№ 1639
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. П.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110202268 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б. Д. С., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление №42-0004409/12.12.2022 г., издадено от Ч А К - Директор на РД „АА“ -
София, с което на основание чл. 93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр)
му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева за
нарушение на чл. 58, ал. 1, т.3 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари (Наредба №11 от 31.10.2002 г.), а на основание
чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено наказание „глоба“ в
размер на 10,00 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В жалбата се развиват подробни съображения за неправилно приложение на
материалния закон от наказващия орган поради несъобразяване с действието на разпоредби
на европейското законодателство, в частност Директива 2006/126/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г., които неправилно са били транспонирани във
вътрешното законодателство, в частност с нормите на приложения подзаконов нормативен
акт. Възразява се срещу нечетливостта на акта за установяване на административно
нарушение, която е ограничила съществено правото на защита на нарушителя. В
алтернатива се сочи и наличието на обстоятелства, предполагащи отнасяне на поведението
на водача към хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. С допълнение към жалбата релевира и искане за присъждане на разноски, като
1
представя адвокатско пълномощно, договор за правна защита и съдействие и списък с
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе
становище относно фактите и приложимия по делото закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на
предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество, същата
се явява ОСНОВАТЕЛНА, макар и само по част от изложените в нея съображения.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 28.10.2022 г., около 09:30 часа, в гр. София, по Околовръстен път, жалбоподателят
Б. Д. С. управлявал влекач марка/модел „Х“, с рег. №Х и прикачено към него ремарке Х, с
рег.№Х. Превозното средство било сбоственост на „Х“ЕООД – превозвач, притежаващ
лиценз за извършване на международен превоз на товари с №**********. На 50 метра след
пътен възел с Цариградско шосе, в посока на движение с. Казичене, водачът бил спрян от
служители при Регионална дирекция „Автомобилна администрация” София (РД”АА”) – В.
Е. С. и И. В. П.. След като се легитимирали, двамата пристъпили към извършване на
проверка, в рамките на която били изискани документи от С.. Въз основа на представеното
ЧМР от 27.10.2022 г. било установено, че превозът се извършва по направление от
Република Турция към Република България. Водачът обаче не носел контролния талон към
свидетелството си за правоуправление, а в удостоверението му за психологическа годност
бил вписан срок на валидност до 28.08.2022 г.
Въз основа на горните констатации В. С., в присъствието на свидетеля И. П.,
съставил срещу водача акт за установяване на административно нарушение с бл. №330767
от 28.10.2022 г. В него били отразени възприетите от контролните органи факти и
обстоятелства, а като нарушена била ангажирана разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба
№36 от 2006 на министерство на транспорта. За нарушението, свързано с неносене на
контролния талон, не била вписана съответната норма от Закона за движение по пътищата.
С акта било приобщено писмено доказателство - удостоверение за психологическа годност
№586033. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, на когото бил връчен и
препис от него. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпило писмено възражение, към което
като доказателство било ангажирано копие на удостоверение за психологическа годност №
846665, издадено на 03.11.2022 г.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно
постановление № 42-0004409/12.12.2022 г. от Ч А К – Началник на РД „АА“ - София, с
2
което, на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП на Б. С., при почти дословно възпроизвеждане
на словесното описание на твърдените нарушения на ЗАвПр и ЗДвП от АУАН и частично
упражняване на правомощията по чл.53, ал.2 от ЗАНН по отношение на цифровата
квалификация на двете простъпки, били наложени “глоба” в размер на 2000,00 /две хиляди/
лева, за нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 3 Наредба №11 от 31.10.2002 г. и „глоба“ в размер на
10,00 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Препис от същото бил връчен на
санкционираното лице на 09.01.2023 г.
Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен и безспорен
начин въз основа на събраните гласни доказателствени средства и приобщените по реда на
чл. 283 НПК писмени доказателства, а именно: показания на свидетелите В. Е. С. и И. В. П.,
пълномощно за процесуално представителство, копие на удостоверение за психологическа
годност №586033, справка – извлечение от регистър на психологическите изследвания на
водачите, длъжностна характеристика за длъжността „инспектор“ към РД „АА“- София,
Заповед №355/19.09.2022 г. на изпълнителния директор на ИААА, Заповед №РД – 08-
30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията,
копие на свидетелство за управление на МПС, издадено на Б. С., извлечения от статии,
поместени в електронни ежедневници, писмен отговор от РД“АА“, вх.№57140/01.03.2023 г.
по описа на СРС, с приложения – доклад от В. С., рег. №11-56-8823/05.12.2022 г. по описа
на РД“АА“, извлечение от регистър на психологическите изследвания на водачите.
Настоящият съдебен състав даде вяра на показанията на свидетелите С. и П.. В
проведените от съда непосредствени разпити, двамата потвърдиха обективно,
безпристрастно, логично и добросъвестно кои обстоятелства са съобразили при отразяване
на констатациите си в АУАН, присъствието си по време на извършената проверка и
непосредствено възприетите от тях като констатирани в нейния ход факти. Последните,
впрочем, не се оспорват и от самия въззивник, доколкото той изразява несъгласие само
относно техния анализ в светлината на неправилно приложение на материалния закон в
насока определяне срока на валидност на носеното от него към датата на проверката
удостоверение за психологическа годност, респ. пълното игнориране от органите на нормите
на европейското законодателство. Ето защо и предвид липсата на данни за предубеденост
или заинтересованост, като гласни доказателствени източници показанията на двамата
проверяващи следва да бъдат кредитирани.
Що се отнася до останалите писмени доказателства, съдът ги намира за единни,
логични и кореспондиращи помежду си, поради което използва същите при формиране на
свободното си вътрешно убеждение. Липсата на съществени противоречия в така
формираната съвкупност не налага, по аргумент от разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК,
отделното детайлно обсъждане на всяко доказателство.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
3
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и
юридическите лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на
ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления,
да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр.
чл.14, ал.2 от НПК, съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в
АУАН или наказателното постановление.
За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното
производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки
неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери
издаденото въз основа него наказателно постановление. Съдът след извършена служебна
проверка на съставения АУАН и на издаденото НП прие, че не са налице процесуални
нарушения относно компетентността на длъжностните лица, които са съставили, респ.
издали двата документа.
Съдът след извършена служебна проверка на АУАН и НП прие, че не са налице
процесуални нарушения относно компетентността на длъжностните лица, които са
съставили, респ. издали двата документа. Съгласно чл. 91 и чл. 92 от ЗАвтП контролът се
осъществява от органите на ИА "АА". В този смисъл актосъставителят В. С., заемал
длъжността "Инспектор" към РД „АА”- гр.София, е бил материално компетентен да състави
процесния АУАН. Административнонаказващият орган –Началник на РД „АА” – град
София е компетентен да състави обжалваното НП на основание разпоредбата на чл. 47, ал. 2
ЗАНН, вр. чл. 92, ал. 2 ЗАвтП и т. 6 от Заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от открИ.е на нарушителя,
респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна
обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния давностен срок.
Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН,
досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател от формална страна.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити,
съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно
съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП. Нарушенията и обстоятелствата, при които са
извършени, са описани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят
изискванията за пълнота на обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното
4
й право на защита на лицето, срещу което се насочва административнонаказателната
принуда. В духа на изложените аргументи, според настоящия съдебен състав, правото на
жалбоподателя е охранено в степен, позволяваща му да организира защитата си въз основа
на формулираното „административнонаказателно обвинение”.
Настоящата съдебна инстанция не споделя възраженията на жалбоподателя за
нечетливост на АУАН, като съществен порок, ограничил правото на защита. Сред
задължителните реквизити на акта, установени в чл.42 на ЗАНН, както и в процедурата по
съставянето му, не е регламентирано императивно правило, адресирано към актосъставителя
относно писмено двигателните му навици, в частност неговия краснопис. Същевременно,
конкретното външно оформление на процесуалния документ предоставя възможност за
възприемане на неговото съдържание и узнаване волята на автора му. Следва да се
отбележи, че в случай на неразбиране или затруднение при разчитане на пасажи от текста,
жалбоподателят е имал възможността да поиска неговия прочит, от която обаче очевидно не
се е възползвал с оглед отсъствието на изрична отметка.
Не се споделя и аргумента за недопустимо допълване на нова фактология едва в
наказателното постановление, с която нарушителят не е бил запознат. Действително, в
АУАН погрешно е ангажирана цифровата квалификация на първото административно
нарушение, свързано с притежанието на валидно удостоверение за психологическа годност,
респ. отсъства въобще изписване цифром на нормата, изискваща носенето на талон към
СУМПС. Тези пропуски са отстранени от наказващия орган при позоваване на изричното му
правомощие по чл.53, ал.2 от ЗАНН при издаването на наказателното постановление, без
това да е ограничило правото на защита. Следва да се посочи, че словесно в акта са въведени
всички изискуеми признаци на всяко от деянията, поради което не са поставени под
съмнение параметрите на предявената отговорност на водача и нейната правна
квалификация, дори и без цифрово ангажиране на накърнените материални правила.
Изначално му е предоставена възможност да узнае срещу какви факти следва да се
защитава, поради което и не следва констатираните пропуски да се обсъждат в светлината
на съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на издадения санкционен акт
на формално основание.
1. За нарушението по чл.58, ал.1, т.3 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари.
Въпреки отсъствието на пороци във формата на издадените в хода на
административнонаказателното производство актове, респ. в протеклата процедура, този съд
споделя становище, че се разкриват основания за отмяна на издадения санкционен акт
поради неправилно приложение на материалния закон.
Административнонаказателната отговорност на въззивника С. е ангажирана на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, като му е наложена „глоба“ в размер на 2000,00 /две
хиляди/ лева за нарушение на чл. 58, ал.1, т.3 Наредба № 11 от 31.10.2002 г. Ангажираната
като накърнена норма гласи: „Водачът на превозно средство, извършващо международни
превози на пътници и товари, трябва да отговаря на следните изисквания:...3. (изм. - ДВ, бр.
5
46 от 2006 г., бр. 9 от 2018 г.) да притежава валидно удостоверение за психологическа
годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата“. Съгласно чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата, министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията определя изискванията, за
психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за
психологическото изследване на: а) (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) кандидатите за придобИ.е
на правоспособност за управление на моторни превозни средства от категориите С, D, С1,
D1, трамвайна мотриса и на тези, които се явяват на изпит, след като са загубили
правоспособност поради отнемане на контролните точки; б) (доп. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в
сила от 27.02.2017 г.) на водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници или товари, както и на председателите на изпитни комисии; в) (нова -
ДВ, бр. 22 от 2007 г.) водачите, които са лишени от право да управляват моторно превозно
средство на основание чл. 174, ал. 2, водачите, на които временно е отнето свидетелството за
управление на моторно превозно средство по реда на чл. 171, т. 1, буква "а", както и на
водачите, които са лишени от правото да управляват моторно превозно средство на
основание чл. 343г от Наказателния кодекс;“ Изпълнението на така делегираните по закон
правомощия на министъра за издаване на подзаконов нормативен акт, който да очертае
изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и
условията и реда за психологическото изследване на изброените отделни категории лица, е
сторено с Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобИ.е на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели
на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания (Наредба № 36 от 15.05.2006г.). В чл.8, ал.2 от същия
подзаконов нормативен акт, в редакцията му към датата на процесното деяние, е било
закрепено, че удостоверението за психологическа годност е валидно за срок три години от
датата на неговото издаване с изключение на случаите, в които се издава след навършване
на 65-годишна възраст на лицето, и на случаите по чл.1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които
удостоверението е валидно за срок една година. Така формулирана обаче нормата е била
поставена в пряко противоречие с общностното право, регламентиращо съответния тип
обществени отношения и по- конкретно с разпоредбите на Директива 2006/126/ЕО
(транспонирана в Закона за движение по пътищата), които доколкото са съдържали ясни
правила за поведение, при подобна конкуренция е следвало да намерят пряко приложение.
До този извод съдът достига по следните аргументи:
Съгласно т. 8 от Преамбюла на Директива 2006/126/ЕО относно свидетелства за
управление на моторни превозни средства "На основание на пътната безопасност следва да
се определят минимални изисквания за издаване на свидетелства за управление на моторни
превозни средства. Необходимо е изпитите за управление на превозно средство и
лицензирането да бъдат хармонизирани. Във връзка с това следва да се дефинират знанията,
уменията и поведението, свързани с управлението на моторни превозни средства, изпитът
по управление на превозно средство следва да се основава на тези концепции и следва да се
6
предефинират минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на
такива превозни средства". Т. 9 от Преамбюла продължава, че "доказателство за изпълнение
на съответствието с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление
на превозно средство от водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на
пътници или товари, следва да предоставят, когато свидетелството се издава и периодично
след това. Този редовен контрол съгласно националните правила за съответствие с
минималните стандарти ще допринесе за свободното движение на хора, ще избегне
изкривяването на конкуренцията и по-добре ще взема предвид специфичната отговорност на
водачите на такива превозни средства. На държавите-членки следва да се позволи да налагат
медицински прегледи като гаранция за спазване на минималните стандарти за физическа и
умствена годност за управление на други превозни средства. Поради причини, свързани с
прозрачността, тези прегледи следва да съвпадат с подновяването на свидетелствата за
управление на превозно средство и поради това следва да се определят от срока на
валидност на свидетелството.". Съгласно чл. 7, т.1, б.“А“ от същата директива, свидетелства
за управление на моторно превозно средство се издават само на кандидатите: а) които са
взели изпит по умения и поведение и теоретичен изпит и отговарят на медицинските
стандарти в съответствие с разпоредбите на приложения ІІ и ІІІ. Приложение ІІІ Минимални
изисквания за физическа и психическа годност за управление на превозно средство важи при
първоначалното придобИ.е на свидетелство за управление и при неговото подновяване. На
държавите-членки се дава възможност да въведат в националните си законодателства и
периодични медицински прегледи за физическа и психическа годност. В съответствие с
директивата разпоредбата на чл. 151, ал.4 от ЗДвП предвижда, че кандидатите за придобИ.е
на правоспособност за управление на моторни превозни средства от категориите С1, С, D1,
D и Ттм (трамвайна мотриса) трябва да са и психологически годни, като според чл. 152, ал.
1, т. 2, б. "б" министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията
определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни
средства и условията и реда за психологическото изследване на водачите, извършващи
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари.
Налага се извод, че в българското законодателство е закрепено изискването при
първоначалното придобИ.е на правоспособност за управление на моторно превозно
средство, всеки кандидат да отговаря на изискванията за физическа и психологическа
годност, като издаването на свидетелство за управление на моторно превозно средство
удостоверява наличието на правоспособност за управление и психологическа годност.
Същевременно, срокът на валидност на този удостоверителен документ е регламентиран с
нормите на чл.51, ал.3 – 4 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Той варира
между 5 и 10 години. В конкретния случай, на процесната дата 28.10.2022г. водачът С. е
разполагал с валидно СУМПС за съответната категория (до 2025 г. - видно от приложеното
копие), изискуема за управление на тежкотоварен автомобил. Не се откриват твърдения от
контролните органи в противната насока. Същевременно, според чл.8, ал.2 от Наредба №36
от 15.05.2006 г. срокът за валидност на удостоверението му за психологическа годност е бил
тригодишен и изтекъл към 28.08.2022 г.
7
Съпоставяйки нормите на чл.51 от ЗБЛД и чл.8, ал.2 от Наредба №11 от 31.10.2002 г.
в редакцията й към датата на процесното нарушение обаче, съдът достига до заключение, че
същите от една страна въвеждат различни по продължителност срокове, а от друга, че
изискването, въведено с чл.8, ал.2 от Наредбата противоречи на разпоредбите на Директива
2006/126/ЕО, доколкото предпоставя невъзможност да се удовлетвори изискването
прегледите на водачите, извършващи международен превоз „да съвпадат с подновяването на
свидетелствата за управление и поради това да се определят от срока на валидност на
свидетелството“ (т.9 от Преамбюла на Директивата). Това несъответствие с правото на
съюза е било констатирано още с уведомително писмо на Европейската комисия от
15.07.2021 г- до Република България, в което се критикува въвеждането от българските
власти на допълнителни задължения за професионалните водачи, които са в нарушение на
Директива 2006/126/ЕО относно свидетелствата за управление на превозни средства и
Директива 2003/59/ЕО относно свидетелствата за професионална компетентност. В него е
посочено следното: „Понастоящем от професионалните водачи (по-специално на камионите
и автобусите) се изисква да представят на контролните органи свидетелство за
психологическа годност, в допълнение към свидетелството си за управление на МПС. В
Директива 2006/126/ЕО относно свидетелства за управление на превозни средства се
определят условията за издаване, подновяване или замяна на европейски свидетелства за
управление на моторни превозни средства, по-специално минималните стандарти за
физическа и психологическа годност. Следователно психологическата годност на
притежателите на свидетелства за управление, които упражняват дейност като
професионален водач, вече е установена при издаването и подновяването на свидетелството
за управление. Няма причина да се предполага, че професионалните дейности по управление
на превозни средства пораждат конкретни опасения за пътната безопасност, които
предвиденият в Директива 2006/126/ЕО преглед за психологическа годност не може да
разсее.
Освен това налагането на по-строги минимални стандарти за психическа годност на
българските професионални водачи ги поставя в по-неблагоприятно положение. Това
противоречи на целта за избягване на неравни условия на конкуренция за тези водачи, която
Директива 2003/59/ЕО се стреми да гарантира. Въз основа на това Европейската комисия
счита, че свидетелството за психологическа годност, което се изисква за професионалните
водачи, противоречи на Директива 2006/126/ЕО и Директива 2003/59/ЕО. Понастоящем
България разполага със срок от два месеца, за да отговори на опасенията на Комисията и за
да предприеме необходимите мерки. В противен случай Комисията може да реши да изпрати
мотивирано становище.“
Налага се изводът, че разпоредбата на чл.8, ал.2 от Наредба № 11 от 31.10.2001 г., в
редакцията й към датата на процесното нарушение, е поставяла в по - неблагоприятно
положение българските професионални водачи, които са разполагали с валидно СУМПС и
поради това е била несъвместима с общия принцип, установен в Договора за функциониране
на Европейския съюз (ДФЕС) за недопускане на дискриминация при упражняване на
8
основни права и свободи. В духа на изложените дотук аргументи и разпоредбата на чл. 58,
ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. не е следвало да се прилага във връзка с норма от
вътрешното законодателство, противоречаща на Директива 2006/126/ЕО, а е било нужно да
се тълкува директно с приложение на нормите на цитирания общностен акт, което от своя
страна е щяло да доведе до извод, че водачът не е извършил нарушение. Този подход е бил
именно верен и допустим, за да се постигне съответстващ на цитираната Директива
резултат, в изпълнение и на изискването на чл.288 от ДФЕС, гласящ, че директивата е акт,
който обвързва по отношение на постигането на даден резултат от държавите-членки, до
която е адресиран, като оставя на националните власти свобода при избора на формата и
средствата за постигане на този резултат. Действително, задължението при прилагане на
норми от националното законодателство същите да се съпоставят с тези на конкретна
директива е ограничено от общите принципи на правото и то не може да служи за основа на
тълкуване contra legem на правни норми от вътрешното право на съответната държава. В
постоянната си практика обаче Съдът на Европейския съюз застъпва становище, че когато
разпоредбите на директивата са безусловни, въвеждат ясни и самоизпълними правила,
частноправните субекти могат да се позовават на тях пред националните съдилища срещу
държавата, когато тя не е транспонирала в срок директивата в националното право или ако я
е транспонирала неправилно. (в този смисъл Решения на Съда на Европейския съюз
ECLI:EU:C:2012:348 по дело №С-606/10, ECLI:EU:C:1974:133 по дело №41/74 van Duyn,
ECLI:EU:C:2021:722 по дело №С-107/2019 г., ECLI:EU:C:2019:530 по дело №С-573/2017г.,
ECLI:EU:C:2018:810 по дело №С-205/2020г., а така също и Решение №5 от 14.06.2022 г. на
Конституционен съд, по к.д.№13/2021 г.).
Пренесени в конкретиката на казуса нормите на Директива 2006/126/ЕО, касаещи
изискванията относно физическата и умствената годност на водачите за управление на
моторни превозни средства, включително професионалните водачи, отговарят на
критериите за яснота, точност и безусловност, поради което няма пречка пред прякото им
прилагане. Впрочем, аргумент в полза на изложеното тълкуване се явява и предприетата
промяна на текста на чл.8, ал.2 от Наредба № 11 от 21.10.2002 г., в сила от 31.10.2022г., в
насока въвеждане на безсрочност на удостоверението за психологическа годност.
Действително, мотивите към проекта за изменението не анонсират противоречие с нормите
на Директива 2006/126/ЕО, но изложените аргументи по същество се припокриват с целите
на този общностен акт, а така също и отговарят на отправената препоръка с писмото на ЕК
от 15.07.2021 г. С оглед така последвалата редакция, съдът намира в допълнение и че
изискването за съблюдаване на определен срок за подновяване на удостоверението за
психологическа годност е отпаднало, което изключва и налагането на санкции за проявено
бездействие в тази насока. Касае се за по-благоприятен материален закон по смисъла на
чл.3, ал.2 от ЗАНН, от която разпоредба в случая би могъл да се ползва и жалбоподателят.
2. По нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Второто възведено административно нарушение е посочено като неизпълнение на
правилото за поведение, заложено в чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и свързано с изискването
9
водачите при управление на МПС да носят със себе си свидетелството за управление на
МПС и контролния талон към него. Съдът намира, че деянието е доказано по безспорен и
категоричен начин. В случая не са установени обстоятелства, водещи до дисквалифициране
бездействието на водача като административно нарушение. Контролният талон към СУМПС
не се е намирал във фактическата власт на жалбоподателя, като същият не е предоставил и
смислено обяснение за така констатираната липса. Установи се, че този официлен
удостоверителен знак не е бил иззет по административен или съдебен ред. От своя страна,
административнонаказващият орган, правилно и законосъобразно е приложил санкционната
разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП, която изрично препраща към визираното в чл. 100,
ал. 1, т. 1 ЗДвП задължение за водачите на МПС да носят контролен талон към
свидетелството си за управление на МПС. Разкрива се пълно съответствие между словесното
описание на релевантната фактическа обстановка досежно двете нарушения в акта, очертана
чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното
наказателно постановление и възприетите цифрови квалификации. Ето защо, съдът намира,
че материалният закон по отношение на така коментираното нарушение е приложен
правилно.
Несъобразяването с нормата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП в конкретния случай е
извършено виновно, при форма на вината – непредпазливост, в проявната й форма на
небрежност. Нарушителят не е предвиждал извършването на деянието, но е могъл и е бил
правно задължен да стори това.
По отношение на наложеното за нарушението наказание „Глоба“ в размер на 10,00
/десет/ лева съдът намира, че съгласно чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП санкцията е абсолютно
определена, поради което не съществува юридическа възможност да бъде намалена, предвид
действието на императивната разпоредба на чл. 27, ал. 5 ЗАНН.
Съобразно изложените фактически и правни доводи, съдът достига до извод, че
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по отношение на
наложеното административно наказание за нарушението на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП,
респективно да бъде отменено в частта за нарушението по чл.58, ал.1, т.3 от Наредба №11 от
31.10.2002 г. поради неправилно приложение на материалния закон.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 2-ри
състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0004409/12.12.2022 г., издадено от Ч
А К - Директор на РД „АА“ - София, В ЧАСТТА с която на основание чл. 93, ал.1, т.1 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) на Б. Д. С., ЕГН **********, е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева за нарушение на
чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба за международните превози на пътници и товари, като
незаконосъобразно и неправилно.
10
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 42-0004409/12.12.2022 г. ,
издадено от Ч А К - Директор на РД „АА“ - София, В ЧАСТТА с която на основание чл.
183, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на Б. Д. С., ЕГН **********, е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 10,00 /десет/ лева за нарушение
на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като законосъобразно и правилно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11