил настоящото
деяние след като е бил осъден с Присъда по НОХД№36/2008г. на ВОС за извършено
престъпление по чл.152 от НК, за което му е наложеното наказание девет години
"лишаване от свобода", при "строг" режим. Не е изтекъл и
петгодишния срок от изтърпяване на наказанието.
По
основанието на жалбата за допуснато нарушение на материалния закон при
определяне вида и размера на наказанието.
Ръководейки
се от разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК, правилно първоинстанционният
съд е определил наказанието при условията на чл.58а от НК. При
индивидуализацията на наказанието съдът не е допуснал нарушение на закона и е
спазил указанията в т.1.1. на ТР№2/2015г. по т.д.№2/2015г. на ОСНК.
За
престъплението по чл.116, ал.1 от НК законът предвижда три алтернативни
санкции, поради което първоинстанционният съд е
длъжен на първо място да аргументира коя от тях е адекватна за конкретното
деяние, като изследва всички обстоятелства от значение за индивидуализацията на
наказанието. Подробен и пълен е анализа на съда за етапите, през които минава
процеса на индивидуализиране, с прилагане на института по чл.58а,ал.2 и 3 от НК. На първо място, решаващият съд подробно е обсъдил конкретните
отегчаващи и смегчаващи
отговорността обстоятелства, подбудите за извършване на деянието, преценил е
степента на обществена опасност на извършеното деяние и дееца и съобразно това
е определил най-подходящото по вид алтернативно наказание "доживотен
затвор". На второ място съдът е заменил избраното от него наказание
"доживотен затвор" с "лишаване от свобода" в пределите,
установени по чл.58а,ал.2-3 от НК и най-накрая е определил конкретния размер на
заместващото наказание "лишаване от свобода", като го е съобразил с
всички установени от първия етап обстоятелства.
Съдът подробно се е аргументирал защо е
определил като най-подходящо наказанието "доживотен затвор" приемайки
изключителна тежест на престъплението в сравнение с други престъпни прояви от
този тип. Съгласно разпоредбата на чл.38а,ал.2 от НК наказанието
"доживотен затвор" се налага само на лица, извършили изключително
тежко престъпление. Според правната теория и съдебна практика преценката за
това се прави с оглед изключително високата степен на обществена опасност на
конкретното деяние и дееца, разкриващи особена степен на обществена опасност и
морална укоримост, значително надхвърляща тези на
останалите случаи. Т.е извън белезите на "тежко" престъпление по
чл.93,т.7 от НК е необходимо да са налице и други факти, които да придават
"изключителност" на конкретното престъпление /вж
Решение №315 от 28.06.2012г., по н.д.№961/2012г. на ВКС, 1н.о, Решение №277 от
01.07.2013г. по н.д.№774/2013г. на 3 н.о. и др./
Въззивният съд се солидаризира
с изводите на решаващия съд, че конкретното деяние се отличава с изключителна
тежест. В подкрепа на този извод следва да се посочи начина на извършване на
престъплението-множество удари с юмруци
и ритници- двадесет и един на брой, нанесени със значителна сила;
многобройността на причинените телесни увреждания, съсредоточени главно в
областта на главата и лицето на жертвата; обстоятелството, че след намесата на
други лица, подсъдимият е продължавал да нанася ожесточено и безогледно удари по
главата на жертвата; липсата на провокация от страна на пострадалия; лошите
характеристични данни на подсъдимия-чести прояви на агресия и извършени
престъпления срещу личността извън квалификацията "опасен рецидив"; опитът
да бъде укрито извършеното престъпление, чрез укриване на подсъдимия и неговите
окървавените дрехи. В случая сме изправени не само пред побой, но същия е
извършен с висок интензитет и сила, обхващайки удари с юмруци и ритници по
главата и тялото на жертвата. И не на последно място проява на бездушно
поведение и безразличие на подсъдимия след извършване на деянието, оставяйки
жертвата в безпомощно състояние, укривайки се от органите на реда. Изложеното
обуславя изключителност на извършеното
престъпление съобразно критериите на чл.38а,ал.2 от НК, съобразявайки
конкретното проявление на трите квалифициращи признака и останалите качества на
деянието и дееца.
Правилно
определеното наказание "доживотен затвор" не е наложено, а е заменено
с наказание "лишаване от свобода". Индивидуализацията правилно е
извършена в параметрите съгласно чл.58а,ал.2 и 3 от НК от 15 до 30 години. Пределите, в които следва да се определи
размера на наказанието се очертават от "най-ниския минимален размер"
на наказанието "лишаване от свобода", предвидено в Особената част на
НК, който е петнадесет години за престъплението чл.116 от НК и най-високият
максимален размер на наказанието "лишаване от свобода", определено
при условията на ал.2 на чл.58а от НК-тридесет години.
За да
определи размера на наложеното наказание, съдът е изложил подробни мотиви, като
правилно е приел наличието само на отегчаващи отговорността обстоятелства. Като
такива правилно са отчетени броят на квалифициращите признаци, предходната
съдимост /извън тази присъда, обуславяща квлификацията
"опасен рецидив"/, обстоятелството, че същите са за посегателства над
личността; лошите характеристични данни-подсъдимият никога не е работил, не е
имал трудова дейност и легални доходи, злоупотреба с алкохол и употреба на
наркотици, честа проява на избухливост и агресия; липсата на провокация от
страна на жертвата. Липсват смегчаващи отговорността
обстоятелства. Правилно съдът е приел висока степен на обществена опасност
както на деянието, така и на дееца. Основателно съдът не е третирал признанието
по чл.371,т.2 от НК, като смегчаващо отговорността
обстоятелство. Същото не е елемент от цялостно, обективно проявено на
досъдебното производство процесулно поведение на
подсъдимия, поради което основателно не е взето предвид и при
индивидуализацията на наказанието. Направеното самопризнание следва да се
оценява с оглед “характеристиките и
съдържанието на самопризнанието като форма на съдействие при установяване на
обективната истина и ако същото е спомогнало за своевременно и съществено за
разкриване на престъпното посегателство
и неговия извършител още на досъдебното производство“/ТР №1/2009г.
на ОСНК на ВКС/. Видно от обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното
производство, същият сочи, че е съборил пострадалия на земята, като го е
оставил на се изправи. От своя страна постр.А. е
започнал да му нанася удари в лицето, което го провокирало да му нанесе само
няколко удара с юмрук и ритник по главата. Видно от констатациите на СМЕ и
видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза, твърдяното е опровергано по категоричен начин. Действително,
при прегледа на подсъдимия са установени охлузвания на лицето и лявата ръка,
както и разкъсване на лигавицата на горната устна, охлузвания и кръвонасядания на горната и долна устна. Що се отнася до
счупването на горен и долен резец,
експерта не се ангажира с отговор
от кога датира същото. От друга страна, СМЕ установява множество травми,
нанесени в различни части на тялото на пострадалия,съсредоточени в областта на
лицето и главата, с интензивни удари. Горното е наложило извършване на
множество процесуално следствени действия и експертни изследвания, с цел
доказване авторството на деянието и неговите характеристики-механизъм, начин на
извършване и причинени увреждания, довели до настъпване на престъпния резултат.
В този смисъл обясненията на подсъдимия не са спомогнали в пълна степен за
разкриване на обективната истина.
В резултат
на своята аналитична дейност, правилно първоинстанционният
съд е определил размера на наказанието, при наличие само на отегчаващите
отговорността, към максималния размер от двадесет и пет години.
Наложеното
от първоинстанционния съд наказание изпълва
изискванията на чл.57, ал.1, т.2,б. "а" от ЗИНЗС, което сочи, че не
са налице основания за промяна на първоначалния режим за изтърпяване на
наказанието.
По изложените
съображения, въззивната инстанция намира, че оплакването
на подсъдимия за несправедливост на наложеното наказание е неоснователно. Същото
е съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и в унисон с
целите на наказанието по чл.36 от НК.
Водим от горното и на основание чл.338
от НПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №46 от 27.08.2019г. по НОХД №789/2019г. по описа на Окръжен съд – Варна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 15 дневен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.