РЕШЕНИЕ
№ 238
гр. ХАСКОВО, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря В.И. К.
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20215600500650 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Община *** ЕИК *********,
представлявана от кмета И.Д., срещу Решение №76/04.08.2021г. на РС- Димитровград,
постановено по гр.д.№596/2021г. по описа на същия съд, с което е унищожен, на основание
чл.27 вр. чл. 28 ЗЗД, Договор за продажба на недвижим имот по реда на чл.35 ЗОС от
10.08.2016г., сключен между Община ***, като продавач и Б. С. С. от гр.***, като купувач, с
предмет правото на собственост върху недвижим имот с номер по предходен план УПИ ІХ
кв.25 – имот с идентификатор *** по КК на гр.***, с адрес гр.*** с площ от 365 кв.м., с
начин на трайно ползване „ниско застрояване“, при граници: имот ***, имот ***, имот *** и
имот *** по КК на гр.***.
Със същото решение РС- Димитровград осъдил Община *** да заплати на Б. С. С. и З.
А. С. сумата в размер на 3220 лева, представляваща платена цена по Договор за продажба на
недвижим имот по реда на чл.35 ЗОС от 10.08.2016г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 30.01.2020г. до окончателното изплащане, като отхвърлил в останалата
му част иска за законна лихва, считано от 06.08.2016г..
Със същото решение РС- Димитровград осъдил Община *** да заплати на Б. С. С.
направените по делото деловодни разноски в размер на 700.10 лева.
Недоволен от постановеното решение останал ответникът по делото- Община ***, която
го обжалва в срок чрез своя представител- кмета на общината И.Д. Във въззивната жалба се
излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановеното
решение. Твърди, че съдът неправилно кредитирал единствено събраните по делото гласни
доказателства, а пренебрегнал и не обсъдил приложените от ответника писмени
1
доказателства, а именно изходящите от името на ищеца и подписани от него Декларация за
оглед на имот, Заявление-предложение за участие и Искане за закупуване на имот. Намира,
че именно наличието на тези документи обосновава извод, че в настоящия случай не се
касае за грешка, представляваща несъзнавано несъответствие между представата на
сключващото договора лице с обстоятелствата, които имат значение при формиране на
волята му за сключване на договора досежно неговия предмет. Твърди, че ищецът не следва
да черпи права от собственото си противоправно поведение, доколкото същият не е сторил
необходимото да декларира точния си постоянен и настоящ си адрес, на мястото, където
живее. Счита, че наличието на множество лица, регистрирани на административния адрес на
процесния имот, не представлява основание за уважаване на ищцовата претенция. На
последно място се твърди, че съдът е допуснал процесуални нарушения при постановяване
на своя акт, като не се произнесъл по предявения иск по чл.55 ЗЗД и изложил идентични
мотиви с тези на отмененото от ОС- Хасково преди това решение на друг състав на РС-
Димитровград по същото дело. Счита, че по този начин съдът нарушил основни принципи в
гражданския процес, каквито са служебното начало, равенството на страните и законността.
Моли въззивната инстанция да отмени обжалваното решение, като постанови друго, с което
да отхвърли предявените от ищеца искове. Претендира сторените разноски пред двете
съдебни инстанции.
В срок не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.
В откритото съдебно заседание, проведено пред въззивната инстанция, пълномощникът
на въззивника поддържа жалбата с изложените в нея доводи. Процесуалният представител
на въззиваемия оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендира сторените разноски по настоящото производство.
Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във
въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира
следното:
Жалбата е подадена в срок, от активно легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от
първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
РС- Димитровград е сезиран с иск по чл.27 ЗЗД, предявен от ищеца Б. С.С. срещу
ответника Община ***, за прогласяване унищожаемостта на Договор за продажба на
недвижим имот по реда на чл.35 ЗОС от 10.08.2016г., сключен между Община ***, като
продавач и Б. С.С. от гр.***, като купувач, с предмет правото на собственост върху
недвижим имот с номер по предходен план УПИ ІХ кв.25 – имот с идентификатор *** по
КК на гр.***, с адрес гр.***, с площ от 365 кв.м., с начин на трайно ползване „ниско
застрояване“, при граници: имот ***, имот ***, имот *** и имот *** по КК на гр.***. С
исковата молба е заявена, на основание чл.34 ЗЗД, и претенция за връщане на купувача на
платената по договора продажна цена на имота в размер на 3220 лева.
С решението си първоинстанционният съд приел, че процесният договор е сключен
при грешка относно неговия предмет, изразяваща се конкретно в несъзнавано
несъответствие между представата на ищеца относно закупения недвижим имот. Съдът
приел също така, че грешката е породена от наличие на съвпадение между
административните адреси на имота, където ищецът живее от години и този на процесния
недвижим имот, предмет на договора за покупко-продажба. От анализа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства съдът направил извод, че са налице основания за
унищожаване на сделката и за връщане на заплатената продажна цена в размер на 3220 лева.
Настоящата съдебна инстанция намира, че при разглеждането на спора
първоинстанционният съд е събрал всички относими, допустими и необходими
доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилен извод за основателност на
предявения иск. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, се споделят от
2
настоящата инстанция, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Пред
въззивния съд не се представят нови доказателства, които да обосновават различен изход по
съществото на спора.
Действително, след като ищецът твърди, че е сключен договор за продажба на
недвижим имот при грешка в предмета, той има правото да поиска прогласяване
унищожаемостта на договора. В този случай ищецът следва да докаже, че има интерес от
обявяване унищожаемостта на договора и че същият е сключен при грешка в предмета. В
тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищеца, като докаже, че договорът е
сключен при спазване на всички императивни изисквания на закона и че такава грешка не е
налице.
Съгласно практиката на ВКС, грешката по чл.28 ЗЗД, като основание за унищожаване
на един договор, е несъзнаваното несъответствие между представата на сключващото
договора лице с обстоятелствата, които имат значение при формиране на волята му за
сключване на договора досежно неговия предмет. Грешка е налице и когато страната сама е
изпаднала в заблуждение, преценявайки погрешно фактите и обстоятелствата във връзка с
предмета на договора.
Така изложените общи теоретични разсъждения, пренесени на плоскостта на
настоящия казус, водят до следните изводи:
Не е спорно между страните, че между ищеца, като купувач и ответника, като
продавач е сключен Договор за продажба на недвижим имот по реда на чл.35 ЗОС от
10.08.2016г., с предмет правото на собственост върху недвижим имот с номер по предходен
план УПИ ІХ кв.25 – имот с идентификатор*** по КК на гр.***, с адрес гр.***, с площ от
365 кв.м., с начин на трайно ползване „ниско застрояване“, при граници: имот ***, имот ***,
имот *** и имот *** по КК на гр.***.
Няма спор също така, че имотът е закупен от ищеца след участие в проведен на
27.07.2016г. търг, организиран от Община ***
Най-сетне, безспорно установено е от писмените доказателства по делото, че ищецът
и съпругата му З. А. С., конституирана като задължителен необходим другар в процеса на
страната на ищеца, имат постоянен адрес в гр.***от 20.02.2001г. и настоящ такъв от
28.03.1994г.. На същия административен адрес, като постоянен и настоящ, са регистрирани
множество други лица.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че Община *** обявява
и провежда по установения ред на 27.07.2016г. публичен търг с тайно наддаване за
продажба на няколко имота частна общинска собственост, сред които е и процесният
недвижим имот с номер по предходен план УПИ ІХ кв.25 – имот с идентификатор *** по
КК на гр.***, с административен адрес гр.***, с площ от 365 кв.м.. Ищецът заявява
участието си в търга с депозирано и подписано от него Заявление-предложение за участие
от 25.07.2016г.. След провеждане на търга за купувач на така посочения имот със Заповед на
кмета на Община *** е определен именно ищеца по делото. Сделката е обективирана с
подписания между страните Договор за продажба на недвижим имот по реда на чл.35 ЗОС,
с който на ищеца е прехвърлено правото на собственост върху процесния недвижим имот с
административен адрес в гр.***. Продажната цена в размер на 3220 лева е заплатена от
ищеца по сметка на Община ***.
Същевременно от доказателствата по делото е установено, че за процесния недвижим
имот с номер по предходен план УПИ ІХ кв.25, предмет на договора за продажба, са
издадени Разрешение за строеж №***г., Разрешение за строеж №***г. и Заповед
№194/03.02.1986г. за отстъпване правото на строеж върху същия на Г.А.И. /починал/- съпруг
на св.Я.И. В така посочения недвижим имот, който към настоящия момент има
идентификатор *** по КК на гр.***, е изградена еднофамилна жилищна сграда от 90 кв.м., в
3
която св.Я.И. живее от години. Същият недвижим имот е с административен адрес в гр.***,
който безспорно се явява идентичен с този, на който е регистриран от години ищецът.
Именно посоченото съвпадение по отношение обстоятелство, свързано с
индивидуализацията на процесния имот, е довело до погрешна преценка от страна на ищеца
относно действителния предмет на сделката. Посоченото е достатъчно да бъде направен
извод, че ищецът е сключил процесния договор за покупко-продажба със съзнанието, че
закупува жилището, в което живее от години, и чийто адрес е именно този, на който същият
е регистриран още от 1994г.. Възникналата по този начин грешка се дължи на погрешната
субективна представа на ищеца относно действителния административен адрес на
обитаваното от него и семейството му жилище.
Изводът за правилност на така направените от РС- Димитровград и споделени от
настоящата инстанция констатации не се променя и от наличието на приобщената като
писмено доказателство по делото Декларация за оглед на имот от името на ищеца за
извършен оглед на имот №*** на ул.*** Първоинстанционният съд правилно приел, че
документът изхожда от ищеца, доколкото не е заявено и проведено оспорване на неговата
истинност. Друг е въпросът дали декларираното от ищеца обстоятелство отговаря на
действителното фактическо положение, доколкото у последния е съществувала представа,
че подава заявление за участие в търг за закупуване на имота, в който живее от години.
Отговорът на този въпрос е по-скоро отрицателен, поради лишеното от житейска логика
очакване за действия от негова страна в обратна насока.
В допълнение, следва да се отбележи, че неполагането на усилие от страна на ищеца за
предварително документално обследване на процесния недвижим имот, не променя извода,
че е договорът е сключен при грешка, доколкото тя съществува именно поради субективната
представа на ищеца, че имотът, в който той живее от години и иска да закупи, се намира на
ул.*** в гр.***.
Основателността на иска по чл.27 вр. чл.28 ГПК, обуславя уважаване и на ищцовата
претенция по чл.34 ЗЗД за връщане на платената от него на ответника сума в размер на 3220
лева, представляваща продажната цена на процесния недвижим имот. Поради което
първоинстанционното решение е правилно и в осъдителната му част.
Най-сетне, неоснователно е възражението на въззивника, че съдът е следвало да се
произнесе с решението си и по предявения от ищеца иск по чл.55 ЗЗД. Правната
квалификация на иска се определя от съда въз основа на изложените в исковата молба
претенции, независимо от посочените с цифрово изражение законови разпоредби. В този
смисъл първоинстанционният съд е приел с доклада по делото, че е сезиран с иск по чл.27 и
сл. вр. чл.34 ЗЗД, по който именно се е произнесъл с решението си.
Постановеното от РС- Димитровград решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК въззивникът в лицето на
Община *** следва да заплати на ищеца сторените разноски за адвокатско възнаграждение
пред въззивната инстанция в размер на 400 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №76/04.08.2021г. на РС- Димитровград, постановено по
гр.д.№596/2021г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Община *** ЕИК ********* с адрес гр.***, представлявана от кмета
И.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Б. С. С. ЕГН ********** от гр.*** сумата от 400 /четиристотин/
4
лева, направени по делото, пред въззивната инстанция, разноски за платено възнаграждение
на адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5